Решение по дело №607/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по подадена касационна жалба на Ф. С. Й. против Решение № 1004 от 04.02.2025 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1004 по описа на съда за 2024 г. в отхвърлителната му част.

Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло. Според Й. твърденията са му доказани от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Излагат се конкретни доводи в тази насока.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място], счита касационната жалба за неоснователна като съображения в тази насока са изложени в писмен отговор приложено по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] да заплати в полза на Ф. С. Й., [ЕГН], сумата от 88,00 лв. (осемдесет и осем лева), представляваща обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди от престоя му в Затвора в [населено място], поради поставянето му в неблагоприятна среда, с което е нарушена разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС, за периода от 15.02.2022г. до 13.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил исковата претенция за сумата над 88,00 лв. до пълния претендиран размер от 10 000,00 лв., поради неоснователност.

Отхвърлил е предявената исковата претенция от Ф. С. Й., [ЕГН], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 5 000,00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престоя на ищеца в Затвора в [населено място], поради поставянето му в неблагоприятна среда, с което е нарушена разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС, за периода от 10.03.2020г. до 04.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Осъдил е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], да заплати в полза на Ф. С. Й., [ЕГН], сумата от 10,00 лв. – дължима държавна такса, както и в полза на адв. Н. П. Д. сумата от 150 лв. адвокатско възнаграждение.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията" само по отношение на конкретно установените факти по делото, а именно: неосигуряване на достатъчно площ за част от спорния период. В тази връзка е прието, че предявената искова претенция на ищеца за периода от 10.03.2020г. до 04.12.2021г. е неоснователна, тъй като не е установена пренаселеност за този период. За периода от 15.02.22г. до 13.05.2024г. е основателна, като е прието, че следва да се присъди справедливо обезщетение от 8 лева на ден или претенцията е приета за основателна общо за сумата от 88,00 лв. (11 дни х 8 лева).

По отношение на останалите оплаквания, същите са счетени за неоснователни. В тази връзка, установено е по делото, че коридорите и всички общи помещения са се почиствали и дезинфекцирали редовно. Извършвана е ДДД обработка редовно. Местата за изтърпяване на присъдата са били снабдени със собствен санитарен възел и мивка, с постоянно течаща вода. Осигурявана е баня с топла вода по график. АС е посочил, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на ЗИНЗС. Не са събрани данни, че уреденото в Правилника за прилагане на ЗИНЗС не е било спазена в случая на ищеца. Освен това в Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на ООН по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева през 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 633 С от 1957г. и 2076 от 1977г. е посочено, че във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода, прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, а прозорците трябва да са така конструирани, че да има циркулация на свеж въздух; изкуственото осветление трябва да е достатъчно силно, за да не се уврежда зрението на лишените от свобода; санитарните възли трябва да са достатъчно на брой, за да може всяко лице да удовлетворява естествените си потребности; къпалните помещения и броя душове трябва да са достатъчни, за да може всяко лице да се къпе толкова често, колкото се изисква за общата хигиена, при нормална температура. От събраните по делото доказателства не е установено нарушение на което и да било от изложените изисквания към местата за търпение на наказанието „лишаване от свобода“.

АС е приел, че в Затвора за всеки лишен от свобода е било осигурено легло, достъп до топла течаща вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а работещите са имали достъп до баня всеки работен ден. Пералнята се използвала по утвърден график. Тоалетните във всяка една стая били обособени помещения с отделен вход. Във всеки санитарен възел имало достъп до течаща вода. Отоплението в Затвора се осъществявало от централно парно отопление. Проветряването на стаите ставало чрез отваряне на прозорците. Хигиената в стаите се е осъществявала от самите лишени от свобода, за което получавали ежемесечно материали.

АС е кредитирал показанията на разпитания свидетел единствено по отношение на твърденията за пренаселеност.

Касационният състав на Административен съд- Пловдив намира, че решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.

Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че решението е незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилния извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично уважаване на исковата претенция, т. е. присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, но не в пълния претендиран размер. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани част от твърдените в исковата молба факти.

Доводите наведени в касационната жалба на Й. са наведени и пред първоинстанционния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. При постановяване на своя съдебен акт административния съд е съобразил и относимата в случая практика на ЕСПЧ. Както вече бе казано, фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне.

Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателни и доказани оплакванията за неосигуряване на жилищна площ по отношение на лишения свобода Й. в периода 15.02.2022 г. до 13.05.2023 г. е основателна за 11 дни.

Всичко това от своя страна обосновано е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС.

Доколкото в случая са налице кумулативно елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер, съобразявайки кумулативното въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие (общо 11 дни), както и жизнения стандарт в страната през исковия период, а също и актуалната практика на ЕСПЧ, настоящата касационна инстанция намира, че справедлив размер на обезщетението за исковия период е именно сумата от 88 лв., каквато е била преценката на първоинстанционния съд.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационната жалба, с която е сезиран съда.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1004 от 04.02.2025 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1004 по описа на съда за 2024 г. в обжалваната му част.

Решението е окончателно.