Решение по дело №41/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 32

гр. Видин, 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесет и пети март

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

41

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на И.Т.Н. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19 – 0291 - 000022 от 23.02.2021г. на инспектор ПК в РУ Кула при ОДМВР Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Инспектор ПК в РУ Кула при ОДМВР Видин, оспорва жалбата и моли да не бъде уважавана. Претендира присъждането на разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното: Видно от обстоятелствата, описани в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 11.01.2021г. около 16,00 часа, на път II-14, от с.Новоселци към с.Цар Петрово като собственик на автомобил Фолксваген Туаран, с рег. № ВН 4610 АА, е допуснал лицето С.И.З. – неправоспособен водач да го управлява. На водача е съставен АУАН за управление на МПС без валидно за категорията СУМПС, като е прието, че е налице нарушение на чл.150 от ЗДвП. На 23.02.2021г. срещу И.Т.Н. със Заповед № 19 - 0242 - 000022 от 23.02.2021г. на инспектор ПК при РУ Кула при ОДМВР Видин, на основание чл.171,т.2а,б„а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца, а именно на Фолксваген Туаран, с рег. № ВН 4610 АА и регистрационните табели са отнети. Доказателствата по делото установяват, че автомобилът е собственост на Н..

От ДП № ЗМ021/2021 по описа на РУ-Кула и прокурорска преписка № 324/2021 по описа на ТО-Кула при РП-Видин е видно, че С.И.З. /непълнолетен/ е задържан със заповед за задържане на 06.02.2021 г. за извършено престъпление по чл. 346 ал. 1 от НК. за кражба на лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № ВН4610АА собственост на жалбоподателя. При това задържане С.И.З. дава обяснение от 06.02.21 година, в което сочи, че на дата 11.01.2021 год. е управлявал посочения по-горе автомобил. Датата 11.01.21 год. никъде в документите по издаването на ЗПАМ и в досъдебното производство във връзка с кражбата на автомобила, която е станала на 06.02.21 год. не е спомената. ДП е приключило със постановление за прекратяване от 22.02.21 год. От справка в системата АИС БДС е видно, че лицето С.З. няма СУМПС.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

С разпоредбата на чл.172,ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 368з – 1990/ 04.12.2020г., в изпълнение на заповед № 8121з - 1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Видин е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и ПК. Със Заповед 81212-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи са определени службите за контрол по ЗДвП, представено е и удостоверение, за това че инспектор И***работи в системата на МВР, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Наложената принудителна административна мярка обаче е незаконосъобразна, тъй като заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.2а, буква „а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят, като собственик на лекия автомобил, е предоставил управлението на МПС с рег. № ВН 4610 АА на С.З., който е неправоспособен водач.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази по буква „а“ : когато собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.

За да се издаде ПАМ следва да има извършено нарушение. В конкретния случай обаче, нарушението е недоказано. От събраните по делото доказателства, а именно ДП № ЗМ021/2021 по описа на РУ- Кула и прокурорска преписка № 324/2021 по описа на ТО- Кула при РП- Видин е видно, че на непълнолетното лице С.И.З. е издадена заповед за задържане на 06.02.2021 г. за извършено престъпление по чл. 346 ал. 1 от НК за кражба на лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № ВН4610АА собственост на Н.. При задържането си С.И.З. дава обяснение от 06.02.21 година, в което сочи, че на датата 11.01.2021 год. той е управлявал автомобила на жалбоподателя. Тази дата не е описана в нито един друг документ, както в преписката по издаването на ЗПАМ, така и в досъдебното производство във връзка с кражбата на автомобила, която е станала на 06.02.21 год. Напълно възможно е това да е защитна теза на Здравков. Наказващият орган без да установи, че Здравков е управлявал МПС на тази дата и час, без да провери дали този сигнал отговаря на истината, събирайки поне още едно доказателство е съставил АУАН на 23.02.2021г. и е издал ЗПАМ.

Същевременно с обжалваната заповед принудителната мярка е наложена за срок от една година, който е максималният предвиден в закона, без административният орган да изложи каквито и да било съображения относно определянето на този срок. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВАС по сходни случаи, липсата на мотиви в заповедта относно продължителността на наложената мярка, обуславя незаконосъобразност на заповедта и е основание за отмяната ѝ.

В Решение №15796/20.12.2017 г., постановено по адм.дело №10768/2017 г. на ВАС, Седмо отделение, изрично се сочи, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, наред с което води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта. Според цитираното от жалбоподателя решение и възприетото от съдебната практика (Решение №910/23.01.2018 г., постановено по адм.дело №9379/2017 г. на ВАС, Седмо отделение), съдът не може да намали предвидения в заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, тъй като определянето на срока е от компетентността на административния орган, а съдът проверява законосъобразно ли е определен този срок, с оглед изложените в акта мотиви. Липсата на мотиви в заповедта в случая препятства извършването на съдебна проверка относно срока на приложената ПАМ и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта като немотивирана и незаконосъобразна.

В тази връзка следва да се посочи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване целта на закона. Налице са отменителните основания на чл.146,т.3 и т.4 от АПК.

Оказва се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неспазване на процесуалните правила, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена, като заповедта следва да бъде отменена.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на поисканите и реално извършени разноски за производството, в размер на 10 лева – внесена държавна такса и 300 лева – заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 18.03.2021 г. адвокатско възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК , Административният съд

                                        Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19 – 0291 - 000022 от 23.02.2021г. на инспектор ПК в РУ Кула при ОДМВР Видин, с която на И.Т.Н. *** е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП, с която е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца и са отнети регистрационните табели на лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № ВН4610АА, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОД на МВР Видин да заплати на И.Т.Н. *** сумата от 310 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ :