№ 31310
гр. София, 01.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110109107 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. № 163466/20.05.2024 г., подадена от процесуалния
представител на ищеца Я. С. Б. – адв. А. Д. с искане за изменение на постановеното по
делото Решение № 5687/29.03.2024 в частта за разноските. Твърди се, че договорът за правна
защита и съдействие, с който е договорен и заплатен адвокатски хонорар, е от 09.11.2023 г.,
като същият е съобразен с минималния размер по Наредба 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Излага, че в случая възнаграждението е договорено преди
постановяване на решението на СЕС, допускащо присъждане на адвокатско възнаграждение
под минимума. Поддържа, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност
хонорарът да бъде намален, но не под минимално определения размер съгласно наредбата.
Счита, че при колизия между законова разпоредба и решение на СЕС, първостепенна сила
има законът. Поддържа, че чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при намаляване на хонорара,
следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, а не да се прави
оценка на вложения адвокатски труд. Счита, че неприсъждането на заплатен от доверителя
му, в чиято полза е уважен искът, адвокатски хонорар, при това в минимален размер,
представлява имуществена щета за него. Моли съда да измени постановеното по делото
решение в частта за разноските за адвокатски хонорар, като присъди на ищеца разноски в
пълен размер.
Насрещната страна е взела становище за неоснователност на молбата.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от
ГПК и е спазено изискването на чл. 80 от ГПК.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С Решение № 5687 от 29.03.2024 г., постановено по гр. дело № 9107 по описа на СРС
за 2023 г., 176 състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата Б. С. Ц. е осъдена да
заплати на ищеца Я. С. Б. сумата от 540,82 лв., представляваща сторени в производството
разноски, от които 140,82 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие от 09.11.2023 г. /л. 87/
при уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Съдът е
приел за основателно релевираното от ответницата възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като е определил справедлив размер
от 400 лв., позовавайки се на практиката на СЕС, обективирана в решения, постановени по
дела C-427/16 и C-428/16. При определяне размера на възнаграждението съдът е съобразил
обема и характера на събраните доказателства, извършени процесуални действия, факта, че
1
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че същото е приключило
след две проведени открити съдебни заседания.
Решенията на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16,
както и решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С-94/04 и С-202/04 на голямата камара
на CEO, които са задължителни и за националните съдилища, сочат на общ извод, че
националната юрисдикция /в случая съдът/ не е задължена да се съобразява с ограниченията,
наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт
на адвокатско сдружение /в случая с Наредба № 1/2004 г./ и забраната съда да определя
възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване "би
могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101,
параграф 1 ДФЕС". В решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на
СЕС, първи състав, се сочи, че "Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на
конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели". За конкретния случай
съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по
Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора,
достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост загубилата
страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за
защита по делото. В подкрепа на горното се явява и Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
С-438/2022 г. Ето защо настоящият състав намира, че не е обвързан в преценката си от
критериите по НМРАВ при определяне размера на адвокатското възнаграждение.
Във връзка с изложеното от молителя, че към момента на договаряне на
възнаграждението решението на СЕС, допускащо присъждане на адвокатско
възнаграждение под минимума, все още не е било постановено, следва да се отбележи, че по
отношение решенията по преюдициалните запитвания е налице извод, трайно обоснован в
практиката на СЕС, обобщена в Решение на Съда от 13 декември 2012 г. по дело C-465/11 г.,
в т. 44 от което се посочва, че тълкуването, което дава Съдът на норма на правото на Съюза,
при упражняване на компетентността си по чл. 267 ДФЕС, уточнява и изяснява значението и
приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от
момента на нейното влизане в сила, както и че Съдът може да ограничи единствено по
изключение, въз основа на присъщия на правния ред на Съюза общ принцип на правна
сигурност, възможността всяко заинтересовано лице да се позове на разпоредба, на която
той е дал тълкуване, за да оспори основани на добросъвестност правоотношения. В
конкретния случай, основание за такова ограничение не се обосновава.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда
при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като
нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Ето защо след решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. следва да се приеме, че произтичащото от разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК ограничение не се прилага. Предвид, че решенията на СЕС са
задължителни за националните съдилища и действието им е ретроактивно, в случая без
правно значение е моментът на сключване на договора за правна защита и съдействие.
С оглед на изложеното, отчитайки липсата на сложност на спора, обема и характера
на събраните доказателства, извършените процесуални действия, факта, че делото е
приключило след две проведени открити съдебни заседания, както и съобразявайки
легитимните цели, съдът намира, че не следва да отстъпва от позицията си, че присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. компенсира разумно и справедливо адвоката
2
за положения труд във връзка с цялото производство.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че направеното от
процесуалния представител на ищеца - адв. А. Д. искане за изменение на съдебното
решение в частта за разноските е неоснователно.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 163466/20.05.2024 г., подадена от
процесуалния представител на ищеца Я. С. Б. – адв. А. Д., САК, с правно основание чл. 248
от ГПК за изменение на Решение № 5687 от 29.03.2024 г., постановено по гр. дело № 9107
по описа на СРС за 2023 г., 176 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3