Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 20.11.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 206 по описа за
2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.Б.В. против Наказателно постановление № 802 от 02.04.2020 г. на
инж. С. Т. директор на Регионална дирекция по горите- София, оправомощен със
заповед РД № 49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с
което за нарушение на чл. 190, ал. 2, т. 2 вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона
за горите, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗГ на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, от процесуално
легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
По основателността на жалбата:
Разгледана
по същество е основателна.
На 10.10.2019
г. свид. Д.Х., в качеството на главна горска инспекторка при РДГ – София, съставила
срещу жалбоподателя Н.Б.В. Акт № 800 от 2019 г., Серия Р014 № 0001019 г. за
установяване на административно нарушение за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5
от ЗГ и чл. 108, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение от инж. Стоян Тошев
– директор на Регионална дирекция по горите- София, оправомощен със заповед РД
№ 49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, е издадено Наказателно
постановление № 802 от 02.04.2020 г., с което за нарушение на чл. 190, ал. 2,
т. 2 вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, на основание чл. 257, ал. 1,
т. 1, пр. 1 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 400
лв.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и
срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК.
Въпреки
това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило
правото на защита на жалбоподателя. Налице е пълно несъответствие между
посочената в акта за установяване на административно нарушение правна
квалификация на нарушението и посочената наказателното постановление правна
квалификация на нарушението. В АУАН поведението на жалбоподателя е
квалифицирано като нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ и чл. 108, ал. 1, т.
2 от ЗГ, а в наказателното постановление като нарушение на чл. 190, ал. 2, т. 2
вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите. Видно е, че цитираните норми описват
напълно различни правила за поведение, т.е. представляват различни нарушения с различна форма на изпълнително
деяние. Прави впечатление, че в акта за установяване на административно
нарушение липсва описано фактическо поведение, което да съответства на
нарушение на разпоредбите на чл. 104, ал. 1, ал. 1, т. 5 от и на чл. 108, ал.
1, т. 2 от ЗГ. Вероятно това е и причината административнонаказващият орган да
квалифицира нарушението с наказателното постановление по напълно различни текстове
от посочените в АУАН, а именно като
нарушение на чл. 190, ал. 2, т. 2 вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите.
Подобен подход обаче недопустим, тъй като следва да има пълен идентитет между посочените
като нарушени разпоредби по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и квалификацията на
нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН с наказателното постановление, за да
бъде гарантирано правото на защита на наказания. Само така той може да разбере
какво нарушение се твърди, че е извършил. Действително възможно е с
наказателното постановление да се прецизира от фактическа страна описанието на
нарушението или да се посочат правни разпоредби, които да пояснят част от
регулираните права и задължения, но няма законова опора подходът, при който с
наказателното постановление се вменява за първи път нарушение по текстове,
които не са били посочени в акта за установяване на административно нарушение и
наказаният се въвежда в процесуална изненада.
Единствената
обща разпоредба в процесните АУАН и НП, посочена като нарушена, е тази на чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Цитираната норма обаче е санкционна и бланкетна, т.е.
не предвижда диспозиция (описание) на нарушение (на правило на поведение), а
препраща към други норми, в които правилото за поведение, което е нарушено, е описано.
Поради това във всеки случай, когато е допуснато нарушение, което се
санкционира на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, то следва в АУАН и НП да
бъдат посочени съответните норми, съдържащи нарушеното правило за поведение,
т.е. съдържащи диспозиция. С оглед на това не може да се приеме, че с
посочването на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в АУАН и НП, като единствено
съвпадаща нарушена разпоредба, жалбоподателят е бил в състояние да разбере
какво нарушение от правна страна се твърди, че е извършил.
За пълнота
следва да се отбележи още нещо. На основание чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗГ
жалбоподателят е санкциониран в качеството си на длъжностно лице по чл. 188,
ал. 1, т. 3 ЗГ. Подобна квалификация е неправилна. Жалбоподателят няма
качеството на длъжностно лице – общински служител, тъй като от представените
документи трудов договор и справки от Публичния регисътър към ИАГ се
установява, че същият не е служител на община Костенец. Той е служител в
търговско дружество „КОСТЕНЕЦ ЛЕС 18“ ЕООД, което макар да е с общински
капитал, е самостоятелено юридическо лице. Т.е служителите на дружеството „КОСТЕНЕЦ
ЛЕС 18“ ЕООД не са служители на община Костенец. Същевременно пак от цитираните
по-горе документи се установява, че жалбоподателят има качеството на лице,
упражняващо лесовъдска практика. Уточнението настоящият състав намира за важно,
тъй като пред същия са разгледани четири административнонаказателни дела между
същите страни като по две от делата жалбоподателят е наказан в качеството му на
длъжностно лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ и две, по които е наказан в
качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика. Това сочи на неяснота
относно субекта на нарушението у административнонаказващия орган. Предвид
изложеното в принципен план следва да се отбележи, че дори да не беше допуснато
констатираното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в различна
правна квалификация на нарушението в съставения АУАН и в НП, то наказателното
постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на
материалния закон, доколкото жалбоподателят не притежава особеното качеството
на длъжностно лице, което е основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност според административнонаказващия орган.
При
това положение е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото
на защита на наказания. Същият не е в състояние да разбере за какво нарушение е
наказан, доколкото е налице е несъответствие правна страна на описано нарушение
в АУАН и в НП. Това налага отмяна на наказателното постановление.
Предвид
изхода на делото и ангажираните доказателства, обективирани в приложения на
договор за правна защита и съдействие, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 802 от 02.04.2020 г. на инж.
Стоян Тошев директор на Регионална дирекция по горите – София, оправомощен със
заповед РД № 49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – София ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.В., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 300 (триста) лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: