Присъда по дело №6888/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	26
Дата:	9 ноември 2021 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия:	Гюляй Шемсидинова Кокоева

Дело:	20211110206888
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Г.Ш.К.
СъдебниМ.Е.Д.

заседатели:П.И.И
при участието на секретаря С.М.Т.
и прокурора Г.В.Ц. (СРП-София)
като разгледа докладваното от Г.Ш.К. Наказателно дело от общ характер №
20211110206888 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия СП. ИЛ. Г., на 21 г., роден на 18.09.2000 г. в гр.
Пловдив, българин, български гражданин, неженен, средно специално образование,
неработещ, студент в НСА, с постоянен адрес по лична карта и адрес по местоживеене
- **********, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.02.2020 г., около 11.30
часа в гр. София, на кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М.Димитров без
надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал в бельото си висикорискови наркотични вещества – кокаин с
нето тегло от 2, 93 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент – 19%, на
стойност 263, 70 лв., като кокаина е високорисково наркотично вещество, което
подлежи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1971 г. за психотропните
вещества, Конвенция на ООН от 1988г. за борба срещу незаконния трафик на
упойващи и психотропни вещества и са включени в Списък І /Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата
1

с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ към чл.3, т.1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл.3 ал.2 и 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на
основание поради което и на основание чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, изпълнението на което отлага с изпитателен срок от 3
/ТРИ/ ГОДИНИ, на осн. чл.66, ал.1 от НК.
СЪДЪТ не налага на подс. СП. ИЛ. Г., с ЕГН: **********, по-лекото
наказание „Глоба“, което законът предвижда, наред с наказанието лишаване от
свобода, на осн. чл.55, ал.3 от НК.
ОТНЕМА в полза на държавата, на основание чл.354а, ал.6, вр. с чл.53, ал.2
б.”а”, пр.1 НК, предмета на престъплението – наркотични вещества, намиращи се на
съхранение в ЦМУ, предадени с Протокол № 74852/06.11.2020 г./л.64 от д.п./ Същите
да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, намиращи се по делото, а именно:
първоначални и транспортни опаковки на наркотични вещества, като вещи без
стойност, да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал.3 НПК, подсъдимия СП. ИЛ. Г., с ЕГН:
********** /с посочени по-горе данни за самоличност/ да заплати разноските по
делото, както следва: сумата в размер на 65.61 /шестдесет и пет лева и 61 ст./ лева,
представялваща направени разноски за експертизи в хода на ДП, в полза на бюджета
на МВР и по сметка на СДВР.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 26 от 09.11.2021г., постановена
по НОХД № 6888/2021 г. по описа на СРС, НО, 129 състав

Съдебното производство по делото е образувано по обвинителния акт
на Софийска районна прокуратура, с който на С. И. Г., с ЕГН: **********, е
повдигнато обвинение за това, че на 29.02.2020 г., около 11.30 часа в гр.
София, на кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М.Димитров, без
надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, държал в бельото си висикорискови наркотични
вещества – кокаин с нето тегло от 2, 93 грама, с процентно съдържание на
наркотичния компонент – 19%, на стойност 263, 70 лв., като кокаина е
високорисково наркотично вещество, което подлежи на контрол съгласно
Конвенция на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, Конвенция на ООН
от 1988г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни
вещества и са включени в Списък І /Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ към чл.3,
т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл.3 ал.2 и 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК.
Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от
НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание, представителят на СРП поддържа обвинението,
считайки, че направеното от подсъдимия самопризнание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от целия
събран и приобщен доказателствен материал, съдържащ показанията на
свидетелите Б.М., К.С. и П.П., както и от заключението на вещото лице,
изготвило физико-химична експертиза. С оглед на това моли подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за което да му се
наложи наказание „лишаване от свобода“ около предвидения в закона
минимум, изпълнението на което предлага да бъде отложено на основание
чл.66 от НК. Кумулативно предвиденото наказание „глоба“ също моли да
бъде определено около предвидения в закона минимум, като на подсъдимия
бъдат възложени и направените разноски в хода на производството.
Упълномощеният защитник на подс. Г. – адв. Л.Т., счита, че правната
квалификация на деянието е некоректна. Пледира наличие на основания за
приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, считайки, че се касае за
минимално количество наркотично вещество – около два грама и с ниска
1

парична стойност, ненадвишаваща половин минимална работна заплата към
датата на деянието. Счита, че се касае за проява на младежко лекомислие от
страна на подсъдимия и неговата приятелка, за което подсъдимият изразил
съжаление. С оглед на това моли да се приеме, че деянието на Г., макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
то с оглед на своята малозначителност, неговата обществена опасност е явно
незначителна. При тази преценка моли да се вземат предвид освен
минималната стойност на наркотичното вещество, така също и времето,
мястото, механизмът и причината за извършване на деянието, както и
характеристичните данни за подсъдимия – студент, състезател, с добри
характеристични данни, без осъждания и без регистрирани криминалистични
прояви.
Алтернативно, в случай че съдът приеме, че не са налице основания за
приложение института на чл.9, ал.2 НК, моли деянието да се квалифицира,
като покриващо признаците на чл.93, т.9 НК – „маловажен случай“, считайки,
че с оглед на изложените по-горе обстоятелства деянието се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
престъпление по чл.354а, ал.3 НК. Предвид това моли деянието да се
квалифицира по чл.354а, ал.5 от НК и на осн. чл.78а НК подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност. При индивидуализация на наказанието
моли да се отчете оказаното съдействие от страна на подсъдимия на органите
на досъдебното производство, неговото критично отношение, проявено още в
хода на ДП и добрите му характеристични данни.
Подсъдимият изразява съжаление за случилото се. Моли съдът да
приеме, че извършеното от него не е престъпление и да му наложи наказание
глоба“.
В последната си дума моли да бъде оправдан или да му бъде наложено
наказание „глоба“.
За да се проведе съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият Г. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът с
протоколно определение от 09.11.2021 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е
приел направените от подсъдимия самопризнания за подкрепящи се от
събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е
определил, че при постановяване на присъдата ще бъдат използвани
направените самопризнания, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и без да се
анализират същите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за
несъмнено установена от фактическа страна описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка,
която изцяло бе призната от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, а
2

именно:
На 29.02.2020 г., преди обяд, подс. С. И. Г. бил в гр. София и управлявал
лек автомобил марка Мерцедес с рег. № ********, като бил сам в автомобила.
Той държал у себе, в бельото си, наркотично вещество – кокаин с нето тегло
от 2,93 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент – 19%, на
стойност 263,70 лв. Около 11.30 часа, на посочената дата, подс. Г. бил на
кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М.Димитров. По същото
време, на посоченото място били свидетелите –Б.И. Миленков, К. И. С. и П. З.
П. – полицейски служители при 01 РУ – СДВР. Те видели посоченото
превозно средство, спрели го и пристъпили към извършване на полицейска
проверка. В хода на проверката, след зададен конкретен въпрос от
полицейските служители дали има в себе си забранени от закона вещества,
подс. Г. заявил, че държи у себе си полиетиленов плик, съдържащ кокаин,
предназначен за употреба от неговата приятелка. Той предал с протокол за
доброволно предаване описаната вещ на разследващ полицай при 01 РУ –
СДВР, бил задържан и по случая било образувано настоящото производство.
В хода на досъдебното производство е изготвена физико-химични
експертиза, от заключението на която се установява, че представените за
изследване, държани от подс. С.Г. вещества представляват кокаин, с нето
общо тегло 2,93 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент –
19%, на стойност 263,70 лв., изчислена на база на стойностите фиксирани в
Приложение №2 на Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г.
Подсъдимият С.Г. е на 21 г., роден на 18.09.2000 г. в гр. Пловдив,
неосъждан, със средно специално образование, неработещ, студент в НСА, с
добри характеристични данни и без други криминалистични регистрации.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена,
като се позовава на направеното самопризнание от подс. Г. по чл. 371, т.2 от
НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства,
събрани в досъдебната фаза - показанията на свидетелите Б.М., К.С. и П.П.,
заключението на изготвената ФХЕ и писмените и веществени доказателства и
доказателствени средства – заповед за задържане на Г., протокол за
доброволно предаване от 29.02.2020 г., справка за съдимост на подсъдимия.
В този контекст следва да се посочи, че след като съдът е преминал към
разглеждане на делото по глава 27 от НПК и същевременно не се установява,
самопризнанието, направено от подсъдимия да не се подкрепя от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, подсъдимият е
лишен от възможност да оспорва фактите по обвинението, за които е
направил признание /в този смисъл Р-313-2011-II НО, ВКС/.
По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на
извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия няма
противоречия между доказателствените източници, които позволяват
категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа
обстановка, без да се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а
3

други се отхвърлят, по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на
разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК. Това е така, защото всички
събрани доказателства са еднопосочни и в подкрепа на фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт и призната от подсъдимия, като
липсват каквито и да е доказателства, които да я оборват или разколебават.
С оглед на това и на основание чл.373, ал.3 от НПК, съдът в настоящите
мотиви към обявената присъда приема за установени фактите, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
посочените доказателства, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят, без да извършва подробен доказателствен анализ, какъвто е
смисълът, вложен в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, относно
изискуемото съдържание на мотивите към присъдата, при проведено
съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4, вр. 371, т.2 от НПК.
Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК обосновава извод, че не се налага
извършването на доказателствен анализ при провеждането на съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Явно е, че законът е въвел
отделно и различно от общото изискване за съдържанието на мотивите на
присъдата при провеждане на съкратено съдебно следствие в обсъжданата
разновидност. Разпоредбата, предписваща изискуемото съдържание за
мотивите на присъдата, постановена по дела от общ характер, разгледани по
общия ред (чл. 305, ал. 3 НПК) създава задължение за съда да посочи
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали ги
е приел за такива и да изложи съображения при противоречие в
доказателствените материали защо приема едни от тях, а отхвърля други. За
разлика от нея, разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК предписва единствено, че
в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Логиката на закона е ясна: за да постанови
присъда по този ред съдът следва да е отчел липсата на значими и съществени
противоречия в доказателствата, подкрепящи самопризнанието на
подсъдимия. Смисълът на разрешението по чл. 373, ал. 3 НПК следва да се
съзре в необходимостта съдът да реши въпроса за това кои доказателства (и
достатъчни ли са те – по вид и съдържание) подкрепят самопризнанието на
подсъдимия с определението по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. В
диференцираните процедури е допуснато отклонение от принципа за
непосредственост, но при ясно определени условия – когато доказателствата,
събрани в досъдебното производство подкрепят самопризнанието на
подсъдимия и позволяват извеждането на несъмнен извод за подкрепеност на
фактите, които е признал, при наличието на които не се дължи доказателствен
анализ.
От правна страна:
При така установените фактически обстоятелства, се налага правният
извод за това, че подс. Г. е извършил от обективна и субективна страна
4

състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, каквото именно
обвинение му е подигнато с обвинителния акт.
От обективна страна, на 29.02.2020 г., около 11.30 часа в гр. София, на
кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М.Димитров без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, той е държал в бельото си висикорискови наркотични
вещества – кокаин с нето тегло от 2, 93 грама с процентно съдържание на
наркотичния компонент – 19%, на стойност 263,70 лв.
Кокаинът е високорисково наркотично вещество, което подлежи на
контрол съгласно Конвенция на ООН от 1971 г. за психотропните вещества,
Конвенция на ООН от 1988г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи
и психотропни вещества и е включен в Списък І /Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина/ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета на основание чл.3 ал.2 и 3 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Следователно
представлява годен предмет на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Изпълнителното деяние е реализирано чрез осъществяване на
фактическа власт над предмет на престъплението, изразяващо се в държане на
същия в бельото на подсъдимия.
От гореизложеното се налага извод, че деянието е съставомерно от
обективна страна, тъй като подс. Г. е осъществил фактическа власт върху
инкриминираните високорискови наркотични вещества на инкриминираната
дата и място. В тази връзка е налице взаимно допълваща се съвкупност между
показанията на разпитаните полицейски служители и самопризнанието на
подсъдимия със съставения протокол за доброволно предаване.
Втората изпълнителна форма на престъплението по чл. 354а, ал. 3,
предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК - „държането" е от категорията на така
наречените „продължени престъпления", при които изпълнението се
характеризира с трайно, продължаващо, непрекъснато осъществяване на
състава до настъпването на някакви, зависещи или не, от волята на дееца
обстоятелства, които го прекратяват. Налице е съставомерно „държане" по
смисъла на цитираната разпоредба, тъй като безспорен е фактът, че подс. Г.
няма надлежно разрешение за държане на наркотичните вещества и те
обективно са се намирали във фактическата му власт, а именно в бельото му,
от където ги извадил и предал доброволно.
Държането на наркотичните вещества е осъществено, без за това подс.
Г. да е имал надлежно разрешение по смисъла на чл. 32 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Предвид характера на
наркотичните вещества, чието държане би могло да доведе до причиняване на
увреждания и човешки жертви, законодателят е въвел специален
разрешителен режим, с оглед упражняването на строг контрол върху тяхното
придобиване и държане. Подсъдимият не се е съобразил именно с този
5

специален режим, предвиден в Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и е държал инкриминираните обекти без надлежно
разрешение.
От субективна страна подсъдимия е действал при форма на вина пряк
умисъл, като е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние,
съзнавал е неговия общественоопасен характер и е целял настъпването на
престъпния резултат. В съзнанието му са били оформени представи за това,
че държи наркотични вещества, без да има надлежно разрешение за това.
Субективната му убеденост за това, че държането без разрешение на
намиращото се у него вещество е забранено от закона се установява от факта,
че в отговор на въпроса на полицейските служители дали у него се намират
забранени от закона вещества, той е признал този факт, като е заявил, че има
в себе си кокаин, предназначен за неговата приятелка. В хода на съдебното
следствие, пред настоящия съдебен състав той потвърди този факт, с
уточнението, че кокаинът е бил за лична употреба от него самия, както и за
приятелката му.
Възраженията на защитата относно правната квалификация на деянието,
съдът намира за неоснователни, поради следните съображения:
Едно деяние представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпленията от съответния вид, поради липса или
незначителност на вредните последици или поради наличие на други
смекчаващи обстоятелства. Преценката се прави на база фактическите данни
на конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
престъплението, вида и стойността на предмета му, на вредните му
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на
извършеното.
Очевидно е, че стойността на инкриминираните високорискови
наркотични вещества е един от основните, но не е единственият критерий, по
който следва да се търси разграничение между маловажния и обикновения
случай. Комплексната оценка обаче не следва да се свежда само до кръга от
смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, както подхожда
защитата. В настоящия случай се установяват и отегчаващи отговорността
обстоятелства, които се извеждат от вида на инкриминираното високорисково
наркотично вещество – кокаин, както и от факта, че държането се отнася до
количество, което не е за еднократен прием, а от споделеното от самия
подсъдим – не е предназначено само за негова лична употреба, а и за
употреба от негова приятелка, което налага извод за наличие на данни и за
разпространение, макар и същите да са изводими само от обясненията на
самия подсъдим.
С оглед на вида, количеството и стойността на наркотичното вещество,
и отчетените други отегчаващи отговорността обстоятелства, в конкретния
случай, според настоящия съдебен състав, деянието на подсъдимия разкрива
6

типичната висока степен на обществена опасност, присъща на този род
престъпления.
При тези обстоятелства, независимо от чистото съдебно минало, младата
възраст и добрите характеристични данни на подсъдимия, настоящият
съдебен състав счита, че извършеното от него престъпление в случая
разкрива висока степен на обществена опасност, поради което не може да се
квалифицира като маловажен случай

Съдилищата в страната, в т.ч. и ВКС, са категорични и последователни
в своята практика, че следва да се преценяват в кумулативна даденост както
фактите относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите
времеви и пространствени измерения; в реализирания механизъм; в
индивидуализиращите инкриминирания предмет белези; в липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици; в мотивите и подбудите,
ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на посегателството; така
и съществуващите данни за личността на извършителя на неправомерния акт.
Престъпленията, регламентирани в чл. 354а НК, като своеобразен вид
посегателства против здравето, с оглед техния интензитет, обективиран в
честотата на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла възраст,
предвид характеристиките на формите на изпълнително деяние и на
общественоопасния резултат, и съобразно особеностите на инкриминирания
предмет - рискови и високорискови наркотични вещества, сочат на сериозна
социална нетърпимост и неправомерност на деянието /така изрично Решение
№ 306 от 22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 318/2009 г., III н. о., НК/.

В процесния случай извършеното от подс. Г. престъпление има за
предмет наркотични вещества на значителна стойност, която надхвърля 200
лв. и се касае за количество /близо 3 грама/, което не е за еднократен прием,
като същевременно веществото е било предназначено за употреба не само от
подсъдимия, а и от негова приятелка. Очевидно е, че количеството не е
минимално и за лична употреба, а факта, че е под една минимална работна
/МРЗ/ заплата няма съществено значение, с оглед на тенденцията за ежегодно
увеличаване на размера на МРЗ в страна, а оценката на наркотичните
вещества за целите на наказателното правораздаване се прави въз основа на
ПМС, което е прието през 1998 г. С оглед на това, съдът счита, че водещ
ориентир за обществената опасност на деянието следва да е количеството на
наркотичното вещество, а не неговата стойност, съпоставена с МРЗ. В случая
количеството на наркотичното вещество не е малко – почти три грама и не е
само за лична употреба. Така посочените обективни признаци на извършеното
престъпление изключват квалификацията му като маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
7

В горния смисъл са: Решение, постановено по ВНOХД № 994/2014 г.,
СГС, НО, ІІІ въззивен състав; Присъда от 02.10.2020 г., постановена по
ВНОХД № 2528/2020 г., СГС, НО, VІІІ въззивен състав; решение,
постановено по ВНОХД № 5444/2011 г., СГС, НО, ІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
С оглед на така изложеното за липса на основания за квалифициране на
деянието като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК, на още по-
голямо основание не са налице основания да се приеме, че деянието не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна,
поради което искането на защитата за определяне на същото като
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК също е лишено от основание.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът
съобрази, че за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1,
предл. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест
години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
Съдът счете, че наказанието на подс. Г. следва да се определи при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, доколкото са налице многобройни
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, а обсъдените по-горе
отегчаващи отговорността обстоятелства /вида и количеството на
наркотичното вещество и факта, че същото не е било предназначено само за
лична употреба от подсъдимия/, макар и да изключват маловажността на
случая по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, нямат превес над смекчаващите до
степен, която да изисква индивидуализация на наказанието при условията на
чл. 54 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
младата възраст на дееца, чистото съдебно минали и добри характеристични
данни, оказаното от него съдействие в досъдебното производство за
разкриване на обективната истина. Съдът счете, че е налице не само
признание на фактите по чл. 371, т. 2 НПК, но и Т.а признание, което
определя цялостното процесуално поведение на подсъдимия, като
съдействащо на органите на досъдебното производство. Изявленията на
подсъдимия пред полицейските служители, че държи забранени от закона
вещества, доброволното предаване на тези вещества още в началния етап от
развитието на досъдебното производство са спомогнали за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител. По арг. от т. 7 от ТР №
1/06.04.2009 г. по Т. Д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС това оказано от
подсъдимия съдействие следва да се цени като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство. По изложените съображения съдът счете, че и
най-лекото наказание, предвидено в закона – лишаване от свобода за срок от
една година, е несъразмерно тежко, поради което размерът на същото следва
да се определи под минималната долна граница, предвидена в закона, а
именно за срок от шест месеца.
При изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" следва да се
приложи правният институт по чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е с чисто
8

съдебно минало. Материалноправният институт по чл. 66, ал. 1 НК може да се
приложи, когато данните за личните качества на дееца сочат, че целите на
наказанието са постижими и без да е необходимо той да бъде изолиран от
обществото. Настоящият случай е точно такъв, тъй като начинът на
извършване на престъплението не очертава завишена степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия. От показанията на полицейските
служители е видно, че подсъдимият след зададен въпрос в този смисъл, сам в
хода на проверката е заявил, че държи забранени от закона вещества.
Следователно подсъдимият още в най-ранния етап от разследването по случая
е проявил високо ниво на критичност, което обосновава извод, че той
поначало се ръководи в поведението си от собствен, макар и недостатъчен
контролиращо-възпиращ механизъм. По изложените съображения съдът
счете, че целите на наказанието "лишаване от свобода" могат да бъдат
постигнати и като се отложи неговото изпълнение, като при определяне на
изпитателния срок съдът счете, че за постигане на целите на наказанието е
достатъчна продължителността му в долната граница, предвидена в закона, а
именно за срок от три години.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание "глоба" съдът
счете, че са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал.
3 НК. Това е така, доколкото с оглед на цялостното поведение на подсъдимия
в хода на воденото срещу него наказателно производство, според настоящия
съдебен състав се налага извод за това, че наложеното му условно наказание
самостоятелно е достатъчно за постигане на целите по чл.36, ал.1 от НК, а от
друга страна с оглед на данните по делото подсъдимият е студент в НСА и по
негови данни не работи и не реализира трудови доходи. При това положение
и при съобразяване на разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК и най-вече на това,
че според настоящия съдебен състав за постигане на целите на наказанието по
чл.36, ал.1 НК не е необходимо налагането на по-лекото наказание „глоба“,
което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, съдът
приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 НК.
На основание чл.354а ал.6 от НК, съдът отне в полза на Държавата
предмета на престъплението – наркотични вещества, намиращи се на
съхранение в ЦМУ, предадени с Протокол № 74852/06.11.2020 г./л.64 от д.п./
и постанови същите да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.
Отделно от това постанови, веществените доказателства, намиращи се
по делото, а именно: първоначални и транспортни опаковки на наркотични
вещества, като вещи без стойност, да бъдат унищожени, след влизане на
присъдата в сила.
С оглед изхода на делото – признаване на подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия С.Г. да заплати разноските по делото, както следва: сумата в
размер на 65.61 /шестдесет и пет лева и 61 ст./ лева, представляваща
направени разноски за експертизи в хода на ДП, в полза на бюджета на МВР
9

и по сметка на СДВР.
Мотивиран от гореизложените фактически и правни съображения, съдът
постанови присъдата по делото.
Настоящите мотиви към нея са обявени на 16.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………
Председател на състава – съдия Г. Кокоева /

10

Съобщи за изтекли лични данни