Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19.11.2009г. гр. ***
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на пети ноември две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослава Андонова
секретар Й.Т.
като разгледа докладваното от съдия Мирослава Андонова гражданско
дело № 1009 по описа за 2009г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба на В.С.М.,***, чрез пълномощника й адв. С.Д., срещу ответника „АРТГЛАС” ЕООД, - гр. ***. Ищецът твърди, че
ответникът – бивш работодател, му дължи полагащото му се трудово възнаграждение
за месеците: януари 2009г. в размер на 268,87 лв., за месец февруари 2009г. в
размер на 268,87лв., за м. март 2009г. – 270,23 лв., за месец април 2009г. в
размер на 270,24 лв., за месец май в размер на 270,23 лв. и за месец юни 2009г.
в размер на 270,24 лв.. От съда се иска
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца така посочените, не изплатени трудови възнаграждения за
месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2009г., общо в размер на
1618,68 лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на
исковата молба до окончателното заплащане. Претендират се направените в
производството разноски.
В определения
от съда срок
и на основание чл.131 ГПК,
е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват като
неоснователни предявените искове. Твърди се, че работодателя е извършил по отношение на
ищцата следните плащания: на 03.02.2009г. - сумата от 100 лв. и на
20.02.2009г.- сумата от 200 лв. и на 27.04.2009г. – сумата от 100 лв.. Твърди
се, че исковата претенция е неоснователна и поради това, че от начисленото за
ищеца трудово възнаграждение следва да се направят отчисления и да бъдат
приспаднати ДОД, ДЗПО, ЗОВ, които са за сметка на работника, както и да се
вземат предвид отработените работни дни, ползвания неплатен отпуск, отпуск по
болест и т.н., съгласно нормативните актове уреждащи формирането на работната
заплата.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Между страните по делото е
сключен трудов договор № 1208/23.03.2007г. със срок на изпитване шест месеца от
дата на постъпването, съгласно който ищцата е постъпила на работа на
26.03.2007г. и е започнала да изпълнява длъжността “Оператор асемблираща
машина”, на пълно работно време при основно трудово възнаграждение от 190 лева.
С допълнително споразумение №9/05.01.2009г., към трудов договор №1208/23.03.2007г.,
на основани чл.119 КТ е актуализирано ОМВ на ищцата, което вече е в размер на
291 лв., както е уточнено и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит – 18,00% и размера на платения годишен отпуск 20 дни, считано
от 05.01.2009г., като страните са се съгласили още договора да е безсрочен.
Ищцата е освободена от заеманата длъжност при ответника със заповед №104 / 01.07.2009г.
на основание чл. 325, т.2 от КТ, считано от 01.07.2009г.. Така установеното от
представените по делото писмени доказателства: Трудов договор, допълнително
споразумение и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено и
отбелязано в представеното копие от трудовата книжка на работника ищец. Поради
което съдът приема, че до 30.06.2009г. В.М. е изпълнявала служебните си
задължения за периода от време, за който се претендира заплащане на трудовото
възнаграждение. Ответникът не е оборил тази презумпция, поради което за него, като
работодател е възникнало задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Размера на последното
е изчислен със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. За
процесния период то е, както следва: по 268,87 лева за месеците януари и
февруари, по 270,23 лв. за месец март и м. май и по 270,24 лв. за месец април и
м. юни 2009г., или общо начисленото за
ищцата трудово възнаграждение за исковия период, възлиза на 1618,68 лв. Тази
сума е начислена на работника по ведомост за работна заплата и представлява
чистото трудово възнаграждение, което трябва да получи след приспадане на начислените удръжки. Поради
което не основателно е възражението на ответника в тази насока. Вещото лице е
установило също, че във ведомостите за работната заплата на ответника срещу
името на ищцата няма положен подпис , който да удостоверява, че така
начислената сума е получена. В тежест на ответника работодател е било да
установи плащания по начислените работни заплати, каквото доказване обаче не е
проведено.
Възражението, че е извършено
частично плащане на трудовото възнаграждение в размер на 100 лева на 03.02.2009г.,
в размер на 200 лева на 20.02.2009г. и 100 лв. на 27.04.2009г. не е подкрепено
от представените от ответника писмени доказателства. От тях се установява, че
ищцата действително е получила сочените суми, но не би могло да се приеме, че
това е станало във връзка и в изпълнение на процесните претенции. По тази
причина и след като във ведомостите за работни заплати за процесния период, липсва
подпис удостоверяващ получаването на трудовите възнаграждения, то логичния
извод, който следва да се приеме, е че ответникът не е установил при условията
на пълно и пряко доказване изпълнение на това свое задължение. Ето защо настоящия
състав приема претенциите с правно основание чл.128 от КТ за доказани, както по основание така и по размер
и ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната
сума общо в размер на 1618,68 лв.
Като не е изпълнил задължението
си за изплащане на трудови възнаграждения, работодателят е изпаднал в забава,
считано от падежа на всяко едно от тях. На основание чл. 86 от ЗЗД работодателя дължи
обезщетение за забава върху дължимата главница в размер на законната лихва
върху признатите суми от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2009г. до
окончателното й изплащане – така както е поискано от ищеца, което също следва
да бъде присъдено.
На основание чл. 78, ал.1, от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 150 лева за
ангажирания адвокат, а по сметка на Районен Съд – *** сумата от 30.00 лева за
допуснатата експертиза и 64,75 лева държавна такса.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по-горе ***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ж.к. “***”, ул***, ЕИК ***,
представлявано от К.К.К., да заплати на В.С.М., ЕГН **********,*** , ул. „Лозница”,
вх.Б, ет.6, ап.52, сумата от общо 1618,68 лева (хиляда
шестстотин и осемнадесет лева и шейсети осем стотинки), неизплатено нетно
трудово възнаграждение за периода от месец януари 2009г. до 30.06.2009г., както
следва: 268,87 лв. за месец януари 2009г., 268,87 лв. за февруари 2009г.,
270,23 лв. за месец март 2009г., 270,24 лв. за месец април, 270,23 лв. за м.
май и 270,24 лв. за м. юни 2009г., ведно
със законната лихва, считано от 20.08.2009г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), направени по производството
разноски.
ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ж.к. “***”, ул***, ЕИК ***,
представлявано от К.К.К. да заплати по сметка на Районен съд – *** сумата от 64,75
(шейсет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) - държавна такса и от 30
(тридесет) лева, разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил,
че ще бъде обявено - 19.11.2009г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/