Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260994
19.07.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и първи юни
Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Мария Милева
като
разгледа докладваното гр.д. № 7112 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Г.И.Г.
искова молба, с която се моли да бъде прието за установено по отношение на
ответника съществуването на вземания на ищеца, за които са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение № 358/23.01.2018 г. и изпълнителен лист от
23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 177/2018 г. на РС-Разград, произтичащи от Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 04.11.2014 г., а именно: 897,16 лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 514,13
лв. – редовна лихва, начислена за периода 20.04.2015 г. - 04.01.2018 г., 7,08
лв. – лихвена надбавка, начислена за периода 20.07.2017 г. – 04.01.2018 г., и 166,05
лв. – дължима такса, както и да бъдат присъдени на ищеца
направените разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че
на 04.11.2014 г. между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД е бил сключен Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по който банката е
предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000
лв., олихвяван с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е бил 21,95 % годишно, като се издължава на всяко 20-то число на
месеца, съгласно условията и срока на договора, а срокът на валидност на
картата е бил 3 години. Твърди също така, че в рамките на гратисния период (15
дни след падежната дата – 20-то число на месеца) клиентът е бил длъжен да внася
минимална сума за револвиране в размер на 3 % от натрупаното задължение от
лихви, такси и транзакции към падежната дата, като в случай, че клиентът не
изпълни това задължение му се начислява такса за нереволвиране (15 лв.) и
невнесената част започва да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен
процент + допълнителна надбавка за забава в размер на 5%. На следващо място се
твърди, че с изпратено до ответника нотариална покана банката е обявила
предсрочна изискуемост на вземанията си на осн. чл. 31 от общите условия, тъй
като ответникът не е изпълнявал задълженията си през 5 поредни месеца, след
което се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. На 13.12.2019
г. банката е прехвърлила вземането си на ищеца с договор за цесия, като на
ответника е било изпратено уведомление за цесията. Евентуално се моли да бъде
прието, че цесията е съобщена на ответника с връчване на исковата молба и
приложенията към нея. При условията на евентуалност, а именно ако
производството по установителния иск бъде прекратено като недопустимо, е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 897,16 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.11.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното
плащане, като се твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане, обявена на кредитополучателя с връчена на 19.07.2017 г. нотариална
покана. Отново при условията на евентуалност, а именно, ако първият евентуално
предявен осъдителен иск бъде оставен без разглеждане като недопустим или бъде отхвърлен
като неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на
кредитополучателя, е предявен втори осъдителен иск, с който се моли ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, дължими по горепосочения договор:
897,16 лв. – неплатена главница, ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателното й изплащане, 166,05 лв. – дължима такса, 227,61 лв. –
наказателна лихва за забава върху главницата, дължима за периода 21.09.2017 г.
– 21.09.2020 г., като се твърди, че е настъпила окончателна изискуемост на
вземането по договора за кредит на осн. чл. 30 и чл. 31 от Общите условия към
него, поради нереволвиране на кредита в продължение на повече от 5 поредни
месеца. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а
евентуално предявените осъдителни искове са с правни основания чл. 79 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, като всички искове са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който се твърди, че установителният иск е недопустим,
тъй като заповедта за изпълнение е издадена в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, а
ищецът – цесионер на вземането не е банкова институция и не разполага с
възможността да провежда незабавно изпълнение, както и да предявява иск по чл.
422 от ГПК по отношение на такова вземане, а освен това се твърди, че в случая
не е спазен и едномесечния срок за предявяването на иска. Съдът намира, че тези
възражения са неоснователни и предявеният установителен иск е допустим, тъй
като в случая срокът за предявяване на иска е спазен (указанията са получени от
заявителя „Банка ДСК“ ЕАД на 19.08.2020 г., а исковата молба е подадена чрез
куриерска служба на 21.09.2020 г., когато изтича едномесечният срок за
предявяването на иска, тъй като 19.09.2020 г. и 20.09.2020 г. са събота и
неделя), а съгласно т. 10б от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при прехвърляне на вземането
чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да предяви иска освен цедентът е и
цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
На следващо място се твърди, че исковете са неоснователни, тъй като
вземанията са погасени с изтичане на 5-годишна давност, която е започнала да
тече на 20.04.2015 г. (датата на изпадане в забава на длъжника), а част от
вземанията (лихви, лихвени надбавки и разноски) са погасени с изтичане на
тригодишна давност. Твърди се също така, че договорът за кредит е
недействителен на осн. чл. 22, вр. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а от ЗПК, тъй като в
него липсва уговорен лихвен процент. Отделно от горното, в общите условия са
посочени различни начини на олихвяване на заемната сума в зависимост от
точността на изпълнението, като липсва ясно посочен критерий за приложимост на
различните лихвени проценти, а оттам и на размера на дължимите за погасяване
суми. Твърди се недействителност на договора и на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, тъй като в ОУ са предвидени различни лихвени проценти, но
липсва посочване на последователността на разпределение на вноските между
различните неплатени суми, дължими при различните лихвени проценти за целите на
погасяването. Твърди се също така, че искът е неоснователен, поради нередовно
уведомяване на ответника за обявената предсрочна изискуемост. Заявено е и че
сключеният между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество договор за цесия е
нищожен, поради нарушение на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, тъй като при потребителските
кредити вземането може да бъде прехвърлено само при положение, че тази
възможност е изрично предвидена в договора за кредит (чл. 26 от ЗПК), а в
настоящия случай такава клауза липсва, поради което ищецът не е кредитор на
вземането. С оглед на горното се моли предявените осъдителни искове да бъдат
отхвърлени. Особеният представител на
ответника се явява в съдебно
заседание, поддържа отговора, не представя доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е представено копие на договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.11.2014 г., сключен между „БАНКА
ДСК” ЕАД (кредитор) и Г.И.Г. (кредитополучател), с който банката е предоставила
на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който
се осигурява чрез кредитна карта, в размер на 1 000 лв., с променлив
лихвен процент, който към сключване на договора е 21,95 % годишно или 0,06 % на
ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти в BGN / 6-месечен EURIBOR за
карти в EUR и USD
в размер на 1,351 % и надбавка в размер на 20,599 %. Посочено е също така, че
годишният процент на разходите е в размер на 24,30 %, а общо дължимата сума е
1 122,84 лв., като тези изчисления са направени при допускането, че общият
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се
погасява на 12 равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края
на срока. За месечна падежна дата е определено 20-то число на месеца. Към договора е налице и документ, озаглавен „Погасителен
план и ГПР“, в който са посочени дължимите месечни вноски за периода 04.11.2014
г. – 04.11.2014 г., при условие, че кредитът е усвоен в пълния размер от 1 000
лв., както и че не е налице последваща промяна на ОЛП или допълнителни разходи.
В същия документ е посочен и начинът на изчисляване на ГПР по кредита и
допусканията, при които се изчислява ГПР.
Представени
са и Общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ ефект, които представляват неразделна част от
горепосочения договор, съгласно чл. 1, ал. 1 от него, като общите условия са
подписани от двете страни по договора и ги обвързват валидно.
Съгласно
чл. 30 от общите условия (ОУ), ако в рамките на гратисния период клиентът не
револвира кредита или револвира със сума, по-малка от минималната сума за
револвиране, по кредита му се начислява такса за нереволвиране, посочена в
Условията, а невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на
действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
В
чл. 31 на ОУ е предвидено, че ако клиентът не погаси задължението си в рамките
и в срока по чл. 30, ал. 3 (до края на петия гратисен период), ползването на
кредитния лимит се прекратява, а вземането на банката за целия използван
кредитен лимит става изискуемо и започва
да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка за забава.
В
р-л Х на общите условия е подробно описана методологията при определяне на
лихвения процент по кредита, като в чл. 40 е предвидено, че при промяна на
лихвения процент кредиторът уведомява клиента за това по предвидения в чл. 60
от ОУ ред, а промяната влиза в сила на първата следваща падежна дата.
В
чл. 49 от ОУ е предвидено, че банката има право да прехвърли вземането си по
договор за кредитна карта с револвиращ кредит на трето лице.
В
чл. 51 от ОУ е описан начинът на формиране на годишния процент на разходите,
чийто размер е посочен в договора.
Съгласно
чл. 52 от ОУ за издаването и обслужването на картата и операциите, извършени с
нея, клиентът заплаща такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и
комисионите, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти, действаща
към датата на събиране на таксата, съответно към датата на извършване на
операцията.
Като
доказателство по делото е представена нотариална покана, отправена от „Банка
ДСК“ ЕАД до ответника Г., с която същият е уведомен, че поради забава в
погасяване на задълженията му по договора за кредит от 04.11.2014 г. банката
обявява кредита за предсрочно изискуем, като на гърба на поканата нотариусът е
удостоверил, че същата е връчена на адресата по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК –
чрез залепване на уведомление на настоящия адрес на ответника в гр. Б*****,
като двуседмичният срок от залепването на уведомлението е изтекъл на 18.07.2017
г.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 177/2018 г. на РС-Разград, същото е образувано по
подадено от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК против ответника Г. за дължимите суми по процесния договор за
банков кредит, като такава заповед е била издадена на 23.01.2018 г., като на
същата дата е бил издаден и изпълнителен лист против ответника. Въз основа на
изпълнителния лист е било образувано изп.д. № 33/2019 г. по описа на ЧСИ Г. С.,
рег. № 912, по което на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, в резултат на което
с разпореждане от 07.08.2020 г. заповедният съд е дал указания на заявителя за
предявяване на установителен иск за вземането си.
Междувременно
с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.12.2019 г., копие от
който е приложено по делото, „Банка ДСК“ ЕАД е продало на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД свои вземания по предоставени кредити на физически лица,
необезпечени с ипотека, подробно описани в приемо-предавателен протокол към
договора, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, като
от приложения приемо-предавателен протокол е видно, че задължението на ответника
Г. по процесния договор за кредитна карта също е било цедирано, включително
съдебни разноски в размер на 298,49 лв. Представено е и писмо от „Банка ДСК“
ЕАД до цесионера, с което на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цесията е потвърдена
писмено.
Представено
е и пълномощно, с което цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за извършената цесия, във връзка с което ищцовото дружество
е изпратило уведомително писмо от 07.01.2020 г. до ответника, но от
представената обратна разписка е видно, че същото не е получено от адресата,
поради отсъствието му от адреса. Поради това съдът намира, че ответникът е уведомен
за цесията чрез особения представител с връчване на копие от уведомителното
писмо като приложение към исковата молба.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че ответникът е усвоил 999 лв. от отпуснатия му кредитен лимит в
размер на 1 000 лв. (9 лв. – такса за издаване на картата-пластика и 990
лв. – общо изтеглена сума на 07.11.2014 г.). Посочено е също така в
експертизата, че до момента по кредитната карта за постъпили 4 вноски (на
28.11.2014 г., 20.01.2015 г. и две вноски на 08.05.2015 г.) за суми в общ
размер от 322,33 лв., с които са погасени дължими минимални вноски за
револвиране в размер на 222,28 лв. и вноски, намаляващи усвоеното салдо по кредита
- 100,05 лв., като според вещото лице с постъпилите суми са погасени следните
задължения по договор: 192,84 лв. - част от усвоената главница, 89,84 лв. –
редовна лихва за периода 04.11.2014 г. – 20.04.2015 г. и 39,65 лв. – такси за
теглене на АТМ. След 08.05.2015 г. не са постъпвали парични суми по кредитната
сметка за погасяване на задължения и револвиране на кредита до 20.10.2015 г.,
към която дата е последният пети период на нереволвиране на кредитната карта, с
което ползването на кредитната карта е прекратено, съгласно общите условия на
банката. Суми за погасяване на задълженията по договора не са постъпвали и по
сметка на „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Според вещото лице непогасените
вземания по процесния договор към 05.01.2018 г. са в общ размер от
1 690,99 лв., от които 897,16 лв. – главница, 92,70 лв. – лихви за периода
21.04.2015 г. – 20.10.2015 г., 514,15 лв. – лихви за периода 21.10.2015 г. –
04.01.2018 г., 166,05 лв. – такси и 20,93 лв. – наказателна лихва. Към датата
на изготвяне на експертизата задълженията са в общ размер от 2 003,25 лв.,
включващи горепосочените задължения + 312,26 лв. – законна лихва за забава,
дължима за периода 05.01.2018 г. – 11.06.2021 г., като главницата е в размер от
897,16 лв. към датата на исковата молба, към датата на получаване на препис от
нея от ответника и към датата на изготвяне на заключението.
При
така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният установителен иск е
основателен и доказан по следните съображения:
Както
бе посочено по-горе, процесният договор за кредитна карта и общите условия към
него са двустранно подписани, като положените подписи не са оспорени по
настоящото дело.
Съдът
намира за неоснователни направените от особения представител на ответника
възражения, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22, вр. 11, ал.
1, т. 9, т. 9а и т. 11 от ЗПК, тъй като е видно, че в договора е посочен дължимият лихвен процент, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент, както и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. С оглед на
това и при липсата на установени от съда пороци на договора, водещи до неговата
недействителност, следва да се приеме, че същият е валидно сключен и е породил
правното си действие.
Установи се също така, че ответникът е
усвоил 999 лв. от предоставения му кредитен лимит в размер на 1 000 лв., както
и че същият е извършил четири погасителни вноски, последната от които на
08.05.2015 г., в общ размер от 322,33
лв., с които са погасени 192,84 лв. от усвоената главница, 89,84 лв. - редовна
лихва за периода 04.11.2014 г. – 20.04.2015 г. и 39,65 лв. – такси за теглене на
АТМ.
Предвид
липсата на извършени плащания след 08.05.2015 г., съдът намира, че ответникът е
изпаднал в забава от 20.05.2015 г., но погасителната давност за вземанията е
била прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
което е станало на 05.01.2018 г., до която дата не е изтекла нито кратката
3-тригодишна давност, нито пълната 5-годишна давност. Поради това възражението
за погасяване задълженията на ответника с изтичане на погасителна давност е
неоснователно.
Видно от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, към датата на образуване на заповедното
производство (05.01.2018 г.) непогасените вземания по
процесния договор за кредитна карта са в общ размер от 1 690,99 лв., от
които 897,16 лв. – главница, 606,85 лв. –
лихви за периода 20.04.2015 г. –
04.01.2018 г., 166,05 лв. – такси и 20,93 лв. – наказателна лихва. С оглед на
това и тъй като ищецът претендира, че ответникът дължи главница в размер на 897,16 лв.,
лихва в размер на 514,13 лв., начислена за периода 20.04.2015 г. – 04.01.2018
г., лихвена надбавка в размер на 7,08 лв., начислена за периода 20.07.2017 г. – 04.01.2018
г. (същата е включена в изчислените от вещото лице лихви за забава) и 166,05 лв. – такси, съдът намира, че дължимостта на
тези суми се доказа по делото.
По делото се установи и че вземанията на кредитора по
горепосочения договор за кредитна карта са били прехвърлени на ищеца по делото
с договор за цесия от 13.12.2019 г., като съдът намира, че този договор е
валидно сключен и е породил правното си действие, и същият легитимира ищеца
като кредитор на вземанията. Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника, че договорът за цесия е нищожен, поради нарушение на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 26 от ЗПК, като се
твърди, че в процесния договор за кредитна карта не е предвидена възможност
кредиторът да прехвърли вземането си на трето лице. В случая такава възможност
за прехвърляне на вземането е изрично предвидена в чл.
49 от общите условия към договора, а тези общи условия са двустранно подписани
от страните по договора и съгласно чл. 1, ал. 1 от него представляват
неразделна част от този договор.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че
предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълен размер.
Предвид основателността на установителния
иск по чл. 422 от ГПК, не следва да бъдат разглеждани предявените по делото при
условията на евентуалност два осъдителни иска.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото и в
заповедното производство, които са в общ размер от 1 247,00 лв., от които 131,69
лв. – разноски в заповедното производство и 1 115,31 лв. – разноски в
исковото производство (включително 100 лв. – ЮК възнаграждение).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Г.И.Г., ЕГН **********,***, дължи
на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление гр. С*****, район *******, бул. ***************************,
следните
суми, произтичащи от сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 04.11.2014 г., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за
цесия от 13.12.2019
г., а
именно: 897,16 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, 514,13 лв. – редовна лихва,
начислена за периода 20.04.2015 г. - 04.01.2018 г., 7,08 лв. – лихвена
надбавка, начислена за периода 20.07.2017 г. – 04.01.2018 г., и 166,05
лв. – дължима такса, които вземания са предмет на Заповед
№ 358/ 23.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
издадена в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД по ч.гр.д. № 177/2018 г. по описа
на РС-Разград.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление гр. С*****, район *******, бул. **************************,
сумата от 1 247,00 лв. (хиляда двеста четиридесет и седем лв.), представляваща
сбор от направените разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ/П/
Вярно с оригинала!
ИМ