Р Е Ш Е Н И Е
27.06.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
19.06. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1469 2018
дело № по описа за година.
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, е предявило срещу И.А.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ддружеството-ищец следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем № 2788972 от 12.04.2017г., сключен между И.А.Е. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., Приложение № 1 към него от 01.01.2018г. и Потвърждение за сключена цесия, а именно: 1186.16 лева-главница, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми; 179.59 лева-договорна лихва за периода 15.05.2017г. до 09.02.2018г. и 928.62 лева-неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Доколкото по делото е установено от съда, че ответникът е починал преди подаване на исковата молба с правно основание чл. 422 от ГПК (19.07.2018г.), но след издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 435/2018г. по описа на РС-Дупница (07.03.2018г.) и след даване от съда на указания по чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, съдът, с определение, постановено в закрито заседание на 07.11.2018г., на основание чл. 227 от ГПК и съгласно дадените указания с т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е конституирал като ответници по делото наследниците по закон от първи ред на И.А.Е.. От изготвената по реда на Наредба № 14 от 2009г. служебна справка за родствени връзки на починалото лице се установява, че след смъртта си И.А.Е. е оставил следните наследници по закон от първи ред: Е.И.Е., ЕГН: **********-дъщеря; Й.И.Е., ЕГН: **********-дъщеря и Р.И.Е., ЕГН: **********-дъщеря, на които са изпратени преписи от исковата молба, ведно с приложенията и и им е указана възможността да подадат писмен отговор в едномесечен срок със съдържанието по чл.131, ал.2 и ал.3 от ГПК, както и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права по чл.133 ГПК.
Ищецът
твърди, че на 12.04.2017г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и И.А.Е.,
като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 2788972 от 12.04.2017г., при
спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения
договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя
паричен заем в общ размер на 1300.00 лева, а последният усвоява цялата сума
веднага след сключване на договора, с което Заемодателят е изпълнил
задължението си. И.А.Е. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1 517.50 лв.
(включваща договорна лихва в размер на 217.50 лв.), на 10 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 151.75 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва). Съгласно чл. 3 от договора, със същия се рефинансира текущия
заем на ответника по Договор за паричен заем № 2672228.
По договора за паричен заем, И.А.Е.
е извършил плащания в общ размер на 284.93 лв. Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 1186.16 лв. Съгласно клаузите на договора за заем, на
ответника е начислена договорна лихва в размер на 179.59 лв. за периода от 15.05.2017г.
- датата на първата вноска до 09.02.2018г. - датата на настъпване на падежа на
договора.
Освен това, ответникът се е
задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя
едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че
в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи
неустойка, която се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на
договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 982.62 лв.
На 30.01.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК ********* е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.01.2018г., по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 435/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Й.И.Е. и Р.И.Е., чрез назначения им от съда особен представител адв. И.К., с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Особеният представител прави възражение, че не е сключван твърденият от ищеца договор за заем с наследодателя на ответниците, оспорва авторството на подписа, положен в представените исковата молба документи. Възразява, че ответниците не са били надлежно уведомени за станалата цесия, както и че същите не са приели наследството на починалия длъжник. Прави възражение за нищожност на клаузи от договора за потребителски кредит, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК и добрите нрави, с оглед прекомерно високия размер на договорените с него възнаградителна лихва и годишен процент на разходите.
Ответницата Е.И.Е. не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок. След служебна справка, съдът констатира, че Е.И.Е. е направила отказ от наследството на своя баща И.А.Е., който отказ е вписан в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство, съгласно определение от 12.02.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 325/2019г. по описа на РС-Дупница.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства: Договор
за паричен заем № 2788972, Предложение за сключване на паричен заем и Тарифа на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, се установява,
че на 12.04.2017г., в гр. Дупница, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
заемодател и И.А.Е., ЕГН: **********,
като заемател бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
дружеството-заемодател се е задължило да предостави на заемателя парична сума в
размер на 1300.00 лв., а от своя страна заемателят се е задължил да
върне същата, ведно с договорената лихва в размер на 217.50 лв., на 10
равни месечни погасителни вноски в размер на 151.75 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил уговорен на 15.05.2017г., а на последната-на 09.02.2018г.
Така общо договореният размер на плащанията бил 1517.50 лева, при ГЛП 35% и ГПР
40.95%. В чл. 3 от така сключения договор е посочено, че с подписването му
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната
сума, като договорът има силата на разписка предадената, съответно получена
заемна сума.
Заемополучателят
И.А.Е. се е задължил също така,
в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет
Мениджмънт“АД едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяка
от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да
не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му
история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по лош от
„Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по
заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора.
Непредставянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника -
неустойка в размер на 1031.80 лв., която се заплаща към всяка погасителна
вноска в размер на 103.18 лв. Под договора ответникът е положил подпис. Подпис
е положен върху всяка страница от договора.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД е постигнато съгласие за сключване на
договор, по силата на който първият се е задължава да прехвърли на втория
ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени в физически лица, които не са изпълнили
задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от
договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за
прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те
ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и
потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора
е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително
споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от датата на потвърждението,
като след приемането, прехвърлителя се задължава да представи на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия.
В потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне
на вземанияна „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД съгласно
приложение № 1 от 01.01.2018г. към договор за цесия от 30.01.2017г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с правата да уведоми всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на 30.01.2017г. между двете
дружества.
В препис извлечение от приложение № 1/01.01.2018г.
към договор за продажба вземания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД от 30.01.2017г. се посочва вземане към
длъжника И.А.Е. по договор № 2788972
от 12.04.2017г., по който е отпусната сума в размер на 1300.00 лв.
В писмо, адресирано до длъжника И.А.Е., ищецът, действайки като
пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е направил изявление, че въз основа
приложение № 1/01.01.2018г. към договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД са
прехвърлени всички вземания по договор за паричен заем № 2788972. Няма данни писмото
да е изпратено, а още повече-получено от длъжника.
Ищецът признава в исковата си молба, че
длъжникът И.А.Е. е направил
плащания по договора за кредит в размер на общо 284.93 лв.
Както беше посочено по-горе, от изготвената
по реда на Наредба № 14 от 2009г. служебна справка за родствени връзки на
починалото лице се установява, че след смъртта си И.А.Е. е оставил следните
наследници по закон от първи ред: Е.И.Е., ЕГН: **********-дъщеря; Й.И.Е., ЕГН: **********-дъщеря
и Р.И.Е., ЕГН: **********-дъщеря, които са конституирани от съда като ответници
по реда на чл. 227 от ГПК. Ответницата Е.И.Е.
е направила отказ от наследството на своя баща И.А.Е., който отказ е вписан в
особената книга на съда за приемане и отказ от наследство, съгласно определение
от 12.02.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 325/2019г. по описа на РС-Дупница.
С
оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на
вземания по главница, договорна лихва, такси, обезщетение за забава и
неустойка, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а ЗПК, чл. 92 и чл. 33 ЗПК,
вр. чл. 86 ЗЗД.
Между И.А.Е.
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е постигнато съгласие за сключване на договор за
потребителски кредит. Сумата по кредита е предадена на длъжника, което е той е
удостоверил с подписа си под договора. Той се е задължил да върне заема на 10
вноски в периода от 15.05.2017г. до 09.02.2018г., ведно с възнаграждение за
ползването ѝ в размер на 217.50 лв. Ищецът признава в исковата си молба,
че длъжникът И.А.Е. е направил
плащания по договора за кредит в размер на общо 284.93 лв.
При сключването на договора, И.А.Е. се е задължил да предостави на
кредитора си обезпечение - поръчитлество от лица, отговарящи на определени
изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е скрепено със
санкция-неустойка в размер на 1031.80 лв. По делото не е налице спор относно
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в договорения срок,
тъй като ответниците не са навели възражения за това. Законът прогласява
принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне е ограничена
от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави. В мотивите на т. 3
ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Уговорената между първоначалния кредитор и длъжника неустойка
при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщата ѝ обезпечителна
функции. Целта на неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщетени
кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед количеството
и качеството и във времето/. При договор за потребителски кредит вредите за
кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него
средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите
по събиране. Уговорената между първоначалния кредитор и длъжника неустойка не
обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя
обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми,
защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От
неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. В
този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума
и възнаграждение за ползването ѝ кредитора ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на
чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между първоначалния
кредитор и длъжника за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените
ѝ функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. При този извод
съдът следва да откаже да зачете правните последици на уговорката /да приеме,
че тя е породила задължение за заплащане на неустойка/, предвид и наведените
възражения в тази насока от особения представител.
За цесията ответниците са уведомени в хода на
производството. Препис от уведомлението, изготвено от новия кредитор, действащ
като пълномощник на стария, е връчено на ответниците с връчването на препис от
исковата молба /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на III ГО на ВКС,
допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател на вземането/ може ли да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането като представителна цедента“ и решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС, допуснато по въпроса: „Може ли да се счита, че
получаването на препис от исковата молба е надлежно съобщение за цесията на
длъжника“ и Решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о./. Уведомяването на кредитора за станалата
цесия, като факт, настъпил след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, следва да бъде взето предвид от съда. Съгласно постановките на
т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящия
случай уведомлението, заедно с препис от исковата молба и останалите писмени
доказателства, са били връчени на назначения на ответниците Р. и Й.Е. особен
представител на 23.04.2019г., а на ответницата Е.Е.-лично на 05.12.2018г., поради
което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор
за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо ответниците.
Съгласно приетото с Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК по т. д. №
193/2018 г., връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици.
При съобразяване на изложеното, в рамките на
настоящото производството съдът следва да установи съществуването на вземания
по главница в размер на 1300.00 лв. и договорна лихва в размер на 217.50 лв.,
като предвид направеното от длъжника плащане в размер на 284.93 лв., дължимата
договорна лихва е погасена изцяло, поради което искът за договорна лихва е
неоснователен. Непогасената част от главницата е в размер на 1232.57 лв., но доколкото
ищецът е посочил в исковата си молба размер на претендираната главница 1186.16 лв., то предявеният иск следва
да се уважи до този размер, иначе съдът би се произнесъл свръхпетитум. Следва
да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца за установяване на вземане за
неустойка в размер на 982.68 лв.
Предявеният иск следва да се уважи само по
отношение на ответниците Р.И.Е. и Й.И.Е., доколкото същите не са ангажирали
доказателства да са се отказали от наследството на баща си И.А.Е. или да са го
приели по опис. Доказа се в производството качеството им на наследници по закон
на кредитополучателя, поради което и на основание чл.60, ал. 1,, вр.
с чл.5, ал.1 ЗН същите отговарят за задълженията, с които
наследството е обременено, съобразно наследствения си дял, който в случая е 1/2
част.
Не така стоят нещата по отношение на
ответницата Е.И.Е.. Видно от събраните по делото доказателства, същата е
направила отказ от наследството на баща си И.А.Е. по реда на чл. 52, вр. с чл.
49, ал. 1 от ЗН, който е вписан в особената книга на РС-Дупница за приемане и
отказ от наследство. Поради направения отказ, предявения срещу нея иск следва
да се отхвърли като неоснователен.
Ищецът е заявил искане за присъждане на
сторените разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер
на 96.91 лв. В производството по настоящото дело разноските са в размер на общо
603.06 лв. (държавна такса-103.06 лв., 400.00 лв.-внесен депозит за особен
представител и 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.
25 от Наредбата за заплащане на правна помощ).
Ответниците Р.И.Е. и Й.И.Е. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в
размер на 311.87 лв.-разноски в исковото производство и сума в размер на 50.11
лв.-разноски в заповедното производство.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.Е., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, и наст. адрес: гр.
Дупница, ж.к. „Бистрица“ бл. 46, вх. Б, ет. 2, ап. 11, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
„Мецанин“, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, сума
в размер на 593.00 лв. (петстотин деветдесет и три лева), представляваща
половината от 1186.00 лв. (хиляда
сто осемдесет и шест лева)-неизплатен остатък от главница по Договор за паричен
заем № 2788972 от 12.04.2017г., сключен между наследодателя на ответницата И.А.Е.
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.Е., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, и наст. адрес: гр.
Дупница, ж.к. „Бистрица“ бл. 46, вх. Б, ет. 2, ап. 11, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
„Мецанин“, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, сума
в размер на 593.00 лв. (петстотин деветдесет и три лева), представляваща
половината от 1186.00 лв. (хиляда
сто осемдесет и шест лева)-неизплатен остатък от главница по Договор за паричен
заем № 2788972 от 12.04.2017г., сключен между наследодателя на ответницата И.А.Е.
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев срещу Й.И.Е., ЕГН: ********** и Р.И.Е., ЕГН: **********, двете с пост. адрес: ***, и наст. адрес: гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“ бл. 46, вх. Б, ет. 2, ап. 11, за установяване на вземания в размер на 179.59 лева-договорна лихва за периода 15.05.2017г. до 09.02.2018г. и 928.62 лева-неустойка за неизпълнение на договорно задължение, дължими по Договор за паричен заем № 2788972 от 12.04.2017г., сключен между наследодателя на ответниците И.А.Е. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, като неоснователни.
ОСЪЖДА Й.И.Е.,
ЕГН: ********** и Р.И.Е., ЕГН: **********,
двете с пост. адрес: ***, и наст. адрес: гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“ бл. 46,
вх. Б, ет. 2, ап. 11, да заплатят разделно
(всяка от тях по 1/2 част) на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел
Янчев Кънчев, разноски по настоящото дело
в общ размер на 311.87 лв. (триста и единадесет лева и
осемдесет и седем стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, а също и
сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 435/2018г. по описа на РС-Дупница
в общ размер на 50.11 лв. (петдесет лева и единадесет стотинки), съразмерно с
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“,
представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, срещу
Е.И.Е., ЕГН: **********-дъщеря,
с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ддружеството-ищец
следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем № 2788972 от
12.04.2017г., сключен между И.А.Е. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД: 1186.16 лева-главница, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане; 179.59 лева-договорна
лихва за периода 15.05.2017г. до 09.02.2018г. и 928.62 лева-неустойка за
неизпълнение на договорно задължение.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: