№ 138
гр. Плевен, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Д. Люб. Ил.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20224400200459 по описа за 2022 година
Производство по чл. 12 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСВМЛС/.
Образувано е по искане на Прокуратурата на Република Италия при
Първоинстанционния съд в град Б., Служба „Изпълнение на наказанията“, за
признаване и изпълнение на присъда № 2474/2019 г. от 14.05.2019 г., влязла в
сила на 17.10.2019 г., с която на българския гражданин СТ. Г. Н. е наложено
наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 600 евро, за извършено престъпление град Б., Република
Италия.
Прокурорът и Служебният защитник на осъденото лице СТ. Г. Н.,
адвокат Ж.Н., изразяват становище, че искането е основателно.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид направеното искане и
представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на
съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване
от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното
1
изпълнение в Европейския съюз, намира за установено следното:
С присъда № 2474/2019 г. от 14.05.2019 г., постановена от
Първоинстанционен съд в град Б., влязла в сила на 17.10.2019 г., българският
гражданин СТ. Г. Н. е призната за виновна в извършване на престъпление по
чл. 628 2 пар. от НК на Република Италия – кражба с ловкост на портфейл от
раницата на М.К., осъществена на 08.04.2019 г. в магазин на H&M.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение, представлява съдебен акт за налагане на наказание
лишаване от свобода по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, тъй като е
влязла в сила в държава членка присъда, с която на българския гражданин
СТ. Г. Н. е наложено наказание в размер на една година и десет месеца
лишаване от свобода.
Налице са и основанията по чл. 2, ал. 1 от специалния закон, тъй като
С.Н. се намира на територията на издаващата държава, където изтърпява
наложеното й наказание лишаване от свобода.
В съответствие с чл. 3 и чл. 4 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, заверено копие
от съдебния акт е придружено от удостоверение по образец съгласно
приложение № 1, издадено от компетентния орган на издаващата държава,
което е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган по смисъла на
чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС да признае присъдата, постановена от
Първоинстанционен съд в град Б., тъй като е окръжен съд по местоживеенето
на осъденото лице.
Съдът намира, че изпратената присъда следва да бъде изцяло призната и
изпълнена на територията на Република България, тъй като са налице
условията за признаване и изпълнение по чл. 8, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСВМЛС и същевременно не са налице условията за отказ от
признаване и изпълнение по чл. 15 от същия закон:
1. Деянието, за което е осъдена СТ. Г. Н., съставлява престъпление и по
българското законодателство – по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК на Република
България;
2. Представеното удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСВМЛС не е
непълно и не съществува несъответствие между него и съдебния акт;
2
3. Осъденото лице се намира на територията на издаващата държава и е
дало съгласие за признаване и изпълнение на присъдата на територията на
Република България;
4. Признаването на съдебния акт не е в противоречие с принципа ne bis
in idem;
5. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е
погасено по давност съгласно българското законодателство;
6. Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското
законодателство;
7. Съдебният акт не е постановен спрямо лице, което поради възрастта
си съгласно българското законодателство, не може да бъде наказателно-
отговорно за деянието, във връзка с което е постановен актът;
8. Към момента на получаване на съдебния акт от Плевенския окръжен
съд за изтърпяване остават повече от 6 месеца от наложеното наказание;
9. Съдебният акт е постановен при съдебен процес, на който осъденото
лице се е явило лично;
10. Съдебният акт не се отнася за престъпление, което съгласно
българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България, включително на място, приравнено на
нейна територия;
Не са налице основания за приспособяване на наказанието при
условията на чл. 13 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, тъй като съгласно българското
законодателство максималният срок на наказанието за извършеното
престъпление не е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание и
наложеното на осъденото лице наказание съответства по вид на наказанието,
предвидено за същото престъпление в българското законодателство.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС СТ. Г. Н. следва да изтърпи
наложеното й наказание при първоначален „общ“ режим.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, съдът приспада от
общия срок на наложеното наказание в размер на една година и десет месеца
лишаване от свобода, изцяло срока на изтърпяното от С.Н. наказание, както и
временното й задържане.
3
По изложените съображения и на основание чл. 12, ал. 8 от
ЗПИИСАННЛСВМЛС , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение в Република България
присъда № 2474/2019 г., постановена на 14.05.2019 г. от Първоинстанционен
съд в град Б., Република Италия, влязла в сила на 17.10.2019 г., с която
българският гражданин СТ. Г. Н. – родена на *** г. в гр. Б., В. област, с
настоящ и постоянен адрес в гр. Л., П. област, ул. „***“ № ***, ЕГН –
**********, е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 628 2
пар. от НК на Република Италия, съответстващо на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 от НК на Република България, и е осъдена на ЕДНА ГОДИНА и
ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на 600 евро.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, приспада от
общия срок на наложеното наказание в размер на една година и десет месеца
лишаване от свобода, изтърпяната от СТ. Г. Н. част от наказанието, както й
временното й задържане.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален общ
режим за изтърпяване на наложеното на СТ. Г. Н. наказание.
Заверени преписи от решението да се изпратят на компетентния
орган на издаващата държава – Прокуратурата на Републиката при
Първоинстанционен съд в гр. Б., Република Италия, на осъденото лице СТ. Г.
Н., чрез Прокуратурата на Републиката при Първоинстанционен съд в град Б.,
Република Италия, Служба „Изпълнение на наказанията“, на Окръжна
прокуратура-Плевен – за предприемане на действията по чл. 18 от
ЗПИИСАННЛСВМЛС, на Върховната касационна прокуратура и на
Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен
съд-Велико Търново в 14-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4