Решение по дело №1033/2010 на Окръжен съд - Стара Загора

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 13                                              27.03.2012г.                      град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС, Гражданско отделение, Четвърти граждански състав,

на първи март, 2012 година

в публичното заседание в следния състав:  

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар  П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 1033 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховане КЗ/ във вр. с чл.124 от ГПК и във вр. с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

          Постъпила е коригирана Искова молба/л.21- 22 от делото/  от пълнолетните български граждани И.Г.Т. и Х.Г.Т.- и двамата съпрузи от гр. С.З., в която се заявява, че на 04.09.2009г. при ПТП в *** при пътно - транспортно произшествие/ПТП/ е загинал синът им С.Х. Т., ЕГН **********, по вина на Б.Н. П., който е управлявал моторно превозно средство- мотоциклет марка ***, като е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на детето им - престъпление по чл.343, ал.1, б. "в"  във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Заявяват, че по образуваното досъдебно производство № 179 от 2009 г. по описа на *** и съответно по пр.преписка № 200-РП/2009 г. на ПВОП, е извършен оглед на местопроизшествието, като видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, смъртта на починалия е била в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 04.09.2009г. Тъй като виновния водач на моторното превозно средство също е починал, то с постановление от 15.01.2010 г. по прок.преп. № 6/2010г. производството е прекратено и същото не е обжалвано от никого в указания 7- дневен срок. Заявяват, че с деянието си Б.Н. П. им причинил неимуществени вреди, които конкретно се изразяват в изключително тежко понасяне така неочакваната смърт на сина им С.Х. Т.. Ритъмът им на живот изцяло е бил подчинен на скръбта от смъртта на детето им. И без съмнение, ще изпитват болка и ще скърбят цял живот за него, загинал в разцвета на своя живот. Връзката между тях била изключително близка и били силно привързани един към друг, тъй като живеели в едно домакинство. Продължават да страдат и сега, тъй като синът им си отишъл по един нелеп начин. Тази болка никога няма да отшуми понеже за човешкия живот няма еквивалент.

За вреди, причинени на трети лица, при управлението на моторното превозно средство мотоциклет *** К, управляван от виновния водач Б.Н. П. към датата на събитието 04.09.2009г. е била в действие застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с първия ответник *** -застрахователна полица *** със срок на валидност 28.03.2009г. до 27.03.2010 г. На 16.12.2009г. предявили претенция по административен ред към *** за изплащане на обезщетение за това събитие, по им било отказано под предлог, че нямало валиден застрахователен договор.

За ищците се поражда правния интерес от предявяване на настоящата искова молба на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховане против първия ответник и по съдебен ред да претендират за заплащане на сумата от общо 200 000 лв. /Двеста хиляди лева/- или по 100 000 лв./сто хиляди лева/ на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

С оглед обстоятелството, че деянието с което им е причинена вредата е извършено на 04.09.2009 г., то от този момент върху посочените суми молят да бъде начислена и законна лихва, до окончателното изплащане на сумите. Молят съда да осъди  първия ответник Застрахователна компания *** със седалище и адрес на управление гр. С., обл. С. , ***, да им заплати сумата от по 100 000 на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях болки и страдания, вследствие смъртта на синът им С.Х. Т., настъпила при ПТП - на 04.09.2009 година, в резултат виновното поведение на Б.Н. П., управлявал моторно превозно средство мотоциклет марка ***, на 04.09.2009г., с действаща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с първия ответник застрахователна полица ***, със  срок на валидност 28.03.2009г. до 27.03.2010 г.

Молят да им бъде присъдена и законната лихва за периода от датата на увреждането 04.09.2009г., върху посочените суми, до окончателното изплащане на обезщетението, както и да осъдите ответника да им заплати разноски за адвокатски хонорар.

В случай, че съдът осъди първия ответник, тогава молят съда да прекрати производството против втория ответник.

Алтернативно, ако съдът отхвърли исковете против първия ответник, то тогава молят да осъди втория ответник *** със седалище и адрес па управление: гр. С. ***, обл. С.; ***, да им заплати сумата от по 100 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените болки и страдания вследствие смъртта на синът им С.Х. Т., настъпила при ПТП на 04.09.2009 година, в резултат виновното поведение на лицето Б.Н. П. управлявал моторно превозно средство мотоциклет марка *** , както и да заплати на адв.В.Д.М., полагащия му се адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 във връзка с  ал.1, т.1 от ЗАдв.

          Ищците поддържат първоначално предявените искове и молят същите да бъдат изцяло уважени, ведно със законните последици, като ответникът им заплати съответните претендирани от тях суми съгласно ЗН. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния им представител- адвокат по делото.

 

Първият ответник- българското юридическо лице *** със седалище и адрес на управление в гр.С. завява в Отговора на Исковата молба/л.121- 124 от делото/, че моли всички книжа и съобщения по делото да бъдат връчвани на посочения адрес, явяващ се обявения в Търговския регистър адрес на управление на ответното дружество- застраховател.

По основателността на предявените искове- оспорва изцяло предявените субективно и обективно съединени искове, както с оглед на тяхното основание, така и с оглед на претендирания размер. По отношение иска за неимуществени вреди, оспорва всички направени твърдения за търпени от ищците неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност. Оспорва направените твърдения за съществували отношения на общност, привързаност, доверие и обич между ищците и пострадалия. Оспорва описания механизъм на осъществяване на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Оспорва виновно и противоправно поведение на сочения в исковата молба водач, по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК. Оспорва твърдението леталният изход за пострадалия да е настъпил единствено с оглед на осъществено виновно противоправно поведение на водача. Навеждам довод за съпричиняване на вредоносния резултат, изразило се в неизползване на обезопасителна каска. Видно от приложените към исковата молба доказателства, травматичните увреждания за пострадалия са настъпили единствено в областта на главата.

Оспорва причинно-следствената връзка между описания летален изход и описаното събитие. Оспорва наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер, посочен в исковата молба относно вредите, които упълномощения водач на мотоциклет ***  би причинил.

Оспорва интереса от сключване на застрахователни договори, описани в исковата молба.

Оспорва началния момент на претендирана лихва за забава спрямо застрахователното дружество, като твърди, че разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД е приложима по отношение на прекия причинител на вредата, но не и на застрахователното дружеството. Искът е предявен на договорно, а не на деликтно основание. В този смисъл и ответното дружество е в забава от датата на завеждане на исковата молба, респ. от датата на поканата, по аргумент от разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.

На самостоятелно основание оспорва акцесорния иск за изтекли лихви, тъй като не ответното дружество с поведението си отлага във времето репарирането на твърдените неимуществени вреди.

Оспорва претендираните размери на исковете за неимуществени вреди, като твърдя, че са прекомерни и некореспондират с действителните болки и страдания, търпяни от ищците.

Не оспорва твърдението, че при ответното дружество е предявена претенция за извънсъдебно уреждане на отношенията на дата 18.12.2009г., която е администрирана съобразно правилата на чл.105 и сл. от Кодекса за застраховането КЗ/, като произнасянето по същата е съобразно валидността на застрахователния договор.

          Не е представил Писмена защита по делото въпреки дадената му изрична възможност за това.

 

          Вторият ответник ***- С. сочи в първоначалния Отговор на ИМ/л.130, стр.1 и 2 от делото/, че искът против него е процесуално недопустим, тъй като в настоящия процес *** не е пасивно легитимиран, понеже  съгласно процесуалната норма на чл.288, ал.11 от КЗ, пострадалите лица могат да предявят иск срещу него единствено при положение, че им е определено обезщетение, с което те не са съгласни или Фондът не се е произнесъл по предявена от тях пред него претенция в законоустановения срок, или въобще липсва произнасяне по предявената претенция. В процесния случай *** не е бил сезиран изобщо от ищците по повод процесното ПТП.

Оспорва   изцяло   исковите   претенции   по   основание и размер, тъй като гражданската отговорност на делинквента е застрахована при  първия ответник и следователно не е налице хипотезата на чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ. В предявените размери претенциите на ищците са прекомерно завишени, тъй като не са съобразени с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, трайната съдебна практика към датата на ПТП и наличието на съпричиняване от страна на загиналия техен наследодател. В резултат на извършено нарушение и на чл.137е от ЗДвП и чл.182, т.З от ППЗДвП, като пострадалият не е изпълнил задължението за поставяне на предпазна каска като пътник на мотоциклет, вследствие на което след сблъсъка с намиращия се на пътя кон пада и получава множество травми по тялото и главата, като причина за смъртта са тежките несъвместими с живота увреждания на главата.

Оспорва иска за лихва от датата на деликта, тъй като *** не е нито делинквент,  нито  застраховател.   Предвиденият  в  чл.288 от  КЗ специален  ред  и процедура за обезщетяване на увредените от ПТП не е приложен и по този начин
*** не е станал причина за завеждане на настоящото дело и не е в забава преди датата на исковата молба.

В Писмената си защита/л.278- 279 от делото/ вторият ответник моли съда да остави предявените срещу „***" искове от И.Т. и Х.Т., живущи в ***, без разглеждане като недопустими- видно от предоставените с исковата молба писмо изх. № 24-01-3/20.01.2010 г. и справка от информационния център към „***", издадена на 13.01.2010 г., за увреждащия мотоциклет ***, към датата на ПТП има действаща застраховка „Гражданска отговорност", полица *** на *** АД със срок на действие от 28.03.2009 г. до 27.03.2010 г., т. е. валидна към 04.09.2009 г. В информационния център към „***" не е постъпвала информация за прекратяване действието на полица ***. Заявява, че според чл.202, ал.2 от КЗ застрахователят може да упражни правото си на разваляне на двустранния договор не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение, че съконтрагентът му ще се възползва от правата си по чл.260, ал.2 от КЗ да развали договора - т.е. първо е писменото предупреждение и след това волеизявлението за разваляне. В тази връзка, дори и да се установи виновно неизпълнение на договорното задължение на застрахования за заплащане на разсрочената премия, по делото липсват доказателства за достигане до застрахования на волеизявление за разваляне на процесния двустранен договор по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, поради което не са настъпили правните последици на развалянето на договора и същият продължава да обвързва страните до изтичането на договорения срок. Заявява, че исковете на И.Т. и Х.Т. по отношение на „***" са недопустими и неоснователни, тъй като „***" не е пасивно легитимиран, тъй като съгласно процесуалната норма на чл.288, ал.11 от КЗ, пострадалите лица могат да предявяват иск срещу него единствено при положение, че им е определено обезщетение, с което те не са съгласни или Фондът не се е произнесъл по предявена от тях пред него претенция в законоустановения срок, или въобще липсва произнасяне по предявената претенция. В процесния случай „***" не е бил сезиран изобщо от ищците по повод процесното ПТП. Счита, че гражданската отговорност на деликвента е застрахована при първия ответник и следователно не е налице хипотезата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а" от КЗ. В предявените размери претенциите на ищците са прекомерно завишени, тъй като не са съобразени с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, трайната съдебна практика към датата на ПТП и наличието на съпричиняване от страна на техен наследодател. В резултат на извършеното нарушение и на чл.137е от ЗДвП и чл.182, т.З от ППЗДвП, пострадалият не е изпълнил задължението за поставяне на предпазна каска като пътник на мотоциклет, вследствие на което след сблъсъка с намиращия се на пътя кон пада и получава множество травми по тялото и главата. Искът за лихва от датата на деликта е неоснователен. „***" не е деликвент, нито застраховател. Предвиденият в чл. 288 от КЗ специален ред и процедура за обезщетяване на увредените от ПТП не е приложен и по този начин „***" не е станал причина за завеждане на настоящото дело и не е в забава преди датата на исковата молба. Представил е писмена защита, в която поддържа изцяло становищата си от отговорите на ИМ по делото.

 

          Третите лица- помагачи на страната на втория ответник- ***- С., наследниците по закон на причинителя на ПТП – Н.П.И. и Р.Б.И.-*** в Отговора си на ИМ/л.200 от делото/ заявяват, че предявеният иск против *** С., на чиято страна са привлечени и конституирани като трети лица- помагачи, е допустим, но е неоснователен по отношение на втория ответник ***- гр. С., тъй като видно от представените по делото доказателства към датата на настъпването на застрахователното събитие -04.09.2009г. е в действие застраховка „Гражданска отговорност", сключена с първия ответник по делото ***  - С., поради което предявеният иск би бил основателен по отношение на този първи ответник- застраховател по делото. Заявяват, че при евентуално отхвърляне на иска срещу първия ответник и уважаването му към втория ответник „***", то той не би могъл да предяви основателен регресен иск срещу нас, тъй като не са на лице изискванията на чл.288, ал.12от КЗ. Оспорват размера на предявения иск, като считат същия за прекомерно завишен с оглед причинените неимуществени щети на ищците, както и с оглед данните за съпричиняване от наследодателя на ищците.

 

          След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-С.З.счита за изяснено и доказано следното :

 

          Видно от събраните по делото многобройни и пълни писмени доказателства, се установи по несъмнен и безспорен начин следното :

 

Ищците по делото- 2 бр. пълнолетни български граждани И.Г.Т. и Х.Г.Т.- и двамата съпрузи, и двамата от  гр. С.З., са наследници по закон на пострадалия - починалия им син С.Х. Т.- ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на 04.09.2009г. в ***, по вина на едно друг, трето лице- пълнолетния български гражданин Б.Н. П., който е управлявал моторно превозно средство мотоциклет марка ***, като е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на детето им - престъпление по чл.343, ал.1, б. "в"  във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза по досъдебно производство № 179/2009г. на ***, , образувано по пр. дело № 200-РП/2009г. на /ВОП/- *** смъртта на починалия е била в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 04.09.2009г. ПТП

Тъй като виновния за ПТП водач на моторното превозно средство/мотоциклет/ впоследствие е починал, то с прокурорско постановление от 15.01.2010 г. по прок. дело № 6/2010г. наказателното производството е изцяло прекратено, и същото не е обжалвано от никого в указания законен 7- дневен срок.

С деянието си извършителят  Б.Н. П./впоследствие починал/- син и наследодател на 2 бр. трети лица- помагачи по делото, е причинил на 2 бр. ищци/родители на пострадалия от ПТП техен син/  вреди, които следва да се възстановят чрез заплащане на парични обезщетения.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи следното :

 

Съгласно показанията на свидетелката Е. С.А.,   тя се познава с ищците, когато заедно са се нанесли да живеят в един и същ блок през 1986 г., и оттогава са семейни приятели. Преди две години на 04.09.2009г. разбрала, че се е случило най-лошото с техния син С.. Майката на С. й се обадила в 05.30 часа сутринта, когато същата вечер е станало това ПТП. Не можели да повярват, че се е случило това нещастие. Коренно се променил живота им. Ищците били съкрушени, те не били същите както преди. Тя е продала апартамента си и се преместила да живее на друго място, но продължавала да се вижда заедно с тях и да си ходят на гости. След случилото се, те постоянно тъгували, не искали вече да се виждат с никого, въпреки чу тя се е стараела да ги утешава, да ги съветва да се променят, канила ги е на гости. Те започнали да си стоят само в къщи,тъй като нямали сили за нищо друго. Виждали са се, но тогава говорили по други тема, макар че разговорът винаги се е връщал към случилото се със сина им С., само за него говорели и постоянно плачат. Последно се видели преди 1 месец, тя се е отбила в тях да ги види. Постоянно ги е подканвала, но те казвали, че изобщо не им е до виждане. След смъртта на С. ги е виждала много рядко, защото те нямали желание да се виждат с други хора, разговаряли са по телефон, но по- рядко. Преди инцидента всяка вечер са се събирали или в нейния дом, или в техния. Децата им са били постоянно заедно. Веселили са се по- рано, като са се виждали, споделяли са си всичко. Пострадалия С. непрекъснато е бил до тях, той бил много обичлив и не можел без тях- родителите си. С. е бил много добро дете, във всеки един момент можел да се притече на помощ. Родителите му ходели на едното и другото им село, и той винаги е бил до тях, помагал им е. Те разчитали много на него, тъй като той им е син. Дъщерята на ищците  се е омъжила и те разчитали най- много на него.

 

 Свидетелят Й. П.Д. завява, че със семейството на ищците се познава от 12 г., като с ищеца Х.Т. са колеги, работели заедно.  Преди две години и два месеца е станал трагичен инцидент със сина им. Много тежко родителите му- ищци понасяли всичко това, надеждата им била в починалия при ПТП техен син М./С./, но всичко заминало. Самите те се променили, скръбта към сина им е много силна. Ищецът Х. бил много весел човек, но сега само мълчал. Синът му С. до последно работел при тях, той се е занимавал с ел. работа, тъй като бил завършил ***. С баща му- ищеца Х.Т. били  приятелски в много добри отношения. Пострадалия бил младо момче- весело, работливо. Скръбта на родителите му била голяма. По- рано се събирали заедно семействата, веселели са се. Сега нямат вече събирания, тъй като те- родителите, скърбят постоянно. Майка му познава като домакиня. Много често са ходили в тях на гости, те са им идвали на гости, като С. и сестра му  са присъствали. Преди да стане този инцидент били на сватбата на сестра му.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на тези 2 бр. свидетели, тъй като те познават ищците и пострадалия от много отдавна, имат преки и непосредствени впечатления върху отношенията в семейството на ищците и пострадалия, не са в родствени или други особени отношения със страните по делото и липсват каквито и да са данни да са по какъвто и да е начин заинтересовани от изхода на спора.

 

Съгласно заключенията на приетите по делото 4 бр. съдебни експертизи, се установи следното :

 

Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза/л.249- 252 от делото/, по време на настъпване на ПТП видимостта в района на настъпването му е била много добра, неограничена и не е била намалена, пътният участък в района на ПТП е прав, без наклони, завои, виражи, препятствия на пътното платно или в близост до външните граници на пътя. В края на *** е била налице табела, находяща се вдясно от асфалтовото покритие. Мотоциклистът се е движел в посока от юг на север. Не са открити спирачни следи от мотоциклета. На местопроизшествието, находящо се северно от ***, е била тогава налична растителност в селскостопанския масив западно от пътя.

 

Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза/л.256- 257 от делото/, у пострадалия С. Т. са били констатирани множество травматични увреждания, които са били  причинени от удар с или върху твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия. Като травмите по главата сами по себе си са могли да доведат до летален изход без наличието на останалите травми по тялото и крайниците. Същите са засегнали жизнено важни отдели на главния мозък - мостът, продълговатият и малкият мозък - във вид на тежки контузии с кръвонасядания. Мозъчното вещество е разкъсано на множество места с кръвонасядания и размачквания с липса на мозъчна тъкан в челните, теменните и слепоочните области. Кръвозагубите при бърз темп можели да доведат до летален край поради рязкото развитие на остър шок от кръвозагуба. Травмата в областта на корема, изразяваща се в масивно разкъсване на черен дроб и слезка с кръвозагуба, сама по себе си също е смъртоносна.

Ако не са съществува изброените дотук увреждания, травмите по крайниците не биха довели до смъртен изход.

Констатираните травми по главата в горния отдел на главния мозък показват, че има директно травмиране на черепните кости и мозъка от травматичния агент. Това от само себе си показва, че е липсвала предпазна каска, която би променила вида на уврежданията. Уврежданията в основата на черепа са получени индиректно при вбиването на шията към основата на черепа от сблъсъка с препятствието. Те биха се получили дори и при наличие на поставена предпазна каска.  

     

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза по писмени данни/л.294 от делото/, травмите по главата сами по себе си са причина за смъртта поради тежките несъвместими с живота увреждания на черепните кости и мозъка, както и разкъсването на мозъчните съдове разположени по основата на мозъка. Травмите на гръдния кош са засегнали костните структури, счупване на 1,11 и III ребра вляво и I ребро в дясно, счупване на двете ключици и са разкъсани големи кръвоносни съдове довели до обилна кръвозагуба, които сами по себе си биха могли да доведат до летален край. Травмата в областта на корема, изразяваща се с масивно разкъсване на черния дроб и слезката водещи до масивна кръвозагуба сама по себе си също е смъртоносна. Разглеждайки травмите по крайниците отделно сами по себе си не биха довели до смъртен изход. Констатираните травми в областта на главата, биха могли да бъдат разделени на две: първо, ако пострадалия е бил с поставена обезопасителна каска, то описаните счупвания на черепа и наранявания на мозъка в горните отдели би променило вида на уврежданията, и второ, уврежданията в основата на черепа и мозъчния ствол са получени индиректно и те биха били налице и при поставена обезопасителна каска.

                Съгласно заключението на съдебно- счетоводната експретиза, в счетоводните регистри на ответника *** е
отразено   плащане   само   на   Първата   вноска,   извършено   на
28.03.2009 г. в размер на 23.00 лв., като са неиздължени Втора, Трета и Четвърта вноска, всяка от които е с договорен размер по 12.00 лв. Общият остатъчен размер
на неиздължената застрахователна премия е на стойност 36.00
лв. Съгласно подписаната застрахователна полица ***, при неплащане на 1 разсрочена вноска от
застрахователната премия, застрахователния договор се
прекратява с изтичане на 15- дневен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска, в съответствие с чл.202, ал.2 от КЗ. При първия ответник *** застрахователна полица *** е прекратена и към момента на извършване на
проверката е със статус „Приключена". Уговорената застрахователна премия по застрахователен договор *** е в размер на 59.00 лв.  Падежите    и    размерите    на    дължимите    вноски    от застрахователната премия, са както следва- първа вноска в размер на 23 лв. с падеж 27.03.2009г., втора вноска в размер на 12 лв. с падеж на 28.06.2009г., трета вноска в размер на 12 лв. с падеж на 28.09.2009г. и четвърта вноска в размер също на 12 лв. с падеж на 28.12.2009г.

          Следователно осчетоводено е плащането само на Първа    вноска, извършено на 28.03.2009г. в размер на 23.00 лв. Остатъчният размер на неиздължената застрахователна
премия за Втора, Трета и Четвърта вноска е на обща стойност 36.00 лв., която не е била заплатена от никоя до края на периода- 28.12.2009г.

          Съдът кредитира изцяло заключенията на тези съдебни експертизи, които са изготвени пълно, подробно и компетентно от съответните вещи лица и не са оспорени от никоя от страните.

 

В тази връзка се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че в резултат на причинената смърт по непредпазливост на сина им в резултат на настъпилото ПТП, неговите родите- ищците са понесли тежки болки и страдания. Те се изразяват в изключително тежкото понасяне на абсолютно неочакваната внезапна смърт на сина им С.Х. Т., който е бил още на сравнително ниска възраст. Ритъмът им на живот  рязко се е променил и изменил, като станал изцяло подчинен на скръбта от смъртта на детето им. Без съмнение, те ще изпитват болка и ще скърбят цял живот за него, който е загинал в разцвета на своя живот. Връзката между тях била изключително близка и те са били силно привързани един към друг, тъй като живеели в едно домакинство. Ищците продължават да страдат и сега, тъй като синът им си отишъл по един нелеп начин. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.

 

За вреди, причинени на трети лица, при управлението на моторното превозно средство мотоциклет марка ***, управляван от виновния водач Б.Н. П. към датата на застрахователното събитие/ПТП/- 04.09.2009г. е в действие застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с първия ответник -застрахователна полица *** със срок на валидност 28.03.2009г. до 27.03.2010 г. Въпреки платената само 1 застрахователна вноска, застрахователят не е предупредил изрично писмено застрахования и респективно неговите наследници по закон/ищците/, че ще прекрати застрахователния договор при неплащане на поредната вноска, и не им е дал законния 15- дневен срок за това, а направо е прекратил договора. Следователно към датата на застрахователното събитие- 04.09.2009г. застрахователния договор не е бил още надлежно прекратен от първия ответник- застрахователя ***, град С..

 

На 16.12.2009г. ищците предявили претенция по административен ред към първия ответник- *** за изплащане на обезщетение за това събитие, по им било е отказано под предлог, че нямало валиден застрахователен договор.

 

С оглед на този изричен отказ на застрахователя, за ищците се е породил правния интерес от предявяване на настоящия иск на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховане КЗ/ против първия ответник- застрахователя, и по съдебен ред те претендират за заплащане на сумата от общо 200 000 лв., или по 100 000 лв. на всеки един от тях, заплащане на парични обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на сина си.

 

Видно от предоставените с исковата молба Писмо изх. № 24-01-3/20.01.2010г. и Справка от информационния център към „***"- С.,   издадена   на   13.01.2010   г.,   за   увреждащия мотоциклет ***, към датата на ПТП е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност" съгласно Полица *** на *** АД- С. със срок на действие от 28.03.2009 г. до 27.03.2010 г. включително.

 

Следователно застраховката е била напълно валидна към датата на ПТП и респективно смъртта на сина на ищците- 04.09.2009 г.

Наред с това в Информационния център към „***"- С. не е постъпвала информация за прекратяване действието на полица *** от страна на застрахователя- първия ответник. Съгласно разпоредбата на чл.202, ал.2 от Кодекса за застраховане КЗ/, застрахователят- първия ответник, може да упражни правото си на разваляне на двустранния застрахователен договор не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият/пострадалия или неговите наследници- родители- 2 ищци/ е получил писмено предупреждение, че съконтрагентът му- застраховател, ще се възползва от правата си по чл.260, ал.2 от КЗ да развали договора - т.е. първо е следвало да е налице изрично писменото предупреждение, и едва след това да е налице волеизявлението на застрахователя за разваляне на застрахователния договор. Следователно дори и да се установи виновно неизпълнение на договорното задължение на застрахования за заплащане на разсрочената премия, по делото липсват каквито и да са  писмени доказателства за достигане до застрахования на волеизявление от застрахователя за разваляне на процесния двустранен договор по смисъла на чл.87 от ЗЗД.

 

 Поради което не са настъпили правните последици на развалянето на договора и същият продължава да обвързва страните до изтичането на договорения срок- тоест до 27.03.2010г. включително. Поради което исковете на ищците И.Т. и Х.Т. срещу втория ответник ***- С. са неоснователни и недоказани, тъй като *** не отговаря пасивно с оглед изричната законова норма на чл.288, ал.11 от КЗ, че пострадалите лица могат да предявяват иск срещу
него единствено при положение, че им е определено обезщетение от застрахователя/първия ответник/, с което те не са съгласни, или Фондът не се е произнесъл по предявена от тях пред него претенция в законоустановения срок, или че въобще липсва произнасяне по предявената претенция. В процесния случай  *** не е бил сезиран изобщо от ищците по повод процесното ПТП и застрахователните последици от това.

 

Гражданската отговорност на деликвента е застрахована при първия ответник- застрахователя и следователно не е налице хипотезата на чл. 288, ал.1, т.2, б.„а" от КЗ. Наред с това макар и по принцип основателни, в предявените размери претенциите на всеки от ищците са прекомерно завишени, тъй като не са съобразени с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, трайната съдебна практика към датата на ПТП и наличието на съпричиняване от страна на техен наследодател. В резултат на извършеното нарушение и на чл.137е от ЗДвП и чл.182, т.З от ППЗДвП, пострадалият не е изпълнил задължението за поставяне на предпазна каска като пътник на мотоциклет, вследствие на което след сблъсъка с намиращия се на пътя кон пада и получава множество травми по тялото и главата. Искът за лихва от датата на деликта е неоснователен и доказан само по отношение на първия ответник- застраховател, и следва да бъде уважен в този смисъл, срок и размер.

 

Вторият ответник „***"- С. не е деликвент, нито застраховател, като предвиденият в чл.288 от КЗ специален ред и процедура за обезщетяване на увредените от ПТП не е приложен и по този начин ***- С. не е станал причина за завеждане на настоящото дело и не е в забава преди датата на входиране на исковата молба в съда. Поради което предявените срещу втория ответник „***"- С. искове от И.Т. и Х.Т., и двамата съпрузи, живущи в гр.С.З., са процесуално допустими, но изцяло неоснователни, тъй като към момента на извършване на ПТП-то все още е била валидна сключената застраховка „Гражданска отговорност" с първия ответник по делото, тъй като към датата на  ПТП има действаща „Гражданска отговорност" по застрахователна полица *** на *** АД със срок на действие от 28.03.2009г. до 27.03.2010г.- т.е. валидна към 04.09.2009 г. Съгласно чл.295, ал.7 от КЗ документите, изготвени от фонда въз основа на данни от Информационния център, удостоверяват, че у застрахователя е налична застраховка с номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието на същата. От тази официална Справка също така е видно, че застрахователната компания- първи ответник, не е подала данни в ИЦ към ГФ- С./втория ответник/ за прекратяването на горната полица.

 

Следователно е налице изначална липса на предсрочно прекратяване действието на застрахователния договор, тъй като в случая е налице бланкетно включена в полицата клауза за прекратяване па договора при неплащане на поредна вноска от разсрочена премия, като от датата на забава на внасяне от пострадалия на поредната вноска само възниква правната  възможност за застрахователя по реда на чл.202 от КЗ да прекрати едностранно същия, като изпрати до застрахования уведомление за прекратяване. Според чл.202, ал.2 от КЗ застрахователят може да упражни това свое право на разваляне на двустранен договор не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение, че съконтрагента му- застраховател ще се възползва от правото си по чл.260, ал.2 от КЗ да развали договора. Тук са разграничени волеизявлението за разваляне на договора и писменото предупреждение, че застрахователят ще се възползва от възможността си да развали договора, като е регламентирана последователността, в която следва да бъдат извършени тези различни правни действия- първо писмено предупреждение и едва след това волеизявлението за разваляне в срок не по-рано от 15 дни от получаването на писменото предупреждение.

Именно това писмено предупреждение, а не волеизявлението за разваляне, има предвид законодателят в чл.202, ал.2 от КЗ, регламентирайки фикцията, че писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил, че ще се възползва от правото си по чл.260, ал.2 от КЗ.

 

В този смисъл с оглед посоченият по горе запис в процесната застрахователна полица, следва да се приеме, че първият ответник- застрахователя е  връчил на застрахования писменото предупреждение, че ще развали договора при неплащане в срок на дължима вноска по застрахователната премия, още в момента на сключване на застрахователния договор. Дори и да се установи виновно неизпълнение на договорното задължение на застрахования за заплащане на разсрочената премия, по настоящото дело липсват доказателства за достигане до застрахования на волеизявление за разваляне па процесния двустранен договор по смисъла на чл.87 от ЗЗД, поради което не са настъпили правните последици на развалянето па договора и същият продължава да обвързва страните до изтичането на договорения срок. При разваляне па двустранен договор поради виновно неизпълнение, винаги е необходимо уведомяването на неизправната страна за прекратяване действието на договора, тъй като законодателят е предвидил като правило правните последици па развалянето да настъпват не автоматично, а след предупреждение за разваляне, отправено от изправната страна и получено от неизправната страна по договора.

 

          С оглед естеството на увреждането/непредпазливо/, ниската възраст на пострадалия син на ищците, събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите съдебни експертизи, и с оглед обичайните парични обезщетения за такива причинени неимуществени вреди по аналогични случаи пред последните години, както и с оглед константната практика на СОС, ПАС- и ВКС- С. по такива казуси, съдът счита, че исковете на всеки един от двамата ищци са основателни и доказани по размера на 60 000 лв. парични обезщетения за всеки един от тях, и следва да се уважат до тези размери съгласно чл.50 във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, ведно със законните последици от това.

 

Установи се по несъмнен и безспорен начин от съдебно- медицинските експертизи по делото, че дори и да е бил с поставена предпазна каска на главата, пострадалият син на ищците пак е щял да има летален изход при това ПТП. Поради което неносенето на предпазна каска от негова страна, макар да представлява административно нарушение по смисъла на ЗДвП, то не представлява негово действие или бездействие по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, с което той да е допринесъл за настъпването на вредите/собствената си смърт/, и което да налага намаляване размера на дължимото обезщетение на ищците.

Като в останалата част над присъдените по 60 000 лв. до претендираните по 100 000 лв. за всеки от ищците, исковете се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят, ведно със законните последици от това.

