РЕШЕНИЕ
№ 1355
гр. Велико Търново, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110103700 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване
на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените
искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е съществувало
облигационно отношение, по силата на което „***********е предоставяло на ответника
услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация за
обект в ***********. Твърди се, че за отчетния период 01.06.2021г-03.05.2022г. са
предоставени горепосочените услуги на ответника, за което са издадени фактури, посочени
в исковата молба на обща стойност 261,09 лв. Изтъква се, че стойността на фактурите не е
заплатена на установените падежи, поради което от забавата на ответника е възникнало
правото на ищеца да претендира и обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД
върху вземанията по фактурите, считано 30 дни от датата на всяка просрочена вноска, която
лихва се претендира в общ размер на 46,73лв. Навеждат се твърдения, че относно
посочените суми е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2993/2023г.,
по описа на Великотърновския районен съд, срещу която е подадено възражение по чл.414
от ГПКПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за предоставените услуги по партидата
на ответника в размер на 261,09 лв. главница,46,73 лв. лихва за забава, считано 30 дни след
датата на всяка от фактурите до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със
законната лихва за забава,считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателно изплащане на задължението са дължими, поради което иска да бъде установено
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №1199 от 17.10.2023г. по частно гражданско дело №2993/2023г., по описа на
1
Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва исковата молба. Твърди, че в обекта
не имало монтиран водомер и няма сключен договор с ВиК. Отправя искане за отхвърляне
на иска.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ответникът **** е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към
водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер*** за обект находящ се в****
По делото са представени фактури, издадени за отчетен период 01.06.2021г.-
03.05.2022г.,за питейна вода и ВиК услуги, на обща стойност 261,09 лв.
До ответното дружество е отправена покана за доброволно плащане на сумите по
фактурите издадени в горепосочения период, връчена на 20.09.2022г.
От представената като доказателство по делото справка за консумация е видно, че в
обекта през процесния период е отчетено потребление на вода ,като са посочени
показанията на водомера и количеството консумирана вода.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги ва
потребителите от ВиК оператор ***, действащи към процесния период.
По делото е представено Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 22.03.2023г. по пр. преписка №1519/2023г по описа на РП В.Търново,
образувана по проверка за изкопни работи, извършени от страна на ВиК пред хранителен
магазин в *** както и заверени преписи от материалите, съдържащи се в прокурорската
преписка.
Представено е извлечение от карнетни листи с показания за извършен отчет на
показания на водомер в процесния обект.
Видно от протокол за въвод във владение, на 16.05.2022г. по изп.дело ***е извършен
въвод във владение на лицето****, собственик съгласно влязло в сила Постановление за
възлагане на 01.04.2022г. за недвижим имот, намиращ се в *** представляващ УПИ заедно с
построената в него търговска сграда.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П С С, която
разпитана каза, че в имота не е имало водомер, като всички водомери на посочения адрес се
водят на фирма **** Свидетелката каза, че процесния обект работи като кафе-сладкарница,
но има друг собственик ,закупил обект на публична продан. В обекта е имало потребление
на вода до момента на продажбата.
На 16.10.2023г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника ****.
Въз основа на заявлението на *** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 17.10.2023г. по ч.г.гр.д.№2993/2023г. на Великотърновски районен съд
против длъжника *** за заплащане на сумата от 261.09 лева, представляваща общата
стойност на ползвана питейна вода, по абонатен ****за периода от 01.04.2022 г. до
2
03.05.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 16.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 46.73 лева, представляваща обезщетение за забава, както
и сумата от 75.00 лева – разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.414
от ГПК и след дадени от съда указания, заявителят предявил настоящите настоящите
положителни установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86
ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение
по чл.414 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно
доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да
установи по безспорен начин качеството потребител на ответника, основанието, от което
претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за
доставка на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК.
По делото се установи, че имотът, в който се намира обекта, собственост на
ответника към процесния период, е водоснабден, за който е открита партида с абонатен
номер ****, поради което същият има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от
ищцовото дружество по смисъла на пар. 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от
Наредба №4/14.09.2004г. договорните отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК
услуги се осъществяват при публично известни Общи условия, като ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите са част от договорното правоотношение между страните.
Неоснователни са възраженията на ответника, че в имота няма водомер. Видно от
представените по делото писмени доказателства, процесния обект е водоснабден и
доставяната в обекта вода и ВиК услуги са били отчитани по редовен отчет, видно от
представените по делото извлечения от карнета и справка. Разпитаната свидетелка заяви, че
3
в обекта, представляващ ***» преди продажбата му на публична продан е имало
потребление на вода, като следва да се има предвид, че обстоятелствата за спиране на
водоподаване към обекта не касаят процесния период, който е от преди публичната продан и
въвода във владение на новия собственик на 16.05.2022г.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е
доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на
отпадъчни води, като се претендира за заплащане по посочените в исковата молба фактури,
издадени за периода 28.07.2021г.-27.05.2022г., за отчетен период 01.06.2021г.-03.05.2022г. на
обща стойност 261,09 лв. Съгласно чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ****, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на
количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни
води, като съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за
ползваните от тях ВиК услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. Видно от справката е отчитано
потребление на вода в имота, посочено по количество в представената по делото справка за
консумация. След като ищецът доказа, че за процесния период е доставил количество вода и
ВиК услуги в обекта на ответника, за ищеца е възникнало право да получи насрещно
заплащане на стойността на потребената вода и ВиК услуги, като в случая се претендира
заплащане на реално доставено и потребено количество вода. Стойността на потребеното
количество вода и Ви К услуги се установява от приетите по делото писмени доказателства
и възлиза на сумата общо 261,09 лв. Ответната страна не е ангажирала доказателства за
заплащане на сумата за главница.
С оглед изложеното искът за главница е изцяло основателен и доказан в
претендирания размер от 261,09лв.
Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението
на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед
дължимостта на главницата в размер на 261,09 лв., се дължи и съответно обезщетение за
забава, възлизащо на 46,73 лв., определено от съда по реда на чл162 от ГПК.
Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.10.2023г., до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В заповедното производство са направени
разноски за държавна такса в размер на 25лв. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в
исковото производство са направени разноски за държавна такса в размер на 75лв. По
отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение
4
да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от
ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на
това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в
минимален размер от 100лв. Общият размер на разноските на ищеца възлиза на 250лв. С
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата общо 250 лв. за разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
"******** ДЪЛЖИ на „********* сумата от 261.09 лв./двеста шестдесет и един лева и
девет стотинки/, представляваща стойност на ползвана питейна вода, по абонатен №**** за
обект, находящ се в **** за периода от 01.04.2022 г. до 03.05.2022 г., по 11 броя фактури,
издадени в периода 28.07.2021г.-27.05.2022г., сумата от 46.73 лв./четиридесет и шест лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано 30 дни след
датата на издаването на фактурата до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/16.10.2023г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
1199/17.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2993/2023г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА "***** ДА ЗАПЛАТИ на ***** сумата от общо 250 лв. /двеста и
петдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски в заповедното и исковото
производства за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№2993/2023г. на ВТРС.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6