Р Е Ш Е Н И Е
София, 10.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6548/2017
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен
е иск от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, чрез юрк. М.Д., против Л.У. А.Ф., гражданин на Великобритания с
паспорт № ******, изд. На 27.07.2007 г., дата на раждане *** г. с адрес: ******,
******, Лондон, Великобритания, Е3 5NZ с правно основание
чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 34 725,73 евро - непогасена
главница по Договор за кредит от 20.05.2008 г. за покупка на недвижим имот,
21 262,29 евро - договорна
възнаградителна лихва за периода 27.03.2009 г. - 25.05.2017 г., 1 055,33 евро - договорна лихва за забава /санкционираща лихва/, съгласно т. 18,
буква „а" и „б" от Договора за кредит за периода 28.03.2009 г. -
25.05.2017 г., законната лихва върху
главницата, считано от от предявяване на исковата молба до окончателно
заплащане на задължението, 273,38 евро - такси и разноски за застраховка, ведно
със сторените разноски.
В исковата си молба се твърди, че на 20.05.2008
г. между „Б.Д. ЕАД", от една страна, като кредитор, и Л.У. А.Ф. ,от друга страна, като кредитополучател, е
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който „Б.Д."
ЕАД е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 35 327 евро. Срокът
за издължаване на кредита е 240 месеца. Кредитът е усвоен изцяло на 27.06.2008 г.,
по сметка на „В. Д." ООД - продавач на недвижимия имот, за покупката на
който е разрешен кредитът.
В т. 7.1. от
Договора за кредит страните са уговорили, че кредитът ще се олихвява с годишна
възнаградителна лихва в размер на 7 %.
В т. 18.1.
от Договора са уговорени санкциите при забавени плащания, подробно описани в
исковата молба.
Ищецът
заявява, че месечните вноски по кредита са плащани до месец февруари 2009 г. На
27.03.2009 г. месечната вноска по кредита е погасена частично с 0,51 евро, след
което по кредита не са постъпвали плащания.
Към
26.05.2017 г. непогасените дължими месечни вноски по кредита са 98 бр. с общ
размер 27 596,04 евро, съгласно приложеното извлечение от счетоводните книги на
банката.
Вследствие
изложеното, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна
на кредитополучателя и на основание т. 18.2 от Договора за кредит, с
предявяване на настоящата искова молба, „Б.Д." ЕАД е обявила кредита за
предсрочно изискуем за пълния му неизплатен остатък.
В тази връзка ищецът е предявил иск срещу ответника за
заплащане на посочените в исковата молба суми със законните последици – лихва и
разноски.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
В хода по
същество моли съда да уважи изцяло предявения иск със законните последици, като
му присъди разноски по списък.
II. Ответникът Л.У. А.Ф., чрез
неговия особен представител, адв. И.И., САК, е направил възражение за нищожност на чл.7, т.1 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 20.05.2008г. по смисъла на чл.143, т.5.
ЗЗП. Според него фактът, че, като приложение към исковата молба, ищецът е
представил „калкулатор“ за дължимите главница и лихва, сочещ че общият размер
на договорната лихва по чл. 7, т.1. от договора за целия срок на договора е в
размер 30 406,40 евро, или близо 86 % от размера на главницата по кредита,
означава, че така определеният едностранно размер на лихвата и начинът на
начисляване противоречат на добрите нрави и излизат извън общоприетите и
установени в обществото критерии и норми на поведение, поради което са нищожни
съгласно чл. 26, ал.1, предл.З ЗЗД, а получените от ищеца плащания са без
правно основание. Позовава се е на трайната съдебна практика на ВКС- Решение
N906/30.12.2004г. по гр. дело N1106/2003r., II ГО; Решение N1270/09.01.2009г. по гр. дело N5093/2007, II ГО.
Процесната клауза на договора, обективирана в чл. 7, т. 1 от договора
накърнява Договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави
и е в разрез с принципа на добросъвестността: при договарянето, поради което
същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена по процесния
договор и такова задължение не е възникнало за ответника.
По – нататък заявява, че ответникът има
качеството на потребител, на когото е предоставена финансова услуга /отпуснат
кредит в размер на 35 327 евро/ и спрямо него е приложима разпоредбата на
чл.143 ЗЗП, даваща легално определение на понятието „неравноправна клауза"
и такава е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като във визираната правна норма се
дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Позовава се на нормата на чл.146, ал.1 ЗЗП,
според която неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, а, според алинея 2, не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Позовава се и на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл.13а, т.9 ДР на ЗЗП.
По – нататък ответникът заявява, че чл.18, т. 2 от Договора за кредит за покупка на недвижим имот от
20.05.2008 г. е нищожен по смисъла на чл.143, т.5. ЗЗП, тъй като текстът на клаузата: „при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с прилагания лихвен процент по т.7.1., увеличен с наказателна надбавка
в размер на 10 процентни пункта.“ представлява уговорка във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя, като го задължава при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Отделно от това,
според него, текстът на чл.18, т.1 от
Договора за кредит за покупка' на недвижим имот от 20.05.2008г. е нищожен по
смисъла на чл.143, т.5. ЗЗП и поради противоречие с добрите нрави,
съгласно чл.26 ЗЗД и е нищожен съгласно чл. 143, т.5 от ЗЗП и представлява неравноправна
клауза, съгласно чл. 146 ЗЗП, тъй като базата на която се изчислява неустойката
/санкциониращата лихва/ е остатъкът от кредита, а не забавената вноска, което
прави неустойката несъизмеримо голяма с реалните вреди от забавата и излиза
извън рамките на обезщетителната й и гаранционна функция, дори и извън рамките
на нормалната санкционната функция на неустойката.
Извън това, според него, ищецът показва
крайно недобросъвестно поведение, тъй като, въпреки че кредитът е отнесен в
просрочие още през 2009 г., не е потърсил веднага съдебно събиране на своето
вземане, а е чакал близо 8 години, в резултат на което се е стигнало и до
претендирането на настоящата необосновано висока неустойка /санкционираща
лихва/.
Заявява също, че от ищцовата страна не
е представен погасителен план.
Според
него липсват доказателства и заплащане на сумата 273.38 евро служебно направената от ищцовата страна застраховка на имуществото, служещо като
обезпечение на кредита.
Ответникът, с оглед изявлението
на ищеца в исковата молба за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
26.05.2017 г. /със завеждане на делото/, е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претенциите за главница и лихви
Според него може да се приеме, че всички претендирани суми за
лихва, които са възникнали преди 26.05.2014 г., са погасени по давност, като общият размер на лихвата, включена
в размера на всяка месечна вноска, обхваната от давността, е 13 456.48 евро /62
вноски за лихва с падеж преди 26.05.2014г., като всяка една вноска е в размер 217.04
Евро/.
В
хода по същество поддържа направените оспорвания и моли съда да съобрази
решението си с тях.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 20.05.2008 г. между „Б.Д.”
ЕАД, като кредитодател, и Л.У. А.Ф./L.W. A. F./, като кредитополучател, чрез пълномощника
му Т.Л.Я.-К., е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имо, по силата
на който Банката е отпуснала, който последният се е задължил да върне, Срокът
на издължаване на кредита е 240 месеца, съгласно погасителен план.
Установява се, че кредитополучателят е усвоил отпуснатата
по кредита сума на 27.06.2008 г., която е преведена по сметка на продавача на
недвижимия имот – „В.Д.“, ООД. Срокът на издължаване на кредита е 240 месеца,
съгласно изготвения погасителен план, н който са определени видът,
размерът и начинът на изчисляване на лихвите, които се дължат върху
предоставената сума, както и съответните такси по неговото обслужване.
Не се спори, че кредитът е изплащан редовно до м.
февруари 2009 г., като дължимата месечна вноска за м. февруари е погасена
частично със сумата 0,51 евро, след което не са постъпвали плащания по кредита.
Поради наличие на неизпълнение на задълженията по
кредита от страна на кредитополучателя - ищец и на основание на т. 18.2 от Договора
за кредит, с предявяване на исковата молба „Б.Д.” ЕАД е обявила кредита за
предсрочно изискуем.
По искане на ищеца по
делото бе назначена съдебно – счетоводна
експертиза със следните задачи: 1/ Усвоен ли е от ответника кредит в размер
на 35 327 евро и кога? 2/ Погасяван
ли е кредита съгласно погасителен план и до кога? 3/ Какъв е остатъкът от
непогасената главница? 4/ Какъв е размерът на дължимата съгласно договора, но
непогасена редовна (възнаградителна) лихва до 26.05.2017 г.? 5/ Какъв е
размерът на дължимата съгласно договора, но непогасена санкционираща лихва за
забава, изчислена съгласно уговореното в т. 18.1, буква „а” от договора за
кредит – върху остатъка от главница, за периода от падежа на всяка вноска на
дължима лихва, по която е допусната забава до 26.05.2017 г.? 6/ Какъв е
размерът на дължимата съгласно договора, но непогасена лихва за забава,
изчислена съгласно уговореното в т. 18.1, буква „б” от договора за кредит –
върху непогасената вноска по главница, за периода от падежа на всяка вноска на
дължима лихва, по която е допусната забава до 26.05.2017 г.? 7/ Към 26.05.2017
г. колко са просрочените вноски по кредита, кои са техните падежи и размер,
както и начислените върху тях лихви (редовна и санкционираща)? 8/ Направени ли
са от кредитора плащания за сметка на длъжника относно застраховане на имуществото,
обезпечение по кредита, кога и в какъв размер?
Вещото лице, на база извлечение от разплащателна
сметка № 0000000015732642 в EUR с IBAN ***a.A. F.,
за периода от 27.06.2008 г. до 23.05.2017 г. е констатирало, че на 27.06.2008
г. по сметката са постъпили 35 327,00 евро с основание „УСВ БК” от сметка
15604783 в EUR
– индивидуалната заемна сметка на L. W. A. F.. На 01.07.2008 г. същата сума – 35 327,00 евро е
преведена по сметка 46214978 с основание „PLASHTANE NA AP 403 ET 3 V PI KV 16 PO PLANA NA S BELI ISKAR PL AP”. Кредитополучателят Л.У. А.Ф.е придобил описания в основанието за плащане апартамент
като за покупката му е усвоил въпросния кредит
от 35 327,00 евро.
Експертът е установил, че
последното погасяване на задължения по кредита е извършено на 27.03.2009 г., с
което е платена дължима лихва в размер на 217,45 евро и частично - дължима
главница в размер на 66,53 евро, като остатъкът от непогасената главница след това последно погасяване на
дължимите суми. /остатъкът от редовната главница/ възлиза на 34 725,22
евро. Част от дължимата вноска за главница за м. 03.2009 г., в размер на 0,51 евро, е отнесена в просрочие
и към 27.03.2009 г. общо непогасената главница е в размер на 34 725,72
евро.
Установено
е също, че дължимите, но непогасени възнаградителни лихви за периода от
усвояването на кредита до 26.05.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/
са в размер 21 262,29
евро.
Експертизата,
след извършената проверка при ответника, е установила, че общо начислената и
неплатена санкционираща лихва, на основание
т. 18.1. б. „а” - при просрочено плащане на лихва, е 250,85 евро, както и че Банката е начислила
лихва за забава при условията на т. 18.2 б. „б” от процесния договор, в размер
804,48 евро.
Общо
начислените от Банката договорни лихви за забавени плащания и неплатени такива
за периода от 27.03.2009 г. /датата на последно погасяване/ до 26.05.2017 г.
/датата на подаване на завеждане на делото/ са в размер 1 055,33 евро.
По
– нататък вещото лице е заявило, че падежната дата по кредита е 27-мо число на
всеки месец; просрочените вноски до 27.04.2017 г. са 87 броя; общата сума
на просрочената начислена
възнаградителна лихва е в размер 21 049,93 евро, общата сума на
просрочените планови вноски по главница е 6 546,11 евро, общата сума на
просрочените вноски възлиза на 27 596,04 евро и представлява сбор от общо
просрочени начислени възнаградителни лихви - 21 049,93 евро и общо
просрочени вноски по главница - 6 546,11 евро, общо начислената договорена
санкционираща лихва е в размер 1 055,33 евро.
В
изпълнение на т. 24 от процесния договор кредиторът е застраховал имота, който
е обезпечение по договора, като е заплатил обща сума за застрахователни премии
273,38 евро, но липнса на информация, на кои дати са платени застрахователните
премии.
Иложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По
настоящото дело е предявен иск с правно с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430 ТЗ за заплащане на следните суми: - 34 725,73 евро - непогасена главница по
Договор за кредит от 20.05.2008 г. за покупка на недвижим имот, - 21 262,29 евро - договорна възнаградителна
лихва за периода 27.03.2009 г. - 25.05.2017 г., - 1 055,33 евро - договорна
лихва за забава /санкционираща лихва/, съгласно т. 18, буква „а" и
„б" от Договора за кредит за периода 28.03.2009 г. - 25.05.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на
задължението и 273,38 евро - такси и разноски за застраховка, ведно със
сторените разноски.
Според чл. 430 ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата,
съобразно уговореното, и да я върне след изтичане на срока, при съответната
лихва, според ал.2, договорена с банката.
Съгласно
чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а на пълно доказване в гражданското
съдопроизводство подлежат положителните факти, поради което ищецът следва да докаже
в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, както и какъв е размерът на дължимото от ответната страна.
В
хода на делото между страните се доказа валидно възникнало облигационно отношение
по сключен Договор за кредит. Доказа се, че, в изпълнение от страна на ищеца на
задълженията си по Договора, той е предоставил на ответника сумата по кредита, която
е изцяло усвоена от последния, от негова страна до настоящия момент не е налице
изпълнение на договорните му задължения, изразяващи се в редовното погасяване
на същия.
Съдът
приема тезата на ищцовата страна, че в настоящия случай следва да намери
приложение нормата на чл. 18.2 от сключения Договор за кредит, според която Банката може
да обяви целя кредит за предсрочно изискуем и да го отнесе в
просрочие при допусната забава на плащанията на главница и/или лихва над 90
дни. Посочената разпоредба предвижда
също, че до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7.1., увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта.
От
ответната страна в хода на производството беше оспорена валидността на някои
клаузи от договора, поради противоречие с добрите нрави, съобразно чл. 26 ал.1, предл.З ЗЗД,
и като неравноправни клаузи и съдът дължи произнасяне по тези възражения,
преди да се произнесе относно наличието на дълг и неговия размер.
Според него фактът, че,
като приложение към исковата молба, ищецът е представил „калкулатор“ за
дължимите главница и лихва, сочещ че общият размер на договорната лихва по чл.
7, т.1. от договора за целия срок на договора е в размер 30 406,40 евро,
или близо 86 % от размера на главницата по кредита, означава, че така определеният
едностранно размер на лихвата и начинът на начисляване противоречат на добрите
нрави и излизат извън общоприетите и установени в обществото критерии и норми
на поведение, поради което са нищожни съгласно чл. 26, ал.1, предл.З ЗЗД, а
получените от ищеца плащания са без правно основание. Позовава се е на трайната
съдебна практика на ВКС-Решение N906/30.12.2004г. по гр. дело N1106/2003r., II ГО; Решение N1270/09.01.2009г. по гр. дело N5093/2007, II ГО.
Процесната клауза на договора, обективирана в чл. 7, т. 1 от договора
накърнява Договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави
и е в разрез с принципа на добросъвестността: при договарянето, поради което
същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена по процесния
договор и такова задължение не е възникнало за ответника.
По – нататък заявява, че ответникът има
качеството на потребител, на когото е предоставена финансова услуга /отпуснат
кредит в размер на 35 327 евро/ и спрямо него е приложима разпоредбата на
чл.143 ЗЗП, даваща легално определение на понятието „неравноправна клауза"
и такава е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като във визираната правна норма се
дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Относно наведеното възражение за
неравноправност на клаузата на чл. 7.1 от процесния договор, съобразно чл. 143,
ал. 5 ЗЗП, което води до нейната
нищожност по смисъла на чл. 146 ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД:
Ответникът
заявява, че фактът, че, като приложение към исковата
молба, ищецът е представил „калкулатор“ за дължимите главница и лихва, обуславя
извода, че определеният едностранно общ размер на договорната лихва по чл. 7,
т.1. от договора за целия срок на неговото действие е в размер 30 406,40 евро,
или близо 86 % от размера на главницата по кредита, което, от своя страна, означава,
че както този размер, така и начина на начисляване противоречат на добрите
нрави и излизат извън общоприетите и установени в обществото критерии и норми
на поведение, поради което са нищожни съгласно чл. 26, ал.1, предл.З ЗЗД, а
получените от ищеца плащания са без правно основание.
Според нормата на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съдът
приема, че не е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
пред вид факта, че ответникът не доказа възраженията си за наличие на уговорки
в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а отделно от това, посочената разпоредба, урежда
единствено размера на договорената лихва, а цитираният от ищцовата страна
калкулатор е само приложение към исковата молба.
С оглед на това, пред вид обстоятелството, че
разпоредбата на чл. 7.1 от Договора за кредит не е неравноправнаа клауза по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тя не е нишожна такава, съобразно чл. 146 ЗЗП и
чл. 26 ЗЗД и съдът намира възражението на ответника за неоснователно.
Досежно възражение за
нищожност на чл.18, т. 2 и чл.18, т.1 от Договора за кредит
за покупка на недвижим имот от 20.05.2008 г. по смисъла на чл.143, т.5. ЗЗП, като неравноправни:
Текстът на чл.18,
т. 2 от Договора гласи: „При допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по
т.7.1., увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.“.
Съдът
приема, че тази клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
пред вид факта, че ответникът не доказа възраженията си за наличие на уговорки
в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а отделно от това, бе установено, че от страна на
ответника, след усвояването на кредита по картовата сметка, последното
извършено плащане, свързано с погасяване на тези задължения в предвидените
срокове е на 27.03.2009 г. и вината за липсата на такива след посочената дата,
в изпълнение на задължението на ответника, не е на ищеца.
С оглед на това, пред вид обстоятелството, че
разпоредбата на чл. 7.1 от Договора за кредит не е неравноправнаа клауза по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тя не е нишожна такава, съобразно чл. 146 ЗЗП и
чл. 26 ЗЗД и съдът намира възражението на ответника за неоснователно.
С оглед на това, пред вид обстоятелството, че
разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Договора за кредит не е неравноправнаа клауза
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тя също не е нишожна такава, съобразно чл. 146
ЗЗП и съдът намира възражението на ответника за неоснователно.
Както бе посочено по - горе, ищецът е възразил,
че текстът на чл.18, т.1 от Договора за кредит за покупка' на недвижим имот от
20.05.2008г. е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5. ЗЗП и е неравноправна клауза, съгласно чл. 146 ЗЗП, като заедно с това е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, според нормата на чл.26 ЗЗД, тъй като
базата на която се изчислява неустойката /санкциониращата лихва/ е остатъкът от
кредита, а не забавената вноска, което прави неустойката несъизмеримо голяма с
реалните вреди от забавата и излиза извън рамките на обезщетителната й и гаранционна
функция, дори и извън рамките на нормалната й санкционна функция.
Съдът приема, че посочената разпоредба от договора представлява уговорка във вреда на
кредитополучателя и не отговаря на изискването за добросъвестност, водейки до
значително неравновесие между правата и задълженията на Банката и кредитополучателя
- потребител, тъй като го задължава при неизпълнение да заплати необосновано висока
неустойка - санкциониращата лихва, изчислена,
изчислена върху целия остатък кредита. В този смисъл, както посочва ответникът, тази
неустойка не може и не би могла да изпълни нито обезщетителната, нито
гаранционна си функция, нито дори санкционна такава. Пред вид това съдът
приема, че текстът на чл.18, т.1 от Договора за кредит за покупка на недвижим имот е неравноправна клауза и, като такъв е нищожен, а сумата в общ размер
1 055, 33 евро – сбор от сумите по чл. 18, т.1, б.б. „ а“ и „б“ не се
дължат.
По възражението
на ответника за изтекла погасителна давност за част от лихвите по кредита, с
оглед обявяването на
кредита за предсрочно изискуем на 26.05.2017 г. /със завеждане на делото/:
Според него може да се приеме, че всички претендирани суми за
лихва, които са възникнали преди 26.05.2014 г., са погасени по давност, като общият размер на лихвата, включена
в размера на всяка месечна вноска, обхваната от давността, е 13 456.48 евро /62
вноски за лихва с падеж преди 26.05.2014г., при размер на всяка една от вноските
217.04 Евро/.
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД, според
която с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви,
като, според него, в конкретния случай и, пред вид дадената в експертизата
информация, може да се заключи че са погасени по давност всички суми за възнаградителна
лихва, падежирани преди посочената дата – 26.05.2014 г.
Ищецът оспорва това възражение, като заявява, че, според нормата на чл.
114, ал. I ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането става изискуемо
и, пред вид факта, че в исковата молба се съдържа волеизявление на Банката –
ищец, че обявява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя, след получаване на исковата молба
по реда на чл. 131 ГПКдлъжникът – ответник е изпаднал в забава по отношениена
целия непогасен остатък от дълга и, следователно, от този момент започват да
текат давностите срокове по чл. 110 ЗЗД за погасяване на главницата и по чл. 111,
б. „в“ ЗЗД за погасяване на вземането за изтекли лихви.
Съдът приема тезата на ищцовата страна и намира, че
възражението на ответника е неоснователно поради аргументите, посочени от
Банката – ищец, пред вид факта, че, за да започне да тече давностният срок за
което и да е вземане, необходимо е то да бъде изискуемо, а в конкретния случай
процесното вземане – за главница и изтекли лихви е станало изискуемо едва с
подаване на исковата молба и предявяване на настоящия иск – 26.05.2017 г.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за частично основателен
и и доказан и счита, че исковата претенция следва да бъде уважена
За следните суми: 34 725,73 евро - непогасена
главница по Договор за кредит от 20.05.2008 г. за покупка на недвижим имот,
21 262,29 евро - договорна
възнаградителна лихва за периода 27.03.2009 г. - 25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на
задължението и 273,38 евро - такси и разноски за застраховка.
Искът
следва да се отхвърли за сумата 1 055,33
евро - договорна лихва за забава /санкционираща
лихва/, съгласно т. 18, буква „а" и „б" от Договора за кредит за
периода 28.03.2009 г. - 25.05.2017 г., тъй като текстът на чл. 18, т. 1 от
Договора представлява неравноправна клауза. В тази част искът следва да се
отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски по
списък, съобразно уважената част от иска, в размер 6 757, 73 лв. и 200 лв.
ю.к. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.У. А.Ф., гражданин на Великобритания
с паспорт № ******, изд. На 27.07.2007 г., дата на раждане *** г. с адрес: ******,
******, Лондон, Великобритания, Е3 5NZ да заплати на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, чрез юрк. М.Д., на
основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД следните суми: - 34
725,73 евро - непогасена главница по Договор за кредит от 20.05.2008 г. за
покупка на недвижим имот, - 21 262,29 евро - договорна възнаградителна лихва за периода
27.03.2009 г. - 25.05.2017 г.,, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска – 09.03.2018 г. до окончателно изплащане и 273,38
евро - такси и разноски за застраховка, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта
за сумата 1 055,33 евро - договорна
лихва за забава /санкционираща лихва/, съгласно т. 18, буква „а" и
„б" от Договора за кредит за периода 28.03.2009 г. - 25.05.2017 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.У.
А.Ф. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сторените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в
размер 6 757, 73 лв. и 200 лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: