Решение по дело №1338/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260891
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20201100501338
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 29.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

     

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                      Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1338 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Д.з.“ АД срещу решение от 20.11.2019 г. по гр.д. №34283/2019 г. по описа на СРС, 145 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на З. „Л.И.“ АД на основание чл.213 ал.1 КЗ отм. сумата от 1249,25 лв., представляваща сума за подлежащите на обезщетяване по застраховка „Гражданска отговорност“ вреди по застрахован при ищеца по договор за имуществени застраховане „Каско на МПС“ л.а. „БМВ 330И“ с рег. № *******, настъпили от ПТП в гр. Враца на 21.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението СРС е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи, че процесният автомобил, застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“, се различава от действителния обект/предмет на застраховката. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна З. „Л.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Спорът по настоящото дело е съсредоточен върху обстоятелството дали увреденият автомобил, застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, е идентичен с л.а. „БМВ 330И“ с рег. № *******, респ. дали са налице предпоставките на чл.211 КЗ отм. за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по имуществена застраховка.

По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца автомобил е „БМВ 330И“ с рег. № *******, рама №WBAWB520X0JV77477, като това е идентификацията на автомобила и в свидетелството за регистрация – част І и в договор за покупко-продажба на МПС от 19.12.2013 г.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което и настоящият въззивен състав кредитира напълно, се установява, че свидетелството за регистрация на процесния автомобил е издадено на 18.12.2013 г., а датата на първата регистрация на автомобила с VIN  WBAWB520X0JV77477 е 24.09.2008 г. От заключението се установява още, че резултатите от разшифроването на VIN  WBAWB520X0JV77477 са следните: марка/модел -  БМВ 330И; серия – Е92; вид – WB52, каросерия – купе; секция на управление – дясна; година на производство – юни 2007 г.

Съгласно разпоредбата на чл.211 КЗ отм., застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон.

Съгласно трайната практика на ВКС – решение №15/12.04.2012 г. по т.д. №454/2011 и решение №18/05.03.2014 г. по т.д. №350/2012 г., решение №49/29.07.2013 г. по т.д. №840/2012 г. и др., не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл.211 т.2 КЗ отм., и да аргументира отказа единствено на основание факта на неизпълнението му от страна на застрахованото лице - без установяване на причинна връзка с конкретното застрахователно събитие. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им следва да може да се поставя в основата на подобен отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Условието за значителност следва да се преценява във всеки конкретен случай - с оглед това да не се допуска посредством договорни клаузи да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния интерес на съответния застраховател. Приложението на чл.211 т.2 КЗ отм. е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.

Следователно, ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователна обезщетение.

В случая несъответствието за годината на производство и секцията на управление на автомобила не води до извод за причинна връзка между настъпилото ПТП и неизпълнението на договорното задължение на застрахования за точно деклариране, т.е. не се установи да е налице неизпълнение на такова договорно задължение от застрахования, което да изпълва фактическият състав на чл.211 КЗ отм. и да води до възникване на правото на застраховетеля по имуществена застраховка да откаже да заплати обезщетение, респ. налице са предпоставките застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу лицето, застраховало  гражданската отговорност на причинителя на вредата.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №281010/20.11.2019 г., постановено по гр.д. №34283/2019 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.

ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.