№ 353
гр. **, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200679 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЯР. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес гр****,
ул. „** **“ * ** ** против Наказателно постановление № 21-1116-000689,
издаден от Началник група към ОДМВР - **, Сектор „**“ - **, с който на
жалбоподателя за административно нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с
чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.5 във връзка с ал.2 т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800.00
/осемстотин/ лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 /шест/ месеца.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи се, че в периода от м.7 до м.12.2020г. жалбоподателя не е
управлявал автомобила, поради което и не е осъществил процентото
нарушение, включително и в условията на системност. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от
защитник, не ангажира доказателства по делото и становище по същество на
спора.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -**,
редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
1
събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения срок – 21.04.2022 г., считано от връчване на наказателното
постановление с нарочна разписка на 19.04.2022 г. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се
установи, че на жалбоподателят ЯР. Г. Р., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.****, ул. „** **“ * ** **, мл. автоконтрольор в Сектор „**“ при
ОДМВР – ** КР. СТ. К. в присъствието на свидетеля Г.Б. на 29.06.2021г. е
съставил Акт за установяване на административно нарушение № серия Д №
558472 от 29.06.2021г., за нарушение установено с автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/, констатирано въз основа на
видеоклип от мобилна установка АТСС/АRН САМ S1 с № 11743d4. Във акта
е посочено, че на 19.03.2021 г. в 14:42 часа на път ПП-1, Е-79 в извън
населено място, на км.361 в посока към гр.**** при въведено ограничение на
скоростта 60 км/час с пътен знак (ПЗ) В-26, с МПС **, с рег. № ** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с мобилна радарна
установка АТСС/АRН САМ S1 с № 11743d4, клип № 0140254, като
посоченият автомобил е развил скорост от 105 км/час. В акта е посочено също
така, че собственик на когото е регистрирано МПС или ползвател на
автомобила е именно жалбоподателя ЯР. Г. Р., с ЕГН **********. След
справка в електронното досие на водача ЯР. Г. Р. е установено, че деянието е
системно, тъй като за същото по вид нарушение срещу същият има издадени
и влезли в сила следните актове: 1. Електронен фиш серия К, № 4130032,
влязъл в сила на 10.12.2020г.; 2. Електронен фиш серия К, № 3796181, влязъл
в сила на 03.08.2020г. и 3. Електронен фиш серия К, № 3481491, влязъл в сила
на 10.07.2020г., поради което и на същият е вменено административно
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. С акта е иззето, като доказателство номера
на техническото средство АRН САМ S1 с № 11743d4 и клип № 0140254. Към
акта за установяване на административно нарушение е представен снимков
материал с дата и час на заснемане 19.03.2019 г. в 14:42:27 часа, в който са
посочени същите данни за дата и място на нарушението и параметри на
ограничението и констатирана скорост на автомобил със системата за
видеоконтрол на пътя, като в описателната част на същия е отразено, че
АТСС разпознало превозното средство автоматично е приспаднало 3%
толеранс от така установената скорост. В клипа материализиран върху
хартиен носител се вижда марката на заснетия автомобил, като се вижда и
отразеният в акта регистрационен номер на автомобила – **. Приложена е и
справка за собственост на заснетия автомобил с регистрационен номер **,
установяваща, че същият е марка и модел ** и е собственост на
жалбоподателя ЯР. Г. Р., с ЕГН **********. Акта е връчен с разписка и срещу
подпис на жалбоподателя ЯР. Г. Р. на 28.07.2021г., като същият не направил
възражения. Писмени възражения не постъпили и в законоустановеният за
това срок. Въз основа на така съставения акт, на 30.08.2021година, Началник
2
група към ОДМВР – **, Сектор „**“ - ** издал атакуваното Наказателно
постановление № 21-1116-000689 от 30.08.2021г., с което на жалбоподателя
за извършено нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.21 ал.1 от
ЗДвП – водачът системно превишава разрешената максимална скорост, извън
населено място от 41 до 50 км./ч., на основание чл.182, ал.5 във връзка с ал.2
т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
800.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя ЯР. Г. Р. лично с
разписка срещу подпис на 19.04.2022г., като в законоустановения срок, на
21.04.2022г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба с
вх. № УРИ 433200-41164 от 21.04.2022г.
Приложена е справка за собственик на превозното средство, от която е
видно, че лек автомобил **, с рег. № ** е собственост на жалбоподателя ЯР.
Г. Р., с ЕГН **********.
По делото е приложена Декларация за предоставяне на информация, във
връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от жалбоподателя ЯР. Г. Р., датирана
на 15.06.2021г., в която същият е декларирал, че на 19.03.2021 г. около 14.40
часа, автомобил с рег. № ** е управляван от ЯР. Г. Р., с ЕГН **********.
От приложената справка за нарушител/водач на ЯР. Г. Р., с ЕГН
********** е видно, че същият е санкциониран многократно за нарушения на
ЗДвП, включително и такива по чл.21 от ЗДвП, както и е отразено, че на
жалбоподателя са издавани следните електронни фишове: Електронен фиш
серия К, № 4130032 от ОДМВР - **, съставен на 17.08.2020г., връчен на
25.11.2020г. и влязъл в сила на 10.12.2020г.; Електронен фиш серия К, №
3796181 от СДВР –****, съставен на 17.07.2020г., връчен на 19.07.2020г.,
влязъл в сила на 03.08.2020г. и Електронен фиш серия К, № 3481491 от СДВР
-****, съставен на 23.03.2020г., връчен на 25.06.2020г., влязъл в сила на
10.07.2020г., като същите са за нарушения по чл.21 от ЗДвП и наложените с
тях глоби са заплатени.
Приложена по делото е и Заповед рег. № 8121з-515/14.06.2018 г.,
удостоверяваща материалната компетентност на издателите на акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление.
При разпита на свидетеля К.К. се установява, че същият в деня на
констатиране на нарушението е извършил дейност по контрол на скоростта на
***, в участък км.361 с посока гр****, като скоростта в случая е отчетена с
техническо средство – преносима камера. Установява също, че дейността му
в конкретния случай се свежда до монтиране, калиброване и пускане в
експлоатация на техническото средство, като същото само установява,
регистрира и заснема нарушенията, автоматично установява от централната
база данни по номера на автомобила неговия собственик и автоматично
генерира информация за засеченото нарушение. След обработване на
материалите системата е отделила нарушението като повторно извършено,
3
поради което на нарушителя се изпраща декларация, която следва да попълни
и да се посочи кой е управлявал автомобила. След като декларацията се върне
с посочен водач на автомобила се издава акт за установяване на
административно нарушение на същото лице. Така е процедирано и в този
случай, като след издаване на акта се издава и наказателното постановление.
Свидетелят Б. установява, че не е бил свидетел на установяване или
констатиране на нарушението, а само по съставянето на акт за установяване
на административно нарушение. Сочи, че акта е съставен от свидетеля К.,
като присъствали само двамата, а нарушителя не присъствал. Акта е съставен
в сградата на Сектор „**“ – **, а след съставянето му е изпратен за връчване
на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка и на база ангажирания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му нарушение по
чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на
системност.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН и на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението са
неоснователни. Видно в акта за установяване на административно нарушение
е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено
нарушението са точно и конкретно посочено, като същите са пресъздадени и
в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива
процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними
такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое
административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че
се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият
е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви
4
доказателства. Жалбоподателят не е направил възражения по акта
непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да
представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с
депозирането на жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано
и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – ** категорично игнорира възможността за третиране
на соченото основание, като съществено процесуално нарушение, от
категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание
на обжалваният санкционен акт. Гореизложеното налага извода, че при
издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е
посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които
са нарушени.
Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, в
него е посочено ясно мястото на твърдяното нарушение, както и посоката на
движение на посоченият в него лек автомобил. Посочването в
обстоятелствената част на наказателното постановление, че скоростта и
самото нарушение е констатирано с техническо средство, което е
индивидуализирано със съответен номер, разгледано във взаимна връзка с
представената по делото разпечатка от клип № 0140254 обуславя извода, че в
действителност заснетият автомобил, който е управляван от жалбоподателя е
осъществил вмененото на последния административно нарушение по чл.21
ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се е движил извън
населено място със скорост от 105 км/час с превишение на скоростта от 45
км/час от допустимата такава от 60 км/ч, установена за този пътен участък
със знак „В-26“. За установяване на това нарушение е използвано техническо
средство – автоматизирано техническо средство или система АRН САМ S1 с
№ 11743d4 за видеоконтрол и контрол на пътя, с включено към нея
автоматично техническо средство за отчитане на скорост на движещо се
МПС, ведно със заснемане на това МПС при констатирано превишение на
скоростта му. Именно такова техническо средства, което е
индивидуализирано със съответен номер /11743d4/ e посочено в
наказателното постановление и в придружаващият го снимков материал
(клип). Посочването в обстоятелствената част на наказателното
постановление, че скоростта и самото нарушение е констатирано с
техническо средство, разгледано във взаимна връзка с представената по
делото разпечатка обуславя извода, че в действителност заснетият автомобил
**, с рег. № **, който е собственост на жалбоподателя ЯР. Г. Р., с ЕГН
********** е осъществил разглежданото административно нарушение по
чл.21 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се е движил извън
населено място със скорост от 105 км/час, с превишение на скоростта от 45
км/час от допустимата такава от 60 км/ч, установена за този пътен участък с
пътен знак „В-26“. Последното обстоятелство обуславя неоснователност на
изложеното в тази връзка възражение от жалбоподателя, че скоростта на
5
автомобила му е регистрирана с нередовно, неясно и неодобрено техническо
средство, както и че нарушението не е осъществено от същия. В случая е
конкретно посочено, че се касае за административно нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство /АТСС/ № 11743d4, отразено като
индивидуализация и в приложеният клип и снимков материал, преминало и
на съответната проверка за годност. Предвид изложеното, съдът намира, че се
доказа по безспорен и категоричен начин извършването на разглежданото
административно нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП от
обективна страна от жалбоподателя, като доказателства, формиращи изводи в
обратна насока не се установиха по делото. Изложените в тази връзка доводи
за нарушено право на защита, предвид конкретни недостатъци в
съдържанието на обжалваният санкционен акт, съдът намира за недоказани и
неоснователни, доколкото именно с подаване на разглежданата жалба
нарушителят е осъществил в пълен обем това си право. Не се доказа от
събраният доказателствен материал, че при осъществяване на процесното
нарушение за скорост, жалбоподателя ЯР. Г. Р. не е управлявал собствения си
автомобил, поради което съдът възприе тези твърдения на защитата
единствено като защитна позиция. Дори напротив налице са две идентични
декларации за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП от жалбоподателя ЯР. Г. Р., датирана на 15.06.2021г., в която
същият е декларирал, че именно той е управлявал автомобил с рег. № ** на
19.03.2021 г. около 14.40 часа. Предвид изложеното, съдът намира, че се
доказа по безспорен и категоричен начин извършването на разглежданото
административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.21 ал.1 от
ЗДвП от обективна страна от жалбоподателя ЯР. Г. Р..
Така повдигнатото административно обвинение в казуса предполага
освен извършване от жалбоподателя на процесното административно
нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, то от друга
страна да е извършено системно. Съгласно параграф 6 т.62 от ДР на ЗДвП,
„Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизане в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. Видно от приложената справка за нарушител/водач на ЯР. Г. Р., с
ЕГН ********** е, че жалбоподателят непосредствено преди процесното
нарушение за скорост по чл.21 от ЗДвП, е бил санкциониран с Електронен
фиш серия К, № 4130032 от ОДМВР - **, съставен на 17.08.2020г., връчен на
25.11.2020г. и влязъл в сила на 10.12.2020г.; Електронен фиш серия К, №
3796181 от СДВР –****, съставен на 17.07.2020г., връчен на 19.07.2020г.,
влязъл в сила на 03.08.2020г. и Електронен фиш серия К, № 3481491 от СДВР
-****, съставен на 23.03.2020г., връчен на 25.06.2020г., влязъл в сила на
10.07.2020г., като същите са за нарушения по чл.21 от ЗДвП и наложените с
тях глоби са заплатени. Първият по време санкциониращ акт е за нарушение,
извършено на 17.08.2020г., второто е извършено на 17.07.2020г., третото на
23.03.2020г., а процесното нарушение на 19.03.2021г., като четирите
6
нарушения са осъществени за времето от 23.03.2020г. до 19.03.2021г. Това
обстоятелство само по себе си сочи, че в казуса безусловно е налице
системност при извършване от жалбоподателя ЯР. Г. Р. на нарушения за
скорост по чл.21 от ЗДвП, в рамките на една година, преди процесното
нарушение същият е извършил още три такива нарушения, за които е
санкциониран с влезли в сила санкциониращи актове.
Нарушението е осъществено от ЯР. Г. Р. и от субективна страна,
доколкото същият като водач на автомобила, допуснал нарушението и
именно като такъв е бил запознат със задълженията си по ЗДвП, включително
и с процесното такова, но въпреки това са е движил със скорост над
допустимата.
След като правилно е квалифицирал процесното административно
нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено в
условията на системност и предвид констатираното превишение, правилно
административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на
чл.182 ал.5 във връзка с ал.2 т.5 от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя
ЯР. Г. Р. законоустановените по вид и размер административни наказания
„Глоба“ в размер на 800.00 /осемстотин/ лева и наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца. Именно тези наказания,
предвид императивно установеният им характер, съдът намира за правилно
наложени и съобразни с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, което като правна последица
обуславя и неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с чл.58д т.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1116-000689,
издаден от Началник група към ОДМВР - **, Сектор „**“ - **, с който на ЯР.
Г. Р., с ЕГН **********, с адрес гр****, ул. „** **“ * ** **, за
административно нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.182 ал.5 във връзка с ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 800.00 /осемстотин/ лева и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението може да се обжалва пред **ски административен съд в 14-
дневен срок от обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
7