СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 5408 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 3692 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 40446/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 164 състав, са отхвърлени
предявените от Д.Ж.Й., ЕГН ********** срещу „С.К.“ ЕАД, ЕИК
*******, искове, с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед №
318/23.05.2019 г. на „С.К.“ ЕАД, ЕИК *******, за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител Екип подбор на персонал"
и за осъждане на ответника да заплати сумата от 19 315,20 лева - обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
24.05.2019 г. до 24.11.2019 г.
С решението Д.Ж.Й., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на „С.К.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1660 лева, представляваща разноски в
производството за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
Срещу
така постановеното решение, с което предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна
жалба от ищцата Д.Ж.Й., в която са развити съображения
за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Оспорва се възприетия от първостепенния съд извод за
наличие на реално съкращение на щата. Твърди, че заеманата от нея преди
уволнението длъжност "Ръководител
екип подбор на персонала", реално не е съкратена, функциите включени в нея
продължавали да се изпълняват, тъй като били идентични с тези по
новосъздадената длъжност „Мениджър подбор на персонал". Счита, че
съкращаването в щата е фиктивно, длъжността не е действително премахната, а
само наименованието на заличената длъжност е променено. Излага, че процесната
уволнителна заповед не съдържа мотиви. Поддържа, че работодателят е следвало да
извърши подбор. Претендира разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.К.“ ЕАД, в който се моли
жалбата да бъде оставена без уважение и потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждането
на сторените по делото разноски.
От въззивницата Д.Ж.Й. е подадена и частна жалба срещу Определение № 57734 от 04.03.2020
г., постановено по гр. д. № 40446/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 164 състав, с което е оставена
без уважение депозираната от жалбоподателката молба, по реда на чл. 248 ГПК, за
изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските. Твърди, че
макар релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна да е обсъдено от съда, като размерът на адвокатския хонорар е
намален, първостепенният съд не е извършил преценка дали така редуцираният размер
на възнаграждение не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност
на делото, особеностите на случая и действията по осъществена защита. Излага
се, че делото не представлява фактическа и правна сложност, поради и което така
определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника от 1510 лв., е прекомерен. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното определение и да се намали поради прекомерност
уваженият размер на претендирания от процесуалния представител на ответното
дружество адвокатски хонорар.
В срока по чл. 276,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „С.К.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва и се моли
първоинстанционното решение, в частта за разноските, да бъде оставено в
сила. Сочи, че районният съд е съобразил направеното от ищцата възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намалил адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответното дружество. Поддържа, че така
определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение е правилен, в
съответствие с минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, и не е прекомерен.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана
страна, в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите,
изложени в жалбите, въззивният съд
намира следното:
СРС, II Гражданско отделение, 164 състав е бил
сезиран с обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ.
По иска с
правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1
КТ:
В тежест на ищцата
е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което
е прекратено, които факти не се оспорват от ответника.
В тежест на ответника е
да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а
именно, че заеманата от ищцата преди уволнението длъжност, е съкратена с щатно
разписание, утвърдено от компетентния орган и влязло в сила към датата на
уволнението, съответно че съкращението е реално - оставащите длъжности в щата
са различни и не включват в цялост функциите на длъжността, която се твърди да
е съкратена, че е извършен подбор, съответно, че не е било
необходимо извършването му.
Страните не спорят,
а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че между Д.Ж.Й. и „С.К.“ ЕАД е било налице валидно трудово правоотношение по срочен
трудов договор № 5053 от 06.10.2017 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 11 вр.
чл. 70, ал. 1 КТ, като ищцата е заемала длъжността "Ръководител
екип подбор на персонала", както
и че с допълнително споразумение от
12.01.2018 г. към трудов договор № 5053 от 06.10.2017 г., е прекратен
изпитателният срок, като срочният трудов договор е трансформиран в безсрочен.
Безспорно по делото
е и обстоятелството, че със заповед № РД 318 от 23.05.2019 г. трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
поради съкращаване на щата. В конкретния случай заповедта
е проявила прекратително действие спрямо трудовото правоотношение с
връчване на заповедта – 23.05.2019
г., поради неспазен срок на предизвестие.
Преди уволнението на
ищцата е било в сила длъжностно разписание на служителите в ответното дружество,
според което е била налична една щатна бройка за длъжността "Ръководител екип
подбор на персонала".
Със заповед № РД-305
от 20.05.2019 г. е било утвърдено ново щатно разписание, от което се
установява, че в звено „Управление *** е премахната 1 щатна бройка на длъжност „Ръководител екип подбор на персонала" с код по НКПД
12126006, заемана до този момент от ищцата, като общият брой щатни бройки в
звено „Управление *** е намален от 54 на 53, съответно от 1588 на 1587 в предприятието.
Със заповед № РД - 301/18.04.2019 г. е била намалена щатната численост на
ответното предприятие, като е била съкратена и длъжността „Директор Човешки
ресурси", като общият брой щатни бройки в звено „Управление
*** е намален от 55 на 54, съответно от 1595 на 1594 в предприятието.
Със заповед № РД - 303 от 30.04.2019 г. е било утвърдено ново щатно
разписание, от което се установява, че в звено „Управление
*** се разкрива 1 нова щатна длъжност „Мениджър подбор
на персонал" с код по НКПД ******, като общият брой щатни бройки в
звено „Управление *** е увеличен от 54 на 55, съответно от 1594 на 1595 в предприятието.
С трудов договор № 178-19/08.05.2019 г., считано от 09.05.2019 г., на
новосъздадената длъжност „Мениджър подбор на персонал" е била назначена св. Р.П..
По отношение на обстоятелството налице ли е реално
съкращаване в щата:
Приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 2 КТ - "съкращаване
на щата", изисква премахване, считано от един определен момент за в бъдеще
на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им
трудови функции. Законосъобразността на уволнението на посоченото основание
изисква съкращаването на щата да се основава на такива промени в щатното
разписание, които са извършени от компетентния орган по установения за
съответния работодател ред. То може да бъде извършено само след утвърждаване на
промените в щатното разписание. Освен това е необходимо същото да е реално, а
не фиктивно, т. е. съответната трудова функция да се премахва, а не да се
променя само наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
характера на извършваната работа. За установяване законността на уволнението в
случая би следвало да се установи, че преди неговото извършване е било налице
утвърдено ново /следващо възникването на трудовото правоотношение между
страните/ щатно разписание на длъжностите на заетите по трудово правоотношение
при ответника и че съгласно това ново щатно разписание вече не е съществувала
длъжността заемана от ищцата.
Налага се извод при събраните доказателства, че в
ответното учреждение действително е било извършено съкращаване на щата, което е
обосновало издаването на процесната уволнителна заповед. Уволнението на ищцата
е извършено след настъпила на 21.05.2019 г. промяна в длъжностното разписание на ответното
дружество, извършена от компетентния орган по
установения за същото ред -
въз основа на издадена от изпълнителния директор на
20.05.2019 г. заповед, като съкращаването на щата е било реално, а не фиктивно.
Не се установява от доказателствата по делото фиктивно съкращаване на заеманата
от ищцата длъжност „Ръководител екип
подбор на персонал",
тъй като няма данни и доказателства след уволнението й да е бил назначен нов служител на такава длъжност или
такъв, изпълняващ същите трудови функции, но с друго наименование на
длъжността. Установява се по
делото, че към дата 21.05.2019 г., тоест след прекратяване на процесното
трудово правоотношение, в „С.К." ЕАД е премахната единствената щатна
бройка за длъжността „Ръководител Екип подбор на персонал" заемана от
ищцата Д.Й.. Не е нужно трудовите функции да са
отпаднали изобщо от дейността на работодателя временно или трайно. Ще е налице
реално съкращаване на щата дори тогава, когато трудовите функции са
разпределени за изпълнение на няколко други длъжности. Ще е налице реално
съкращаване на щата и тогава, когато всички трудови функции на съкращаваната
длъжност са възложени на друга длъжност, но последната има и други основни
функции, различни от тази на съкращаваната такава. ( В този смисъл Решение №
242/02.12.2014 г. по гр. д.№ 782/2014 г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., Решение 184/02.06.2011
г. по гр. д.№ 803/201 г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Неоснователни
са доводите на ищцата, че създадената със Заповед от
30.04.2019 г. длъжност „Мениджър Подбор на персонал" е напълно
идентична със съкратената и заемана от нея длъжност „Ръководител Екип подбор на
персонал и подбор е бил задължителен между двете.
Въззивният
съдебен състав намира, че в действителност е налице частично съвпадение
между част от функциите по съкратената и заемана от ищцата преди уволнението
длъжност "Ръководител екип
подбор на персонала" и
тази за щатната длъжност „Мениджър подбор на персонал". Това сходство обаче е несъществено. На
първо място, се касае единствено до частично сходство в дейността по подбор на нови
кадри, но не и в другите функции, следващи се от длъжностната характеристика на
„Мениджър подбор на персонал". Отделно от това дори
и при констатираното частично припокриване между функциите по подбор на нови кадри, то следва да се посочи, че длъжността
„Мениджър подбор на персонал" се отличава като по-всеобхватна в подбора
на нови кадри в сравнение с тази на ищцата "Ръководител
екип подбор на персонала". Второ,
при съпоставката на представените по делото длъжностни характеристики на „Ръководител екип подбор на персонал“ и „Мениджър подбор на
персонал", се установява, че длъжността „Мениджър
подбор на персонал“ е комплексна, включвайки както дейности
по цялостно управление на вече наети човешки ресурси (каквито функци ищцата няма), така и дейности отнасящи се до наемане на нови кадри. Трудовата
функция на ищцата е ограничена само с планирането, подготовката, координирането
и наблюдението на процеса по наемане на нови кадри.
Следователно длъжността „Мениджър
подбор на персонал" има
съществени задължения, включително и такива, които са изцяло различни и
несъвместими с тези на ищцата в заеманата от нея длъжност, при което двете
длъжности не могат да се считат за сходни, съпоставяне помежду им не може да се
извърши, и подбор между тях не е задължителен.
Правилни са доводите на първостепенния съд в тази
връзка, че трудовите функции, възложени на новосъздадената от 01.05.2019 г.
длъжност на „Мениджър подбор на персонал" са изцяло стратегически,
анализаторски, планиращи развитието на компанията в областта на наемането на
персонал, преодоляване проблемите с текучеството на кадри и др., а функциите на съкратената длъжност са били повече оперативни и координационни. Както бе
посочено частично и несъществено съвпадение би могло да се възприеме единствено
по отношение на функциите по управление на процеса за външен побдор, но
независимо от това сходство, функциите в областта на наемането на нов персонал,
включени в заличената щатна длъжност не изчерпват тези по
новосъздадената длъжност „Мениджър Подбор на персонал".Отделно от това различна е и йерархичната подчиненост при
съпоставяните длъжности.
Съдът не възприема и
изложеното във въззивната жалба, че две седмици преди прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, е назначен нов служител, изпълняващ същите
функции. /свидетелката Р.П./. От представените от ответника длъжностни
разписания в сила от 21.05.2019 г. е видно, че не съществува щатна бройка за
длъжносттта "Ръководител екип
подбор на персонала". Същевременно, както правилно е посочил
първоинстанционният съд, от приетите по делото длъжностни характеристики за
длъжността "Ръководител екип
подбор на персонала" и длъжността „Мениджър
подбор на персонал“, е видно, че липсва идентичност на трудовите функции,
както и че длъжността „Мениджър подбор на персонал“ има други основни функции, различни от съкратената, макар
и в нея да са включени част от функциите на съкратената длъжност.
С оглед на
изложеното съдът намира, че към момента на прекратяване на трудовия договор на
ищцата е налице реално съкращение на щата. Съкратена е единствената длъжност "Ръководител екип
подбор на персонала". Причините за
съкращение на тази бройка е въпрос на преценка на работодателя за целесъобразно
и ефективно осъществяване на дейността на дружеството и не подлежи на съдебен
контрол. На съдебен контрол подлежи уволнението, извършено въз основа
на съкращението в щата.
На следващо място съдът
намира за необосновани и доводите на въззивника
за
незаконосъобразност на уволнението предвид неизвършването от работодателя на
подбор по чл. 329 КТ.
В процесната хипотеза с оглед съвкупната преценка на събраните доказателства
съдът приема, че за работодателя не съществува задължение да извършва
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ
преди да издаде оспорения акт за прекратяване на трудовото правоотношение. Както
се отбеляза в случая е съкратена единствена щатна длъжност „Ръководител
екип подбор на персонала“. Съгласно трайно установената съдебна
практика на ВКС се приема, че работодателят няма задължение за подбор когато
премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не
се е възползвал от правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.
Следователно когато
съкращаването в щата се отнася до единствена по естеството си трудова функция –
щатна длъжност работодателят по своя преценка може да уволни съответният
работник или служител, който заема тази единствена длъжност, или да направи
подбор съобразно критериите и с оглед целите, посочени в чл.329 КТ. Ако
той реши да не упражнява правото си на подбор уволненият работник или служител
не може да оспорва уволнението като незаконно за това, че работодателят е
уволнил него, а не е използвал правото си на подбор, в резултат на което той би
уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава. В
случая с оглед установените факти по делото съдът преценява, че работодателят
не е имал задължение да извърши подбор при съкращението на щатната бройка,
заемана от ищцата, тъй като тя е била единствена за длъжността „
Ръководител екип подбор на персонала”, като работодателят
не е упражнил правото си на подбор и ищцата не може да оспорва уволнението,
като незаконно, за това, че работодателят е прекратил трудовия договор именно
на нея, а не е използвал правото си на подбор, като последица от което би
прекратил трудовия договор на друг служител, чиято длъжност не се съкращава. Не
са налице данни по делото, от които да се направи извода, че длъжностите „
Ръководител екип подбор на персонала” и „Мениджър подбор на
персонала”,
заемана от лицето Р.М.П.са сходни длъжности. Поради това също се
налага изводът, че упражняването на правото на подбор
от работодателя не е задължително.
Несъстоятелен е доводът на въззивника, че заповедта за уволнение не е
мотивирана. По принцип освен в предвидените от закона случаи /напр. чл. 195, ал. 1 КТ/ не е необходимо в уволнителната заповед работодателят
да излага мотиви. Независимо от това съдебната практика изисква при прилагането
на определени уволнителни основания в заповедта да се съдържа мотиви, в смисъл
конкретизация на това в какво се изразява приложеното уволнително основание
спрямо конкретния работник или служител. Такава конкретизация е необходима там
където самото прекратително основание е формулирано в закона по твърде общ
начин, каквото напр. е това по чл. 328, ал. 1,
т. 5 КТ. Това не е необходимо при приложеното
основание по чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ - „съкращаване
на щата“,
тъй като то е пределно ясно и конкретно. Основанието за прекратяване трудовия договор на ищцата,
посочено в процесната заповед е съкращаване на щата. В случая се касае за
безвиновно основание за уволнение и поради това в разпоредбите на КТ не са
предвидени изисквания за мотивиране на заповедта. В заповедта се
съдържа позоваване именно на това прекратително основание, което е напълно
достатъчно. Отделно от това заповедта и
предизвестието са връчени едновременно, като предизвестието сочи достатъчно
подробно уволнителното основание и следва да се приеме, че е мотивирано.
С оглед на всичко
изложено по-горе, съдът намира, че прекратяването на трудовия договор на ищцата
Д.Ж.Й. със заповед № 318/23.05.2019 г. на „С.К.“ ЕАД е извършено при спазване разпоредбите на КТ. Не е
установено нито едно от основанията за незаконност на уволнението, посочени в
исковата молба. Предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване
на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението и за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останала без работа от 24.05.2019 г. до 24.11.2019
г., поради незаконното уволнение, в размер на сумата 19 315,20 лв. са
неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени от първоинстанционния
съд.
След
като главният, обуславящ иск, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на уволнението за незаконосъобразно и
неговата отмяна е неоснователен,
следва да бъдат отхвърлени и обусловените от него искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2
и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Предвид
гореизложените съображения и доколкото крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваните части.
По частната жалба срещу Определение № 57734 от 04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 40446/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 164
състав, постановено по
реда на чл. 248 ГПК.
С обжалваното
определение на съда по разноските е оставена без уважение депозираната от
жалбоподателката Д.Ж.Й., молба, по
реда на чл. 248 ГПК, за изменение на първоинстанционното решение, в частта за
разноските. Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното определение и да се
намали поради прекомерност уваженият размер на претендирания от процесуалния
представител на ответното дружество адвокатски хонорар.
В постановеното
определение по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният
съд е приел, че с отговора на исковата молба ответникът
е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, представил е
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им, а ищецът в последното по делото открито съдебно
заседание е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 2760
лв. Мотивирал е че, в решението е обсъдено заявеното от ищцата възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като същото е
намалено до размера от 1510,00 лв., който размер е равен на минималния по
всички обективно съединени искове, съобразно с разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и
ал. 2, т. З от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Въз основа на това, първостепенният съд е стигнал до извод, че
молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и повторно намаляване на присъдените на
ответника съдебни разноски, следващи се му се с оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.З ГПК, не се налага.
Въззивният съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд,
залегнали в атакуваното определение постановено по реда на чл. 248 ГПК, и
обосноващи извод за дължимост на така определения от СРС размер на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ответника, в размер на 1510 лв.
По наведените от жалбоподателката довови следва да се посочи, че
направеното по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност е обсъдено
от първоинстанционния съд, както в постановеното по делото решение, така и в
обжалваното определение по разноските. Правилно първостепенният съд е счел, че оглед изхода на спора право на разноски има само
ответникът, и доколкото с отговора на исковата молба той е заявил искане за
присъждане на сторените по делото разноски, представил е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването им, а ищцата е заявила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, в
размер на 2760 лв, то следва да се обсъди същото. С решението си съдът е разгледал
това възражение, като е счел същото за основателно, поради и което е редуцирал пълно претендираният размер на
адвокатския хонорар на представителя на ответника от 2760 лв. до сумата от 1510
лв., съобразявайки правилата на чл.7, ал. 1, т. 1 и ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивният
съд намира, че така присъденият размер на разноските за адвокатско
възнаграждение от 1510 лв. дължими се на ответника, е изцяло съобразен, както с
минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с фактическата и
правна сложност на делото. Защитата, осъществявана от ответното дружество е не
срещу един, а по три обективно съединени иска - чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ето защо
адвокатско възнаграждение се дължи по всеки един от тях, като като
съобразно правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г.
Следващото се на процесуалния представител на ответника, съобразно
изхода на спора, възнаграждение е 1510,00
лв., е дори под минималния такъв по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно разпоредбите на на чл. 7, ал. 1, т. 1
и ал. 2, т. 4. С оглед на това, въззивният съд не
намира основание за повторно редуциране на веднъж определения от районния съд и
правилен размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника за
осъществената от него защита по делото.
Отделно от горното така определеният размер на адвокатското възнаграждение
е изцяло съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с вида и
броя на извършените процесуални действия, доказателствения материал, обема на
осъществената от адвоката на ответника работа. Фактическата и правна сложност
на делото, в случая се явяват съразмерни на присъденото адвокатско
възнаграждение, доколкото цялото движение на производството е протекло с
активното участие на представител на ответника. При определяне размера на дължимото
се адвокатско възнаграждение е отчетена от първоинстанцинния съд в пълна степен
активността на процесуалния представител на „С.К.“ ЕАД и всички процесуални действия извършени от него по
съответното дело.
Предвид гореизложеното, частната
жалба срещу определението на съда, по реда на чл. 248 ГПК, е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
По
разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 3144 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представените по делото фактура от 20.03.2020 г. и платежно нареждане от
24.06.2020 г., съдът намира, че е доказано заплащането им. Като се вземе
предвид направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че дължимото се адвокатско възнаграждение на
ответника следва да бъде в размера, определен от СРС, съобразявайки липсата на
оплакване по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответното дружество по присъдения му от
първоинстанционния съд размер на адвокатския хонорар от 1510 лв. С оглед изхода
на делото въззивникът няма право на разноски.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3692 от 07.01.2020
г. по гр. д. № 40446/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА Д.Ж.Й.,
ЕГН ********** да заплати на „С.К.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1510 лв. - разноски
във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена
от Д.Ж.Й., ЕГН ********** срещу Определение № 57734 от 04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 40446/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 164 състав, постановено по
реда на чл. 248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните.