РЕШЕНИЕ
№
955
гр.
Пловдив, 23.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIIІ състав, в открито
заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа канд № 593/2023
година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
чл. 208 и сл. АПК, вр. чл.63в ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на ТД на НАП - гр.Пловдив, подадена чрез процесуалния
представител юрисконсулт М.К.против Решение № 222 от 07.02.2023г., постановено
по АНД №6827/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, II наказателен
състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 667074-F647701 от 10.10.2022г.,
издадено от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр.Пловдив, с което на
„Глобъл Инкорпорейтед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Пловдив, представлявано
от Л.С., на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция в размер на 12302.96 лева за извършено административно
нарушение по чл. 180, ал. 2, вр чл. 180,
ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т.1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2, от ЗДДС.
Касационният жалбоподател излага
съображения, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в наушение на материалния и процесуалния закон,
поради което моли за неговата отмяна, а
обжалвания административен акт за законосъобразен и правилен, за което
предлага същият да бъде потвърден. В тази връзка подробно излага аргументи,
касаещи анализ на събраните доказателства, от които според него се установява
извършеното нарушение. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от
касационния ответник.
Касационният
ответник „Глобъл Инкорпорейтед“ ЕООД, в писмен отговор, депозиран чрез адвокат Б.С.
счита касационната жалба за неоснователна, а оспорваното съдебно решение за
правилно и законосъобразно. Излага подробно становище в подкрепа на твърдението
си. Излага съображения за правилност на становището на първоинстанционния съд,
че поради липса на изложени факти и обстоятелства в АУАН и НП, наказаното лице
е в неведение отностно фактите, които трябва да оборва, което положение е
несъвместимо с правото му на защита. Моли касационната жалба да бъде отхърлена.
Не претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:
Предмет
на обжалване е било процесното НП, издадено въз основа на АУАН с №F647701 от
13.04.2022г, издаден от свидетеля Н.М.Б., заемаща длъжността „ старши инспектор
по приходите“ при ТД на НАП-Пловдив, с което е бил привлечен като нарушител „Глобъл
Инкорпорейтед“ ЕООД за административно нарушение на чл.180, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС,
вр. чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 ЗДДС. В него е посочено, че нарушението
се е изразило в това, че дружеството следвало да се регистрира по чл.97а от ЗДДС поради наличието на облагаеми доставки над 50000лева още в периода
м.11.2021година, като съгласно инвоъйс-фактура № HL 163 от 18.11.2021г. е
установено, че е извършило плащане за получена услуга от чуждестранно
юридическо лице -HANON LIGHTING TRADING LIMITED -Китай на стойност 42630,00
долара, левова равностойност 73817.69 лева и затова следвало да подаде заявление
за регистрация не по късно от 11.11.2021г. включително, което то не е направило.
Било прието, че заявлението за регистрация е подадено на 13.01.2022г. със
заявление вх.№163912200104826/13.01.2022г. със закъснение от 2 месеца и 1 ден,
като дружеството е регистрирано на 25.01.2022г. на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС №160422200321587/25.01.2022г.. Посочено е в
съставеният АУАН, че за периода 01.11.2021г- 30.11.2021г. по така извършената
доставка на услуги по посочената инвойс – фактура касационният ответник е
следвало да начисли ДДС и да подаде за него справка -декларация до 14.12.2021г.
в размер, който обаче е установен в хода на проведено ревизионно производство,
приключило с РА №Р-16001622000927-091-001/28.06.2022г.. Административното нарушение
е прието за извършено на 15.12.2021година и е установено в рамките на извършената проверка, документирана с
протокол №**********/25.01.2022г.. Актът е бил съставен в отсъствие на
представляващия дружеството. За да обоснове крайния
си извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
районният съд е приел, че същото страда от съществен порок на проведеният
административно – наказателен процес, изразил се в незаконосъобразно съставяне
на АУАН в отсъствие на представител на нарушителя въпреки изпратената покана.
Посочил е, че поканата
е от 01.04.2022г. и е получена от дружеството на 07.04.2022г., като в нея е
определен 7 дневен срок за явяване от получаването и, който срок изтича на
14.04.2022г.. Същевременно със съставянето на АУАН на 13.04.2022г. съдът приел,
че органът по приходите е игнорирал законния представител на дружеството още
при самото съставяне на АУАН, което съставлява съществено процесуално нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което засяга и и ограничава правото на защита на нарушителя
– да даде обясненията и възраженията, които в голяма степен ще способстват за
обективното изясняване на обстоятелствата, свързани с това, налице ли е
извършено нарушение. Посочил е и други основания, като
органите по приходите, съставили АУАН не са изпълнили задълженията по
чл.102, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, които им възлагат да определят дължим размер на
ДДС само с ревизионен акт по реда на ДОПК.
Обжалваното
съдебно решение е правилно в частта за допуснато съществено процесуално
нарушение на административно наказателния- процес, свързано с разпоредбата на
40 ал.1 ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение от категорията на съществените,
защото засяга и ограничава правото на защита на нарушителя. Районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Наведените в
обжалваното съдебно решение изводи на съда за формална незаконосъобразност на
наказателното постановление се явяват законосъобразни. Атакуваното НП е било
издадено от административно – наказващият орган въз основа на незаконосъобразен
АУАН, който е съставен в нарушение на законово регламентираните изисквания по
чл. 40, ал.1 от ЗАНН и затова не може да породи съответните правни последици-
да послужи като основание за ангажиране на административно – наказателната
отговорност на дружеството. В действителност са били налице съществени пороци
на проведеното административно- наказателно производство, които касаят
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, които пороци водят до ограничаване на правото на защита на нарушителя. АУАН не е
само формално изготвяне на процесуален документ, който е формална предпоставка
за издаване на НП, а е резултата на проведена и приключила процесуална дейност
по установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което
намира отражение и в акта.
Обстоятелствата, обективирани в АУАН, въз основа на който в последствие се
издава Наказателно постановление в рамките на административно-наказателния процес,
се явяват границите на конкретното административно нарушение, за което се
налага административно наказание. Чл. 53, ал. 2 ЗАНН изрично предписва, че за да се
пристъпи към издаване на наказателно постановление е необходимо да е установено
по безспорен начин самоличността на нарушителя, неговата вина, както и
извършеното нарушение, което наказващият орган следва да преценя и с оглед
пороците на съставеният АУАН, особено такива, които безспорно водят до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя и възможността му пълноценно да упражни
правото си на защита в рамките на административно – наказателното производство.
Само един
законосъобразен и обоснован акт може да послужи като основание за привличането
към административно – наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В този смисъл касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло
препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно
незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно
вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения,
съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на
касационният ответник, който своеременно е направил искане за тяхното
присъждане и е представил списък с разноски. Направено е от касатора възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.18,
ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността санкцията. Разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата определя, че
при интерес от 10000 лв. до 25000 лева минималното възнаграждение е в размер на
1300 лв. + 9 % за горницата над 10000 лв. При интерес в размер на 12302,95 лева
в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1507,30 лева,
което означава, че след като е договорено възнаграждение е малко над законовия
минимален размер, то не се явява прекомерно. По изложените съображения
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на касационният ответник
сторените разноски в размер на 2040 лева за адвокатско възнаграждение.
В
предвид изложеното и на основание чл. 221, ал.1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, ХХIII състав,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222
от 07.02.2023г., постановено по АНД №20225330206827/2022г. по описа на Районен
съд Пловдив, II наказателен
състав.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите- София да заплати на „Глобъл Инкорпорейтед“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище в гр.Пловдив 2040лева разноски по настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.