Р Е Ш Е Н И Е № 111
03.07.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесети май, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
С участието на секретаря Р.Стоичкова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№73/2020г.и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.М.Ч. ***, офис 117, в качеството и на особен представител на А.В.Ж.,ЕГН ********** *** срещу решение №777 от 18.12.2019г. по гр.д.№1284/2019г. на Дупнишкия районен съд.
С посоченото решение е признато за установено по отношение на А.В.Ж., че дължи на „***” ЕАД сумата 966.17 лева – главница по договор за кредит с номер *** от 03.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата;141.83 лева – възнаградителна лихва за периода 20.02.2018г. – 20.02.2019г., 92.36 лева – лихва за забава за периода от 21.02.2018г. до 07.08.2018г.Ж. е осъден да заплати на „***” ЕАД сумата 789 лева разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д.№477/2019г. в размер на 75.00 лева.С жалбата е заявено искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.Искането се основава на следните обстоятелства - липса на съобщаване на извършената цесия от цедента на длъжника, поради това, че представените доказателства не установяват такова преди образуване на делото, липса на основание връчване на приложено с исковата молба уведомление за цесия на особения представител да се счита за надлежно връчване, доколкото особеният представител не може да ангажира материалноправната сфера на ответника, аргументи за което се извличат от съдържащото се в т.6 от ТР 06/13г. по т.д.№6/2012г. разрешение за статута на особения представител.Посочено е и липса на контакт с ответника и съдебна практика в подкрепа на твърдението, че когато цесията не е съобщена на длъжника правата на дружеството да търси вземанията си не са консолидирани – определение №567/18.09.2018г. по дело 3153/2017г. ВКС ІІ т.о.Оспорва се и валидно упълномощаване от „***” ЕАД на ищеца с правата по чл.99, ал.3 ЗЗД.Като аргумент за липса на активна материално правна легитимация на ищеца се сочи и сключването на договора за цесия преди сключването на договора за потребителски кредит.Твърди се несъответствие на договора с изискването по чл.11, ал.1 т.9 ЗПК доколкото не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план.Визира се нарушение и на чл.11, ал.1 т.11 ЗПК доколкото в погасителния план, ако се приеме, че е налице такъв не е посочено разпределението на вноските между дължимите по договора суми.Изразено е разбирането, че всяка вноска следва да включва разпределение на сумите по главница, възнаградителна лихва и ГПР, както и информация как е формиран размерът на последния, още повече, че във вноските е включена и сума представляваща застрахователна премия.Въззивникът счита, че е налице основание по чл.22 ЗПК договорът да се счита за недействителен.Счита, че не са представени доказателства за обявяване предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, поради което вземането по издадената заповед за изпълнение за заплащане на предсрочно изискуем остатък от кредита не съществува.
Препис от жалбата е връчен на ищеца в първоинстанционното производство- ***”ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, бул.”***”№***, офис сграда ***, ет.***, офис *** представлявано от Д. Б. Б.в чрез юк Е. Б. Р., надлежно упълномощена.В срок е подаден отговор.В отговора се поддържа тезата, че в съответствие с дадените от ВКС с решения по т.д.№1711/2013г. І т.о и т.д.№12/09г. ІІ т.о разрешения е налице съобщаване на цесията, доколкото уведомление от цедента до длъжника е представено с исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба.Цитирани са съдебни решения по т.д.№362/2015г., т.д.№1711/2013.І г.о, т.д.№2352/2013г. І т.о и т.д.№572/2016г. на ВКС І т.о. с оглед дадените в тях разрешения в този смисъл.Поддържа се, че с нарушаване на нормите на чл.94 ал.1 и чл.99 ЗГР представляващи норми от обществен интерес, доколкото не е заявена промяна в настоящия адрес, лицето на което са изпращани съобщения на декларирания от него настоящ адрес не може да извлича позитиви от това обстоятелство.Счита, че особеният представител е надлежен адресат на съобщението за извършената цесия по аргумент на противното от чл.29, ал.5 ГПК, единственото ограничение на неговите права касае действия представляващи разпореждане с предмета на делото, като неговите права не се различават от тези на упълномощения представител.Счита, че доколкото ответникът не е изпълнил задълженията си по валиден договор за заем, прехвърлянето на вземането на води до накърняване на правата му.Цитира съдебна практика, приемаща връчването на уведомление за цесията чрез особен представител за надлежно връчване: решения на ОС – Разград по в.т.д.№101/2018г., на ОС – Пазарджик, Ос – Стара Загора по в.т.д.№1092/2015г.,АС – Варна по в.т.д.№400/2017г.,ОС – Варна по в.т.д.№738/2016г.,ОС – Плевен по в.гр.д.№176/2019г., ОС – Ямбол по в.гр.д.№102/2019г. и ОС –Варна по в.гр.д.№294/2019г.В отговор на доводите за липса на валиден договор за цесия, сочи сключения между цедента и цесионера рамков договор за цесия в който е постигнато съгласие, че ще се прехвърлят всички ликвидни и изискуеми вземания в пълен размер, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си, които ще се индивидуализират в Приложение №1, което представлява неразделна част от договора, представляващо допълнително споразумение, което и факта на извършено потвърждение на цесията обосновава извод за валидно сключен между посочените страни за процесното вземане договор за цесия.Оспорва твърденията за недействителност на договора поради несъответствието му с изискванията на ЗПК, като счита, че доколкото договорения лихвен процент е с фиксиран размер, изискването за посочване последователността на разпределение на вноските е неприложимо.Договорения размер на годишния процент на разходите и възнаградителна лихва според ответника по жалбата е в рамките на законоустановения.В жалбата е посочено, че срокът на договора е изтекъл на 20.02.2019г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева за осъществено процесуално представителство във въззивното производство.В отговора е отправено искане до съда за потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Нови доказателства не са посочени.Не се твърдят допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На основание заявление по чл.410 ГПК, основано на договор за потребителски кредит №***, сключен на 03.08.2017г. за сума в общ размер 1200.36 лева, от който главница 966,17 лева, договорна лихва в размер на 141,83 лева и законна лихва за забава в размер на 92,36 лева, по гр.д.№477/2019г. по описа на ДнРС е издадена заповед за изпълнение срещу А.В.Ж. за същите суми, от тях възнаградителната лихва дължима за периода от 20.02.2018г. до 20.02.2019г., а обезщетението за забава за периода от 21.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда -05.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 75 лева – 25 лева, държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
При връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, той не е открит, залепено е уведомление и в едномесечен срок от получаване на съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е подадена исковата молба, във връзка с която е постановено обжалвоното решение.
Дължимостта на сумите според изложеното в исковата молба, съответстващо на твърденията в заявлението, се основава на договор за потребителски кредит***** между „****” ЕАД и ответника, за сумата 1046.00 лева, която е предоставен на длъжника, при надбавка включваща разноски по договора за кредит и уговорена печалба респ. договорена лихва в размер на 515,50 лева, платими на отделни погасителни вноски, с размер 86,75 лева с посочен в договора падеж на всяка вноска и краен срок за издължаване 20.02.2019г.Посочва се, че вземанията на заемодателя по този договор за прехвърлени на ищеца с договор за цесия, както и, че двукратно е правен опит за съобщаване на цесията на длъжника но изпратените книжа са били върнати, като непотърсени.Приложено е уведомление за цесията от правоприемника на кредитора по договора за кредит до длъжника – „****” и на връчването му с исковата молба се основава извод за съобщаване на цесията, като са изложени и съображения за ирелевантност на личното връчване, при липса на твърдения за погасяване на задължението.Цитирана е съдебна практика в подкрепа на довода за съобщаване на цесията в хода на производството решения на ВКС по т.д.№1711/2013г. І т.о и т.д.№12/09г.ІІ т., определение на ВКС по гр.д.№867/2011г. ІV г.о и решение на ВКС по гр.д.№788/2013г. ТК.Твърди се дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва и е заявено, че по договора ответникът е заплатил договорна лихва в размер на 373,67 лева и главница в размер на 79,83 лева.
По делото е представен цитирания договор, подписан от ответника, като клиент и ищеца, съгласно който е постигнато съгласие за предоставяне на потребителски кредит, чрез плащане от кредитора за сметка на кредитополучателя по дължимо вземане на търговец срещу поето задължение за плащане на месечни погасителни вноски, указани по размер в поле”Месечна погасителна вноска „ и брой в поле”брой погасителни вноски”.Предвидено е плащане на такса ангажимент включена в погасителните вноски срещу което е поето задължение даговора да е при фкисиран лихвен процент.В договора в поле” параметри и условия”е посочена обща цена на стоките 1046.00 лева и размер на кредита 1196,62 лева, постигнато е съгласие за връщане на сумата от кредитополучателя на месечни погасителни вноски, в отдел” погасителен план” са посочени брой, размер и дати на плащане на погасителни вноски.Визирана е еднократна такса ангажимент, начислена при сключване на договора но платима разсрочено, като част от месечните вноски.Уточнено е, че месечните вноски съставляват плащане на главница ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора, плащането се извършва по банкова сметка, ***ата на подписване на договора, като се приеме, че годината има 365 дни, и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват задълженията си точно.В т.4 от договора е уговорено, че месечните погасителни вноски покриват компонентите по задължението в последователност: разноски, лихва, главница, както и възможност за кредитора при инфлация по – голяма от 2% на месечна база или 2”% на годишна база да бъде преизчислен размера на оставащото задължение с индекса на инфлацията за приложимия период.В договора са описани финансираните стоки – гардероб Патрик, дъб какао цена 1бр. 284.00 лв, матрак Асо Класик, еднолицев с размери 120/120- 2бр.цена 282.00 лв., секция Ива, цвят астра + дъб цена 1бр. 168.00 лева и Приста с ракла( без вкл.матрак) 2 бр.312 лева, отразена е застраховка по групова полица 5/2008г. с премия 150,62 лева.Посочен е размер на погасителната вноска 86,75 лева, както и оставащия размер на главницата при плащане на всяка погасителна вноска, обща стойност на плащанията 1561,50 лева, годишен процент на разходите 39% и лихвен процент 33,38%. В т.7 е договорено, че всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя се считат за получени и узнати от Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, по факс, на електронна поща или електронен адрес, посочени от кредитополучателя.Вт.8 от договора е уговорено, че погасителните вноски посочени в полетата „Месечна погасителна вноска” и „Брой погасителни вноски” трябва да бъдат платени не – по късно от определените дати, наречени падеж и посочени в групата „погасителен план”, като кредитополучателя може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителне план с отбелязване за извършените и предстоящи плащания.В т.10 от договора е предвидена възможност за предсрочно погасяване на кредита с отправяне на предизвестие в седмодневен срок преди плащането, при дължимост на остатъка от главница след амортизация на платените погасителни вноски, определени по метода на ефективната лихва и обезщетение в размер на 1% върху предсрочно погасената главница, ако оставащия срок на кредита е равен или по- голям от 1 година и 0,5% ако е по – малък от 1 година, намалявена съответно на задължението за срока, оставащ за пълното погасяване на кредита,с уведомяване на кредитополучателя за конкретните параметри на предсрочно погасяване, подписване на споразумение за предсрочно прекратяване.уговорено е право на отказ от договора чрез отправяне на писмено предизвестие в 14 дневен срок от подписването му, при връщане на главницата в срок от 30 дни от изпращане на предизвестието, ведно с начислена лихва от датата на подписване на договора до датата на връщане на сумата, при лихвен процент на ден изчислен след като посочения лихвен процент се раздели на 365.Едновременно с това е посочено, че при отправено предизвестие и връщане на сумата в 14 дневен срок от подписване на договора лихва не се начислява.В чл.11 е уговорено, че разходите различни от посочената в поле „обща цена на стоките” свързани с посочените стоки – за монтаж, транспорт и пр. и за изпълнение на задълженията по договора – за банков превод и др. В чл.13 е обективирано съгласие за прехвърляне на правата на Кредитора по договора на трето лице.В частта”удостоверявания” е налице изявление от длъжника, че е получил стоката, услугата, описана в графа”Финансирани стоки и услуги” ,предадена му в добро функционално състояние както и получаването на кредит опосредстван чрез стока/ услуга за сумата посочена в поле „размер на кредита” – в случая сумата 1196.62 лева .
По делото е приложен сертификат за застрохвка при Общи условия, ”Закрила на плащанията плюс” на кредитополучателя за кредит за покупка на стоки на изплащане, със срок на договора равен на срока на договора за кредит, подписан от застраховател и кредитополучателя, като застрахован.
Представена е фактура, за извършена продажба от „***” ООД и получател ответника на стоки, съответстващи по описание и цена на посочените в договора с обща цена 1046 лева с ДДС.Фактурата е подписана от съставител
В заключение с вх.№16410/06.12.2019г. вещото лице Н. Ш. след справка при издателя на фактурата, по телефона, заявява, че покупката е извършена.Вещото лице заявява, че сумата е преведена на продавача, считано от м.02.2018г. започва нарушаване на сроковете за плащане на погасителни вноски, като падежа на първата непогасена вноска настъпва на 20.02.2018г., след което длъжникът преустановява погасяването на кредита.На 20.02.2019г. настъпва падежа на цялото задължение, като дължими са 14 бр. вноски на стойност 1108.00 лева 141,83 лева договорена лихва и 966,17 лева главница.Изплатените сума са на стойност 453,50 лева, с която са погасени 233.05 лева – договорна лихва, 79,83 лева – главница и 140,62 лева застрахователна премия.Размерът на обезщетението за забава начислено след падежа на първата непогасена погасителна вноска 20.02.2018г. от 21.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда е на стойност 92.36 лева.
На 27.07.2017г. между „***” ЕАД и „**** ЕАД е подписан рамков договор за прехвърляне на вземания, с предмет всички суми дължими на продавача от длъжници, в български левове, произтичащи от договори за кредит, сключени с физически лица, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, като е предвидено определяне на вземанията ежемесечно съгласно Приложение №1, което става неразделна част от договора, представляващо допълнително споразумение за изменение на договора.
Според отразеното в Приложение №1 от 12.07.2018г., подписано от „****, клон България и ищеца, предмет на прехвърляне са вземания срещу ответника по процесния договор за кредит :966,17 лева главница, 141,83 лева – договорна лихва и 30,45 лева остатък лихва за просрочия към датата на подписване на допълнителното споразумение.
Ищецът е упълномощен от Д. Д., законен представител на „***, клон България” да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99 предл.3 ЗЗД длъжниците за прехвърлените вземания съгласно посочения рамков договор за цесия.Пълномощното е с нотариална заверка с рег.№01173/25.01.2018г. по описа на Нотариус В. Б. с рег.№302 на НК.
Представени са уведомително писмо за извършена цесия изх.№ **** от „****” чрез ***”ЕАД до А.Ж. , в което е посочено приложението към договора за цесия и е уточнено, че вземанията него по договора за потребителски кредит е прехвърлено на ищеца.Посочен е размер на задължението 1153.93 лева, включващо и лихва за просрочие и покана за плащане на сумата в 5 дневен срок на ищеца, с посочена банкова сметка.***ние, че при неплащане на сумата кредиторът ще предприеме допустимите от закона действия за удовлетворяване – образуване на гражданско дело, снабдяване с изпълнителен лист, стартиране на изпълнително производство.В известие за доставяне( л.29 от д) е посочено уведомление със съответстващо на отразеното в уведомлението означение до Длъжника, подател *** но пратката е върната, като непотърсена.
По делото е представена обратна разписка към товарителница №68381094, издадена от „****”, съдържаща данни за пратка с подател *** ЕАД и получател А.В.Ж., описана, като „**** и отбелязване, че пратката е отказана по телефона.Същото означение съдържа приложеното в делото уведомление за цесия.
При тези данни районният съд е уважил предявените искове, като е приел, за безспорно получаването на описаните стоки от длъжника, че вземанията се включват в предмет на прехвърлените такива по договора за цесия, цесията е надлежно съобщена, с оглед получаването на приложеното с исковата молба уведомление за цесия, с оглед даденото в решение на ВКС по т.д.№1711/2013г. І т.о разрешение, като връчването на представител са счита за лично връчване съгласно чл.45 ГПК , не е обявявана предсрочна изискуемост на кредита, размерът на ГПР съответства на предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК, обезщетението за забава в размер на законната лихва е начислено върху неплатената част от главницата, спазени са изискванията по чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 т.7-12 ЗПК, поради това, че лихвата е фиксирана не е необходимо да се сочи последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно.Съображения:
На първо място следва да се отбележи, че при наличие на издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК на длъжника и подадена в 1 – месечен срок от уведомяване на заявителя за неприсъствено връчване то предявените искове са допустими с оглед разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 т.2 и ал.4 ГПК.
Предмет на производството са искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9 ал.1 ЗПК и чл.27, ал.1 ЗПК и чл.240, ал.1 ЗЗД – относно вземането за главница, по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ал.1 ЗПК и чл.240, ал.2 ЗЗД – относно вземането за възнаградителна лихва и по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.33 ЗПК относно вземането за обезщетение за забава.
В исковата молба не се твърди предсрочна изискуемост на вземания поради което съдът не обсъжда изложените в жалбата доводи в тази връзка.
Уважаването на исковете е предпоставено от доказването на валиден договор за потребителски договор, договор за цесия на вземанията по този договор при спазване на предвиденото в чл.36 ЗПК изискване за съгласие с цесията на длъжника, съобщаване на цесията на длъжника.
Относно наличието на валиден
договор за потребителски кредит при спазване изискванията на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1 т.7-12 от ЗПК, предаване на заетата сума на заемателя след
самостоятелна преценка въззивният съд споделя извода на районния съд, че между
цедента и ответника е съществувал валиден договор за потребителски кредит, по
който е налице предоставяне на стоката на длъжника, в съответствие с
предвиденото в чл.27, ал.2 ЗПК, с оглед отразеното в графа удостоверявания в
договор за кредит, изявление за получаване на стоките, услуги описани в поле
„размер на кредита”, заключение на в.л. и при липса на доводи в жалбата да противното,
в частност относно плащане на възнаграждение по застрахователен договор на
третото лице.От изложеното по горе става ясно, че представения договор
притежава съдържание съгласно изискванията на чл.11, ал.1 т.7 -12 ЗПК, като тук
съдът споделя съображенията на районния съд, че при фискиран лихвен процент, не
е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; в договора е посочен общия размер на кредита и условията за
усвояването му – включващ цена на стоки и възнаграждение по договор за
застраховка, описани са стоките и тяхната цена в брой, посочения са броя,
размера и датите на плащане на погасителните вноски, респ. каква част от
главницата се погасява с всяка погасителна вноска, посочен е лихвен процент
който е фиксиран, поради което не важи изискването за посочване на методиката
за определянето му, посочен е ГПР и допускания при които е изчислен, като
посочения размер не надхвърля максималния съгласно чл.19, ал. 4 ГПК, като се
има предвид, че действащия към момента на сключване на договора, за срока на
изпълнението му и към настоящия момент размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България е 10%( Постановление № 426 от 18 декември
Аргумент в тази посока може да се извлече и от решение на Съда на Европейския съюз по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a. s. според което, Член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз всички национални правни норми следва да се тълкуват в съответствие с директивите, от които са възприети и начина, по който последните се тълкуват в рамките на правото на Европейския съюз (вж. Решението по дело C-106/89 Marleasing).
Във въззивната жалба не са преповторени доводите за противоречие на уговорената възнаградителна лихва с добрите нрави.Все пак съдът намира за необходимо да отбележи следното:Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.Клаузата, установяваща задължението за заплащане на възнаградителна лихва в посочените размери, при фиксиран годишен лихвен процент от 33, 38 %, не е установена в противоречие с добите нрави, като се има предвид, че по начало е допустимо уговаряне на възнаграждение - възнаградителна лихва по договори за кредит.Размерът на уговорената възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й функции – а именно да представлява възнаграждение за предоставения за ползване финансов ресурс, от който кредитиращата институция се лишава за срока на действие на договора.Съдът има предвид, че клаузата относно размера на договорената възнаградителна лихва е ясна и разбираема и факта че със ЗЗП с който са установени норми с цел защита на икономически по – слаби страни при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия клаузата относно основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми са изключени от преценка за неравноправност.Съдът взема предвиди факта, че с оглед включването и като част от ГПР за който съществува ограничение да не надхвърля 5 – кратния размер на Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България определената възнаградителна лихва не надхвърля посочения размер.При договорен лихвен процент 33,38 % върху сума 1196,62 лева размерът на възнагридателната лихва за 1 година възлиза на 399,43 лева.В заключение на вещото лице възнаградителната лихва е определена на 364.88 лева на база стокова главница 1046.00 лева за периода 20.09.2017г. до 20.02.2019г.Така определен размер на възнаградителната лихва съответства на посочената в договора обща стойност на плащанията – 1561,50 лева – 1046.00 лева цена на закупени стоки, 364,88 лева възнаградителна лихва и 150.62 лева застрахователна премия.За целия срок на договора с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК договорената възнаградителна лихва не бива да надхвърля петкратния размер на лихвата по цитираното по- горе Постановление – или сумата 598,31 лева.В случая не се спори между страните, че е погасена лихва в размер на 233,05 лева.С претендираната допълнително възнаградителна лихва в настоящото производство 141,83 лева не се надхвърля уговорения и максимално допустим размер с изключение на сумата от 10 лева. След като законът допуска възнаградителна лихва по договори за потребителски кредит в посочените размери няма как клаузите да бъдат определени като нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Въззивният съд споделя изложените съображения за съобщаване на цесията. Сключването на договора за цесия води до промяна на страна в материалното правоотношение, съществуващо до този момент между първоначалните страни.За да произведе действието си спрямо длъжника, договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.Договорът за цесия в случая се установява с оглед представения рамков договор за цесия и Приложение №1 от 12.07.2018г., съдържащо информация за длъжника по прехвърленото вземане – в случая ответника, датата на договора за заем, размера на отпусната главница, дължими общо по кредита суми - главница, договорна лихва и лихви за забава.С прехвърляне на вземането в полза на цесионера преминават всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежност, в това число и изтеклите лихви – чл.99, ал.2 ЗЗД.С връчването на преписи от исковата молба и приложения, сред които и уведомление за цесията ( уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от цедента чрез цесионера) и данните по делото за упълномощаване на цесионера да уведомява всички длъжници на цедента за прехвърляне вземанията му към тях на цесионера ( пълномощно л.27 от д), ответникът е уведомен за извършената цесия.Данни за връчване на уведомлението по рано не са налице, с оглед отразените от пощенски оператор обстоятелства, във връзка с връчване от Български пощи и пощенски оператор „Лео експрес”– непотърсена пратка и отказ по телефона, доколкото съгласно Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети приети на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги в тези случаи не се презюмира връчване на документите.Изводът за надлежно съобщаване на цесията следва от получаването на препис от уведомлението от особения представител на ответницата.Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.С оглед утвърдилата се съдебна практика предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник – в този смисъл решение по Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК – това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор.
|
|
|
|
|
Доколкото в случая се установява такова упълномощаване и с оглед получаването от особения представител на уведомлението изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД е спазено.Във връзка с доводите за липса на упълномощаване за уведомяване за цесията от кредитора по договора, в първоинстанционното решение е отбелязано, че заличеното дружество е продължило дейността си в Българя чрез клон „****” с принципал ****, от който изхожда упълномощаването,което се потвърждава от справка в ТР за извършено презгранично сливане на Дружеството във Франция и кредитора по договора за кредит откъдето следва, че доводът за липса на доказателства за правоприемство е неоснователен.Именно френското дружество чрез клона в България е подписало и Приложението към рамковия договор за цесия.Като правоприемник на цедента именно френското дружество чрез клона в България е надлежен упълномощител що се отнася до правото да съобщи цесията на длъжника.Съгласно чл.23, ал.6 от ЗТР ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.
С оглед отразеното в рамковия и Приложение №1 към рамковия договор за цесия, то очевидно вземанията на цедента по процесния договор за кредит са предмет на договор за цесия, която е валидна.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав приема, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало с нея до длъжника по посочения начин, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.Особения представител осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл.29, ал.5 ГПК, като във вр. с чл.34, ал.3 ГПК получаване на отправено до представлявания материалноправно заявление не е сред тях.В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици", т. е. следва да се приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора.
С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено, в частта му, относно присъдената възнаградителна лихва над 131,81 лева и относно присъдените разноски над 782,33 лева за първоинстанционното производство и над 74,36 лева за заповедното.При заплатените от ответника и присъдени с решението суми размерът на общо дължимите от него суми не надхвърля посочения общ размер на задължението в договора.
С оглед неоснователността на жалбата ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 410.52 лева- съответстваща на уважения размер от исковете част от заплатено възнаграждение за особен представител в размер на 314 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и Наредба за плащането на правната помощ .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 18.12.2019г. по гр.д.№1284/2019г. по описа на Дупнишкия районен съд в частта му, в която е признато за установено по отношение на А.В.Ж., ЕГН **********, че дължи на „***” ЕАД, ЕИК *** сумите над 131,83 лева до 141, 83 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г. – 20.02.2019 г. и е осъден да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** деловодни разноски за сумата над 782,33 лева за първоинстанционното производство и над 74,36 лева за заповедното, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от ***” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***, бул.”***”№**, офиск сграда *** ет.***
срещу А.В.Ж., ЕГН ********** с настоящ
адрес *** иск по чл.422 ГПК вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата ***
сумите над 131,83 лева до 141, 83 лв.
– възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г. – 20.02.2019 г. дължима по
договор за потребителски кредит **** от 03.08.2017г. възнаградителна лихва,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца съгласно Приложение І към рамков
договор от 12.07.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 18.12.2019г. по гр.д.№1284/2019г. по описа на Дупнишкия районен съд в частта му, в която е признато за установено поо отношение на А.В.Ж., ЕГН **********, че дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, сумите: 966, 17 лв. – главница по договор за кредит с номер ***** от 03.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата и 92, 36 лв. - лихва за забава за периода от 21.02.2018 г. до 07.08.2018 г
ОСЪЖДА А.В.Ж., ЕГН **********, да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, сумата
410,52 лв. - разноски за въззивното производство.
Да се изплати на адв.Ч. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: