Р Е Ш Е Н И Е
№ 257
град Горна Оряховица, 14.10.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1242 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район «Младост», ж.к. «Младост» 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуален представител : адвокат З.Й.Ц. от САК, твърди в исковата си молба, че между М.А.А. и ,,Теленор България” ЕАД (с предишно наименование ,,Космо България Мобайл” ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги : 1. договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 07.09.2015г., като съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство ,,Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual”. Посочва, че предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 289.57 лв. с включен ДДС, а за ползването й лизингополучателят се задължава да извърши 23 месечни вноски в размер на 12.59 лв. с вкл. ДДС (10,49 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги;
2. договор за мобилни услуги № ********* от 01.03.2016 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********; 3. сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 01.03.2016 г., като съгласно сертификата телефонни номера ********** и ********** се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки, а срокът за ползване на услугите по посочените номера е удължен до 01.03.2018г.; 4. допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 08.04.2016г., съгласно което за мобилен телефонен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план и е предоставено мобилно устройство А1саtel PIXI3 7 Black. Пояснява, че към периода на издаване на процесните фактури, спрямо ползваните от М.А.А. номера и устройства се прилагат следните условия : - за номер ********** : условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 07.09.2015 г. и Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 01.03.2016 г.; - за номер ********** : условията, уговорени в договор за мобилни услуги № ********* от 01.03.2016 г., последно изменен с допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 08.04.2016 г.; - за мобилно устройство ,,Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual” : условията, уговорени в договор за лизинг от 07.09.2015 г.
Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.10.2016г. - м.01.2017г. : фактура № **********/18.10.2016г., фактура № **********/18.11.2016г., фактура № **********/18.12.2016г. и фактура № **********/18.01.2017г., като във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, подробно описани в исковата молба.
Заявява, че след предсрочното прекратяване на договорите между ,,Теленор България” ЕАД и М.А.А. - по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/18.01.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесните номера ********** и ********** в общ размер на 767.40 лв., на основание т.11 от договор за мобилни услуги № ********* от 07.09.2015г. и т. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 01.03.2016г., раздел IV, т.4 от допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 08.04.2016г., и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство ,,Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual” в общ размер на 100.72 лв. Твърди, че въз основа на уговореното между страните, задължението за неустойка за номер ********** е в размер на 497.53 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично - в размер на 99,99 лв. Заявява, че въз основа на уговореното между страните, задължението за неустойка за номер ********** е в размер на 269.87 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично - в размер на 49,98 лв.
Посочва, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.Сочи, че за мобилно устройство ,,Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual”, чието ползване е предоставено с договор за лизинг от 07.09.2015г., предсрочно изискуемият остатък е в размер на 100.72 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осем неначислени лизингови вноски. Посочва, че общата стойност на неизплатените парични задължения на М.А. спрямо ,,Теленор България” ЕАД по издадените фактури към сключените между тях договори, описани по-горе, е в размер на 347.49 лв., а изискуемостта на вземанията на ,,Теленор България” ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Твърди, че в периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени. Посочва, че поради изпълнение на паричните задължения от страна на ответника, ,,Теленор България” ЕАД е депозирал заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - Горна Оряховица, въз основа на което е образувано ч. гр. д № 2536/2018 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането му по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 2536/2018г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, против длъжника М.А.А., за сумата 347.49 лв., дължима съгласно фактура № **********/18.10.2016г., фактура № **********/18.11.2016г., фактура № **********/18.12.2016г. и фактура № **********/18.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Моли съда, на основание чл.78 от ГПК, да осъди ответника да му заплати присъдените в полза на дружеството разноски в заповедното производство, както и всички направени от ищеца разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба - становище, чрез процесуалния си представител – адв. З.Ц. от САК, с която поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът М.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда на ответника особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. Ю.Д. от ВТАК, със служебен адрес ***, депозира писмен отговор на исковата молба. Особеният представител счита, че от приложените към исковата молба писмени доказателства не се доказва наличие на възникнало задължение за ответника М.А.А. по договор за мобилни услуги и договор за лизинг. Заявява, че не са представени доказателства относно уведомяването на ответника за всяко едно твърдяно задължение по вид и размер. Посочва, че ищецът „Теленор България” ЕАД е пристъпил директно към прекратяване на договора за мобилни услуги и договора за лизинг, без да предостави на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален съгласно изискването на чл.87,ал.1 от ЗЗД. Твърди, че в случая не може да се приложи и хипотезата на чл.87,ал.2 от ЗЗД, доколкото ищецът има интерес от изпълнението на договора. Посочва, че към момента на подаване на отговора в качеството си на особен представител, не разполага с писмени доказателства в защита на М.А.А..
В съдебно заседание, ответникът М.А. не се явява. Особеният представител - адв. Ю.Д. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото
производството са фактите, че „Теленор България” ЕАД е депозирало на 14.12.2018г.
пред ГОРС заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 2536/2018г. по описа на
ГОРС, издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
3108 от 13.12.2018г., в полза на „Теленор България” ЕАД, против длъжника М.А.А., с която ответникът е
задължен да заплати на посоченото дружество следните суми, а именно : следните
суми: 347,49 лв., представляващи дължими суми по договор за мобилни услуги №
********* и договор за лизинг от 07.09.2015г., договор за мобилни услуги №
********* от 01.03.2016г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 01.03.2016г. и допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 08.04.2016г., съгласно фактура №
**********/18.10.2016г., фактура № **********/18.11.2016г., фактура №
**********/18.12.2016г., фактура № **********/18.01.2017г.; законната лихва върху главницата от 347,49 лв., считано от 14.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата; 25 лв., представляващи разноски по
заповедното производство за държавна такса и 360.00 лв. за адвокатски хонорар. Безспорни по делото са и фактите, че горепосочената
заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на
чл.47 от ГПК.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за мобилни услуги № ********* от 07.09.2015г., договор за лизинг от 07.09.2015 г., запис на заповед от 07.09.2015г., декларация-съгласие от 07.09.2015г. и приложения към тях, между „Теленор България” ЕАД гр. София и М.А.А. с ЕГН ********** е сключен цитирания писмен договор, с който дружеството-ищец се задължава да предоставя на ответника-абонат електронни съобщителни услуги, при условията на този договор и ОУ на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, а ответникът се задължава да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер : +359*********, СИМ карта 893590500006958652, а именно : абонаментен план Резерв Стандарт 39,99, с тарифиране на интервали от 60 секунди, като първоначалният срок е 24 месеца : договорът влиза в сила на 07.09.2015г. и изтича на 07.09.2017г. Съгласно т.11 от договора и приложената към него декларация-съгласие от 07.02.2015г., потребителят декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен да спазва Общите условия на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, както и страните са се съгласили, че за период от 6 месеца от датата на влизане в сила на този договор, преминаване към друг абонаментен план за мобилния номер, посочен в договора и приложенията към него, не е възможно. Страните по процесния договор са постигнали и уговорка в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, последният да дължи неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта до края на този срок.
Видно от приетите писмени доказателства - договор за лизинг от 07.09.2015г.и Общи условия на договор за лизинг, по силата на този договор «Теленор България» ЕАД – лизингодател е предоставил на клиента М.А.А. – лизингополучател мобилно устройство ,,Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual”, срещу договорена обща цена на лизинговата вещ е 289.57 лв. с включен ДДС, а за ползването й лизингополучателят се е задължил да заплати 23 месечни вноски в размер на 12.59 лв. с вкл. ДДС (10,49 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.
Видно от приложените по делото заверени преписи от договор за мобилни услуги № ********* от 01.03.2016г., приложения към тях, декларация-съгласие от 01.03.2016г., Сертификат за пакетни услуги Combo + от 01.03.2016г., допълнително споразумение № ********* от 08.04.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, приложение към него, декларация-съгласие от 08.04.2016г., в същия е визирано, че се сключва между „Теленор България” ЕАД гр. София и М.А.А. с ЕГН **********, и по силата на този договор дружеството-ищец се задължава да предоставя на ответника-абонат електронни съобщителни услуги, в съответствие и при спазване на Общите условия на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на съответния вид услуги, а ответникът се задължава да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер : +359*********, СИМ карта 89359050000708559193, а именно : абонаментен план Интернет 6500 19,99, с пакетни услуги Combo+, като договорът влиза в сила на 07.09.2015г. и изтича на 07.09.2017г., а промоционалната месечна такса се предоставят за първите 24 месеца от първоначалния срок. Съгласно раздел IV, чл.2 от допълнителното споразумение, същото влиза в сила на 08.04.2016г., за срок до 08.04.2018г., по отношение на потребителя влиза в сила нов абонаментен план и е предоставено мобилно устройство А1саtel PIXI3 7 Black, а според раздел IV,чл.4, в случай на прекратяване на ползването на услугите, предоставяни от оператора на потребителя на горепосочения мобилен номер, през срока, посочен в чл.2, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта до края на този срок. В раздел III, т.1 от допълнителното споразумение, страните са се съгласили, че за период от 6 месеца от датата на влизането му в сила, преминаване към друг абонаментен план за мобилния номер, посочен в него, не е възможно.
От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът - оператор е издал на ответника-потребител, както следва : 1/ фактура № **********/18.10.2016г., издадена за отчетен период 18.09.2016г. – 17.10.2016г., на обща стойност 47,13 лв. с ДДС, а след приспадане на 0,15 лв. - надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, сумата по фактурата е 46.98 лв.; 2/ фактура № **********/18.11.2016г., издадена за отчетен период 18.10.2016г. – 17.11.2016г., на стойност 47,14 лв. с ДДС; 3/ фактура № **********/18.12.2016г., издадена за отчетен период 18.11.2016г. – 17.12.2016г., на обща стойност 2,68 лв.; 4/ фактура № **********/18.01.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесните номера ********** и ********** в общ размер на 767.40 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство ,,Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual” в общ размер на 100.72 лв.
По делото е приета съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обосновано и кореспондиращо
на приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 3108/14.12.2018г. по ч. гр. дело № 2536/2018г. по описа на ГОРС, връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД се явяват частично основателни, по изложените по-долу съображения.
Събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства, цитирани по-горе, удостоверяват фактите, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, по силата на сключен между тях договор за мобилни услуги № ********* от 07.09.2015г. и ОУ към него, за предоставяне на далекосъобщителни услуги за телефонен номер: +359*********, СИМ карта 893590500006958652, срещу заплащане стойността на договорения месечен абонамент от 39.99 лв. на месец по абонаментен план Резерв Стандарт.
Наред с това, от приетите писмени доказателства - договор за лизинг от 07.09.2015г. и ОУ към договор за лизинг, се установява валидно облигационно правоотношение между страните по делото, породено от сключения договор за лизинг, по силата на който ищецът – лизингодател се е задължил да предостави реално на ответника - лизингополучател ползването на вещ – мобилно устройство ,,Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual”, срещу договорена обща цена на лизинговата вещ от 289.57 лв. с вкл. ДДС, а лизингополучателят М.А. се е задължил да заплати 23 месечни вноски в размер на 12.59 лв. с вкл. ДДС, които да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги. Цитираните писмени доказателства удостоверяват и твърдените от ищеца факти, че лизингодателят „Теленор България” ЕАД е изпълнил задължението си да предаде на лизингополучателя А. описаното в договора мобилно устройство във вид, годен за употреба, функциониращо и изрядно, съответстващо на договорените технически характеристики и окомплектовано с цялата документация, потвърдено в чл.4 от договора за лизинг, в която част договорът има характер и на разписка относно удостоверяване от потребителя на реалното предаване на вещта от лизингодателя и получаването й от лизингополучателя.
Въз основа на
приетите писмени доказателства се установява и наличието на облигационно
правоотношение, възникнало от сключените между същите страни договор за мобилни
услуги № ********* от 01.03.2016г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги
за мобилен телефонен номер **********, както и допълнително споразумение №
********* към договора за мобилни/фиксирани услуги от 08.04.2016г. за нов
абонаментен план и предоставяне на мобилно устройство Alcatel PIXI3 7 Black, срещу заплащане на стойността на
договорения месечен абонамент Интернет 6500 от 16,66 лв.
Видно от процесните договори за мобилни услуги, ОУ и допълнителни споразумения към тях, както и от приложения договор за лизинг и ОУ към него, в същите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Настоящият съдебен състав намира, че формално договорите за мобилни услуги от 07.09.2015г. и от 01.03.2016г., допълнителното споразумение от 08.04.2016г. и доворът за лизинг от 07.09.2015г. отговарят на законовите изисквания за съдържанието на договор, сключен при общи условия, тъй като включват необходими реквизити - страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Видно от цитираните договори и допълнително споразумение, както и приложените към тях декларации-съгласие от М.А., приложимите Общи условия са приети с положен подпис от абоната, който по този начин е декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл.228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
В тази връзка,
съдът не приема и намира за неоснователни и непочиващи на доказателствата по
делото доводите на особения представител, че от приложените към исковата молба
писмени доказателства не се доказва наличие на възникнало задължение за
ответника М.А.А. по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, както и
уведомяването на ответника за всяко едно твърдяно задължение по вид и размер.
Предвид изложеното по-горе, във връзка с установените по делото факти за наличието на валидно сключени договори за електронни съобщителни услуги и договор за лизинг между страните по делото, съдът приема, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на абонаментните такси и месечната лизингова вноска, начислени му в договорения размер с фактура № **********/18.10.2016г., издадена за отчетен период 18.09.2016г. – 17.10.2016г., в общ размер от 46,98 лв. с включен ДДС, абонаментните такси и месечната лизингова вноска, начислени му в договорения размер с фактура № **********/18.11.2016г., издадена за отчетен период 18.10.2016г. – 17.11.2016г., на обща стойност 47,14 лв. с включен ДДС, както и абонаментните такси и месечната лизингова вноска, начислени му в договорения размер с фактура № **********/18.12.2016г., издадена за отчетен период 18.11.2016г. – 17.12.2016г., на обща стойност 2,68 лв. с включен ДДС /формирана след приспадане между таксата за посочения отчетен период и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора от датата на сключване на договора до датата на първата фактура, издадена на потребителя по договора, установено от заключението на приетата СИЕ/. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключението на неоспорената от страните СИЕ, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане и на остатъка от неплатените 8 броя месечни лизингови вноски по договор за лизинг от 07.09.2015г., в общ размер от 100,72 лв., по фактура № **********/18.01.2017 г., които не са платени на съответния настъпил падеж, а към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /14.12.2018г./ срокът на договора за лизинг е изтекъл и липсват доказателства лизингополучателя да е върнал на лизингодателя предоставената му съгласно условията на този договор вещ мобилно устройство ,,Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual”. Видно от заключението на приетата и необорена с никакви други доказателства СИЕ, вземанията на ищеца за абонаментни такси и лизингови вноски в договорените размери по фактура № **********/18.10.2016г., фактура № **********/18.11.2016г., фактура № **********/18.12.2016г. и фактура № **********/18.01.2017г., не са погасени чрез плащане от ответника до датата на изготвяне на писменото заключение. Доказателства относно погасяването чрез плащане на горепосочените неплатени суми не са представени и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и по размер в тази негова част - до общ размер от 197,52 лв. с включен ДДС, представляващ стойността на неплатените на падежа дължими месечни абонаментни такси и дължими месечни лизингови вноски по договор за мобилни услуги № ********* от 07.09.2015г., договор за лизинг от 07.09.2015г., договор за мобилни услуги № ********* от 01.03.2016г. и допълнително споразумение № ********* от 08.04.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, по издадените от „Теленор България” ЕАД фактура № **********/18.10.2016г., фактура № **********/18.11.2016г., фактура № **********/18.12.2016г. и фактура № **********/18.01.2017г.
По горните съображения, съдът следва да признае съществуването на парични вземания на ищеца спрямо ответника за общата сума от 197,52 лв. с включен ДДС по издадените от ищеца фактура № **********/18.10.2016г., фактура № **********/18.11.2016г., фактура № **********/18.12.2016г. и фактура № **********/18.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2018г. до окончателно изплащане на сумата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3108/14.12.2018г. по ч. гр. д. № 2536/2018г. по описа на ГОРС.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и СИЕ, съдът намира за изцяло недоказана по основание и размер претенцията на ищцовото дружество относно признаване на парично вземане за неустойка в размер на 149,97 лв. На първо място, въпреки възложената му доказателствена тежест досежно тези факти, ищецът не установява по делото наличието на твърдяното в исковата му молба основание за едностранно предсрочно прекратяване на процесния договор от страна на „Теленор България” ЕАД, кога е настъпило това прекратяване и осъществен ли е надлежно фактическият състав на същото. Действително, в процесните договори за предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя през срока, посочен в договора, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на този срок. Съдът намира за недоказано от страна на ищеца „Теленор България” ЕАД, въпреки възложената му за това доказателствена тежест, че настоящият случай да попада в тази хипотеза. В случая ищецът се позовава на клаузи в двата договора, допълнителното споразумение към договора от 01.03.2016г. и в общите условия, които уреждат общо задължения за абоната. Липсват обаче каквито и да било доказателства по делото за осъществяване конкретно на фактите, изпълващи хипотезите на тези клаузи от договора. Уговореното в цитираните клаузи прекратяване на облигационната връзка поради неизпълнение, във всички случаи изисква волеизявление, изпратено от изправната и получено от неизправната страна. С получаване на изявлението облигационната връзка следва да се счита прекратена без предоставяне на срок, след изтичане на който да настъпи и прекратителния ефект. Тълкувана съгласно чл.20 от ЗЗД, клаузата регламентира неустойка, но само при разваляне, като в тази хипотеза надлежното разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Право да развали едностранно договора има само изправната страна по него. Предвид установеното по-горе, ищецът не доказва своята изправност във връзка с надлежното упражняване на правото на разваляне. В тази връзка, основателни се явяват възраженията на особения представител на ответника, че доколкото не е уговорено друго, договорите подлежат на прекратяване с изявление в същата форма – чл.87,ал.1 от ЗЗД. В случая дори да се приеме, че в полза на „Теленор България” ЕАД е възникнало право, съобразно уговореното в договора, да прекрати облигационните си връзки с ответника поради неизпълнение на негови насрещни задължения, то по делото няма събрани годни писмени доказателства, които да удостоверяват, че ищецът е отправил до ответника покана за изпълнение на неизпълнените на падежа парични задължения с писмено изявление за прекратяване на договора между страните в случай на неизпълнение в предоставения на потребителя срок, нито такава покана да е достигнала до ответника. Дори да се приеме, че исковата молба съдържа изявление за разваляне на договора, то същото е направено след съставянето на процесната фактура № **********/18.01.2017г., с която е начислена неустойка, а освен това преписът от нея не е връчен лично на ответника, предвид призоваването му по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което към момента на начисляването на неустойка в общ размер от 149,97 лв. и към момента на депозиране на заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане на тази сума ищцовото дружество не е имало основание за това.
Не на последно място, съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за
неустойка – т.3 от ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело №
1/2009г. на ОСТК на ВКС. Предвид това, че договорът за далекосъобщителни услуги
е за периодично изпълнение, от което следва и обусловеността на насрещните
престации : услугите се заплащат от потребителя, след като са предоставени от
оператора, то следва, че ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване
на договора в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края
на срока му, операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би
получил при действащ договор, но без да предоставя услуги. По съществото си,
клаузата за неустойка замества дължимото от потребителя изпълнение на
задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните в закона
функции и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
оператор, и като такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави /в този
смисъл Решение № 110/21.07.2016г. по дело № 1226/2015г. на ВКС, ТК, I т.о.,
Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I т.о., Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о./.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че за ищеца не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на двата процесни договора, и съответно исковете с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД са неоснователни. Поради това, след като по делото не установява съществуването на парични вземания на ищеца „Теленор България” ЕАД за общата сума от 149,97 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 07.09.2015г. /99,99 лв./, договор за мобилни услуги № ********* от 01.03.2016г. и допълнително споразумение № ********* от 08.04.2016г. към него /49,98 лв./, за които е издадена фактура № **********/18.01.2017г., искът следва да бъде отхвърлен в тази негова част, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2018г. до окончателно изплащане на тази сума.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /125 лв./, за възнаграждение на вещо лице /180 лв./, за възнаграждение на особен представител /300 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /360 лв./, общо в размер на 965 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 385 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно на уважената част от иска, както следва : в размер от 551 лв. – разноски в исковото производство, и в размер от 220 лв. – разноски в заповедното производство. В останалата й част, претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ заплащане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София, район „Младост”, ж.к. „Младост
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД, предявени от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София,
район „Младост”, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА М.А.А. с ЕГН **********, с адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к. „Младост
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД град София, чрез пълномощник – адвокат З.Ц. от САК, за заплащане от ответника М.А.А. с ЕГН **********, на направените в двете съдебни производства разноски за разликата от уважения размер на разноските от 551 лв. до пълния предявен размер от 965 лв. на разноските в исковото производство, както и за разликата от уважения размер на разноските от 220 лв. до пълния предявен размер от 385 лв. на разноските в заповедното производство като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................