№ 93
гр. *** , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Борислава И. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200107 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-004013 от
23.11.2020 година на ***“ към ОД МВР ***, с което на М. Н. К. с ЕГН
********** от гр.***, на основание чл.175 ал.3 ,предл.1 от ЗДвП е наложена
Глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП .
Жалбоподателят чрез пълномощника си по делото адв. Х.Б. счита
издаденото Наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и
моли съда да го отмени, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание.
Въззиваемата страна - *** не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
1
по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложената по делото административно наказателна
преписка Акт за установяване на административно нарушение №
301962/26.09.2020г. е издаден против М.К. за посоченото нарушение, като в
същия е отразено, че реализираното представлява нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против К. за
това,че на 26.09.2020 г. в 11:10 часа в гр. *** на *** като Водач на лек
автомобил - *** държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: Град *** улица ***
до магазин *** с посока на движение към улица ***, като водач на лек
автомобил *** извършва следното: Управлява горепосоченото МПС което не
е регистрирано по надлежния ред във връзка с чл.143 ал. 15 с прекратена
регистрация на 11.08.2020 г. на основание чл.36,ал.2 от ЗАНН и
постановление №В-7015/ 04.11.2020г. на РП *** е наложено административно
наказание, за извършено:
1) Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с
което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.З пр.1
от ЗДвП - Глоба в размер на 200лв.и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца
От писмените доказателства, а именно АУАН, талон за регистрация,
справка за водач/нарушител от региона, Заповед по несъмнен начин се
установява, че на инкриминираните дата и място именно жалбоподателят е
управлявал горепосоченото МПС с прекратена регистрация. С оглед на
възприетата от актосъставителя и прецизирана от АНО правна квалификация
нарушението е по чл.140, ал.1 от ЗДвП
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда - „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища,
отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна
мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат
само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване”.
2
По същество Съдът намира отразеното в НП за недоказано от
субективна страна.
Воденото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено
от него виновно.
Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от
административно наказващия орган, като представител на административно
наказателното обвинение.
Следва да се има предвид също така, че отразеното в акта за
констатиране на административното нарушение не се счита за доказано, т. е.
за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 ЗАНН в
административно наказателното производство са приложими правилата на
НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемият (в административно наказателното
производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до
доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103 ал. 1
НПК), тъй като именно той е субекта на административно наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и, че
от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител.
Съдът споделя изложените съображения обосноваващи извод за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. В
административно-наказателния процес е налице презумпцията за невиновност
на нарушителя до доказване на вината. Съставеният акт няма презумптивна
доказателствена сила. Изложените в акта твърдения и обвинения трябва да
имат категорични и ясни очертания – кое е лицето нарушител, какви действия
е извършил или какво бездействие е налице, съставляват ли те
административно нарушение и основание ли са за ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Тази яснота е от важно значение,
3
тъй като отразява кой е нарушителя и субективното му отношение към
нарушението, т. е. неговата вина.
Прекратяването на регистрацията на МПС по чл.143 ал. 15 от ЗДвП не
настъпва автоматично по силата на закона или с изтичане на определен срок,
а се извършва с отбелязване от контролните органи в информационна
система. При служебното прекратяване на регистрацията водачът,който в
случая не е собственик няма как да узнае за прекратяването,ако не е
уведомен за това.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление. От своя страна, преди да издаде НП, наказващият
орган е трябвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по
случая и да извърши разследване на установените спорни обстоятелства.
Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна
на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към
отговорност и наказано лице, без да е доказано по несъмнен начин
субективният елемент от извършеното нарушение.
След като Прокурорът прекратил наказателното производство, като
посочил, че обвинението срещу К. не е доказано, т.к. липсват данни К. да е
знаел, че е прекратена регистрацията на МПС-то тъй като то не било дори
негова собственост, а на баща му /каквито доказателства са ангажирани и към
настоящото дело/. Прокурорът посочил, че водачът не е съзнавал , че
управлява МПС се изтекла регистрация. Прокурорът посочил още, че не е
изключено К. да е управлявал автомобила при форма на вина
„непредпазливост“,т.е. да е допускал или да не е предвиждал, а да е бил
длъжен и да е можел да предвиди това, че автомобила е с прекратена
регистрация. АНО е бил длъжен да събере такива доказателства и едва тогава
да издаде НП. Такива доказателства не били събрани, а след прокурорското
постановление, дори въз основа на него/ т.к. то е цитирано в НП/ било
издадено НП. Административното обвинение следва да е не по-малко
доказано от обвинението по смисъла на НК, за да бъде наложено наказание
на нарушителя.
4
По делото е приложено пълномощно от адв. Б. и е направено искане за
присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019
г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според
правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. Б. от ***ската
адвокатска колегия е осъществил правна помощ в настоящото производство
на жалбоподателя.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е в размер на 300 лева. Именно в този размер следва да се
присъдят разноските,въпреки че по делото е представено пълномощно за
600лв.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94
от 2019 г.), съдът намира, че ОДМВР – ***, представлявана от Директора
следва да бъде осъдена да заплати на М. Н. К. с ЕГН ********** от гр.***
сумата от 300,00 лева,за направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат Х.Б. от ***ската адвокатска колегия
Водим от горното и на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-004013 от
23.11.2020 година на ***“ към ОД МВР ***, с което на М. Н. К. с ЕГН
********** от гр.***, на основание чл.175 ал.3 ,предл.1 от ЗДвП е наложена
Глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР –*** , *** да заплати на М. Н. К. с ЕГН **********
от гр.*** сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение .
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. *** в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6