№ 6173
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100509709 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 20.06.2023 г., гр.д. 40486/2022 г., СРС, 49 с-в се признава
за установено по предявените от ЗК „Л.И.“ АД срещу „Д.З.“АД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „Д.З.“АД дължи на ЗК „Л.И.“ АД
сумата от 5 006.10 лева, от която 4 991.10 лева, представляваща регресно
вземане за заплатено по договор за застраховка „Каско“ на МПС,
обективирано в застрахователна полица № 93001810006371/22.01.2018 г.,
застрахователно обезщетение за л.а. „Ауди А6“, рег. № ******* за настъпило
на 13.04.2018 г. застрахователно събитие ПТП и 15 лева -ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и сумата 1 483.87 лева - мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.12.2018 г. до 30.11.2021 г., като осъжда ответника
да заплати на ищеца сумата от 379.80 лева - разноски в исковото
производство и сумата от 129.80 лева - разноски в заповедното производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете
1
„Д.З.“АД. Счита, че двустранният констативен протокол, подписан между
участниците в ПТП, не обвързва техните застрахователи и в частност
ответника. САТЕ се основава само на такъв протокол, поради което не се
доказва механизмът на ПТП. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът ЗК „Л.И.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Наред с това, въззивният съд възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в
жалбата, с изключение на тези относно обвързващата сила на двустранния
констативен протокол за ПТП и доказателствената тежест за ответника да
установи отрицателния факт, че вредите не са причинени от застрахования
при него делинквент. Възприема изводите за осъществяване на останалите
материалноправни предпоставки по исковете. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена с жалбата, с изключение на
мотивите за обвързващата сила на двустранния констативен протокол за ПТП
и тежестта при доказване на увреждането.
В отговор на оплакванията по въззивната жалба, съдът приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411,
2
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е и се установява от писмените доказателства обвързаността
от застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между ответника по исковете „Д.З.“АД и
делинквента М.П., управлявала л.а. „Нисан Тирано“ към дата 13.04.2018 г.
Тогава настъпва ПТП, последвало с увреждане на л.а. „Ауди А6“, чийто
собственик е застрахован при ищеца „Л.И.“ АД по имуществена застраховка
„Каско“. С плащане на застрахователното обезщетение на увредения от
4 991.10 лв., по цена за реално извършения ремонт в сервиз,
съвпадаща със средната пазарна цена, определена в съдебно-автотехническата
експертиза, при условията на чл. 411 ЗК, ищецът встъпва в правата на
застрахования по имуществената застраховка срещу ответника, като
застраховател на делинквента.
Двустранният констативен протокол за ПТП от 13.04.2018 г. е подписан
само от участниците в пътния инцидент, които са трети лица по спора. В
протокола за ПТП няма означение за име и качество на длъжностно лице като
издател, нито негов подпис. Затова протоколът няма характер на официален
документ по чл. 125а ЗДвП, издаден от службите за контрол при МВР при
посещение на мястото на ПТП, а представлява частен свидетелстващ
документ. Като такъв на основание чл. 180 ГПК доказва, че изявленията
които съдържа са направени от подписалите лица. Документът съдържа
неизгодни факти за единия от издателите си – делинквента относно виновно
причиненото от него ПТП, когато в района на железопътна гара в гр.
Карнобат при маневра паркиране на заден ход със задна лява част причинява
удар и вреди в предна лява част на спрения зад него л.а. „Ауди А6“. В тази
част протоколът обективира извънсъдебно признание на делинквента, поради
което се ползва с доказателствена сила, но само срещу своя издател, който
обаче не е страна в процеса, без да обвързва неговия застраховател и настоящ
ответник.
Извънсъдебното признание на делинквента се потвърждава от
констатациите в съдебно-автотехническата експертиза. Въз основа на
снимков материал, представен едновременно и от двете насрещни страни по
делото, вещото лице установява, че причинените от ляв заден ролбар
увреждания върху преден ляв фар, намиращи се на една височина,
3
съответстват на схемата в двустранния протокол и описа за щетите, поради
което се намират в причинно-следствена връзка с пътния инцидент.
В този смисъл, доказва се спорният правнорелевантен факт, доколко
именно при осъществяване на маневрата паркиране, водачът не упражнява
достатъчен контрол над автомобила, застрахован при ответника, като
недостатъчно се уверява доколко създава опасност за другите участници в
движението и съобразява ли тяхното положение на пътя по смисъла на чл. 20,
ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Основателни са искът по чл. 441, ал.1 КЗ за сумата 5 006.10 лв., от
които 4 991.10 лв. – стойност на изплатено застрахователно обезщетение и 15
лв. – ликвидационни разходи, както и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 1 483.87 лева - мораторна лихва през периода 20.12.2018 г. -30.11.2021
г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
отчасти различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.06.2023 г., гр.д. 40486/2022 г., СРС, 49
с-в.
ОСЪЖДА „Д.З.“АД със седалище: гр. София, бул. „******* да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, със седалище: гр. София, бул. ******* сумата 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5