№ 1306
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20242120107639 по описа за 2024 година
Производството е по искова молба на „Еос матрикс” ЕООД против Д. Р. С., за установяване
със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
следните суми: 4000 лв. – част от непогасена главница, чийто пълен размер възлиза на
13181.19 лв., съгласно договор за потребителски кредит № ***, сключен на 21.03.2022 год.
между него и „***“ ЕАД; 706.92 лв. - мораторна лихва за периода от 03.03.2023 год. до
05.07.2024 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от
05.08.2024 год. до окончателното й изплащане, които вземания са прехвърлени на ищцовото
дружество с договор за цесия от 25.04.2024 год. и за които суми по ч.гр.д. № **** / 2024 год.
на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, правното им основание е
в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК,
са допустими.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно
призовано. С нарочна молба процесуалният представител на същото моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноските по делото.
Пълномощникът на ответника оспорва претенциите, като неоснователни.
След анализ на събраните по делото доказателства и твърденията на ищеца,
Бургаският районен съд намира за установени следните факти, относими към предмета на
спора:
На 21.03.2022 год. между „***“ ЕАД - кредитор и ответника -
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ***, съгласно който
1
кредиторът е отпуснал кредит в размер на 10000 лв. на кредитополучателя, като е
кредитирал и застрахователната премия за два вида застраховки с BNP Pariba Cardif” (“Cardif
assurance vie” SA) - “BANK пакет 3 сметка(bill) и “BANK пакет 3 кредит+сметка (bill),
възлизаща на 3983.50 лв. Договореният годишен лихвен процент възлиза на 30.39 %, а ГПР -
34.64 %. Кредитодателят се е задължил да върне предоставения му кредит в така
формирания общ размер на 13983.50 лв. на 48 месечни вноски от по 506.66 лв., включващи
главница и договорната лихва, като общият размер на плащанията за срока на договора
възлиза на 24319.65 лв.
С нарочна покана, връчена на С. на 02.03.2023 год., „****“ ЕАД е обявило
предсрочната изискуемост на кредита, поради неизпълнение.
„****“ ЕАД е прехвърлило на „Еос матрикс“ ЕООД вземанията си към
ответника, произтичащи от договора за кредит с договор за цесия от 25.04.2024 год. и
приложение към същия.
По заявление на дружеството, депозирано на 05.08.2024 год., по ч.гр.д. № ****
/ 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
Прието е заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза,
според което договорената сума по кредита е предоставена на ответника, който е извършил
плащания по договора, в общ размер на 3089 лв., отнесени за погасяване на вноски за
главница, договорна и наказателна лихви.
При така установените факти, исковете се явяват основателни.
„****“ ЕАД и С. са били обвързани от договора за потребителски кредит, по
който дружеството е предоставило на ответника кредит в посочения размер, като
становището на настоящия състав за частична основателност на исковете почива на
следните аргументи:
Съдът е длъжен, при спор от подобно естество, да изследва служебно
валидността на отделни договорни клаузи или на целия договор за потребителски кредит.
Тъкмо при тази проверка се констатира неравноправност по см. на чл.143, ал.2, т.19 и т.20
вр. с чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗПотр. на клаузата за дължимостта на застраховки.
Същата е част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по-силната
страна и очевидно е във вреда на потребителя - така уговорена, не му позволява да прецени
икономическите последици от сключването на договора, а следователно - и не отговаря на
изискването за добросъвестност, като води до значителен дисбаланс между правата и
задълженията на банката и потребителя - чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета.
Вследствие на тази клауза, „отпуснатият“ кредит се увеличава и подлежащата на връщане
сума надхвърля значително (с почти два пъти) ефективно предоставения кредит. Освен това,
договорът за кредит, като такъв, се подчинява на режима, установен със ЗПК, но е сключен
в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически
по-силната страна е наложила - сключването на договора, обусловено от сключване на
застраховки с посочен от нея застраховател и условия, съотв. от заплащане на
2
застрахователна премия, отпусната под формата на кредит. Очевидната цел на посочената
клауза е да се оскъпи кредита и се постигне забранена от закона цел - неоснователното
обогатяване на кредитора, поради което, съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК, тази клауза е нищожна и на
самостоятелно основание.
Затова не се дължи и договорната лихва, начислена върху общото вземане по
недействителната клауза, като при сключване на договора, за Д. С. е възникнало валидно
задължението да върне единствено чистата стойност (поисканата и договорена) на кредита
или 10000 лв.
Но с плащанията, извършени от кредитополучателя по договора за кредит, в
общ размер на 3098 лв., е погасена част от фактически предоставената му под формата на
кредит сума, а дължимият остатък е 6911 лв., откъдето следва, че предявеният иск за
главница е изцяло основателен.
Основателни са и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за дължимост на законната
лихва за забава върху неплатения остатък от кредита (в случая върху частично предявения
му размер), начиная от датата, следваща датата на предсрочната изискуемост до 05.07.2024
год., възлизаща на 706.92 лв. и определена от съда на основание чл.162 от ГПК, както и от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното плащане.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което предявените исковете да се
уважат, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовото дружество се присъдят разноски
в размер на 754.14 лв., вкл. държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски
хонорар.
За производството по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС разноските му са в
размер на 214.14 лв., включващи държавна такса и адвокатски хонорар от 120 лв., определен
в съгласие с указанията, дадени с Решение на Съда на ЕС по съединени дела C-427/16 и C-
428/16, относно прилагането на чл.101, пар.1 от ДФЕС във вр. с чл.3, пар.3 от ДЕС, при
отчитане спецификата, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че
ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с
Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, не отговарят на легитимни цели, респ. не се свеждат до
осигуряване изпълнението на тези легитимни цели.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Р. С. от гр. Б***, ЕГН - **********, на основание чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи “Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление в гр. С****, представлявано от управителя Р.М.-Т., следните суми: 4000 лв. –
част от непогасена главница, чийто пълен размер възлиза на 13181.19 лв., съгласно договор
за потребителски кредит № ***, сключен на 21.03.2022 год. между него и „***“ ЕАД; 706.92
3
лв. - мораторна лихва за периода от 03.03.2023 год. до 05.07.2024 год., както и законната
лихва, начислена върху главницата, за периода от 05.08.2024 год. до окончателното й
изплащане, които вземания са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от
25.04.2024 год. и за които суми по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Р. С. да заплати на “Еос Матрикс” ЕООД деловодни разноски в
размер на 214.14 лв. за производството по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС, както и в
размер на 754.14 лв. - за настоящото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4