Р Е Ш Е
Н И Е
260246/25.5.2021г.
25.05.2021г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
април през две хиляди и двадесет и първа година, в
следния състав:
Районен съдия: Мирослав Марков
при секретаря М.А., като разгледа
докладваното от съдията,
гражданско дело №3778
по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело, съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от “Банка ДСК “ ЕАД ,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** , административен адрес: гр.
Шумен, ***, Законен представител: Д.Д.М.–изпълнителен директор и Д.Н.Н.– Изпълнителен директор, Пълномощник:
Ж.Р.Ж.– главен юрисконсулт на “Банка ДСК” ЕАД – Регионален център – Варна срещу З.А.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството й на законен наследник на А.Р.С.,
ЕГН **********.
В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата
на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на
вземането си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник е осъден да плати на
ищеца-кредитор, сумата от 3403.80 лв. (три хиляди, четиристотин и три лева и
осемдесет стотинки) - главница по Договор за банков кредит от 03.10.2016г.
Извлечение от счетоводни книги за сметка № 11/23909942 от 15.08.2019, с 450.80
лв. (четиристотин и петдесет лева и осемдесет стотинки) - дължима договорна
лихва за периода от 07.03.2018 г. до 05.08.2019 г., с 24.59 лв. (двадесет и четири лева и петдесет и девет
стотинки) - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от
07.04.2018 г. до 05.08.2019 г., с 8.51 лв.
(осем лева и петдесет и една стотинки) – законна лихва за периода от
06.08.2019г. до 15.08.2019г., с 120,00 лв. (сто и двадесет лева) - дължими
такси и разноски и законната лихва върху главницата от 19.08.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 80.15 лв.(осемдесет
лева и петнадесет стотинки) - държавна
такса и 50.00 лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение. Вземането е
произтичало от неизпълнение на непогасен предсрочно изискуем Банков кредит по
Договор за банков кредит от
03.10.2016г., с настъпила предсрочна изискуемост на 06.08.2019г., извлечение от
счетоводни книги за сметка № 11/19185534 от 15.08.2019г., в качеството та
ответника на законен наследник на кредитополучателя А.Р.С., починал на
08.01.2017г., акт за смърт № 0030/08.01.2017г. на Община Шумен. Претендират се
разходите в заповедното производство и съдебното производство.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от завеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
Вземането
е произтичало от неизпълнение на непогасен предсрочно изискуем Банков кредит по
Договор за банков кредит от
03.10.2016г., с настъпила предсрочна изискуемост на 06.08.2019г., извлечение от
счетоводни книги за сметка № 11/19185534 от 15.08.2019г., в качеството на
ответника на законен наследник на кредитополучателя А.Р.С., починал на
08.01.2017г., акт за смърт № 0030/08.01.2017г. на Община Шумен.
По силата на заявление от 06.02.2017г., ответникът поел задължението да издължи
остатъка по Договор за кредит от 03.10.2016 г. от собствена разплащателна
сметка. Били направени плащания на суми
по кредитното задължение до 07.04.2018г. Предвид неизпълнение на поетите от
ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Длъжникът не е установен на постоянният си адрес, поради което за ищеца
е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Процесуалният представител на ищеца в писмено
становище посочва, че поддържа предявените искове като основание и размер. Моли
съда да признае за установено по отношение на „Банка ДСК“, че ответникът дължи
на банката посочените суми по силата на универсално правоприемство, в
качеството й на законен наследник на починалия си баща с който „Банка ДСК„ е
сключила договор за кредит, предоставила му е договорената сума, като той
докато е бил жив е изплатил част от същата. В случая ответницата изрично е
изявила воля тя да поеме изплащането на кредита към „Банка ДСК“, като между нея
и служители на банката има конкретни постигнати параметри и договорки как точно
да стане погасяването от нейна страна на задължението наследено от баща й. Било
сключено допълнително споразумение от 06.02.2017г., в което с конкретно
определени срокове и размери и погасителен план е договорено между страните
погасяването на дълга, т.е. същата е станала длъжник на банката. Въпреки
подписаното споразумение, ответницата не го е спазила, което мотивирало ищеца
да предприеме съответните действия. В условията на евентуалност, предявява
осъдителни искове за същите суми.
Претендира разноски и моли за положително решение по делото.
Възражения на ответната страна:
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата
молба, като изразява становище, че предявените искове по същество са допустими,
но частично неоснователни, поради наличието на неравноправни клаузи. В
отговора, ответникът е изразил и становище по обстоятелствата, на които се
основава искът и възраженията си срещу него. В съдебно заседание по същество на
делото, ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора на исковата
молба.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените
писмени доказателства: Договор
за кредит за текущо потребление от 03.10.2016г. с приложени общи условия към
него; промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление от
08.10.2016г.; условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „ДСК Партньори“ от
03.10.2016г.; такси по кредити за текущо потребление; погасителен план и ГПР;
договор за залог върху вземания от 03.10.2016г.; договор за залог върху
вземания от 03.10.2016г. с нотариална заверка на нотариус Светлозар Стоилов
рег.№024 но НК; извлечение за периода от 03.10.2016г. до 12.02.2019г. по сметка
с титуляр А.Р.С.; удостоверение за наследници с Изх.№56/10.01.2017г., изд. от
Община Шумен; заявление от З.А.К. с Вх.№318/06.02.2017г.; декларация-съгласие в
съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни от
06.02.2017г.; промяна на кредитополучател /при смърт/ с посочена дата
03.12.2019г.; нотариална покана до З.А.К. с Изходящ номер Банка ДСК
06-20-01223/27.05.2019г.; протокол за връчване на нотариална покана от
26.07.2019г. на нотариус Светлозар Николов с рег.№ 027 на НК; пълномощно в
полза на К.В.В.с нотариална заверка от 13.06.2016г.; извлечение от
счетовординте книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка №11/23909942 от 15.08.2019г.
по договор за кредит №11/23909942 от 03.10.2016г.; извлечение за периода от
03.10.2016г. до 12.12.2019г. по сметка с титуляр З.А.К.; извлечение за периода
от 06.02.2017г. до 12.12.2019г. по сметка с титуляр З.А.К., както и материалите по заповедното производство.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:
Съгласно допълнително
споразумение от 06.02.2017г., ответникът
поел задължението да издължи остатъка по Договор за кредит
от 03.10.2016 г. Били направени
плащания на суми по кредитното задължение до 07.04.2018г.
З.А.К. е законен наследник на А.Р.С., починал на 08.01.2017г., акт
за смърт № 0030/08.01.2017г. на Община Шумен. Съгласно договор за кредит Банка
ДСК ЕАД с предоставила кредит за текущо потребление на А.Р.С.. Кредитът
предоставен на С. бил със срок за издължаване 120 месеца и при уговорени лихви,
начин на плащане и др. условия. Банка ДСК ЕАД е изпълнила задължението си по договора
за кредит. До смъртта на кредитополучателя кредитът е бил погасяван съгласно
уговорения погасителен план.
След настъпилата смърт на кредитополучателя, законният му
наследник и ответник по настоящото дело подала заявление за приемане на
задълженията на наследодателя си. Банка ДСК ЕАД извършила промяна на
кредитополучателя, с което наследникът станал титуляр на задължението.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Правната квалификация на правата, претендирани от
ищеца са чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, чл.430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД.
Правната квалификация на евентуалните права на
ищеца са чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД.
Ищецът иска да реализира защита, като бъде признато за установено
по отношение на ответника, че в полза на дружеството ищец съществува
вземане против ответника в посочения размер.
Предявеният
установителен иск, съдът е приел за допустим, във връзка с редовно проведеното
заповедно производство. Ищецът следва да установи и да докаже наличието на основание, по силата на което се
твърди, че ответникът дължи процесната сума
в негова полза по основание, размер и длъжник,
както и настъпилия падеж.
За уважаването на главният
иск, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване
наличието на формално споразумение между страните, със съдържание, съобразно
твърденията в исковата молба.
Исковата претенция,
която е последвала заповедното производство се основава на това, че ответната
страна е заявила писмено, че поема задължението като наследник. Това заявление представлява частен документ
по смисъла на закона. Документът не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК.
Ето защо, предвид
установилата се съдебна практика, съдът приема исковата претенция за
основателна, поради следното:
Между страните не съществува спор, относно
факта, че ответникът е подписал посоченият документ. Заявлението,
представлява частен документ, подписан от лицето, което го издава. В този
смисъл, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено
именно от това лице. Всеки неоспорен по реда на чл.193 от ГПК частен писмен
документ, е автентичен и истински, като същият има формална доказателствена
сила относно съдържащото се признание. Налице е извънсъдебно признание на
факти, което е обективирано в писмена форма и съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица - чл. 180 ГПК. В
този смисъл е и постоянната съдебна практика: Решение №261/2013/22.01.2014 по
дело №2354/2013 на ВКС, ГК, III г.о.Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК ; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело №
705/09 г. на IV г. о.
Относно
размера на исковата претенция, съдът кредитира изцяло назначената, приета и
неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза в нейната
констативно-съобразителна част.
По
предявените евентуални искове.
Задължение за съда, да разгледа евентуалният иск, възниква само
ако отхвърли главния иск. Съдът по същество уважава главният иск, при което
не следва да разглежда евентуалния.
Съдът основава решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства, както и направеното признание на исковата
претенция за настъпила погасителна давност.
Относно
разноските:
На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на
ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде
уважено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че З.А.К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на
кредитора “Банка ДСК“ ЕАД, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, *** , административен адрес: гр. Шумен, ***, Законен
представител: Д.Д.М.–изпълнителен директор
и Д.Н.Н.– Изпълнителен директор, Пълномощник: Ж.Р.Ж.– главен юрисконсулт
на “Банка ДСК” ЕАД – Регионален център – Варна
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д.№2443/2019г. по описа на РС-Шумен:
сума в размер
на 3403,80 лв. (три хиляди, четиристотин и три лева и осемдесет стотинки) -
главница по Договор за банков кредит от 03.10.2016г. Извлечение от счетоводни
книги за сметка № 11/23909942 от 15.08.2019, с 450,80 лв. (четиристотин и
петдесет лева и осемдесет стотинки) - дължима договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 07.03.2018 г. до 05.08.2019 г., с 24,59 лв. (двадесет и четири лева и петдесет и девет
стотинки) - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от
07.04.2018 г. до 05.08.2019 г., с 8,51 лв.
(осем лева и петдесет и една стотинки) – законна лихва за периода от
06.08.2019г. до 15.08.2019г., с 120,00 лв. (сто и двадесет лева) - дължими такси
и разноски и законната лихва върху главницата от 19.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З.А.К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на “Банка ДСК “ ЕАД , БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, *** , административен адрес: гр. Шумен, ***, Законен представител: Д.Д.М.–изпълнителен
директор и Д.Н.Н.– Изпълнителен
директор, Пълномощник: Ж.Р.Ж.– главен юрисконсулт на “Банка ДСК” ЕАД –
Регионален център – Варна сума в общ размер на 1354,41
лева, от които 1274,26 лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 80,15 лeва - разноски в заповедното производство, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи ч.гр.д.№2443/2019г. по описа
на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: