№ 413
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330111055 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ПОСТТ“ ООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в ***, ***, представлявано от *** *** против „ЗП Т. В.“ с
ЕГН: **********, с постоянен адрес в *** за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща главница съгласно чл. 2, т. 2.1 от Договор
за продажба на техника и оборудване от ***г., с настъпил падеж на плащане на 31.03.2020г.,
както и мораторна лихва в размер на 4411,11 лева дължима за периода от настъпване на
падежа на главницата- 31.03.2020г. до 03.06.2022г.
В исковата молба се твърди, че преди близо седем години ищеца започнал да работи
с ответника Т. В., като между тях се създала много добра работна среда и взаимоотношения,
които положили основата на съвместната им работа.
На ***г. ищцовото дружество сключило с ответника ЗП-Т. В. Договор за продажба
на техника и оборудване, по силата на който на ответника бил продаден „Стационарен“
Дизелов агрегат с мощност 60 KW за сумата от 30 000 лева представляваща продажна цена.
Твърди се, че плащането било разсрочено по следния начин:
-сумата от 10 000 лева без ДДС, представляваща „задатък“, за която били издадени
два броя фактури с № **********/03.09.2019г. на стойност 6000 лева с ДДС и с №
**********/02.10.2019г. на стойност 6000 лева с ДДС
-остатъкът в размер на 20 000 лева без ДДС ответника следвало да заплати в срок до
30.03.2020г. по банкова сметка на ищеца.
За остатъка от продажната цена ответникът издал Запис на Заповед без протест и
разноски в полза на ищеца, за да удостовери задължението си по договора. Твърди се, че
съгласно договора процесното техническо средство било предадено на ответника след
заплащането на задатъка.
В средата на месец март при проведен телефонен разговор ответника съобщил, че
поради настъпване на усложнената пандемична обстановка изпитва затруднения в бизнеса
си, като помолил да му бъде предоставена възможност да заплати остатъка от продажната
цена в удобен за него срок, несъвпадащ с предвидения договора. Поради добрите търговски
1
отношения между страните ищецът решил да направи отсрочка в плащането в рамките на
две седмици, за което на ответника бил изпратен за подпис анекс, който той не подписал.
Твърди се, че била постигната уговорка страните да подпишат анекса след три дни, но
ответника не се явил да изпълни задължението си. Многократно след това били правени
неуспешни опити ответника да бъде открит. След настъпване на падежа за плащане на
втората сума ответника не заплатил дължимото съгласно договора, което не сторил и
година по-късно.
Твърди се в исковата молба, че в последствие ищецът се опитал да предяви
посредством нотариус за плащане издадения от ответника Запис на Заповед, като на
05.11.2021г. бил съставен констативен протокол от нотариус Светлана Запрянова, от който
било видно, че ответника не се явил.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови
Решение, с което да осъди ответника „ЗП Т. В.“ да заплати на ищеца „ПОСТТ“ ООД
главница в размер на 20 000 лева съгласно чл. 2, т.2.1 от Договор за продажба на техника и
оборудване от ***г., както и мораторна лихва в размер на 4411,11 лева дължима за периода
от настъпване на падежа предвиден в договора-31.03.2020г. до 03.06.2022г. Претендира се и
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му- адв. Б. е постъпил
писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди се в отговора, че агрегатът не е доставен на ответника, поради което той не дължи
заплащане на останалата част от сумата по договора в размер на 20 000 лева. Счита, че
договорът не е породил облигаторното си действие, тъй като вещта въобще не била
индивидуализирана-липсвало каквото и да е описание на движимата вещ,като единствено
била посочена нейната мощност. Твърди се също, че ответникът не е изпаднал в забава за
заплащане на претендираната сума, тъй като в договора не била посочена твърдяната от
ищеца дата-30.03.2020г., а че сумата следвало да се заплати до 30.03.2019г., която дата обаче
предхождала сключването на договора, т.е. нямало уговорен падеж за плащане. Оспорва се и
автентичността на приложения към исковата молба Запис на заповед относно неговото
авторство. Въз основа на гореизложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск.
Подробни съображения се излагат от пълномощника на ответната страна- адв. Б. в писмена
защита.
Съдът – въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях,
прие за установено следното:
При разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на дружеството-ищец,
че следва да установи съществуването на претендираното вземане, твърдението си, че
между страните е сключен валиден договор за продажба на техника и оборудване, по който
е изправна страна и в частност- че е доставил на ответника агрегата, предмет на договора, а
последния го е приел без възражения, както и че е настъпил падежа на задължението за
заплащане на претендираната сума и размера на акцесорната си претенция за лихва.
Като писмени доказателства по делото са приети копие от договор за продажба на
техника и оборудване от ***г., копие от Запис на заповед от 01.09.2016г., 2 броя фактури от
03.09.2019г. и от 02.10.2019г., нотариална покана, ведно с разписка за получаването й и
Констативен протокол на нотариус Светлана Запрянова.
Във връзка с откритото оспорване на авторството на приетия по делото Запис на
заповед, по искане на ответника е изготвено и прието заключение на съдебно-почеркова
експертиза ***, извършена от вещото лице М. С.. От същото се установява, че в
представената за изследване Запис на заповед, подписа, положен за „издател“ е изпълнен от
Т. Г. В..
Съдът кредитира заключението на съдебно-почерковата експертиза, като компетентно
извършено, отговарящо пълно и ясно на поставения въпрос и неоспорено от страните.
2
За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира гласни доказателства
посредством показанията на св. Т. Т. /обективирани в протокол от съдебно заседание,
проведено на 12.01.2023г./. От показанията на същия с установява, че познава П. Т.-
предишния собственик на иищцовото дружество „Постт” ООД. Знаел, че представляваното
от същия дружество е продало един агрегат, като свидетеля лично го натоварил през 2019г.,
не помни кой месец. Върнал се в базата за да вземе по-здрави въжета и попитал накъде ще
заминава агрегата, а Т. само му отговорил „при кравичките” и се натъжил. Само натоварил
агрегата и камиона заминал.
Съдът кредитира показанията на св. Т., тъй като същият има непосредствени впечатления
относно установените от него факти и показанията му не са оспорени от страните, като в
същото време съдът отчете факта, че същите не са информативни и не допринасят за
изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства в достатъчна степен и в
частност- от същите се установява единствено факта, че през 2019г. ищцовото дружество е
продало някакъв агрегат, който свидетеля натоварил.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба на техника и
оборудване се установява, че на ***г. в *** страните са постигнали договореност за
продажба на техника и оборудване- стационарен дизелов агрегат 60квт. за сумата от 30 000
лева, като същата е платима по следния начин: 10000 лева без ДДС след сключване на
договора, като задатък по същия и 20 000 лева, която следва да се изплати от ответника в
срок до 30.03.2019г. Доколкото така посочения падеж на задължението очевидно предхожда
датата на сключване на договора, то следва да се приеме, че срок за заплащане на сумата от
20 000 лева не е уговорен в договора, а сумата е дължима от поканата. Безспорно е по
делото, че ответникът е заплатил по договора сумата от 10 000 лева, за което ищцовото
дружество е издало фактура. Ищецът твърди, че за остатъка от продажната цена в размер на
20 000 лева ответника Т. В. е издал Запис на заповед без протест и без разноски в полза на
ищцовото дружество за да удостовери задължението си по подписания от страните договор.
Действително в хода на настоящото производство се установи, че ответникът е положил
подпис за издател в процесния Запис на заповед. Същия обаче според настоящия съдебен
състав не установява задължението на ответника, тъй като ценната книга е нищожна поради
неспазване на предвидената в закона форма. Видно от приетия по делото Запис на заповед, в
същия не е поето бузесловно задължение, тъй като е посочено че сумата от 20 000 лева без
ДДС е дължима по сключен договор.
Безспорно в теорията и практиката е прието, че записът на заповед, от една страна е
ценна книга, а от друга страна, е едностранна, формална и абстрактна правна сделка. В
случая не е спазена предвидената в закона форма, поради което и представеният по делото
запис на заповед е нередовен от външна страна.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения между страните договор продавачът е длъжен да
предаде на купувача обекта на договора след заплащане на продажната цена от купувача и
извършен преглед на техниката от него. При доказателствена тежест за ищеца да установи
твърдението си, че е предал агрегата, предмет на процесния договор същия не установи при
условията на пълно и главно доказване този факт. Така от ангажираните от ищеца гласни
доказателства по никакъв начин не се установи твърдението на ищеца, че процесния агрегат
е предаден именно на ответника, още по-малко той да е прегледан и приет от него в
качеството му на купувач.
Не са налице други доказателства, които да установяват изложените в исковата молба
твърдения.
По гореизложените съображения предявения осъдителен иск ще се отхвърли изцяло,
като недоказан по основание и размер. Предвид отхвърляне на главния иск, ще се отхвърли
и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
3
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответната страна, които се констатираха от съда в размер на общо 1350 лева /1200 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лева депозит за експертиза/ и за същите са
налице доказателства за реалната им направа.
Поради изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПОСТТ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в ***, ***, представлявано от *** *** против „ЗП Т. В.“ с ЕГН:
**********, с постоянен адрес в *** искове за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща главница съгласно чл. 2, т. 2.1 от Договор
за продажба на техника и оборудване от ***г., с настъпил падеж на плащане на 31.03.2020г.,
както и мораторна лихва в размер на 4411,11 лева дължима за периода от настъпване на
падежа на главницата- 31.03.2020г. до 03.06.2022г., като недоказани по основание.
ОСЪЖДА ПОСТТ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
***, ***, представлявано от *** *** да заплати на „ЗП Т. В.“ с ЕГН: **********, с
постоянен адрес в *** сумата от общо 1350 лева /хиляда триста и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които-заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева и депозит за експертиза в размер на 150 лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4