Р
Е Ш Е Н И Е
№ …./…...03.2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Дарина Баева,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1467 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от М.С.И. ЕГН **********
и Н.С.И., ЕГН **********, чрез адв. Г.Ш. *** офис 9Б, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.
„Черни връх"№51Д, с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищците по 50 000 /петдесет хиляди/
лв. за всяка от тях обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в преживени болки и страдания вследствие смъртта на баба им М. Х. И.,
настъпила на 13.10.2013г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от три години преди предявяване на
исковата молба, до окончателното и изплащане.
В
исковата молба се твърди, че произшествието, при което е причинена смъртта на М.
Х. И., е настъпило на 14.10.2013 г. около 08.00 ч., на главен път ПП 1-4 гр.
София - гр. Варна, в района на землището на с.Камбурово, общ-.Омуртаг, в посока
София-Варна при движение на л.а. марка „Форд Мондео" с ДК ***, управляван
от К.К.А. ЕГН **********. В обратна посока се движел л.а. марка „Опел
Вектра" с ДК № ***, управляван от Г.
С. И., ЕГН **********, в който пътувала М. Х. И.. Преди разминаването на двата
автомобила Форд Мондео навлязъл в насрещната лента за движение, поради което
последвал удар между двете МПС в лентата за движение на л.а."Опел
Вектра", въпреки предприетото от водача на Опел Вектра спиране с цел
избягване на удара, както и действия на водача на Форд Мондео за връщане на
автомобила в лентата. В резултат на удара л.а. „Форд Мондео" се завъртял и
останал в насрещната лента за движение, а л.а. „Опел Вектра" се завъртял и
спрял извън пътя на банкета в канавката. Вследствие на пътнотранспортното
произшествие починала пътуващата в Опел Вектра М. Х. И., баба на ищците. За
смъртта на М. Х. И. е издаден в гр. Търговище акт за смърт №0516 от 15.10.2013г.
За
настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано НОХД №83/2014г. на
Търговищки окръжен съд, по което К.К.А. е признат за виновен с присъда
№2/20.01.2015г., отменена с решение №67/16.04.2015г. по ВНОХД №69/2015г. на
Варненски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане. При повторното
разглеждане на делото с влязла в сила присъда №19/03.09.2015г. по НОХД
№78/2015г. на Търговищки окръжен съд К.К.А. отново е признат за виновен, като
същата е потвърдена с решение №212/21.12.2015г. по ВНОХД №356/2015г. на
Варненски апелативен съд 1 с-в и решение №73/11.04.2016г. по н.д.№224/2016г. на
Върховен касационен съд 1 НО.
Отговорността
на виновния водач на лек автомобил марка „Форд" модел „Мондео" с per. № ***- К.К.А., се покрива от застраховка „Гражданска
отговорност", полица № 22112002860958 със срок на валидност от 31.12.2012
г. до 30.12.2013г., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС" АД.
Твърди се, че ищците са били в изключително близки отношения с баба си и
след нейната смърт дълго време не могат да се възстановят от преживения в
резултат на това шок. Към настоящия момент доверителките ми все още преживяват
тежко загубата на баба си и не могат да се възстановят от травмата. Тя се
усилва и от факта, че по време на катастрофата е пострадал изключително тежко и
дядо им, като първоначално не е било ясно дали ще оцелее. Макар и по-леко, е
пострадала и майка им. Изживеният ужас, че са загубили безвъзвратно едни от
хората, които са обичали най-много ще ги гнети до края на живота им.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск по допустимост поради липсата на отправена от ищците претенция
към застрахователното дружество преди завеждане на иска. Оспорва предявения иск
и по основателност, като прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия поради липсата на обезопасителен колан, твърди се също принос от
страна на водача на автомобила, в който се е возила пострадалата жена. Оспорва
претенцията по размер, като твърди, че е завишена с оглед икономическото
положение в страната.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа
твърденията си, възразява срещу твърденията в отговора на ИМ за принос на
водача на автомобила, в който се е возила пострадалата. Изразява становище за
недопустимост на част от доказателствените искания в отговора на ИМ.
С отговора на
ДИМ ответникът поддържа възраженията от отговора на ИМ и доказателствените си
искания.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК е
конституирано „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, като трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД, ЕИК *********. В рамките на дадения от съда срок третото лице – помагач оспорва
предявените искове по основание и размер въз основа на съображения, че ищците
не са се намирал с баба си в доказано особени близки отношения, обосноваващи
основателност на претенцията им, както и поради несъответствие с нормативно
установените лимити на отговорността при искове като процесния.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Приет е за безспорно установени и ненуждаещи се
от доказване следните факти: факта на настъпване на описаното в ИМ ПТП с
участници л.а. марка „Форд Мондео" с ДК ***, управляван от К.К.А. и л.а.
марка „Опел Вектра" с ДК № ***, управляван от Г.
