Определение по дело №1615/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2668
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20193100501615
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ .............../ 11.09.2019г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ВАСИЛЕВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН ШАКИРОВА

                                                                                          МЛ.С. ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Невин Шакирова

въззивно гражданско дело № 1615 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 9614/22.07.2019г., подадена от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 /партер/, представлявано от Управителя Русанка Костова Манолова – трето по изпълнението лице срещу отказ на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 постановен по изп.д. № 20197180400378 по описа на същия ЧСИ  за конституиране на жалбоподателя като взискател по изпълнителното дело, обективиран в Постановление изх. № 12892/11.07.2019г. на мястото на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД.

Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалвания отказ на ЧСИ да конституира „Интейк“ ЕООД в качеството на взискател в изп. производство, като постановено в нарушение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Изложени са доводи, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Достоверна в тази връзка е датата, на която длъжникът е бил уведомен от предишния кредитор за извършеното прехвърляне. Доколкото уведомлението за прехвърляне на вземането от „КНМ Груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД е достигнало до длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД на 26.10.2014г., а уведомлението за прехвърляне на вземането от „КНМ Груп“ ЕООД на „Пи Маркет“ ЕООД е достигнало до длъжника много по-късно – на 20.01.2015г., то съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД жалбоподателят е придобил вземането преди взискателя по изпълнението и се явява единствен носител на това право. Моли за отмяна на постановлението и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК взискателят „Пи Маркет“ ЕООД в писмено възражение оспорва допустимостта на жалбата с доводи за липса на активна процесуалноправна легитимация на жалбоподателя, който спрямо изпълнението има качеството трето лице; липса на процесуални предпоставки за правоприемство в ИЛ по чл. 429, ал. 1 от ГПК, както и като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ЧСИ. Оспорва жалбата евентуално и по същество, с твърдения, че се легитимира като кредитор на вземането по изпълнителния лист на основание договор за цесия от 21.10.2014г. Жалбоподателят основава качеството си на кредитор на вземането, предмет на принудително изпълнение, на основание договор за цесия от 23.10.2014г. Този договор е развален съгласно волеизявление на цедента от 02.07.2018г. и от 14.12.2018г. Уведомяването не е елемент от фактическия състав на договора за целия и няма отношение към прехвърляне на вземането, което се счита прехвърлено в състоянието му към момента на сключване на договора. Уведомяването има значение единствено с оглед действието на цесията по отношение на длъжника и на трети лица. За уведомяването законът не предвижда срок, поради което извършеното такова на 20.01.2015г. е редовно. Доколкото към този момент няма данни за извършено плащане от длъжника на предишния кредитор „Интейк“ ЕООД, то само факта на по-ранното уведомяване на длъжника за цесията, по която това дружество е цесионер, не легитимира същото като „взискател“. В този смисъл обжалваният отказ на ЧСИ е законосъобразен. Моли в тази връзка жалбата да се остави без разглеждане, евентуално без уважение.

Длъжникът по изпълнението не е изразил становище по жалбата.

В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на „Пи Маркет“ ЕООД от 10.06.2019г., в качеството му на частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД на основание договор за цесия от 21.10.2014г. и издаден изпълнителен лист от 10.04.2019г. по гр.д. № 11255/2014г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на „КНМ Груп“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за парично вземане.

С Уведомление, входирано в деловодството на „Енерго-Про Продажби“ АД на 20.01.2015г., „КНМ Груп“ ЕООД уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземането на „Пи Маркет“ ЕООД.

ПДИ до длъжника е редовно връчено на 26.06.2019г.

На 08.07.2019г. по делото е постъпила молба от „Интейк“ ЕООД с искане на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на първоначалния взискател „Пи Маркет“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД по силата на договор за цесия от 23.10.2014г. С Разпореждане, оформено със Съобщение изх. № 12892 от 11.07.2019г. ЧСИ постановил отказ по така направеното искане с аргумент, че е налице материалноправен спор, по който ЧСИ не е компетентен да се произнесе. Замяната на взискател във висящия процес следва да се извърши със съгласието на предходния, каквото в случая не е налице.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението за постановлението за отказ е връчено на жалбоподателя на 15.07.2019г., а жалбата е депозирана в деловодството на ЧСИ на 22.07.2019г./. Същата изхожда от трето за изпълнението лице и е насочена срещу акт на ЧСИ, който не подлежи на обжалване.

Наведените в жалбата доводи, обосноваващи легитимацията на жалбоподателя да обжалва актовете на ЧСИ са материално-правни – частно правоприемство по договор за цесия, следхождащо това на взискателя, но съобщено на длъжника преди приемството на взискателя, и двете настъпили в хода на висящия съдебен процес за установяване на вземането, предмет на изпълнение, а не и след издаване на изпълнителния лист.

Процесуалната легитимация на страните по изпълнението се определя от субективните предели на изпълнителния лист – той е ценна книга, която материализира правото на принудително изпълнение и посочва кому принадлежи то – кой е кредиторът и кой може да се суброгира в неговите права /чл. 429, ал. 1 от ГПК/, съответно, кой е длъжникът и срещу кого другиго може да бъде осъществено принудителното изпълнение /чл. 429, ал. 2 и 3 и чл. 523 ал. 1 от ГПК/. Страни по изпълнението са и присъединените кредитори, които се легитимират със своите изпълнителни листове или удостоверения и имат същите права като първоначалния взискател /чл. 457, ал. 1 от ГПК/. Процесуалната легитимация на страните по изпълнението и на останалите участници в изпълнението се определя от това, чия правна сфера се засяга от изпълнителния способ – този, чието имущество се осребрява и този, който ще се удовлетвори от цената, пропорционално и според привилегията си, когато се обжалва конкретния изпълнителен способ.

Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. От това правило има изключения, уредени в чл. 429 от ГПК хипотези на приемство в изпълнителния лист след издаването му. При тях надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация. Персоналният обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист. Доколкото въвежда изключения от правилото, разширителното тълкуване на разпоредбата е недопустимо /Решение № 71 от 24.07.2019г. по гр.д. № 2576/2018г. на ВКС, III ГО/.

От друга страна, СИ няма право да установява различно материалноправно положение досежно страните по правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора /арг. от чл. 429, ал. 1 от ГПК/. До този момент, на основание чл. 226 от ГПК частното правоприемство на страната на кредитора относно процесното вземане – за субективните предели на действието на постановеното решение, респ. на издадения изпълнителен лист спрямо частните правоприемници на страната в исковото производство, респ. на взискателя, не се отразява нито на надлежната процесуална легитимация на цедента като ищец по иска, нито на спора по същество. На основание чл. 226, ал. 3 от ГПК обаче влязлото в сила решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. В хипотеза, при която в хода на исковото производство спорното право е прехвърлено на повече от едно лица, какъвто е настоящият случай и между тях възникне спор чие правоприемство е породило правен ефект и кое от тях е обвързано от СПН на влязлото в сила в сила решение между първоначалния кредитор и длъжника, то е налице материалноправен спор, който ЧСИ няма правомощие да разреши с обвързваща спорещите сила в рамките на изпълнителното производство. Последното не е предназначено да разрешава материален спор между претендентите на правото на принудително изпълнение, придобили спорното право в хода на исковия процес за вземането.

В разглежданият случай, в производството пред ЧСИ е представен договор по чл. 99 от ЗЗД /л. 7 от делото/ от който е видно, че на 21.10.2014г. /преди приключване на устните състезания на 17.10.2018г. по гр.д. 11255/2014г. по описа на ВРС, по което е издаден изпълнителният лист от 10.04.2019г./, “КНМ Груп” ЕООД, гр. Варна в качеството на ищец и цедент, прехвърлил на “Пи Маркет” ЕООД, гр. София, в качеството на цесионер, вземането си за сумата от 1 689.52 лева, за което вземане именно е издаден изпълнителният лист, инициирал изпълнителното производство.

Представено е и доказателство за предприето от цедента уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД – уведомление, съдържащо изявление в посочения смисъл, входирано в деловодството на длъжника на 20.01.2015г. Това уведомяване не е оспорено от длъжника.

С последващ договор за цесия от 23.10.2014г. същото вземане е прехвърлено от ищеца „КНМ Груп“ ЕООД, гр. Варна на жалбоподателя „Интейк“ ЕООД и съобщаването на тази цесия предхожда във времето съобщаването на първата. Налице е материалноправен спор между цесионерите по двата договора, сключени в рамките на висящия исков процес, кой от договорите е валиден и е породил права, респ. кой на основание настъпилото частно правоприемство преди издаване на изпълнителния лист е носител на вземането по изпълнителния лист. Този спор, както съдът посочи не може да се реши от ЧСИ в изпълнителното производство, нито в рамките на производството по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Същият следва да се разреши по реда на общия исков процес.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая, към момента на образуване на изпълнителното производство, кредиторът, частен правоприемник на ищеца по смисъла на чл. 226, ал. 1 от ГПК и заинтересована страна по смисъла на чл. 426, ал. 1 от ГПК, който в образуваното изпълнително производство придобива качеството взискател, представил пред ЧСИ валиден писмен договор за цесия от 21.10.2014г. Както съдът посочи, страните в изпълнителния процес се определят от изпълнителния лист, респ. само последните се ползват с право да обжалват действията на СИ в хипотезата на чл. 435, ал. 1-3 от ГПК. В хипотеза на частно правоприемство, активно легитимиран взискател е частният правоприемник, стига правоприемството му да е обективирано в писмен документ. Следователно активно процесуално правно легитимиран взискател по изпълнението е именно „Пи Маркет“ ЕООД. Надлежната процесуална легитимация е обусловена от писменото придобиване на вземането чрез способа на чл. 99 от ЗЗД, осъществено в хода на неприключилото с влязъл в сила акт съдебно производство, удостоверено пред ЧСИ с писмен документ.

Представеният от жалбоподателя договор за цесия, следхождащ този, легитимиращ взискателя по изпълнението, независимо, че е съобщен на длъжника преди прехвърлянето на „Пи Маркет“ ЕООД, не легитимира същия като взискател по изпълнителното дело. Следователно „Интейк“ ЕООД, като трето за изпълнението лице, не разполага с право на жалба срещу отказа на ЧСИ да замести взискателя по делото.

Несъстоятелен е доводът в жалбата, че с предприетото оспорване на правото на принудително изпълнение на конституирания взискател по изпълнението, „Интейк“ ЕООД придобива качеството „взискател“ разполагащ с право на жалба по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК. Материалноправният спор между двамата цесионери, легитимиращи се с поредни във времето договори за цесия, предхождащи издаването на изпълнителния лист, кой е носител на вземането по същия, не може да се разреши в рамките на изпълнителното производство. Този спор не придава автоматично на оспорващия процесуално качество „взискател“, доколкото обратното би означавало с право на жалба по чл. 435, ал. 1 и ал. 3 от ГПК да разполага всяко трето лице, заявяващо спорно право по изпълнителния лист. А признаването право на жалба на такова лице, идентично с правото на жалба на взискателя по изпълнението би довело до несигурност, както в изпълнителното производство, така и в гражданския оборот като цяло, каквато не е целта на уредбата на принудителното изпълнение в ГПК.

В заключение, жалбата на „Интейк“ ЕООД е процесуално недопустима, доколкото изхожда от лице неразполагащо с активна процесуална легитимация да обжалва действията на ЧСИ по отказ за заместване на взискател по принудителното изпълнение. Ето защо жалбата следва да се остави без разглеждане.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото пред ВОС право на разноски има взискателят. Направеното искане в тази насока е доказано до размера от 240 лв. – платено възнаграждение за адвокат. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК жалба с вх. № с вх. № 9614/22.07.2019г., подадена от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 /партер/, представлявано от Управителя Русанка Костова Манолова – трето по изпълнението лице срещу отказ на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 постановен по изп.д. № 20197180400378 по описа на същия ЧСИ  за конституиране на жалбоподателя като взискател по изпълнителното дело, обективиран в Постановление изх. № 12892/11.07.2019г. на мястото на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 /партер/, представлявано от Управителя Русанка Костова Манолова ДА ЗАПЛАТИ на „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“, представлявано от Управителя Петър Костадинов Бакалов сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща реализирани съдебни разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр. Варна в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от определението да се връчат на страните.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                             

                       2.