О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 287
гр. Шумен, 23.06.2020 год.
Шуменски
окръжен съд в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1.Теодора Димитрова
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Азадухи
Карагьозян в.ч.гр.д. № 141 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба вх.№ 1828/28.02.2020 г.
/п.кл.26.02.2020 г./ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С.,
представлявано от Д.Б.Б., действащо чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Б.,
против разпореждане № 317/05.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 120/2020 г. на НПРС, с
което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника А.С.А. за
сумите: 31,20 лв. - суми за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги; 158,40лв. застрахователна премия за периода от 01.12.2018
г. до 01.03.2019 г.; и 14,06 лв. лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 01.12.2018 г. до подаване на заявлението. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на районния
съд, че в договора за допълнителни услуги се съдържат неравноправни клаузи
/чл.143 ЗЗП/ и в частност клаузата за заплащане на застрахователна премия. Излага,
че те не са задължителна предпоставка за отпускане на заема, а се предоставят
само при изразено писмено искане с попълване на формуляр. На датата на
сключване на договора от „Микро Кредит“ АД, в качеството на застрахователен
посредник, е заплатена еднократно в полза на застрахователя „Уника Живот“ АД
застрахователна премия, чрез което „Микро Кредит“ АД е изпълнило поето към
длъжника задължение по договора за допълнителна услуга - да финансира дължимата
по сключения договор за застраховка застрахователна премия, която на свой ред
кредитополучателият се задължава да му върне, съгласно договора за допълнителни
услуги. Вземането за застрахователна премия произтича от застрахователен
договор, който не е част от договора за потребителски кредит макар да
обезпечавал изпълнението му. Неправилни счита
изводите и за противоречие на претенцията за допълнителни услуги с чл.10, ал.2 ЗПК. Излага, че договорът за допълнителни услуги изчерпателно сочи вида и
действието, за които се събират такси. Между двата договора е налице връзка, доколкото
договорът за допълнителни услуги не може да бъде сключен самостоятелно. Счита, че
представянето на доказателства за отправено искане до кредитора и реално
представяне на исканата услуга би приравнило заповедното производство на
исково, при което последното би се обезсмислило и излязло извън целта си, а
именно - да провери дали вземането е спорно, за което е достатъчно твърдение на
заявителя че вземането съществува. Предвид изложеното моли съдът да отмени
разпореждането, в обжалваната част. Претендира разноски за въззивната инстанция
в размер на 15 лв. държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата
по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:
Ч.гр.д. № 120/2020 г. на НПРС е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ...
гр. С., действащо чрез пълномощника юриск. А.Б., против А.С.А.
от с. К......., за
парично вземане, произтичащо от Договор за заем CrediHome
№
1192-00041693 и Договор за допълнителни услуги към договора за заем, сключен
между „Микро Кредит“ АД и А.С.А. на 31.08.2018 г. В заявлението е посочено, че вземанията
по двата договора са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата
на Приложение № 01/08.03.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015 г. Паричното вземане е за главница по договора за заем –
405,74 лв. главница; 19,50лв. договорна лихва за периода
01.12.2018 г. – 01.03.2019 г.; 31,20 лв. –суми за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за посочения период; 158,40лв. застрахователна
премия за периода 01.12.2018 г. - 01.03.2019 г.; 31,53лв. лихва за забава по
договор за заем за периода от 01.12.2018 г. до подаване на заявлението;
14,06лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
01.12.2018 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва от
завеждане на заявлението – 31.01.2020 г., както и разноски по заповедното производство.
С Разпореждане №
317/05.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 120/2020 г. НПРС е отхвърлил частично заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
длъжника А.С.А. за сумите: 31,20 лв. –суми за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги; 158,40лв. застрахователна премия за периода от 01.12.2018
г. до 01.03.2019 г.; и 14,06лв. лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 01.12.2018 г. до подаване на заявлението. На
основание чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК е указал на заявителя
възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане. Съдът е изложил
мотиви, че заявлението се основава на договор с потребител,
който съдържа неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Сключването на
договор за допълнителни услуги не е част от основния договор, а клауза от
общите условия на договорите за заем, върху които заемателя не може да влияе.
Освен това договорът за допълнителни услуги не съдържа конкретни клаузи,
разпореждащи вида и стойността на тези услуги, очевидно е във вреда на
потребителя, като го задължава да сключи договор при значително утежняващи
условия, при което той е в очевидна невъзможност да прецени и крайната цена,
при която сключва договора за заем. Неравноправна е и клаузата за
застрахователна премия, тъй като не е предмет на основния договор за заем, а е посочена
като възможност в договора за допълнителни услуги. Липсват и доказателства за
извършени плащания към застрахователя. Освен това претенциите нарушават и
добрите нрави.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно чл.411,
ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл.411,
ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./
заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с
потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират
приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК
за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП,
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП
са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме,
че е налице неравноправна клауза.
В случая заявителят претендира заплащане
на неизплатен остатък за допълнителни услуги, описани в приложение № 1 към
договора, в размер на 31,20лв., считано от 01.12.2018 г. /падеж на първата
неплатена погасителна вноска/ до 01.03.2019 г. /падеж на последната вноска по
договора за допълнителни услуги/, съответно
обусловеното от него обезщетение за забава в размер на 14,06лв. Видно от
договора за допълнителни услуги и приложение № 1, същите са: 1. посещение в
къщи или на удобно място за събиране на вноската; 2. безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“
АД, 3.безплатно внасяне на вноски директно в офис на „Микро Кредит“ АД;
4.безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. без наказателна лихва при закъснение
до 15 дни.
Възможността на кредитора да въвежда
такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а
от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла
на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените
услуги са свързани с управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията
на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК. Същите
не представляват реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и
да носят допълнителни ползи за него. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК
видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и
точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една
от петте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. С оглед горното е
налице хипотезата по чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Досежно претенцията на заявителя за
сумата от 158,40лв. - застрахователна премия по
договора за допълнителни услуги, за периода 01.12.2018 г. – 01.03.2019 г. ,
съдът намира, че е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, което е основание
за отхвърляне на заявлението по чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК. Посочената клауза - Защита Пакет „Премиум Живот“ е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Същата е с цена, значителна по
размер /общо 237,60лв./, в сравнение с предоставената в заем сума /600 лв./,
което води до накърняване и на добрите нрави.
Следва да се посочи още, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит и се изчислява по формулата, посочена в Приложение № 1 към
чл.19, ал.2 ЗПК. В договора за кредит е уговорен ГПР 50,00%. Разходите
за процесните допълнителни услуги са част от общите разходи по кредита и следва
да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на чл.19, ал.4 ЗПК. Не е посочена и общата сума дължима от потребителя, съгласно чл.11, т.10 ЗПК и не е ясно какъв е общият размер на вноската, дължима от последния.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция счита, че разпореждането, с което е отхвърлено частично заявлението
за издаване на заповед по чл.410 ГПК е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
С
оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на жалбоподателя не се следват
разноски.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение жалба вх.№ 1828/28.02.2020
г. /п.кл.26.02.2020 г./ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С.,
представлявано от Д.Б.Б., действащо чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Б.,
против разпореждане № 317/05.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 120/2020 г. на НПРС, с
което е отхвърлено частично заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника
А.С.А., за сумите: 31,20 лв. - суми за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги; 158,40 лв. застрахователна премия за периода от 01.12.2018
г. до 01.03.2019 г.; и 14,06 лв. лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 01.12.2018 г. до подаване на заявлението.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.