№ 387
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120205558 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. Г. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.
Г.М. от САК, срещу Наказателно постановление № 001170/10.11.2021 г., издадено от
началник на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ, с
което за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. По делото е
изразено писмено становище за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. К. Д.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. По делото е изразено и писмено
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.06.2021 г., св. Б.И. - инспектор в АПИ, съставил на жалбоподателката К.Ш. акт
за установяване на административно нарушение за това, че на 10.06.2021 г., в 13:30 ч., на
път А-1, 357+949 км, пътен участък А-1: 795/А-1-06/А-1-6, е управлявала т.а. Мерцедес ГЛЕ
350, с рег. № ******, за който е дължима, но не е заплатена пътна такса. АУАН е съставен за
нарушение на чл. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
На 10.11.2021 г. административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е
счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното
постановление, като е приел, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 139, ал. 6
от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП и е наложил глоба в размер на 300 лв.
Видно от представените по делото писмени доказателства /л. 52-53/ собственици на
въпросното МПС /със стар № ****** и с нов № ******/ са били юридическото лице „Ун. Л.“
ЕАД, с регистриран ползвател „Л. Б.“ ЕООД, а след това, от 12.11.2021 г., като собственик
на въпросното МПС е вписано лицето Н. Д. Хр..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
1
по делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - началник на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към АПИ, съгласно Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., издадена от АПИ, и на
основание чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице - инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ - Пловдив), на
основание чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че НП се явява незаконосъобразно, тъй като авторството
на деянието е останало недоказано.
Действително по делото се установи, че жалбоподателката е управлявала въпросния
автомобил към момента на проверката - 23.06.2021 г. В конкретния случай обаче АНО не е
ангажирал доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че към датата на
нарушението - 10.06.2021 г., именно жалбоподателката е управлявала автомобила. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. В конкретния
случай, видно от показанията на актосъставителя /л. 38 - гръб/, жалбоподателката сама
потвърдила, че тя е управлявала автомобила на въпросната дата. Това изявление на
жалбоподателката пред актосъставителя обаче по своята същност представлява едно
самопризнание за извършено административно нарушение, като други доказателства не са
събирани. В случая, нито актосъставителят, нито АНО са провели разследване на спорните
факти, а са се доверили единствено на изявлението на жалбоподателката. По този начин
самопризнанието се явява единственият материал, въз основа на който наказващият орган е
изградил своите изводи. С ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката, единствено върху направените от нея изявления, че тя е била водач на
автомобила, без да бъдат събрани други доказателства, е нарушен принципът за разкриване
на обективната истина, скрепен с императивната разпоредба на чл. 116 от НПК. Текстът на
чл. 116 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, изрично вменява задължение за компетентните органи
да събират доказателства за обективно изясняване на конкретния случай. Неизпълнението
на задължението за събиране на други, относими доказателства, които с категоричност
установяват автора на нарушението следва да се определи като съществено нарушение на
процесуалните правила, което налага отмяната на наказателното постановление (Решение №
972/17.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1324/2020 г.).
На следващо място, следва да се посочи, че разпоредбите на ЗАНН относно личната
отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите
на чл. 187а и чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика
на МПС или на вписания ползвател, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е
управлявал автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, ако собственикът
на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
2
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, на собственика се налага имуществена санкция. В разпоредбата на чл. 187а, ал. 4
от ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира собственикът, ако
друго лице е управлявало автомобила - в 7-дневен срок от получаването на АУАН/ЕФ да
предостави декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на МПС. В конкретния случай, собственик на автомобила
е било търговското дружество „Ун. Л.“, а регистриран ползвател дружеството „Л. Б.“, като
не е имало никаква пречка АНО да изследва въпроса - кой е управлявал автомобила на
въпросната дата. Нито актосъставителят, нито АНО са предприели каквито и да е действия в
тази насока, а са се позовали само на самопризнанието на жалбоподателката, нарушавайки
основен принцип при ангажиране на отговорността на субектите - осъдителното решение не
може да почива единствено и само на самопризнания (Решение № 1290 от 1.10.2018 г. на РС
- Бургас по а. н. д. № 3472/2018 г., Решение 601/30.03.2018г. по КАНД № 286/2018г. на
АдмС-Бургас).
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното наказателното постановление,
следва да се отмени изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателката. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 6/,
съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство е 300 лв.
Предвид на това, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноските в размер на
300 лв., които да се заплатят от АПИ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001170/10.11.2021 г., издадено от началник
на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ, с което за
нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателката КР. Г. Ш., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: *********, да заплати на
КР. Г. Ш., ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3