С. И., в който пътувала М. Х. И.; факта, че срещу водача на гореописания
автомобил е било образувано по НОХД №78/2015г. на Търговищки окръжен съд, по
което с присъда №19/03.09.2015г. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б", вр. чл.342, ал.1 от НК във връзка
с чл.20, ал.1 от ЗДвП; наличието на „Гражданска отговорност", полица №
22112002860958 със срок на валидност от 31.12.2012 г. до 30.12.2013г., издадена
от ЗК „ЛЕВ ИНС" АД за л.а. марка „Форд Мондео" с ДК ***.
Приети са по делото заверени преписи
на протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 14.12.2015г., на присъда
от 03.09.2015г. по НОХД №78 по описа за 2015г., с което К.К.А. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр. чл.343, ал.1, б.“В“ вр.чл.342, ал.1 от НК и е освободен от наказателна отговорност.
Приети са по делото препис-извлечение
от акт за смърт №0516 от 15.10.2013г., издаден от община Търговище, видно от
който М. Х. И. е починала на 14.10.2013г. и удостоверение за наследници от 28.06.2018г.
Представен е препис от застрахователна полица №22112002860958 и добавък към
нея, от която се установява сключената застраховка „Гражданска отговорност” за
МПС с ДКН *** през периода 31.12.2012г. до 30.12.2013г.
По искане на ищцовата страна в съдебно заседание е разпитан свидетеля Н.В. И. /леля на ищците/, от чийто
показания се установява, че ищците били в много близки отношения с баба си, която
ги гледала почти всеки ден като малки, после ги водела и вземала от училище,
запазили близките си отношения и след това, дори в деня на катастрофата били на
път към В.Търново да посетят внучките, които били приети в университета там.
Свидетелката заявява, че не са казали на внучките за смъртта на баба им
веднага, крили са известно време, но след като все пак са им казали, те били
много разстроени и още скърбяли за нея.
От показанията на св. С.В.И. /майка на ищците/ се
установява, че тя също е пътувала в колата, когато е станала катастрофата,
починалата М.И. и свидетелката били с поставени предпазни колани. Св. заявява,
че дъщерите й много трудно понесли смъртта на баба си, тъй като тя ги е гледала
постоянно, затворили се и още не са преодоляли скръбта. Не им казали веднага за
смъртта й, тъй като
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”.
По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността
на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото
лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 226, ал.
1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „Форд
Мондео" с ДК *** и „Лев
инс" АД се установява от представените по делото препис от
застрахователна полица и добавък към нея. През
процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по
застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото
на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлата
в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение
№ 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/ В настоящия
случай с влязла в сила присъда №19/03.09.2015г. по НОХД №78 по описа за 2015г. К.К.А. е признат за виновен в това, че на 14.10.2013г.
в гр.Варна, при управление на МПС – л.а."Форд Мондео",
с рег.№ ***не контролирал непрекъснато превозното средство, което
довело до навлизането му в лентата за насрещно движение, с което извършил нарушение
на чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта
на М. Х. И. - престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр.
чл.343, ал.4 вр. ал.1 вр.чл.342, ал.1 от НК.
Въведено е в отговора по чл.367, ал.1
от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалата,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, с което е допринесла за
тежестта на травмите. Съобразно последователно формираната практика на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в: решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение №
55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във
всички случаи в производството по чл. 226, ал.
1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
В подкрепа на изложените в отговора
твърдения, на които се основават възраженията за съпричиняване, не са
ангажирани доказателства. Допуснатата съдебно-медицинска експертиза по искане
на ответника, към която са поставени въпроси във връзка с доказване на това
възражение, не е изготвена поради невнасяне на определения депозит от
ответника, при липсата и на искане да бъде дадена нова възможност. Същевременно
от свидетелските показания на С. И., кредитирани от съда поради тяхната
непосредственост и непротиворечивост, се установява, че пострадалата е била с
поставен предпазен колан.
Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия
на пострадалия. Предвид липсата на ангажирани от ответната страна
доказателства, водещи до безспорен извод за извършени от пострадалия такива
действия или бездействия съдът счита твърдението за съпричиняване за
недоказано.
При наличието в случая на влязло в
сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на
доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Вследствие на настъпилата смърт на М.И.
внучките й, ищци по настоящото
дело, са преживели скръб,
която не е преодоляна и до момента. От свидетелските
показания на Н. И. и С. И., които съдът кредитира изцяло като основани на
непосредствени впечатления, се установява, че ищците са били много близки с
баба си, която се е грижила за тях като деца, като и впоследствие са запазили
отношенията си на обич и привързаност. Когато са им казали за смъртта на баба
им, според свидетелските показания реакцията им била много силна, много
плакали. След това се затворили в себе си, и досега скърбяли за нея, липсвала
им много, загубата за тях била изключително тежка, тъй като тя се е грижила за
тях като майка.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което била причинена смъртта на М.И., в резултат на което ищците
претърпяли неимуществени вреди, изразяващи се в тежка и продължителна скръб поради
загубата на един от най-близките си хора.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, като съобрази, че болките
и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не
се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление такива, а
продължават и след това. От свидетелските показания, кредитирани от съда поради
тяхната непосредственост и непротиворечивост, се установява силната скръб,
изпитана от ищците вследствие загубата на баба им.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, като намира, че предявените искове
са основателни за сумата от по 25 000 лв. за всяка от ищците, които съдът
приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди. При определяне на този размер съдът
отчита изпитаната от ищците тежка скръб, която е понесена още по-тежко поради
внезапното и неочаквано настъпване на смъртта на баба им, с която, видно от
свидетелските показания, емоционалната връзка е била силна и ненакърнена,
въпреки че не са живеели заедно. Същевременно не се установява ищците да са
преживели състояние, различно или по-тежко от обичайното при загуба на близък
човек, нито да са претърпели негативни изменения в психиката или поведението
през кратък или продължителен период от време.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите
на пострадалите лица от обезщета. За разликата до претендираната сума от 50 000
лева за всеки от ищците съдът намира претенцията за надценена, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
Във връзка с възражението за приложими лимити на отговорността на
застрахователя в сходни случаи съдът намира следното: застраховката
"ГО" в настоящия случай е сключена на 31.12.2012г. и по силата на § 22 от Преходните
и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила от
01.01.2016г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на КЗ /01.01.2016г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ,
каквито данни по делото няма. С оглед на изложеното при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на
обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т. 2
от ПЗР на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две или повече пострадали лица
до 5 000 000 лв.
Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер
от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат
братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции,
предявени след 21.06.2018г., но съдът намира, че настоящата претенция, макар и
предявена на 21.09.2018г., не попада в тази хипотеза, тъй като
материалноправните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само
произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016г.
Освен горното съдът намира за основателни и изложените от ищцовата страна съображения за
противоречие между разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) и чл.1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година
относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1
предвижда следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. При
констатиране на такова противоречие съдът е длъжен да приложи общностното
право, като остави без приложение противоречащите му разпоредби от вътрешното
законодателство, без оглед на това дали са предхождащи или последващи решението.
Във връзка със сходен казус е постановено и Решение на СЕС от
24.10.2013г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване,
което на осн. чл.633 от ГПК
е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и съгласно
което не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. /решение № 54/27.02.2019г. по в.т.д.№24/2019 г. на ВАпС/
На основание чл.
45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото
лице. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта, поради което по иска
за присъждане на неимуществени вреди съдът присъжда лихва, считано от датата на
увреждането. В настоящия случай в рамките на отправеното искане законна лихва
следва да се присъди за период 3 години преди предявяване на иска, тоест от
21.09.2015г.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски за внесено адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и съобразно разпоредбата на
чл.38, ал1 от ЗАдв. Съобразявайки предвидените в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г. минимални размери, адв. възнаграждение за процесуално
представителство на ищците следва да бъде определено в размер 2030 лв. с оглед
уважената част на иска.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски се събират от ответната страна по арг. от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса
върху уважения размер на исковете в размер на общо 2000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, бул. „Черни връх"№51Д ДА ЗАПЛАТИ на М.С.И., ЕГН **********, от гр.Варна, сумата 25 000 лв./двадесет и пет
хиляди лева/ обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие смъртта на баба й М.И., починала при
ПТП, настъпило на 14.10.2013г. около 08.00 ч., на главен път ПП 1-4, в района
на землището на с.Камбурово, общ.Омуртаг, в посока София - Варна между л.а.
марка „Форд Мондео" с ДК ***, управляван от К.К.А. и л.а. марка „Опел
Вектра" с ДК № ***, управляван от Г.
С. И., в който е пътувала починалата,
както и законната лихва върху главницата от 21.09.2015г. до
окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 50 000 лева, ведно със
законната лихва до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, бул. „Черни връх"№51Д ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.И., ЕГН **********, от гр.Варна, сумата 25 000 лв./двадесет и пет
хиляди лева/ обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие смъртта на баба й М.И., починала при
ПТП, настъпило на 14.10.2013г. около 08.00 ч., на главен път ПП 1-4, в района
на землището на с.Камбурово, общ.Омуртаг, в посока София - Варна между л.а.
марка „Форд Мондео" с ДК ***, управляван от К.К.А. и л.а. марка „Опел
Вектра" с ДК № ***, управляван от Г.
С. И., в който е пътувала починалата,
както и законната лихва върху главницата от 21.09.2015г. до
окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 50 000 лева, ведно със
законната лихва до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.
„Черни връх"№51Д ДА ЗАПЛАТИ на М.С.И., ЕГН **********
и Н.С.И., ЕГН **********, от гр.Варна, сумата 2030 лева за разноски по делото
съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, бул. „Черни връх"№51Д
ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимите за производството
държавни такси в размер на 2000 лева общо върху уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: