№ 236
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
в присъствието на прокурора Даниела Иванова Попова (Апелативна
специализирана прокуратура)
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 7 от 12.03.2021 г. постановена по НОХД № 521 / 2020 г.
Благоевградски окръжен съд е признал подсъдимия Д. Н. С., роден на *** г. в
с.***, общ.гр.***, жител и живущ в същото село, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, безработен, със средно образование, за
виновен в това че на 21.02.2018 г. в с.***, общ. ***, в жилището си,
находящо се на ул.“***“ № 13 в с.***, общ. *** и в лек автомобил марка и
модел „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, собственост на Д. Н. С., е държал
повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за
културното наследство /ЗКН/, представляващи движими културни ценности
по смисъла на чл.7 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред по чл.96, чл.97, ал.З и чл.98 от ЗКН и Наредба № Н-З/ОЗ.
12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра
на движими културни ценности, издадена от Министерството на културата,
на обща стойност 59 лева, а именно:
1
а. в лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег.№ *** е
държал: Крисп, Тесалоника 324 г. - монета, отсечена от бронз - бюст с лавров
венец и ризница, фолис: 19/20 мм, на стойност 15.00 лева; Костанций,
Тесалоника 336-337 г. - монета, отсечена от бронз - бюст с лавров венец,
18/18 мм, на стойност 15.00 лева; Елинистическа монета Ш-П век преди
Христа, 14/15 мм, на стойност 12.00 лева; Римска бронзова монета, силно
заличена с личаща на реверса контрамарка, 16/17 мм, на стойност 8.00 лева;
Еленистическа бронзова монета, силно заличена, непочистена 15/17 мм, на
стойност 8.00 лева;
б. в жилище, находящо се на ул.“***“ № 13, ет.2 в с.***, общ. гр.*** е
държал бронзова антична монета, нечетима, 14/13 мм, на стойност 1.00 лева,
поради което и на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ и ал. 3 от НК вр. с чл.278,
ал.6, изр.1, пр.З от НК му наложил наказание „пробация“ за срок от 1 / една/
година, чрез следните пробационни мерки „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“.
Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това че на
21.02.2018 г. в жилището си, находящо се в с.***, общ. ***, ул.“***“ № 13,
ет.2 противозаконно е държал оръдие /специално техническо средство/ -
металдетектор, състоящ се от пулт за управление „Фактор 3000“ и търсеща
сонда марка „Bandito“, за който знае, че е предназначен за търсене на
археологически обекти, поради което и на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ от
НК вр. с чл. 277а, ал.7, пр.2 от НК му наложил наказание „пробация“ за срок
от 10 /десет/ месеца, чрез следните пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК окръжният съд е определил на
подсъдимия едно общо наказание измежду наложените, в размер на най-
тежкото от тях, а именно „пробация“ за срок от 1 / една/ година, чрез
следните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“.
Срещу присъдата на окръжния съд е внесена въззивна жалба от адвокат
2
Г. Ч. - защитник на подсъдимия С.. В жалбата се заявява, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна. Според защитата, при постановяването и са
допуснати съществени процесуални правила и нарушен материалния закон.
Отделно се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо и не
съответства на обществената опасност на деянието.
В допълнително писмено изложение към жалбата, депозирано пред
въззивния съд, адв.Ч. навежда допълнителни доводи в подкрепа на
оплакванията си. Твърди, че обжалваната присъда е постановена при
неправилно установена фактическа обстановка и на преврантно тълкуване на
приобщените по делото доказателства. При постановяването й, съдът не
обсъдил наведените в хода на производството възражения на защитата.
Защитникът поддържа, че с оглед установената в хода на делото фактическа
обстановка, подсъдимият не е осъществил състава на чл.278 ал.6 пр.З НК. В
съдебния акт не бил съобразен различният режим, по който ЗКН е
регламентирал опазване, идентификация и регистрация на вещите с
характеристика на „културни ценности“ и на вещите с характеристика на
„археологически обекти“. „Археологическите обекти“ са подчинени на
самостоятелен режим по глава VII от ЗКН. Разграничение е въведено и в
Наказателния кодекс, като в чл. 278 ал.1 НК е криминализирано съответното
поведение на дееца към културните ценности, а в чл. 278 ал.6 НК-
противоправното поведение към археологическите обекти. Съпоставката
между двата текста показва разликите в обективните съставомерни признаци.
Срокът по чл. 93 т.1 от ЗКН, на който се е позовал подсъдимият, се отнася до
намерени и непредадени културни ценности. Монетите предмет на деянието
по чл.278 ал.6, са характеризирани едновременно като „културни ценности“ и
„археологически обект“. Държането на археологически обект, който не е
идентифициран и регистриран по реда на глава 7 от ЗКН е съставомерно по
чл. 278 ал.6 от НК.
Липсвали доказателства за начина на прибодиване на предметите на
престъплението, като подсъдимият твърди, че ги е намерил.
На следващо място, защитата изтъква, че в мотивите на присъдата
липсва решение на въпросите относно субективната страна на деянието.
Съдът неправилно приел, че се касае за умисъл за търсене на археологически
обекти, в отклонение от реда, установен в ЗКН.
По отношение на повдигнатото обвинение обвинение по чл. 277а ал. 7 пр.2 от
НК. закщитникът поддържа, че присъдата на БлОС в тази и част е
незаконосъобразна и неправилна, като не е доказана субективната страна на
деянието на подсъдимия.
За съставомерността на процесното деяние е необходимо да е
безусловно доказано държането на метал детектора/ което в случая не е
спорно/ и съзнанието на подсъдимия за неговото предназначение. Тези две
обстоятелства, не са установени по несъмнен и категоричен начин, и в
настоящият случай обуславят извода, че подсъдимият не е осъществил
3
състава на чл.277а ал.7 НК. На следващо място, за съставомерността на
деянието по чл. 277а, ал.1 от НК от обективна страна е от значение дали
деецът извършва без съответното разрешение действия по търсене на
археологически обекти, обстоятелство което не е доказано по никакъв начин.
В съдебно заседание пред въззивния съд се явяват Д.С. и защитникът
му адвокат Ч..
Представителят на САП поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна. От материалите по делото може да се направи извод за това,
че подсъдимият Д.С. е осъществил от обективна и субективна страна
деянието по чл. 278, ал. 6 от НК, както и по чл. 277а, ал. 7, пр. 2 от НК.
Първоинстанционният съд, според прокурора, е направил правилен анализ на
доказателствата, като е достигнал до извода, че подсъдимият С. е държал
повече от три археологически обекта, които представляват движими културни
ценности по смисъла на ЗКН, както и това, че е държал техническо средство
предназначено за търсене на археологически обекти. Тези изводи се базират
на събраните по делото доказателства, а именно: огледа, претърсването и
изземването, свидетелските показания. От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл като форма на вината, като всичко това правилно е
било анализирано в съдебния акт.
Защитникът адвокат Ч. поддържа, че първоинстанционната присъда е
незаконосъобразна, защото съдът не е извършил правилен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства. За да признае подсъдимия за
виновен за извършено престъпление по смисъла на чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК
ОС Благоевград неправилно бил приел, че става въпрос за целенасочено
търсене на археологически обекти. За да постанови присъдата си в тази част
БлОС се позовал само и единствено на показанията на двамата полицейски
служители, въз основа на които той изгражда своя извод, че подсъдимият
систематично се е занимавал с иманярска дейност. Съпоставени показанията
на двамата свидетели с останалия доказателствен материал по делото
безспорно установяват факта, че те не се подкрепят. Според защитника в
присъдата въобще не са взети предвид обясненията на подсъдимия, както и
обстоятелството, че по отношение на него досега няма влязла в сила присъда
и образуваните няколко досъдебни производства по същото обвинение са
4
били прекратени поради липса на доказателства. По-нататък адв.Ч.
възпроизвежда всички доводи, изложени в допълнението към въззивната
жалба.
Подсъдимият, при упражняване правото си на лична защита заявява, че
поддържа заявеното от защитника му.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият С. моли да бъде
оправдан.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно извърши цялостна въззивна проверка на правилността на
постановения съдебен акт, приема, че първостепенният съд правилно и
пълноценно е възприел като установена фактическата обстановка от
обективна страна, както следва:
Подсъдимият Д. Н. С. живее със семейството си на втори етаж от
къща, находяща се в с.***, общ. ***, ул. “***“ № 13, със средно образование
е, не е осъждан, реализира доходи от дейност по изкупуване и продажба на
гъби и боровинки.
На 21.02.2018 г., бил извършен оглед в дома му, по повод получен
оперативен сигнал в ГД „Национална полиция“ гр.София за престъпление
свързано с културни ценности. При огледа на жилището, както и на
собствения му автомобил м.“Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, намиращ се в
гаражно помещение, западно от къщата се наложило и извършването на
претърсване и изземване в условията на неотложност за времето от 09.45 часа
до 10.30 часа на 21.02.2018 г., тъй като били намерени, описани в надлежен
протокол и иззети като веществени доказателства следните предмети:
Обект № 1 - металдетектор с пулт за управление и търсеща сонда
марка „Bandito“;
Обект № 2 - 26 бр. монети с различна големина и форма, от които 21
бр. монети са от жълт метал, а 5 бр. монети са от бял метал;
Обект № 3 - 5 бр. монети от жълто-сив метал с различна големина и
5
форма, открити в пликче, поставено под касетофон в лек автомобил
м.“Фолксваген Голф“ с рег.№ ***. В протокола за претърсване и изземване
подсъдимият отбелязал, че предметите, намерени в дома му са негови, а за
монетите открити в лекия му автомобил, че ги е намерил 2-3 дни по рано.
Протоколът бил одобрен по съответния ред с определение № 932/22.02.2018 г.
по ч.н.д. № 130/2018 г. по описа на Окръжен съд гр.Благоевград.
Според заключението по изслушаната съдебно-нумизматична и
археологическа експертиза, както и от допълнителната експертиза към нея се
установява, че от 31 броя предмети /монети/, иззети с протокол за
претърсване и изземване от 21.02.2018 г., само 6 предмета /монети/
представляват археологически обекти и движими културни ценности по
смисъла на Закона за културното наследство /ЗКН/. Само те били от
културно-историческото наследство и като такива подлежали на
идентификация и регистрация по реда на Наредба № Н-3/2009 г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими
културни ценности, а именно:
Крисп, Тесалоника 324 г.
Л. FL IVL CRISP VS NOB
CAESARVM NOSTRORVM около VOT X/ TSAVI всичко във венец,
АЕ, фолис; 19/20 мм.; 3,38 гр.
Статус: Движима културна ценност по смисъла на ЗКН,
археологически обект. Автентична. Представлява монета, отсечена от бронз.
Част от културно- историческото наследство. Подлежи на идентификация и
регистрация.
Констанций, Тесалоника 336-337 г.
Л. FL IVL CONSTANTINVS NOB С
О.GLORIA EXERCITVS/SMTSr
Двама войника насреща, държат копие и щит, между тях две знамена
6
АЕ; 18/18 мм.; 1,75 гр.
Статус: Движима културна ценно по смисъла на ЗКН, археологически
обект; автентична. Представлява монета, отсечена от бронз. Част от културно-
историческото наследство. Подлежи на идентификация и регистрация.
Елинистическа монета Ш-П в. пр.Хр.
14/15мм.; 4,19 мм.
Статус: Движима културна ценно по смисъла на ЗКН, археологически
обект; Автентична. Част от културно-историческото наследство. Подлежи па
идентификация и регистрация. Оценка: 12.00 лв
Римска бронзова монета, силно заличена, на реверса личи
контрамарка. АЕ; 16/17 мм.; 3,22 гр.
Статус: Движима културна ценност по смисъла на ЗКН,
археологически обект, автентична, част от културно-историческото
наследство, която подлежи на идентификация и регистрация.
Елинистическа бронзова монета, силно заличена, непочистена.
АЕ; 15/17мм.; 4,15 мм.
Статус: Движима културна ценно по смисъла на ЗКН, археологически
обект, автентична; част от културно-историческото наследство, която
подлежи на идентификация и регистрация.
Бронзова антична монета, нечетима Бронз, 14/13 мм, 2,13 гр.
Физическо състояние: Лошо.
Статус: Движима културна ценност по смисъла на ЗКН,
археологически обект, автентична, част от културно-историческото
7
наследство. Подлежи на идентификация и регистрация.
Според вещото лице общата стойност на предметите, съставляващи
културни ценности и попадащи под действието на ЗКН била 59.00 лв.
За всички изброени по-горе археологически обекти, които е държал в
жилището и автомобила си, обвиняемият не бил подавал заявления за
идентификация и регистрация по реда на чл. 96-99 от Закона за културното
наследство и съгласно реда за извършване на идентификация на движимите
културни ценности, предвиден в Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. Това се
установява от писмата на председателите на нумизматично дружество
„Сторгозия“ гр. Плевен, сдружение „Съюз на нумизматичните дружества в
България“ гр.Велико Търново и на нумизматично дружество „Филипопол“,
които дружества имат правото да извършват идентификация и регистрация на
монети и монетовидни предмети съгласно ЗКН.
По отношение на намереното в жилището на обвиняемия веществено
доказателство, описано в протокола за претърсване и изземване като обект №
1 - металдетектор с пулт за управление и търсеща сонда марка „Bandito“ е
изслушана техническа експертиза, според заключението на която,
предоставеният за изследване металдетектор състоящ се от пулт за
управление „Фактор 3000“ и търсеща сонда марка „Bandito“ бил предназначен
за откриване на метали /монети/ в земната повърхност. Същият бил изправен
и технически годен за употреба по предназначение/.
Видно от писмо от Министерството на културата с per. № 04-02-
322/09.01.2020 г. /т. I, л.106-107/ от Д. Н. С. е постъпило заявление с вх. № 94-
00-91/17.01.2019 г. за регистрация на 1 бр. специално техническо средство в
Регистъра към Министерството на културата съгласно чл.152 ал.2 от Закона
за културното наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. на
Министъра на културата, но същото е различен модел и марка от открития по
делото. В писмото е отразено, че е постановен отказ за регистрация, който
бил съобщен на подсъдимия. На същият не било издавано разрешение за
теренни археологически проучвания съгласно чл.150 от ЗКН. Отделно от това
съгласно писмо с изх. № 21/09.06.2020 г. /т. II, л.107/, подписано от директора
на Исторически музей гр.Петрич, не са постъпвали искания за
идентификация/регистрация на монети или други движими културни
8
ценности от лицето Д. Н. С. към инкриминирания период. Според друго
писмо изх. № 3/ 03.02.2021г. същия Директор се установява, че подсъдимият
е предоставял на историческия музей вещи, които съгласно цитирани актове
за приемане и предаване били дарени от него и представлявали монети и
съдове, но в период 2004г. и с по- голяма давност.
При проверка на дейността на първата инстанция по събиране и
обсъждане на доказателствата, САС намира следното:
Окръжен съд Благоевград мотивирано е възприел описаната
фактическа обстановка въз основа съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства- цитираните съдебно-техническа и
съдебно-нумизматична експертизи, допълнителната съдебно-нумизматична и
археологическа експертиза, показанията на разпитаните свидетели К. Н. М.,
О. Г. К.. Доказателствата, събрани чрез гласните доказателствени средства и
експертни заключения кореспондират с находките отразени в протокола за
оглед на местопроизшествие, протокола за претърсване и изземване, ведно с
фотоалбума към него. Осъществените действия от подсъдимия за регистрация
на металдетектора, респ.отказът за неговото регистриране преди извършване
на деянието се установява от цитираното по-горе писмо от Мин.на културата,
съответно – липсата на подадено заявление за регистрация се установява от
цитираните писма от директора на Исторически музей Петрич, както и
писмата от нумизматичните дружества в Плевен и Велико Търново. От
същите се установява също така, че подсъдимият е активно ангажиран, като
любител, с нумизматична дейност, че членува в нумизматично дружество и
неговият интерес е трайно проявен. Тези обстоятелства се разкриват и от
обясненията на самия подсъдим, дадени пред съда в първата инстанция, като
в тази част въззивният съдебен състав ги възприема като доказателствено
средство и ги кредитира.
САС намира за неоснователни възраженията на защитата, изложени в
допълнението към въззивната жалба и поддържани в съдебно заседание, в
насока, че първостепенният съд не е обсъдил в мотивите на присъдата си
обясненията на подсъдимия С.. Това не е така, напротив – на стр.8 от
мотивите /л.96-гръб от НОХД/ окръжният съд е извършил анализ на
обясненията, но е приел същите като изразяване на защитна теза с цел
9
създаване на алиби. Въззивната инстанция се солидаризира с това становище
на първия съд /с изключение на обсъждането за частта им, обсъдена по-горе,
относно развиваната от подсъдимия дейност/. Действително, както е
съобразил и ОС, в обясненията на подс. С. се открива противоречие. От една
страна същият разкрива интерес и познания в областта на нумизматиката и
очевидно познаване на изискванията за законно държане на археологически
предмети и реда за идентификация и регистрация. Същевременно, С.
поддържа теза за случайно намиране на монетите, открити в автомобила му,
както и за наследяване на монетите, открити в дома му. На тези твърдения
относно начина на придобиване са противопоставими показанията на
свидетелите М. и К.. Свидетелят О. К. е присъствал непосредствено при
претърсването на адреса на подс. С., но като лице от състава на МВР по
смисъла на чл. 118, ал.1, т.3 от НПК, поради което и притежава свидетелска
годност, а показанията му почиват в максимална степен на непосредствени
възприятия.
С показанията на посочения и воден от подсъдимия свидетел Г. А. не
се разколебава обвинителната теза. Този свидетел заявява пред съда, че по
твърдения на подсъдимия, последният бил намерил монети и го потърсил за
консултация. Показал му намерените 2-3 римски монети и 2-3 елински
монети, но 4-5 дни след разговора им /в рамките на предвидения в закона 7-
дневен срок за представянето им в музей/ било извършено претърсването от
полицията. Въззивният съд установява вътрешно противоречие в показанията
на св.А.. От една страна същият заявява, че познава подсъдимия от повече от
17-18 години, потвърждава познанията и интересите на С. в нумизматиката и
дългогодишния му опит, съвместното им членство в нумизматично
дружество, но същевременно твърди, че подсъдимият се е консултирал с него
за намерени монети. По-нататък в показанията си свидетелят добросъвестно
потвърждава, че не може да отговори как точно подсъдимият се е сдобил с
тези монети. Следва да се отбележи, че според обясненията на подсъдимия
същият е намерил монетите, открити в автомобила му, т.е. – 4 елинистически
монети и една римска бронзова монета, а свидетелят А. твърди в показанията
си, че С. му е показал като „намерени“ 2-3 елинистически монети и 2-3
римски такива. Тези разминавания, включително и с обясненията на
подсъдимия, дават основание на съда да не кредитира в пълна степен
10
показанията на свидетеля А. и да отдаде приоритет на показанията на св.М. и
К., в тяхната кореспонденция с протоколите за претърсване и изземване и
заключенията на съдебните експертизи.
Свидетелските показания на М. Г. С. и В. Г. С. съдържат общи
изявления относно бита на подсъдимия и семейството му, лишени са от
конкретика относно предмета на престъплението, поради което и не
допринасят съществено за разкриване на фактите.
По делото се явява несъмнено доказано осъщественото държане от
страна на подсъдимия спрямо специално техническо средство -металдетектор,
предназначен за търсене на археологически обекти. Подсъдимият и защитата
не оспорват този факт, който се подкрепя и от протокола за претърсване и
изземване от 21.02.2018 г. с фотоалбум, в който протокол подсъдимият е
вписал изявлението, че е негов собственик. Спори се единствено относно
субективната страна на престъплението по чл. 277а, ал.7 от НК – че
подсъдимият не е знаел или предполагал, че служи или е послужил за търсене
на археологически обекти. Съдът в първата инстанция се е основал на
доказателствата по делото, свързани с дейността на подсъдимия по активно
търсене на такива предмети /св.К. и М., но и свидетеля А., воден от
подсъдимия/, членството на С. във Федерация по металдетектинг /според
обясненията на подсъдимия, който сочи за своя 30 годишна колекционерска
активност/, за да обоснове извода си по фактите, че подс.С. отлично е знаел,
че процесното техническо средство се ползва за търсене. Нещо повече –
видно от писменото доказателства- писмо от Директора на Ист.музей в
Петрич С. е направил опит за регистриране на устройството, но е получил
отказ, като въпреки това го е държал годно за ползването му с такова
предназначение. Ето защо и възражението за липса на субективен елемент от
състава на престъплението, заявено с писменото допълнение към въззивната
жалба се явява неоснователно.
По обвинението по чл. 278, ал.6, изр.1, пр.3 от НК съдът съобрази от
правна страна следното:
За осъществяването на конкретния престъпен състав чрез формата на
11
изпълнителното деяние "държане" не е достатъчно инкриминираните
предмети само да се намират на разположение, във фактическа власт на
дееца, било то у него самия и/или в използвано от него помещение, МПС или
друг движим или недвижим имот, а е необходимо деецът да има също така и
конкретно знание, съответно- представа за нахождението на тези предмети,
както и да има специфично отношение и намерение спрямо тях при
упражняването на фактическата власт, което при държането се изразява в
упражняване на физически контрол над тях.
Нормата на чл. 278, ал.6 от НК обявява за наказуемо осъществено от
наказателноотговорното лице държане /разглеждано от правото като
упражняване на фактическа власт върху вещта, без изявено отношение да
свои същата/, което държане да е осъществено спрямо „археологически
обект“, който не е идентифициран, но и кумулативно – не е регистриран по
„съответния ред“. Редът за идентификация на процесните движими вещи-
археологически обекти е предвиден в Закона за културното наследство ,
както и /към датата на осъществяване на деянието/ в Наредба № Н-3 от
3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на
движими културни ценности, в която се отдава регламентация и на реда за
идентификация и регистрирането им. Към момента на настоящото
произнасяне съответният ред е уреден в действащата Наредба № 1 от 16
февруари 2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите
културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности,
по силата на §2 от ПЗР на която се отменя горецитираната Наредба № 3 от
3.12.2009 г. и в двете наредби археологически обекти- монети, с произход от
територията на страната, които имат научна /историческа/ и експозиционна
стойност подлежат на идентификация и регистрация. В този смисъл, нормата
на чл.278 ал.6 от НК се явява бланкетна в частта, препращаща към специален
нормативно установен ред за идентификация и регистрация на
инкриминираните предмети. За да се ангажира наказателната отговорност на
дееца, следва вмененото му с обвинението поведение – действие или
бездействие да се съобрази с предвидения за това ред. Във формулираното
обвинение, разпоредбите на чл. 7, ал.1 и ал.3, както и чл.52 и чл. 53 т.1 от
Закона за културното наследство имат дефинитивен характер, като дават
легално определение на процесните вещи, съответно тяхната класификация
12
по историческа принадлежност и културна област на приложение. Тези
разпоредби не вменяват дължимо действие и бездействие и самостоятелно не
могат да ангажират отговорност на лице – държател на описаните вещи.
Съгласно чл.4, ал.3 от Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г.действаща към
извършване на деянието, на задължителна идентификация подлежат и
движими вещи по ал. 1 - движими археологически обекти или движими
археологически паметници на културата, върху които физически или
юридически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН.
Тази разпоредба задължава подс.С. дори и в защитаваната от него хипотеза
на „наследяване“ на държаните в дома му монети да извърши предвидените
действия, за да осъществява законосъобразно държане.
Законодателят е очертал обективните и субективни елементи на
състава на престъплението по чл.278, ал.6 от НК в условията на
кумулативност, както следва: 1. осъществяване на държане от дееца; 2.
предмет на посегателство да е вещ- археологически обект; 3. този обект да не
е идентифициран и регистриран по съответния ред.
За да се извърши преценка дали предметът на престъплението е
съответно идентифициран и регистриран, следва да се съобрази, че
приложното поле на Закона за културното наследство обхваща и
регламентира обществените отношения, свързани с опазването и закрилата на
културното наследство на Република България /чл.1 от ЗКН/. В Глава Шеста
на ЗКН дейностите по опазване на културното наследство систематично и в
хронологичен порядък са изброени както следва – „Издирване“ /Раздел I/ и
„Идентификация и регистрация“ /Раздел II/. Съгласно чл. 93, ал.1 от ЗКН,
лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и 91 от Закона за собствеността, е
длъжно в 7-дневен срок да уведоми най-близкия държавен, регионален или
общински музей. Безспорно, поставените под законова защита вещи следва
първо да бъдат открити, за да последва тяхната идентификация и
регистрация. Едва след намиране и уведомяване на компетентния орган става
възможно да се изпълни следващото се задължение за изискуемата
идентификация и регистрация, към реда за извършване на която препраща
нормата на чл. 278, ал.6 от НК. Правилно и обосновано,
първоинстанционният съд е съобразил, че не е налице такава хипотеза /на
„намиране“ на предмета на престъплението, което дефинитивно би следвало
да има случаен характер.
Възражението на защитника, изразено във въззивната жалба, че съдът
в първата инстанция не е отграничил предмета на престъплението /дали
процесните монети се явяват „културна ценност“ или „археологически
обект“/, САС намира за неоснователно. Културна ценност е общото
13
събирателно понятие за всички движими и недвижими вещи – обект на
засилена държавна защита, предвидена и регламентирана в Закона за
културното наследство. Културните ценности по своите същностни
характеристики могат да са движими и недвижими, както и такива с
нематериален характер /традиции, ритуали и др./. Археологическите обекти и
предмети са подвид на движимите културни ценности. Тяхната
идентификация и регистрация е предвидена в ЗКН и цитираната Наредба №
Н-3/3.12.2009 г. – към момента на извършване на деянието. Не е налице
„различна регламентация“ на реда за защита на тези вещи.
В обобщение, Софийският апелативен съд намира за правилен и
обоснован крайния решаващ извод на първостепенния Окръжен съд
Благоевград, че подсъдимият Д. Н. С., от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 278, ал.6, изр.1, предл.3 от НК,
за което е предаден на съд, поради което правилно и в съответствие и
прилагане на материалния закон, с присъдата го е признал за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Също така, доказателствено обусловен и правно обоснован се явява
решаващият извод на БлОС относно вината на подсъдимия по второто
повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 277а, ал.7 от НК.
Осъществен е от обективна и субективна страна състава на посочената норма.
Подсъдимият С. действително е държал в своя фактическа власт
инкриминираното специално техническо средство- металдетектор, съзнавал е,
че същото е предназначено за търсене на археологически обекти.
Престъплението е формално, извършено от субективна страна в условията на
пряк умисъл. Възражението на защитата относно липсата на субективно
отношение на дееца и в частност – за твърдяно незнание или липса на
предполагане за предназначението му се явява неоснователно, като за това
въззивният съд изложи мотиви по-горе.
Относно индивидуализацията на наложените наказания за извършените
в условията на реална съвкупност две престъпни деяния, Софийски
апелативен съд напълно се солидаризира с мотивите на окръжния съд за
наличие на достатъчно правни и фактически основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК, съответно за замяна на наказанието
„лишаване от свобода“ с „пробация“. По делото са установени единствено
смекчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства – добра
14
личностна характеристика на подсъдимия, семейна ангажираност, твърде
ниска стойност на предмета на престъплението. С основание като особено
смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетена дарителската дейност на
подсъдимия, който нееднократно е дарявал вещи на музея в град Петрич. По
мнение на настоящия въззивен съдебен състав, не може да се отчита като
отегчаващо вината обстоятелства степента на обществена опасност на
деянието, доколкото същата е отчетена от законодателя при определяне
степента на наказуемост на съставомерното деяние. Ето защо,
законосъобразен и пълноценно мотивиран се явява изводът на първия съд, че
и най-лекото предвидено в чл. 278, ал.6 и чл. 277а, ал.7 наказание би се явило
несъразмерно тежко за подс.С., като наказанието лишаване от свобода следва
да се замени с пробация, с определяне на двете задължителни пробационни
мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.
Не е налице основание да се приложи нормата на чл. 9, ал.2 от НК по
отношение на престъпленията извършени от подсъдимия въпреки
изключително ниската стойност на вещите –предмет на престъплението по
пункт първи от обвинението, само доколкото са осъществени от С. две деяния
в реална съвкупност, което по мнение на настоящия състав надхвърля
критериите за малозначителност.
Софийският апелативен съд намира основание за корекция на
присъдата единствено в частта относно размера на наложените наказания.
Съдът в първата инстанция, след прилагане на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е
определил за престъплението по чл. 278, ал.6 от НК наказание „пробация“ на
подс.С. за срок от 1 /една/ година, а за престъплението по чл. 277а, ал.7 от НК
– наказание „пробация“ за срок от 10 /десет/месеца, след което, на основание
чл. 23 от НК е определил общо наказание в размер на 1 година със същите
пробационни мерки. Въззивната инстанция счита, че справедливо наказание
за всяко едно от деянията, извършени от Д.С. се явява „пробация“ със същите
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, но в минималната
предвидена в ал.3, т.1 продължителност от 6 /шест/ месеца за всяко едно
престъпление, съответно- с едно общо наказание „пробация“ за срок от 6
/шест/ месеца. Съдебният състав в настоящата инстанция убедено счита, че и
в този минимален срок на продължителност на мерките по наложеното
наказание, подсъдимият би претърпял поправяне и биха се постигнали
15
успешно визираните в чл. 36 от НК корекционни и предупредителни, както и
обществено- превантивни цели. Това налага изменение на присъдата само в
осъдителната и част по отношение размера на наказанието.
Водим от изложените мотиви и на основание 337, ал.1, т.1, във вр. с чл.
334, т.3 и чл. 338, във вр.с чл. 334, т.6 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 7 от 12.03.2021 г. постановена по НОХД №
521/2020 г. на Окръжен съд Благоевград в наказателно-осъдителната и част,
относно наложеното на подсъдимия Д. Н. С. наказание „пробация“ за
престъпление по чл. 278, ал.6, изр.1, предл.3 от НК и за престъпление по
чл.277а, ал.7, предл.2 от НК, като
НАМАЛЯВА продължителността на пробационните мерки по чл. 42а,
ал.2 от НК, т.1“задължителна регистрация по настоящ адрес“ и т.2
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за
престъплението по чл. 278, ал.6, изр.1, предл.3 от от НК от 1/една/ година на 6
/ШЕСТ/ месеца.
НАМАЛЯВА продължителността на пробационните мерки по чл. 42а,
ал.2 от НК, т.1-“задължителна регистрация по настоящ адрес“ и т.2
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за
престъплението по чл.277а, ал.7, предл.2 от НК от 10/десет/ месеца на 6
/ШЕСТ/ месеца.
НАМАЛЯВА продължителността на пробационните мерки
“задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ по наложеното на основание
чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. Н. С. едно общо наказание
„ПРОБАЦИЯ“, от 1/една/ година, на 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
16
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17