РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Бяла, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20224510200091 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Е. К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.С.,ул.“П. Е.“ №.., представлявано от прокуриста М.П.
против Наказателно постановление № 18-001694 от 05.04.2022г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“- Русе, с което за нарушение на
чл.281, ал.3 КТ вр. чл.13, ал.1 от Закон за регистрация и контрол на
земеделска и горска техника/ЗРКЗГТ/, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414,
ал.1 от КТ, на „Е. К.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, подробно изложени в
жалбата, поддържани и допълнени в с.з. от процесуалния представител на
жалбоподателя. Алтернативно се прави искане да бъде намален размерът на
наложената санкция до законовия минимум или евентуално да бъде прието
наличието на маловажен случай по смисъла на чл.415в от КТ. Претендират се
разноските в производството.
Наказващият орган – Дирекция “Инспекция по труда-Русе, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение,
а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Районна прокуратура-Русе, ТО-гр.Бяла, не е изпратила представител и не
е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2022г., св.Р.Р.-главен инспектор в ДИТ-Русе, съвместно със свои
колеги от инспекцията и в присъствието на служители от РУ-Бяла при
ОДМВР-Русе извършили проверка за спазване на трудовото законодателство
по работни места на „Е. К.“ ЕООД и обект на контрол- сечище в гр.Бяла,
местност „Отвъдие“. Констатирани били лица, които режели дърва. Едно от
лицата бил св.И. А., който работел при жалбоподателя на длъжност „секач“
по трудов договор №581 от 13.01.2022г. По разпореждане на контролните
органи работниците се събрали на едно място, съвместно с отговорника на
обекта св.В., след което органите на ДИТ им раздали за попълване
декларации по чл.402 от КТ. При поискване на документа за правоспособност
за изпълняваната длъжност „секач“, св.Атанасов представил такъв с изтекъл
срок на валидност на 10.09.2020г., като заявил пред св.Р., че не е обърнал
внимание, че документът му е с изтекъл срок. Св.А. попълнил саморъчно
декларацията, като на гърба й вписал обяснение, че в момента на проверката
извършвал дейността секач/режел дърва/. Въз основа на тези констатации,
св.Р. приел, че работодателят „Е. К.“ ЕООД е допуснал работникът И. А. на
длъжност „секач“ да реже дърва с моторен трион без да има валидно
свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези. В
тази връзка били изискани и депозирани обяснения от управителя на
дружеството, с вх.№22018808/08.03.2022г., в които се сочело, че лицето е
работело на същата длъжност и преди, като при сключване на трудовия
договор е представило необходимото свидетелство за правоспособност
категория Тпс. Отразено било, че незабавно ще бъде изискано и представено
пред контролните органи новоиздаденото свидетелство.На 14.03.2022г.
съставил АУАН на дружеството за нарушение на чл.281, ал.3 КТ вр. чл.13,
ал.1 от ЗРКЗГТ, по реда на чл.40, ал.2 вр.чл.43, ал.4 от ЗАНН. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения срещу АУАН, с
искане административно-наказателното производство да бъде прекратено. На
05.04.2022г., като обсъдил възраженията, АНО издал обжалваното НП, с
което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от НК наложил имуществена
санкция в размер на 2000лв. на дружеството.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Р.,
св.А., св.В., АУАН, НП, декларация, обяснения, заповед, както и от
останалите писмени доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът, при извършената служебна проверка констатира, че при съставяне
на АУАН и издаването на обжалваното НП, не са допуснати съществени
2
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП само на това
основание. В АУАН и НП правилно е посочена нарушената правна норма,
налице е описание на нарушението, което е достатъчно пълно и ясно.
Жалбоподателя е разбрал какво нарушение му е вменено още към момента на
връчване на АУАН и е организирал защитата си в пълна степен, поради което
правата му на защита не е нарушено.
Съгласно разпоредбата на чл.281, ал.3 от КТ Машините, другите
съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват
само от правоспособни работници и служители. С нормата на чл.13, ал.1 от
ЗРКЗГТ е въведено изискването, че с техника могат да работят само лица,
притежаващи съответната правоспособност. Доколкото се касае за моторен
трион, правоспособността за работа с тази техника е от категория Тпс,
съгласно чл.13, ал.4, т.5 от ЗРКЗГТ- преносима и стационарна техника, а
редът за придобиване на правоспособността е уреден в Наредба №1 от
15.02.2019г. на МЗХРГ за условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и
условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни
форми за тяхното обучение.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че към момента на проверката св.Атанасов е изпълнявал
длъжността „секач“ без да има валидно свидетелство за правоспособност за
работа с моторни триони и храсторези, с което е осъществен състава на
вмененото нарушение по чл.281, ал.3 КТ вр. чл.13, ал.1 от ЗРКЗГТ. В тази
насока съдът кредитира показанията на св.Р., като последователни и логични,
съответстващи на данните в приложената декларация по чл.402 от КТ и
саморъчните обяснения на работника А. на гърба й. Безспорно е доказано от
приложеното в хода на административно-наказателното производство
свидетелство за правоспособност от категория Тпс, че същото е със срок на
валидност 10.09.2020г., който към момента на проверката-25.02.2022г. е
изтекъл. По това обстоятелство не се спори и от страна на жалбоподателя
видно от приложените обяснения и писменото възражение срещу АУАН.
Съдът не кредитира показанията на св.В. в частта им за извършвана от св.А.
друга дейност, тъй като знаел, че документът му за резач е изтекъл. Това
противоречи на показанията на св.Р. пред когото св.Атанасов е споделил при
проверката, че не е обърнал внимание за изтеклия срок в документа, т.е.
самият А. е установил това обстоятелство към този момент, а не както твърди
св.В., че това обстоятелство е било известно от по-ранен момент. Съдът не
кредитира показанията на св.А. и св.В., че първият само инцидентно е
работил с триона, доколкото да освободи друг свой колега, когото машината
„захапала“, тъй като това противоречи на показанията на св.Р., на отразеното
в декларацията и саморъчните обяснения на А.. От показанията на св.Р. се
установява, че всички работници са режели дърва и в тях няма данни за
инцидентна работа на А. към момента на проверката, нито за попълвана под
диктовка декларация. За пълнота и извън горното следва да се отбележи, че
3
дори и при еднократна работа с моторен трион на обекта, тъй като се касае за
машина с повишена опасност, е необходимо тази дейност да се извършва от
правоспособно лице. След като работодателят е допуснал осъществяване на
дейността “секач“ от лице без валидно свидетелство за правоспособност,
основателно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност за допуснатото нарушение. Ирелевантно за отговорността на
работодателя са Ковид ограниченията и удължаването на срока на действие
на някои документи, тъй като отговорността му е обективна и безвиновна, а
от друга страна е очевидно, че далеч след отмяната на ограниченията
свързани с извънредното положение, едва след проверката на 25.02.2022г.,
към 14.03.2022г. са депозирани документите за ново свидетелство, при
положение, че това е можело да се осъществи в по-ранен момент. Неправилно
с НП санкцията е наложена на основание чл.414, ал.1 от НК, която касае
нарушения на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, вместо относимата норма по
чл.413, ал.2 от КТ, която именно касае изпълнение от страна на работодателя
на задълженията, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с работно оборудване, използвано за дейността
му. В случая безспорно е налице нарушение на здравословните и безопасни
условия на труд, видно от описанието на нарушението и от приложената
нарушена норма. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на
ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от съдията Юлия
Раева В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания, районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението. В този смисъл, тъй като се касае за еднакво наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата, това дава
възможност НП да бъде изменено като бъде посочена приложимата
санкционната норма на чл.413, ал.2 от КТ.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.415в от КТ За нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв. Съдът намира, че в случая приложение следва да намери тази
норма, доколкото предпоставките за приложението й са налице- нарушението
е от вида, подлежащ на отстраняване; нарушението е отстранено още преди
издаване на НП-на 21.03.2022г. с издаване на валиден документ за
правоспособност, като постъпки за отстраняването му са предприети още към
момента на съставяне на АУАН на 14.03.2022г.; от нарушението не са
произтекли вредни последици за работника. Поради гореизложеното, съдът
счита, че са налице предпоставките за приложение на привилегирования
4
състав на чл.415в, ал.1 от КТ и НП следва да бъде изменено, като се определи
наказание “имуществена санкция” в размер на 100 лева, който е минималния
предвиден, съгласно приложимата санкционна норма и е съответен на
тежестта на нарушението, при отчитане и на липсата на други нарушения от
този вид/доказателства в обратна насока не са представени/.
Жалбоподателя е претендирал разноски в производството съгласно
представен списък в размер на 600 лева, но съгласно договора за правна
защита е заплатил хонорар в размер на 500 лева, поради което счита, че има
право на разноски именно в размер от 500лв. Направено е било възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на АНО, което съдът счита за неоснователно.
Съгласно чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатско възнаграждение, при интерес от 2 000
лева в настоящия случай, минималното възнаграждение възлиза на 370лв. С
оглед на обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни
заседание и са разпитани общо трима свидетели, съдът счита, че размер от
500 лева не е прекомерен. Съдът определя на основание чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80лв., каквато е претенцията на процесуалния представител на АНО. С
оглед изхода на делото, разноски следва да се определят по съразмерност,
като на жалбоподателя те са в размер на 475лв., а на АНО те са в размер на
4лв. По компенсация, на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в
размер на 471лв., които следва да бъдат заплатени от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – гр. София, която е юридическото лице на
основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001694 от 05.04.2022г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“- Русе, с което за
нарушение на чл.281, ал.3 КТ вр. чл.13, ал.1 от Закон за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника/ЗРКЗГТ/, на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ, на „Е. К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.С.,ул.“П. Е.“ №.., представлявано от прокуриста М.П.
е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието по чл.414, ал.1 НК в такова по чл.413, ал.2
от КТ, а на осн. чл.415в, ал.1 от КТ- нарушението като маловажно и
ОПРЕДЕЛЯ наказание имуществена санкция в размер на 100лв./сто лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище в гр.С., бул."К. А. Д." № . да заплати на „Е. К.“ ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“П. Е.“ №..,
5
представлявано от прокуриста М.П., сумата от 471лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________
6