Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260035 11.02.2021 Година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
11 февруари …………………………две хиляди двадесет и първа година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар………………………...………………………………….………………
като
разгледа докладваното от
зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1056……...…..по описа за 2021 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 -
437 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. П.Х.
против постановление на ДСИ от 08.12.20202г. по изп.д. № 2020***** на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд - гр. С.З., с което е прекратено
изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.1 от ГПК .
С жалбата се иска отмяна на атакуваното
постановление, като се навеждат твърдения, че Делото е образувано за задължения
за издръжка през октомври 2020г. за неплатени ежемесечни издръжки, като изрично
с молба по делото са заявили, че е налице неплащане на издръжка за месец юли
2020г и месец октомври и ноември 2020г. Тези вноски са платени след
образуването на изпълнителното дело, като издръжката за месец юли 2020г. е
изплатена на 22.12.2020г., дори след Постановлението за прекратяване. Счита, че
в случая незаконосъобразно е прекратено производството, тъй като се касае за издръжка.
Няма значение дали дължи суми за минало време и дали плаща редовно вноските си
за текуща издръжка. Издръжката е периодично задължение. Предназначението на изпълнителният процес,
като
форма
за принудително осъществяване на граждански права, е да даде защита по повод
липсата на доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия чрез
принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред. Целта е
провеждане и приключване на принудителното изпълнение - съдебният изпълнител,
който е овластен с компетентността да извършва предписаните в закона
изпълнителни действия. Тези органи за разлика от съда не разрешават правен
спор, а целят удовлетворяване на изпълняемото право, за което предприемат
определени изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен контрол. Счита,
че в случая не са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.1 ГПК за прекратяване
на изпълнителното производство, поради изплащане, тъй като издръжката се дължи
до навършване пълнолетие на детето. Съдебният изпълнител не проверил изложените
факти, нито има основание да прекратява образувано изпълнително дело за
издръжка. Развива съображения, че в настоящия случай, за да се приеме, че
задължението е погасено напълно, е нужно да са изпълнени кумулативно две
условия - правоимащият издръжка да е навършил пълнолетие, както и да е
изплатена в пълен размер издръжката към този момент. Съдът намерил, че са
налице и двете условия, обуславящи точното изпълнение на задължението. В
настоящия случай въпросът дали изцяло е изпълнено задължението на длъжника не било
установено по категоричен начин. Изпълнителният лист, издаден в полза на
ненавършилия пълнолетие взискател по задължение за издръжка, бил времево ограничен - до настъпването на
пълнолетие на детето, до който момент родителят, осъден да заплаща такава, я
дължи в определения от съда размер. Счита, че не са налице и предпоставките на
чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на разноските по изпълнението на взискателя.
Предвид изложените съображения моли съда
да отмени Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на
държавен съдебен изпълнител с район на действие С.З., по изпълнително дело
№2020*****.
В срока за възражение е постъпило такова
от длъжника по изпълнителното дело Н.Р.М., чрез адв. Р.Х., съдържащо доводи в
подкрепа на обжалвания акт на съдебния изпълнител, касаещи неговата правилност
и законосъобразност. Сочи, че преди завеждането на изпълнителното дело всички
издръжки по издадения изпълнителен лист са изплатени и като цяло длъжника е
изправен платец и никога не е закъснявал или не плащал дължимите издръжки.
Следователно законосъобразно било постановлението на ДСИ изцяло съобразявайки
се с материално правните разпоредби. С
оглед на тези обстоятелства, моли да бъде оставена без уважение депозираната
жалба и отхвърлена изцяло предявената претенция, като бъде потвърдено изцяло
постановеното постановление на ДСИ.
Приложени са мотиви по обжалваното
действие от Държавен съдебен изпълнител И.М. съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които
изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността
на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащо на обжалване от взискателя действие на съдебния изпълнител в
хипотезата на чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК. Подадената частна жалба е допустима, а
по съществото си – основателна.
Изпълнителното дело е образувано в СИС
на 06.10.2020г. въз основа на представен изпълнителен лист от 29.08.2019г. по
гр.дело №3212/2019г. по описа на PC С.З.. Съгласно изп.лист Н.М. дължи издръжка
на малолетното си дете Мартин по 200,00лв. месечно, считано от 18.06.2019г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката. В молбата за образуване
на изп.дело е посочено, че длъжникът „не е изпълнявал редовно задължението си
да плаща вноските“, поради което е необходимо да се пристъпи към принудително
събиране на задължението.
Поканата за доброволно изпълнение е
получена от длъжника Н.М. на 29.10.2020г. и в 14 -дневния срок за доброволно
изпълнение същият с молба вх. №4388/05.11.2020г. е представил копия от вносни
бележки за извънсъдебно изплатени месечни издръжки, начиная от 19.07.2019г. и е
поискал да бъде прекратено изп.д. на осн. чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, както и да му
бъдат присъдени направените разноски на осн. чл.78 от ГПК.
С молба вх.№ 4822/26.11.2020г.
взискателката Д.А. е посочила, че дължимата за издръжка сума е изплащана
ежемесечно, с изключение на м.юли 2020г.
С оглед на това ДСИ е приел, че закъснялото
плащане на една месечна вноска, след като длъжникът е бил изряден при
изпълнение на задължението си в продължение на една година не би следвало да се
приема като системно неплащане и да бъде основание за натоварване на същия със
съдебни и адвокатски разноски, поради което е приел, че са налице
предпоставките на чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК и е прекратил производството по
изп.д. № 2020***** на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. С.З.,
тъй като дължимата месечна издръжка
изплащана редовно преди образуването на изпълнителното дело. Възложил е
разноските върху взискателя Д.А.Г., тъй като длъжникът не бил дал основание за
завеждане на изпълнителното дело.
Въз основа на приетото за установено от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Изпълнителният лист, издаден в полза на
ненавършилия пълнолетие взискател по задължение за издръжка е времево ограничен - до настъпването на
пълнолетие на детето, до който момент родителят, осъден да заплаща такава, я
дължи в определения от съда размер. С точното изплащане на същата във времево и
количествено отношение задължението на длъжника се погасява, като
изпълнителното производство би следвало да се прекрати, на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК. В настоящата хипотеза, за да се приеме, че задължението е погасено
напълно, необходимо е да са изпълнени кумулативно две условия - лицето, на
което се дължи издръжка да е навършило пълнолетие, както и да е изплатена в
пълен размер издръжката към този момент. Ако е изпълнено само едно от
условията, напр. настъпването на пълнолетие, но не е изплатено изцяло задължението,
няма как да се приеме, че задължението за заплащане на издръжка е погасено,
поради което и няма да е налице основание за прекратяване на изпълнителния
процес. Съдът намира, че в случая не са налице и двете условия, обуславящи
точното изпълнение на задължението, а именно детето не е навършило пълнолетие,
а също така няма данни по делото длъжника да е заплатил изцяло дължимата
издръжка по размер и период.
В случая, държавният съдебен изпълнител неправилно
е констатирал наличието на предпоставките на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК и е прекратил производството, тъй като същите
не са налице.
Предвид гореизложеното обжалваното
постановление за прекратяване следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви, окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло постановление на ДСИ от
08.12.20202г. по изп.д. № 2020***** на Държавен съдебен изпълнител при Районен
съд - гр. С.З., с което е прекратено изпълнителното производство на осн. чл.433
ал.1 т.1 от ГПК и са възложени разноските върху взискателя, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: