Р Е Ш Е Н И Е
№ /05.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
участието на съдебен секретар **, като разгледа докладваното от съдията а.н.д.
№ 40/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Каварна СОТ” ЕООД, представлявано от управителя Д.Ч.,
чрез адв. Д.Д. ***, срещу наказателно постановление (НП) № 08-001969/367 от 30.11.2020 г., издадено от Ангел
Недялков Петров – Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ.
НП е
обжалвано от наказаното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. Релевират се доводи, че изложената фактическа обстановка в издаденото НП не
отговаря на обективната действителност, тъй като на работника **Н. е изплатено изцяло
полагащото му се възнаграждение за положен от него извънреден труд през месец
май 2020 г. Наложено е административно наказание за нарушение, което не е
извършено от жалбоподателя. Алтернативно се прави искане в случай, че съдът
приеме за доказано извършването на вмененото нарушение от страна на
жалбоподателя, то наказателното постановление да бъде изменено, като се
определи санкция в законовия минимум. Претендират се и сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на
сочените в нея основания и моли за цялостна отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а в условията на алтернативност за неговото изменение, с
налагане на имуществената санкция до определения минимален размер в
разпоредбата на чл. 414 ал. 1 от КТ.
Въззиваемата страна Дирекция
"Инспекция по труда" със седалище Добрич, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание
оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното
постановление. Твърди, че в хода на съдебното следствие е доказано извършване
на посоченото в НП административно нарушение, както и че не са налице сочените
от жалбоподателя основания за отмяна. Навежда твърдения за последващо съставяне
за нуждите на административното производство на представените от жалбоподателя
писмени документи, с цел опровергаване вписаните в АУАН и НП обстоятелства. В
случай, че представените документи са били съставени на посочените в тях дати,
би следвало да бъдат приложени към преписката, за да бъдат съобразени от
проверяващите органи.
Контролиращата страна РП Добрич, ТО Каварна, редовно призована не изпраща
представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 08.07.2020 г. е
започнала проверка от К.С., ** – инспектори в ДИТ със седалище Добрич, на ЕООД
„Каварна СОТ” извършващо охранителна дейност на обект „Сити център Каварна”,
находящ се в гр. Каварна, ул. **с връчена призовка за представяне на трудови
досиета, ведомости за 2020 г., предварителни графици за работа и други
документи. Последвали са проверки на 14.07.2020 г. и на 14.09.2020 г. на
охраняваните обекти „Сити център Каварна” и на ветропарк „Св.Никола” край гр.
Каварна от инспектори на Д”ИТ”. Въз основа на представените документ на
15.07.2020 г. и на 14.09.2020 г. и при проверка на трудови досиета, присъствени
форми и представена книга за ежедневен инструктаж в обект ветропарк
„Св.Никола”, било установено, че през месец май 2020 г. **Н. на длъжност
охранител е с договорено работно време 4 часа, като същият е отработил 14 смени
по 12 часа или 168 часа при месечна норма 76 ч. Установено е, че лицето е
положило 92 часа извънреден труд при условията на сумарно месечно изчисляване на
работното време. От ведомостта за заплати за месец май 2020 г., е констатирано
че за положения извънреден труд на Н. не е начислено и заплатено възнаграждение. Въз основа на така
установеното инспекторите са приели, че ЕООД „Каварна СОТ” в качеството си на
работодател не е изплатил положения извънреден труд в размер на 92 часа от ** Н.
през месец май. Нарушението е извършено на 25.06.2020 г., а е установено на
01.10.2020 г. За констатираните по време на проверката нарушения на 01.10.2020
г. е съставен Протокол за извършена проверка изх. № ПР2018908, който е връчен
на 02.10.2020 г. на упълномощено от дружеството лице.
На 02.10.2020 г. К.Г.С.
– гл.инспектор при Д ИТ, съставила АУАН № 08-001969/02.10.2020 г., за това, че
при извършена проверка на ЕООД „Каварна СОТ” е констатирано от представените от
дружеството трудови досиета, присъствени форми, книга за ежедневен инструктаж в
обект ветропарк „Св.Никола”, че през м.май 2020 г. **Н. – охранител с
договорено работно време 4 часа, същият е
отработил видно от книга за ежедневен инструктаж 14 смени по 12 часа =
168 часа, при месечна норма 92 часа, при условията на месечно сумиране на
работното време. От ведомост зам. май 2020 г. е установено, че положеният
извънреден труд от лицето не е заплатен, с което ЕООД „Каварна СОТ” в
качеството си на работодател не е изплатило положения извънреден труд в размер
на 92 часа през месец май 2020 г. от лицето **Н. – охранител, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Нарушението е
извършено на 25.06.2020 г. и е установено на 01.10.2020 г. Към
административната преписка приложена по делото не е представена страницата от
АУАН съдържаща данни относно датата и начина на връчване на акта. Надлежното
връчването на акта не се оспорва от жалбоподателя, а и от депозираното на
05.10.2020 г. възражение, може да се направи извод, че същият му е надлежно
предявен и връчен.
От показанията на
разпитаната в съдебно заседание свидетелка К.С. се установи, че в хода на
проверката и е предоставена заповед № 5/03.01.2020 г. с определен в нея месечен
период на сумарно отчитане на работното време. След връчване на АУАН и в
тридневния срок за възражения по него упълномощения представител на дружеството
е представил заповед № 6/04.05.2020 г. с определен в нея шестмесечен период на
сумарно отчитане на работното време. Свидетелката заяви, че тази заповед не и е
била представена в хода на проверката, за да направи по нея своите заключения.
Съобразно новата заповед сумарното изчисляване на извънредния труд е следвало
да бъде изчислено едва след изтичане на шестмесечния период.
При разпита на
свидетеля **Н. се установи, че работодателя не му дължи никакви суми и всичко
му е изплатено. Вписаните в ордерите сума са за положен извънреден труд и са му
заплатени на посочените дати. С ордера с дата 15.05.2020 г. му е изплатена
сумата за извънреден труд за месец май. От
разпита на свидетеля ****ов Д. се установява, че на работниците се заплаща по
ведомост положения труд, а с разходен касов ордер е извършвано доплащане за
положения извънреден труд.
В хода на
административното производство от страна на жалбоподателя, бяха представени два
разходни касови ордера с дати 15.05.2020 г. и 17.06.2020 г. с вписани имена на
лице на което да се брои сумата „** Н.”
и „**”, посочени суми „610” и допълнителни вписвания „15 смени” и „изв.труд”.
От така оформените разходни ордери не може да се извлече достатъчно информация,
какво е точното основание за изплащане на сумите и за кои периоди се отнасят.
Посочените документи не кореспондират с представената от жалбоподателя заповед
№ 6/04.05.2020 г., която урежда
шестмесечен период на сумарно отчитане на работното време, при условие, че се
твърди с тях да е заплатен положен от работника
извънреден труд през месец май 2020 г.
Въз основа на
съставения АУАН № 08-001969/02.10.2020 г.
на 30.11.2020 г. било издадено обжалваното НП, в което била отразена идентична
фактическа обстановка описана в АУАН, като административнонаказващия орган
приел, че ”Каварна
СОТ” ЕООД в качеството си на работодател
не е изплатил на **Н. с ЕГН ********** – „охранител” възнаграждение за
положения от него през месец май 2020 г. извънреден труд в размер на 92 часа, с
което е нарушил чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. За извършеното
нарушение на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, на ”Каварна СОТ” ЕООД в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за
тяхното установяване: показанията на разпитаните свидетели К.Г.С., Т. **А., **Н.,
призовки за явяване и представяне на документи, протокол за извършена проверка изх.
№ ПР2018908/ 01.10.2020 г., АУАН № 08-001969 съставен на 02.10.2020 г., трудов договор № 017/15.06.2016 г., допълнително
споразумение от 01.06.2020 г., разчетно-платежна
ведомост на Каварна СОТ ЕООД за месец май 2020 г., присъствена форма за м.май
2020 г., страници от книга за инструктаж за м.май 2020 г., заповед №
5/03.01.2020 г., заповед № 6/04.05.2020 г.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка
настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна –
управителя на наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни
постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът
служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН)
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от
закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като липсват
допуснати съществени процесуални нарушения. При
съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и КТ. Спазени
са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН и НП съдържат всички
задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя.
Относно приложението на материалния административен
закон:
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ "извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време". За положен извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Положеният извънреден труд се заплаща с
увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не
по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време, което
се установи в конкретния случай от приложената по делото Заповед № 5/03.01.2020
г. на управителя на дружеството, представена в хода на проверката. Представената
след съставяне на АУАН Заповед № 6/04.05.2020 г. съдът приема, че е съставена в
последствие и то за нуждите на делото, т.к. същата не е била представена в хода
на самата проверка, въпреки неколкократното изискване на документи свързани с
уреждане на трудовите отношения с работника и начина на изчисляване и заплащане
на трудовото му възнаграждение. От друга страна от обясненията както на
работника, така и на упълномощеното от дружеството лице бе установено, че
извънредният труд е заплащан с разходни ордери отделно от определеното и
получавано възнаграждението по ведомост, като представените такива са за
заплащане на извънреден труд всеки месец.
Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да заплаща положения извънреден труд с
увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не
по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
В случая е безспорно, че към датата на извършване на проверката не са
представени доказателства за изплащане на дължимото за това възнаграждение на **Н.,
което е следвало да се осъществи при плащане на работната заплата за месец май
на 26.06.2020 г. Такива не са представени при съставянето на акта, нито в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При това приложение намира разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ, съгласно която на
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се налага наказание имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. Правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на „Каварна СОТ” ЕООД за деяние, което съставлява нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН
Настоящият случай не представлява маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за нарушенията от същия вид.
В случая е неприложима и нормата на чл. 415в от КТ,
която регламентира изрично въпроса за отговорността за маловажно нарушение в
трудовото законодателство. Посоченият текст предвижда налагане на
административно наказание в многократно по-нисък размер - имуществена санкция в
размер от 100 до 300 лева. За прилагане нормата на чл. 415в от КТ е необходимо
да са налице две предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след
установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работници и
служители. Липсата на която и да е от тях обуславя извод за неприложимост на
специалната разпоредба на чл. 415в от КТ. От изложената по-горе фактическа
обстановка и от събраните по делото доказателства се установи, че нарушението към
настоящия момент е отстранено и е изплатено дължимото възнаграждение.
Несвоевременното плащане на възнаграждението за положен труд обаче винаги е
свързано с неблагоприятни последици за работника или за служителя. Нарушението
по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, по повод което е издадено и процесното НП, е
резултатно, а не формално, и по хипотеза от него произтичат последици –
неплащането на дължими суми по трудовото правоотношение поражда за работника
/служителя/ имуществени вреди. Неизплащането на трудови възнаграждения за
положена през съответния месец работна сила е винаги неоправдано, тъй като
трудовите правоотношения са възмездни. При това, съобразявайки разпоредбата на
чл. 415в КТ, не се констатира кумулативното осъществяване на разписаните в нея
предпоставки за квалифициране на случая като маловажен.
Настоящия съдебен състав обаче намира, че наказващият
орган не е приложил правилно санкционната разпоредба на чл. 114а, ал. 1 от КТ
по силата на която е наложил на работодателя за извършеното нарушение
имуществената санкция в размер на 2000 лева - над минималния допустим
размер. Липсват данни за други нарушения на трудовото законодателство, за което
дружеството да е било санкционирано, поради което и не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, обосноваващи завишаване размера на наложената
санкция. Дори при проверката да са констатирани други нарушения на трудовото
законодателство, за последните дружеството следва да понесе отделно административнонаказателна отговорност. Ето защо съдът намира, че
необосновано АНО е наложил административно наказание в размер над минималния
предвиден в закона, поради което счита за справедливо санкцията да бъде
определена в минимален размер от 1500,00 лева, в който смисъл НП следва да бъде
изменено.
По разноските:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая
и двете страни са поискали присъждането на разноски. На настоящия състав е
служебно известно, че в практиката на съдилищата съществува разнобой относно
това на кого и в какъв размер следва да се присъдят разноски, в случите когато
е изменен само размерът на наложената санкция. Според едното виждане в този
случай следва да намери приложение принципът, важащ в гражданския процес и
разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по аналогия, че за
разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера, определен от
съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото
схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер
на санкцията, определена от съда, е без значение.
Настоящият състав възприема второто схващане по
следните съображения. В административнонаказателното производство пред районния
съд по аналогия приложение намират разпоредбите на НПК – чл. 84 ЗАНН и това не
е случайно, предвид сходството между двете производства. Общото правило по чл.
189, ал. 3 НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен – то той дължи
сторените в производството разноски, без значение какво наказание му е наложено
и дали въобще му е наложено наказание (примерно в случаите на чл. 183, ал. 3 НК).
Налага се извод, че осъждането за разноските е обвързано единствено с
установяване на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление по НК
или административно нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина
за образуване на производството и съответно за сторването на разноски от страна
на съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е какво
наказание ще се наложи или изобщо дали такова ще бъде наложено, доколкото основанието
за възлагане на разноските не е наложеното наказание, а извършеното
престъпление (нарушение). Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и
мотивите на Тълкувателно Решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г.,
ОСНК на ВС, където се приема, че ако НП бъде изменено и ако в производството
има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица,
свидетели и т. н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя, а не съразмерно.
В този смисъл съдът счита, че с оглед доказването на извършено нарушение от
страна на жалбоподателя, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло
сторените от АНО разноски.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното
заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от
80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените процесуални действия,
съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 08-001969/367 от 30.11.2020
г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Добрич, с което на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на „Каварна СОТ” ЕООД с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Симеон” № 5, вх. А,
ет.5, ап. 11, в качеството му на
работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 2000,00 (две хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 2000,00 лева на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, „Каварна СОТ” ЕООД с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Симеон” № 5, вх. А, ет. 5,
ап. 11, да заплати в полза на Дирекция
"Инспекция по труда" Добрич, сумата в размер на 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Добрич, по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……….………..