 

С оглед обстоятелството, че деянието, с което им е причинена вредата е извършено на 04.09.2009 г., то от този момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху посочените суми следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното изплащане на сумите.

 

Сумите се дължат от първия ответник Застрахователна компания *** със седалище и адрес на управление гр. С. 1612, обл. С. , *** , който следва да бъде осъден да им заплати сумите от по 60 000 на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях болки и страдания, вследствие смъртта на синът им С.Х. Т., настъпила при ПТП - на 04.09.2009 година, в резултат виновното поведение на Б.Н. П., управлявал моторно превозно средство мотоциклет марка ***, на 04.09.2009г., с действаща и непрекратена по надлежния ред застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с първия ответник, съгласно застрахователна полица ***, със  срок на валидност 28.03.2009г. до 27.03.2010 г. включително.

 

С оглед осъждането на първия ответник- застрахователя, то исковете против втория ответник- *** със седалище и адрес па управление гр. С. ***, обл. С. , ***, се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят изцяло, ведно със законните последици от това.

 

          Настоящите съдебни мотиви имат установително действие по отношение на 2 бр. трети лица- помагачи Н.П.И.- ЕГН ********** и Р.Б.И.- ЕГН **********, и двамата съпрузи, живущи в ******, на страната на втория ответник- ***- С. основание чл.223, ал.1 и 2 от ГПК.

 

          Тъй като 2 бр. ищци са били освободени от съда от заплащане на дължимата Държавна такса 4 % върху цената на предявените от тях искове, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, първия ответник следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ- 4 % от уважената част от исковете в размер на 4 800 лв. по приходната сметка на ОС- С.З.в обслужващата го КТБ- АД, клон С.З., в приход на органите на съдебната власт.

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл.124 от ГПК и във вр. с чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС гр.С.З.

 

 

Р      Е      Ш      И :

 

 

          ОСЪЖДА първия ответник *** със седалище и адрес на управление гр.С.- ***, Централно управление- ЕИК *** да заплати парични обезщетения за причинени неимуществени вреди от настъпилата на 04.09.2009г. смърт на пострадалия в *** при пътно - транспортно произшествие/ПТП/ загинал С.Х. Т.- ЕГН **********, по вина на Б.Н. П.- ЕГН **********, който е управлявал моторно превозно средство- мотоциклет марка ***, като е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта- престъпление по чл.343, ал.1, б. "в"  във връзка с чл.342, ал.1 от НК, на всеки един от ищците И.Г.Т.- ЕГН ********** и Х.Г.Т.- ЕГН **********- съпрузи, и двамата от ***, по 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/, ведно със законните лихва върху тези суми като главници от датата на увреждането- 04.09.2009г до датите на окончателното изплащане на сумите, като отхвърля исковете в останалата им част над присъдените по 60 000 лв. до претендираните  по 100 000 лв., като неоснователни и недоказани в тази им част.

 

 

          ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на ищците И.Г.Т.- ЕГН ********** и Х.Г.Т.- ЕГН **********- съпрузи, и двамата от ***, против втория ответник ***- С.- ***, обл.С., ***, за заплащане на парични обезщетения за причинени неимуществени вреди от настъпилата на 04.09.2009г. смърт на пострадалия в *** при пътно - транспортно произшествие/ПТП/ загинал техен син С.Х. Т.- ЕГН **********, по вина на Б.Н. П.- ЕГН **********, който е управлявал моторно превозно средство- мотоциклет марка ***, като е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта- престъпление по чл.343, ал.1, б. "в"  във връзка с чл.342, ал.1 от НК, по 100 000 лв. на всеки един от тях двамата, ведно със законните лихва върху тези суми като главници от датата на увреждането- 04.09.2009г. до датите на окончателното изплащане на сумите като неоснователни и недоказани.

 

 

          ОСЪЖДА първия ответник *** със седалище и адрес на управление гр.С.- ***, Централно управление- ЕИК *** да заплати дължимата ДТ- 4 % върху уважената част от исковете в размер на общо 4 800 лв./четири хиляди и осемстотин лева/ по приходната сметка на ОС- С.З.в обслужващата го КТБ- АД, клон С.З., в полза на органите на съдебната власт.

 

 

          РЕШЕНИЕТО има за 2 бр. трети лица- помагачи Н.П.И.- ЕГН ********** и Р.Б.И.- ЕГН **********, и двамата съпрузи, живущи в ******, на страната на втория ответник- ***- С. действие по смисъла на чл.223, ал.1 и 2 от ГПК.

 

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и третите лица- помагачи, с въззивна жалба чрез ОСгр.С.З. пред АС***

 

 

                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :