Решение по дело №8067/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 131                                             10.01.2020 г.                                   град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                         ХXІ – ви граждански състав

на седемнадесети декември                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав

                                                               Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №8067 по описа на РС-Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството по делото е образувано по искова молба на Д.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, ................., чрез адв.С.К., за осъждане на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Г.Бенковски“ №3, да заплати на ищцата сумата от 1250,00 лева, частичен иск от претендирано обезщетение от 5000 лева  за причинени в резултат на ПТП от 30.03.2019 г. неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.

                              В исковата молба се твърди, че на .............. г., на път ......... с.К.-гр.Д. ищцата, като пътник в лек автомобил, марка „.........“, модел „.........“ с рег.№.........., собственост на С.Н.Т. и управляван от водача Д.Н.Н.-неин .........., претъпяла ПТП- водачът Н. поради движение с несъобразена скорост губи управление над автомобила и същият излиза извън пътя, като се обръща в крайпътно дере вляво от пътя. В исковата молба е посочено още, че в резултат на ПТП е претърпяла охлузвания, натъртвания и хематоми, съпроводени със серизони болки и страдания, за обезщетяването на които заявила претенция пред ответника, при когото е заведена щета №.................. Твърди, че ответникът отказал да й заплати търсеното обезщетение с мотив, че не представя доказателства за това, че е била пътник в автомобила и медицински документи за причинените й увреждания.

                              В подкрепа на исковете се ангажират доказателства; претендират се направените по делото разноски.

                              В съдебно заседание ищцата не се явява и се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.С.К., който поддържа предявения като частичен иск и моли за уважаването му.

                              В предоставения срок по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва претенцията като недопустима за това, че ищцата не е процесуално легитимирана и няма право на иск, а при условията на евентуалност и като неоснователна на подробно изложени аргументи. Алтернативно, в случай, че съдът приеме иска за основателен и допустим възразява по размера му, като счита същия за прекомерен с оглед обществените критерии за справедливост.

                              В съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.М.В., която поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

                              Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ.

                              Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

                              Между страните по делото не се спори по следните факти, за които свидетелства и събрания по делото писмен доказателствен материал – акт за установяване на административно нарушение №833377/30.03.2019 г. и издадено въз основа на него НП №19-0338-000227/23.05.2019 г. на Началник Група ОД МВР С., Протокол за ПТП №1661420/30.03.2019 г., съставен от инспектор РУ гр.С. при РДВР-С., а именно, че на ............. г., около 12,20 часа на път .......... в посока с.К.-гр.Д., водачът на лек автомобил – ............, рег.№............, собственост на С.Н.Т., губи управление над автомобила и допуска самостоятелно ПТП, вследствие на което автомобилът се преобръща вляво от пътя в крайпътно дере, като реализира материални щети.

                              Безспорно между страните е и това, че автомобилът е бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“ със застрахователна полица .................., валидна към датата на ПТП.

                              Между страните не се спори, че водачът на автомобила е ............ на ищцата, като този факт се удостоверява от показанията на свидетеля Д.Н., в които същият заявява и това, че по време на ПТП в автомобила като пътник е била и ........... му, като е стояла предна дясна седалка до него. От същите става ясно и това, че в резултат на ПТП .......... му е получила леки порезни рани по ръката и натъртвания и синини по тялото.

                              В подкрепа на свидетелските показания са попълнена от ищцата декларация за ПТП, приложена към преписката по съставяне на констативния протокол за ПТП, акта за установяване на административно нарушение и издаване на НП, от съдържанието на която става ясно, че е попълнена от ищцата на 30.03.2019 г. във връзка с настъпилия инцидент и е приета от съставителя на Протокола за ПТП и АУАН.

                              В подкрепа на събраните по делото гласни доказателствени средства е и издаденото на 08.04.2019 г. съдебно-медицинско удостоверение №75/19 от МБАЛ Б., в което е удостоверено установено кръвонасядане с охлузване на втори пръст на дясна длан на ищцата, за което е посочено, че е получено в резултат от съприкосновение с твърд тъп предмет и с което са причинени болки. Дадено е и заключение за това, че е възможно освидетелстваното лице да е имало и други травми като синини и отоци, които с оглед на изтеклото време да са отзвучали, но са причинили остатъчни болки.

                              Няма спор между страните и по това, че по заявление на ищцата има образувана при ответника преписка по щета №..................... за обезщетяване на причинените й от ПТП неимуществени вреди, по която има поставен от застрахователя отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. 

                                

 

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

                              Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

                              Настоящият случай е именно такъв, тъй като се доказа наличието на валиден договор за застраховка „ГО“ към датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска. Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице, като по смисъла на ал.2 на същия член, застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание, т.е.водачът на лекия автомобил е от кръга на лицата, посочени в чл.477, ал.2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ, със сключването на договор за застраховка „ГО“, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди, като за трети лица съгласно ал.3 на чл.477 от КЗ се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт.

                              Спорен по делото е въпросът дали ищцата има качеството на "трето лице" по смисъла на чл.477, ал.3 от КЗ, като за положителният му отговор съдът кредитира като достоверни показанията на свидетеля Николов, на които кореспондира събрания по делото писмен доказателствен материал и по-конкретно декларацията от 30.03.2019 г., попълнена от ищцата непосредствено след инцидента и във връзка с преписката по съставяне на протокола за ПТП и АУАН, поради което и приема, че същата действително е била пътник в автомобила към момента на настъпване на ПТП, като е пътувала на предна дясна седалка до шофьора, поради което и е легитимирано лице да предяви иск за претърпените от  ПТП вреди. В случая не е спорно, че ищцата е съпруга на виновния за произшествието водач, но това обстоятелство не е предвидено като изключение от застрахователното покритие по застраховката.

                              В съответствие с доказателствената тежест, указана с доклада на съда, ищцата при условията на пълно и главно доказване установи както наличието на валидно застрахователно правоотношение и настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка „ГО“, така и настъпилите вреди – болки от получините охлузвания и натъртвания, резултат от виновното поведение на водача на застрахования автомобил, както и причинната им връзка с него. Твърденият в исковата молба механизъм на ПТП се установява при съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, които по съдържание кореспондират и се допълват от показанията на св.Н..

                              Следващият спорен по делото въпрос касае размера на дължимото на ищцата обезщетение. В тази връзка съдът съобрази това, че неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, а понятието "справедливост" е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968 г. /.

                              От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства се установява, че като последица от произшествието и по-конкретно преобръщането на автомобила в крайпътното дере, ищцата получила натъртвания, а от там синини и отоци по тялото и охлузване на втори пръст на дясна длан, които несъмнено са й причинили болка, но не са били от степен налагащи настаняване на ищцата в болнично заведение или предприемане на каквото и да е лечение. Не се събраха данни причинените увреждания да са довели до някакви неудобства, свързани с ежедневното обсулжване на ищцата, нарушаване на житейския й ритъм или невъзможност да полага труд, поради което и съобразявайки възрастта й и сравнително бързия възстановителен процес – към датата на прегледа й, което е в рамките на осем дни след датата на инцидента, синините и отоците й са били отзвучали, съдът приема за справедлив размер на обезщетението сумата от 700 лева, до който искът се явява доказан и отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на виновния за произшествието водач, следва да бъде ангажирана. За разликата до предявения като частичен размер от 1250,00 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

                              Върху уважената претенция ищцата претендира заплащане на законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, поради което и по този начин следва да бъде уважена.

                              На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от иска, или сумата от 168 лева.

                              На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, или сумата от 132 лева.

                              Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

                          ОСЪЖДА ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Г.Бенковски“ №3, да заплати на ищцата Д.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, ..............., чрез адв.С.К., сумата от 700,00 лева (седемстотин лева), като обезщетение за причинените й в резултат на ПТП от ................ г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки от натъртвания, синини по тялото и охлузване на втори пръст на дясна длан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 30.09.2019 г., като за разликата до предявения като частичен размер от 1250,00 лева от общо обезщетение в размер на 5000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска.

                              ОСЪЖДА ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Г.Бенковски“ №3, да заплати на ищцата Д.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, ..................., чрез адв.С.К., сумата от 168,00 лева (сто шестдесет и осем лева), представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.

                              ОСЪЖДА ищцата Д.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, ......................., чрез адв.С.К., да заплати на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Г.Бенковски“ №3, сумата от 132,00 лева (сто тридесет и два лева), представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.