Решение по КНАХД №1293/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Областна дирекция „Безопасност на храните“ – Варна, чрез пълномощник гл. юриск. Г. Г., срещу Решение № 521/30.04.2025 г., по АНД № 4644/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № КХ-46/04.11.2024 г., издадено от Директора на Областна дирекция „Безопасност на храните“ – Варна.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По-конкретно касационният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на съда, за това, че АНО е допуснал съществени нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно неспазване в НП на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. На следващо място, счита за неоснователно твърдението на съда, че посочената норма като нарушение чл. 4 ал. 1 от Закона за храните е бланкетна и за да бъде приета за нарушена, е следвало да се посочи на кои точно законови изисквания храната не отговаря. Счита също така, че в настоящия случай няма посочване на различни дати, както се твърди в съдебния акт - в АУАН и в НП се съдържа информация, относно датата на нарушението, а именно: датата на неговото установяване на място при проверката, като е посочено, че физическата проверка е започнала на 20.08.2024 г., която дата се явява и датата на извършеното нарушение, като проверката е приключила на 02.09.2024 г., с връчването на резултатите от взетите проби. Посочва също, че липсват и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в случая извършването на деянието води до осъществяване състава на нарушението формално, без да се изисква настъпване на определен противоправен резултат.

С тези доводи отправя искане решението на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се потвърди Наказателно постановление № КХ -46/04.11.2024 г. на Директора на ОДБХ - Варна като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, представляван от гл. юриск. Г. Г. поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът в производството, „Черноморски миди“ ЕООД, представлявано от управителя С. Й. Т., в съдебно заседание се представлява от адв. В. Т., който оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на разноски за касационната инстанция, като представя договор за правна помощ и списък на разноски.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

ВРС е бил сезиран с редовна жалба от „Черноморски миди“ ЕООД срещу НП № КХ-46/04.11.2024 г., издадено от Директор на Областна дирекция „Безопасност на храните“ – Варна. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 14.08.2024 г. свидетелите К. Д. и И. Н. - служители на ОДБХ-Варна извършили проверка в два специализирани търговски обекта за продажба на риба и рибни продукти, находящи се в Централен кооперативен пазар-Варна, като единият от обектите се стопанисвал от „Ж. Г-2018“ ООД, а вторият от „И. 86“ ООД. И в двата обекта се предлагали за продажба живи миди - див улов от Черно море, като съгласно представените документи и етикетите, поставени върху проверените гаци, доставчик на мидите било “Черноморски миди“ ЕООД. Взети били проби от двата обекта, които били предоставени за изпитване в лаборатория към ОДБХ. Изготвени били и КП. След изследването на пробите и изготвянето на протоколи от изпитване било установено, че резултатите са незадоволителни относно констатираното наличие на Ешерихия коли, тъй като съгласно лабораторни протоколи № 4067/19.08.2024 г. и № 4068/19.08.2024 г. било установено наличие на ешерихия коли от п=1 до п=5 над 16000 MPN /100 gr. при норма п=5; с=1. В следствие на изпитването било прието, че горепосочените несъответствия, установени в живи миди - див улов от Черно море, не са в съответствие с изискванията за безопасност на храните, съгласно изискванията на Регламент № 2073/2005 г. относно микробиологични критерии за храните и Регламент № 853/2004 г., относно специфични правила за храните от животински произход и че „ЧЕРНОМОРСКИ МИДИ” ЕООД ги реализира в търговска мрежа на територията на гр. Варна.

Предвид гореизложените обстоятелства и приетото за установеното нарушение по чл. 4 ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/, срещу дружеството бил съставен АУАН № 162/02.09.2024 г., който бил съставен в присъствието и връчен на представляващия дружеството на същата дата. Тъй като в законоустановения срок не били депозирани възражения срещу съставения АУАН, въз основа на акта и материалите по преписката на 04.11.2024 г. АНО издал НП, като изцяло възприел фактическите и правни изводи на актосъставителя.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, при спазване на визираните в ЗАНН срокове. Съдът е приел, че нормата на чл. 4 ал. 1 от ЗХ е бланкетна, като за да бъде приета за нарушена, следва да се посочи на кои точно законови изисквания храната не отговаря, а не както е посочено в обстоятелствената част на НП, че „ЧЕРНОМОРСКИ МИДИ" ЕООД реализира в търговска мрежа на територията на гр. Варна живи миди-див улов от Черно море, при изследването на които са установени незадоволителни резултати за микробиологично изследване по показател Е. coli (Ешерихия коли) и не отговарят на изискванията за безопасност на храните, съгласно изискванията на Регламент № 2073/2005г. относно микробиологични критерии за храните и Регламент № 853/2004г., относно определяне на специфични правила за храните от животински произход“, без да е посочено кои точно разпоредби от двата регламента са нарушени. В допълнение е приел също, че при така даденото описание на нарушението от фактическа и правна страна не става ясно на коя дата се приема, че има извършено нарушение, тъй като се визират две проверки - на 14.08.2024 г. и на 20.08.2024 г., в различни обекти и при положение, че е наложено само едно административно наказание, а това от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя. С тези мотиви районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Обжалваното решение на Районен съд - Варна е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на закона, като не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът не споделя възражението в касационната жалба, че НП съдържа ясно и точно описание на нарушението. Административно-наказателното производство е строго формално и ясното и точно описание на фактите, обосноваващи ангажиране отговорността на нарушителя са гаранция за правилното провеждане на производството. Спазването на изискването на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН осигурява реализиране правото на защита на посочения за нарушител, за да може да разбере кои са фактите, срещу които да се защитава. В настоящия случай, както правилно е посочил районния съд, посочени са две дати, както и два обекта, като не е ясно за какво точно е ангажирана отговорността на наказаното дружество.

В допълнение, посоченото изпълнително деяние – „реализира в търговската мрежа“ не кореспондира с посоченото правно основание – чл. 4 ал. 1 от ЗХ, което е обща норма относно изискванията към храната. Наведеното в касационната жалба, че чл. 128 ал. 1 от ЗХ предвижда налагане на санкция за нарушение на чл. 4 ал. 1, не води до извод, че е достатъчно посочването на нормата на чл. 4 ал. 1 от ЗХ. В случая е допуснато вписването на различни деяния, които не дават възможност да се разбере волята на наказващия – дали се налага санкция за това, че в пречиствателен и експедиционен център на миди с адрес гр. Варна, ЗПЗ, лодкостоянка „Черно море“ са взети проби от живи миди-див улов от Черно море и в него са установени наличие на Ешерихия коли, или за това, че дружеството реализира в търговската мрежа на територията на гр. Варна живи миди-див улов от Черно море, установено в две търговски обекта на територията на Централен кооперативен пазар Варна, стопанисвани от други лица.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. Съдът приема, че размерът не е прекомерен и е определен съобразно чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 521/30.04.2025 г., по АНД № 4644/2024 г. по описа на Районен съд Варна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Безопасност на храните“ – Варна да заплати на „Черноморски миди“ ЕООД, [ЕИК] сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.