Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.06.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
и
секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 13 808/2017 г., докладваното от
съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл.
124, ал. 1, пр. 1 от ГПК на К.И.Д. и К.И.Д.
срещу В.А.А.-Д., че ищците са собственици на по 3/12 идеални части от
апартамент на 8-ми етаж в блок 322, вход „А“, ж. к. „*****, гр. София. Този
апартамент е с площ от 109,04 кв.метра. Той е с идентификатор
68134.4089.449.1.16. Негови съседи са имоти с идентификатори: на същия етаж -
68134.4089.449.1.31, 68134.4089.449.1.15; под него - 68134.4089.449.1.14; над
него – няма. К.Д. и К.Д. са със съдебен адрес - адвокат В. Тодорова К.,***. В.А.-Д.
е със съдебен адрес - адвокат С.А.,***
[2] ОТХВЪРЛЯ следните
искове на К.И.Д. и К.И.Д. срещу В.А.А.-Д.:
1. по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, връзка с чл. 42,
б. „б“, връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за наследството ЗН) за обявяване за
нищожно на завещанието на И.Й.Д., съставено на 03.10.2014 г. в гр. Кане,
Франция поради несъставянето му в присъствието на двама свидетели;
2. по чл.
124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, връзка с чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. 1 от ЗН за
унищожаването на завещанието на И.Й.Д., съставено на 03.10.2014 г. в гр. Кане,
Франция;
3. иска по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от ГПК за
признаването на К.И.Д. и К.И.Д. за собственици на апартамента, описан в пар. 1,
за разликата над 3/12 идеални части за всеки от тях до претендираните по 5/12
идеални части за всеки от тях;
4. иска
по чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяването на запазени части на К.И.Д. и К.И.Д.
от наследството на И.Й.Д..
[3] ОСЪЖДА:
1. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.А.А.-Д. да
заплати на К.И.Д. и К.И.Д. 528,08 лева разноски по делото;
2. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К.И.Д. и К.И.Д.
да заплатят на В.А.А.-Д. 2 240,84 лева разноски по делото.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му. Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си
жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2%
държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ,
И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на
ищеца
[5] К. и К. Д. заявяват в искова молба от 30.05.2017 г., че на 02.01.2015
г. е починал И.Д., а те са негови син и дъщеря от брака му с Л.М., сключен на
23.03.1957 г. в Анкара и прекратен поради развод на 27.05.1987 г. По време на
брака на И.Д. и Л.М. те са придобили апартамент 16 в гр. София, ж. к. „*****“,
вх. *****. От брака си И.Д. и Л.М. са имали и трето дете А.Д., който е починал
през 2000 г. На 28.03.2015 г. е починала и Л.М., като е оставила за свои
единствени наследници по закон ищците К. и К. Д..
[6] На 23.09.2015 г. ответницата В.А.-Д.,
трета съпруга на И.Д., е вписала в имотния регистър завещание от И.Д. в нейна
полза. Ищците твърдят, че завещанието е нищожно, тъй като:
- е било нотариално, но при съставянето му не са присъствали двама
свидетели;
- е било с недопустим и невъзможен предмет, понеже в него е било вписано,
че се е завещавал имот по избор на В.А.-Д. без имотът да е бил конкретизиран.
[7] Ищците заявяват и, че завещанието е унищожаемо. Това според тях е така,
понеже в завещанието е била предвидена възможността за избор от В.А.-Д. кой
имот да получи без да е конкретизиран самият имот, т.е. налице е грешка.
[8] К. и К. Д. твърдят, че със
завещанието се е накърнявала тяхната запазена част от наследството на баща им.
Затова ищците молят съда:
1. да признае завещанието за
нищожно поради противоречие със закона, тъй като:
- е било нотариално, но при съставянето му не са присъствали двама
свидетели;
- е било с недопустим и невъзможен предмет, понеже в него е било вписано,
че се е завещавал имот по избор на В.А.-Д. без имотът да е бил конкретизиран;
2. или да признае завещанието за
унищожаемо, тъй като е било с недопустим и невъзможен предмет, понеже в него е
било вписано, че се е завещавал имот по избор на В.А.-Д. без имотът да е бил
конкретизиран. Ако съдът отхвърли първите два иска, ищците молят съда:
3. да ги признае за собственици на
по 5/12 идеални части от апартамента, а ответницата на 2/12 идеални части;
4. или да им възстанови запазените
части от наследството на баща им (исковата молба, л. 3-8 от делото на СРС).
2. По писмения отговор на
ответника
[9] В.А.-Д. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че завещанието е
било саморъчно, а не нотариално и е отговаряло на изискванията както на
френския, така и на българския закон. То е било сключено под условието В.А.-Д.
да получи разполагаемата част от наследството на съпруга си.
[10] В.А.-Д. твърди, че апартаментът не е бил притежаван от И.Д. и Л.М. в
режим на съпружеска имуществена общност, тъй като към момента на закупуването
му Л.М. е била френска гражданка и не е имала съгласието на българското
Министерство на финансите (МФ) за закупуването му. Ако съдът приеме, че Л.М. е
притежавала 1/2 идеална част от процесния апартамент, ответницата заявява, че
тя и И.Д. са придобили тази 1/2 идеална част чрез давностно владение от
15.11.1996 г. до 02.01.2015 г. Затова В.А.-Д. моли съда да отхвърли предявения
иск (писмения отговор, л. 28-30 от делото на СГС).
3. Насрещни твърдения и
искания на ищците
[11] Ищците са оспорили писмения отговор на ответницата. Те са заявили, че Л.М.
е била купувач по договора с държавата за покупка на процесния апартамент, като
тя е заплатила цената. И.Д. и Л.М. не са имали предбрачен договор и затова
апартаментът е бил притежаван в режим на СИО. След развода на И.Д. и Л.М. те не
са поделили апартамента и той е останал в обикновена съсобственост между тях
при равни дялове. В.А.- Д. не е придобила апартамента чрез давностно владение, понеже
ищците са владели апартамента, като ответницата е признала това чрез
декларацията, която е подала до данъчните власти след смъртта на И.Д.
(становището по писмения отговор, л. 46-49 от делото на СГС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ
ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[12] На 27.05.1981 г. от две свои сметки в Българска
външнотърговска банка Л.М. е превела на ВТО „КОРЕКОM“ 25 789,00 лева за покупката на апартамент 16, на 8-ми
етаж в блок 322, вход „А“, който се е намирал в гр. София, ж. к. *****
(апартамент 16) (фактурата и платежните нареждания, л. 153-155 от делото на
СГС). И.Д. и Л.М. са живели в Мозамбик, след което са се преместили в София. До
02.10.1984 г. Л.М. е работила в френското посолство в София, отдела за
външно-икономически връзки, след което тя е била преместена в посолството на
Франция в Тунис (писмото до от Л.М. до Министерство на правосъдието на Франция,
л. 103 от делото на СГС[1];
показанията на свидетеля С.Т., л. 163 от делото на СГС)
[13] На 04.06.1985 г. И.Д. и Л.М. от една страна и от друга
страна Столичен народен съвет са сключили договор за продажба на държавен
недвижим имот за апартамент 16. Апартаментът е бил с площ от 109,04 кв. метра. Той е с
идентификатор 68134.4089.449.1.16 (договора за покупко-продажба, л. 16 от
делото на СРС; схемата от АГКК, л. 15 от делото на СРС).
[14] Не се спори, че по времето, когато И.Д. и Л.М. са
закупили апартамента, те са били съпрузи. Не се спори също, че към този момент И.Д.
е бил български и френски гражданин, а Л.М. е била френска гражданка. Липсват
доказателства Л.М.-Д. да е имала разрешение от Министерство на финансите за
покупката на апартамент 16. Затова съдът приема, че тя не е имала такова. Л.М.е
работила в Тунис до 31.08.1985 г. (писмото, л. 103 от делото на СГС).
[15] Не се спори, че ищците К.Д. и К.Д. са деца на И.Д. и Л.М.
(вж. и решението за развод, л. 115-116 от делото на СГС; удостоверението за
наследници, л. 18-19 от делото на СРС; личния регистрационен картон, л. 17 от
делото на СРС). Бракът между И.Д. и Л.М.а е бил прекратен през 1987 г. (личния
регистрационен картон на И.Д., л. 17 от делото на СРС; призовката и решението
на Окръжния съд Грас, л. 114-125 от делото на СГС).
[16] След развода И.Д. е заминал да живее
във Франция. Той всяка година се е връщал в България и е оставал в апартамент
16 (показанията на свидетеля С.Т., л. 162-163 и на свидетеля Д.С., л. 165 от
делото на СГС). Понякога той е бил със съпругата си В.А.-Д.. Пред други хора те
са се обявявали като собственици на имота (показанията на свидетелите Н.А.и Д.С.,
л. 164-165 от делото на СГС). От 2000 г. до 2010 г. те са отдавали под наем апартамента
(показанията на свидетеля Д.С., л. 165 от делото на СГС).
[17] На 14.04.1998 г. И.Д. е подал данъчна декларация, с
която е декларирал апартамент 16. В нея той е посочил, че двамата с Л.М. са притежавали
по 1/2 идеална част от имота (данъчната декларация, л. 21-28 от делото на СРС).
[18] По това време К.Д. също се е грижел за жилището. Той
често е оставал в апартамента поне до 2007 г. (пълномощното, л. 112-113;
показанията на свидетелите С.Т. и Р.А., л. 162-164 от делото на СГС).
[19] На 03.10.2014 г. И.Д. е съставил завещание, като при
съставянето му не са присъствали свидетели. Завещанието е било написано изцяло
на ръка със синьо мастило на бяла хартия от една страница, съдържаща 23 реда. То
е започвало с думите: „[т]ова е моето завещание“ и е завършвало с: „[и]зготвено
и подписано саморъчно в Кане на трети октомври две хиляди и четиринадесета
година.“ Следвал е подпис. Със завещанието си И.Д. се е разпоредил с
разполагаемата част от наследството си, позволена от закона към деня на
неговата смърт (протокола на нотариуса и приложеното към него завещание, л. 32-35
от делото на СГС; становището на експерта-юрист доцент С., л. 438-445 от делото
на СГС).
[20] На 02.01.2015 г. И.Д. е починал (препис-извлечение от
акт за смърт, л. 36 от делото на СГС; удостоверението за наследници, л. 41 от
делото на СГС). Той е оставил за наследници по закон децата си К.Д. и К.Д., и
съпругата си В.А.-Д. (удостоверението за наследници, л. 41 от делото на СГС).
[21] На 28.03.2015 г. е починала и Л.М. (смъртния акт, л.
19-20 от делото на СРС). Не се спори, че тя е оставила за свои наследници по
закон децата си К.Д. и К.Д. (вж. и решението за развод, л. 115-116 от делото на
СГС).
[22] На 11.05.2015 г. завещанието на И.Д. е било депозирано в
кантората на нотариус в гр. Кане, Франция. Нотариусът е съставил протокол, с
който е обявил завещанието. В протокола нотариусът е посочил данните за
завещателя и е прикрепил копие от саморъчното завещание, като е описал неговия
вид (протокола и завещанието, л. 32-35 от делото на СГС; становището на
експерта-юрист доцент С., л. 442-443 от делото на СГС).
[23] На 24.08.2015 г. В.А.-Д. е подала декларация за
облагане с данък върху недвижимите имоти. С нея тя е декларирала, че на
основание завещанието на И.Д. е собственик на 1/2 идеална част от апартамент 16.
В.А.-Д. е декларирала още, че К.Д. и К.Д. са били собственици на по 1/4 идеална
част от апартамент 16 (декларацията, л. 29- 36 от делото на СРС).
[24] На 23.09.2015 г. завещанието на И.Д. е било вписано в
имотния регистър. В имотния регистър е било отбелязано, че В.А.-Д. е била собственик
на основание завещанието на 1/2 идеална част от апартамент 16 (справката от
имотния регистър, л. 14 от делото на СРС). За периода 2013 г. – 2016 г. К. и К.
Д. са заплащали местен данък за апартамент 16 и такса битови отпадъци (приходните
квитанции, л. 52-54). На 01.05.2017 г. К.Д. е сключил със С.М.договор за наем
за апартамент 16 (договора, л. 55-58 от делото на СГС)..
[25] К. и К.Д. са заплатили: 1 500,00 лева за адвокат
(л. 2 от делото на СРС); 732,12 лева държавна такса (л. 10 от делото на СГС); 5,00
лева за съдебно удостоверение (л. 134 от делото на СГС); 183,18 лева за превод
на документи за съдебна поръчка (л. 313, 329 и 346 от делото на СГС); 1 100,00
лева депозит за вещо лице (л. 428 от делото на СГС). Те са направили разноски
за общо 3 520,30 лева.
[26] В.А.-Д. е заплатила 2 000,00 лева на адвокат (л.
160 и л. 417-420 от делото на СГС); 550,00 лева за депозит за вещо лице (л. 431
от делото на СГС); 86,40 лева за преводи (л. 421 от делото на СГС). Тя е
направила разноски за общо 2 636,40 лева.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[27] Първите три иска на ищците са: иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК,
връзка с чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за наследството ЗН) за
нищожност на завещанието поради липсата на свидетели при изготвянето му; иск по
чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за нищожност
на завещанието поради невъзможен предмет; иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК,
връзка с чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. 1 от ЗН за унищожаемост на завещанието поради
грешка. Ищците са заявили, че предявяват третия иск алтернативно на първите два
– съдът да избере кой от тях да разгледа.
[28] Съдът не е обвързан от изявлението на ищеца как той предявява
обективно съединени искове - алтернативно или евентуално – и може той (съдът)
да определи това. Критерият, който се прилага, е дали:
- основанията (фактите), на които
са предявени исковете, се изключват или могат да са налице едновременно и
независимо едно от друго;
- какви са правните последици от
уважаването на всеки един от исковете.
[29] Когато основанието на
исковете (фактите, от които произтичат) са различни, но правните последици от
уважаването им са едни и същи, съединяването е алтернативно. Когато основанието
на исковете обаче, е едно и също или различно, но са различни правните
последици от уважаването им, съединяването е евентуално (решение на ВКС
392-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 487/2010 г.; вж. и решения на ВКС: 50 088-2022-II Г. О.
по гр. д. 4 409/2021 г.; 117-2016-III Г. О. по гр. д.
5 673/2015 г.; 97-2013-I Т. О. по гр. д. 196/2011 г.).
[30] В случая основанието (фактите, от които произтичат) първият и вторият
иск са различни (исковете за нищожност, но първият поради липса на свидетели
при изготвянето му, а вторият поради невъзможен предмет), но правните последици
са едни и същи. Затова съдът приема, че те са алтернативно съединени и
разглежда само първия иск – този за нищожност поради липсата на свидетели при
съставяне на завещанието. Основанието на първия иск и третия иск е различно и
правните последици от уважаването им също са различни. Затова съдът приема, че
те са предявени евентуално, т. е. ако съдът отхвърли първия иск, да разгледа
третия иск - за унищожаемост на завещанието.
[31] Ищците са предявили и още два иска: иск по чл. чл. 124, ал. 1, пр. 1
от ГПК за установяването, че всеки от тях е собственик на 5/12 идеални части от
апартамент 16; иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената им
част от наследството на И.Д.. При тези два иска основанието е различно и са
различни и правните последици от уважаването им. Ето защо съдът приема, че и те
са предявени като евентуални, ако съдът отхвърли третия иск, да разгледа
четвъртия. Третият иск е предявен евентуално на първите два иска, ако съдът
отхвърли първите два иска, да разгледа третия иск.
1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, връзка с чл.
42, б. „б“, връзка с чл. 24, ал. 1 от ЗН за прогласяване нищожността на
завещанието
[32] Нищожно е нотариално завещание,
ако при съставянето му не са присъствали двама свидетели (чл. 42, б. „б“ и чл.
24, ал. 1 от ЗН). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. процесното завещание да е
нотариално;
2. при съставянето му да не са
присъствали двама свидетели.
[33] Съдът установи, че завещанието, което И.Д. е оставил, е
написано на ръка. Следователно завещанието е саморъчно. Протоколът, който
нотариусът е съставил, е за обявяване на завещанието (по-горе пар. 21 и 25). Той
не променя вида на завещанието от саморъчно в нотариално. Ето защо не е налице
първата предпоставка за уважаване на иска и съдът го отхвърля.
2.
По иска по чл.
124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, връзка с чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. 1 от ЗН за унищожаемостта на завещанието
[34] Ако
завещанието е съставено поради грешка, то е унищожаемо (чл. 43, ал. 1, б. „б“,
пр. 1 от ЗН). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1.
да е изготвено завещание;
2.
то да е изготвено поради грешка (несъответствие
между действителната и изявената вола на завещателя).
[35] Съдът установи, че И.Д. е изготвил саморъчно завещание.
Съдът не установи в завещанието да е било изготвено поради грешка, защото не
установи да е налице несъответствие между действителната и изявената воля на И.Д..
Съдът установи, че И.Д. е завещал на В.А.-Д. разполагаемата част от имуществото
си, т. е. от всичко, което той е притежавал, а не от конкретно посочена вещ. Законът
допуска подобно завещателно разпореждане. Не е налице предпоставка за
уважаването иска и съдът го отхвърля.
[36] Не са налице предпоставките за уважаването на иска.
Затова съдът го отхвърля.
3.
По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от ГПК за
установяването, че ищците са собственици на по 5/12 идеални части от апартамент
16
3.1.
По основателността на иска
[37]
Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките
за уважаване на иска са: 1. ищецът да е собственик на недвижим имот; 2. той да
иска това да бъде установено спрямо ответниците.
[38] Към
1985 г. е действал Законът за сделките с валутни ценности и валутния контрол
(отм) (ЗСВЦВК). Съгласно чл. 23, ал. 1, б. „в“ от ЗСВЦВК (отм), без разрешение
на Министерство на финансите не могат да се извършват сделки и действия, с
които местни лица прехвърлят в собственост на чуждестранни лица имущества,
намиращи се в страната. Чуждестранни лица са:
- лицата,
излезли от България преди повече от шест месеца (чл. 5, ал. 2, б. „а“ от ЗСВЦВК
(отм);
- чуждите
граждани, обслужващи чуждестранните дипломатически представителства (чл. 5, ал.
2, б. „б“ от ЗСВЦВК (отм).
[39] Съдът
установи, че на 04.06.1985 г. И.Д. и Л.-М.са сключили договор със Столичен
народен съвет за продажбата на апартамент 16, като преди това чрез преводи от
сметки на Л.М. е била заплатена цената по сделката. Съдът също установи, че:
- към
този момент И.Д. е бил български гражданин, а Л.М. е била френска гражданка;
- Л.М.
е живеела в България до 02.10.1984 г., като е работила за френското посолство,
а след това е била преместена в Тунис, където е работила за френското посолство
до 31.08.1985 г.
[40] Към
04.06.1985 г. Л.М. е била повече от шест месеца извън България (от 02.10.1984
г. до 04.06.1985 г. са осем месеца). Следователно тя е била чуждестранно лице
по смисъла на чл. 5, ал. 2, б. „а“ от ЗСВЦВК (отм). Тя е била чуждестранно лице
и към 02.10.1984 г. по смисъла на чл. 5, ал. 2, б. „б“ от ЗСВЦВК (отм), защото
е била чуждестранна гражданка, обслужваща чуждо дипломатическо представителство.
[41] Като
чуждестранно лице, за да е могла да придобие собственост чрез сделка или други
действия, Л.М. е следвало да има разрешение от Министерството на финансите.
Съдът не установи тя да е имала такова. Следователно Л.М. не е придобила
апартамент 16. Той е бил придобит единствено от И.Д. (за подобни разрешения при
близки случаи, когато придобивната сделка е била сключена от двама съпрузи, за
единият от които е имало забранителен режим за придобиване на собственост в
България вж. решения на ВКС: 791-2011-I Г. О. по гр. д. 1 347/2009 г.;
523-2011-I Г. О. по гр. д. 3 114/2008 г.).
[42] И.Д.
е придобил правото на собственост независимо от това дали е бил местно или
чуждестранно лице по смисъла на ЗСВЦВК (отм), защото той е бил български
гражданин. Това е така, защото спрямо български граждани, които ЗСВЦВК (отм) е
приемал за чуждестранни лица, нормата на чл. 23 от ЗВСЦВК е била обявена за
противоконституционна с решение на КС 6/18.04.1996 г. по к. д. 31/1995 г. Ето
защо съдът не прилага чл. 23 от ЗСВЦВК (отм) по отношение на И.Д..
[43]
Разполагаемата част и условията за действителност на завещанието се определят
от правото на държавата, в която недвижимите вещи се намират (чл. 91, т. 8-9,
връзка с чл. 89, ал. 2 от КМЧП). Апартамент 16 се намира в България. Затова се
прилага българското право по отношение на определянето на размера на разполагаемата
част на И.Д. от неговото наследство.
[44]
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители
или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Разполагаемата
част на наследодателя е частта от наследството, вън от запазената част (чл. 28,
ал. 2 от ЗН). Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената
част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи
разполагаемата част при две деца е равна на 1/4 (чл. 29, ал. 3, изр. 2 от ЗН).
[45] Съдът
установи, че към момента на изготвяне на завещанието И.Д. е имал две деца и
съпруга. Следователно той е имал разполагаема част от 1/4. Така той е завещал
на съпругата си В.А.-Д. 1/4 идеална част от апартамент 16. Затова на основание
завещанието В.А.-Д. е придобила собствеността върху 1/4 идеална част от
апартамента. В наследството на И.Д. са останали 3/4 идеални части от апартамент
16.
[46]
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, децата на починалия наследяват
по равни части. Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете (чл. 9,
ал. 1 от ЗН).
[47] И.Д.
е оставил в наследството си за наследниците по закон 3/4 идеални части от
апартамент 16, които следва да се разделят на три равни части между двете му
деца и преживялата му съпруга. Така всеки от К. и К. Д. получава и става
собственик на 1/4 идеална част от апартамент 16, а В.А.-Д. на 2/4 идеални части
(1/4 по завещание и 1/4 по наследство). Исковете на К. и К. Д. са основателни
за по 1/4 идеална част или 3/12 идеални части и съдът ги признава за
собственици на по 3/12 идеални части от апартамент 16, като отхвърля исковете
им за разликата над 3/12 идеални части до 5/12 идеални части.
3.2.
По възражението на ответницата,
че тя и И.Д. са придобили апартамента по давност
[48] Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал. 1-2 от
ЗС). Владението трябва да е несъмнено и явно. Владението е
несъмнено, когато е осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на
владелеца да държи вещта като своя. То е явно, когато намерението на владелеца
да свои вещта за себе си е противопоставено на собственика и се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като това е
достигнало и до собственика (решения на ВКС: 1222-2008-ІV Г. О. по
гр. д. 3 941/2007 г.; 118-2013-ІІ Г. О. по гр. д. 1 535/2013 г.).
[49] Владелецът е добросъвестен, когато е
придобил собствеността от несобственик, но на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му е несобственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното
основание (решение на ВКС 1033-2010- II Г. О. по гр. д. 11/2009 г.).
Давностният срок е пет години при добросъвестно владение и 10 години при
недобросъвестно владение (чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС).
[50] За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Така съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако при спор за собственост съсобственикът съвладелец се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои. Тези свои действия той
трябва да е довел до знанието на останалите съсобственици (ТР на ОСГК на ВКС 1/06.08.2012
г. по тълк. д. 1/2012 г.).
[51] Затова съсобственикът, упражняващ
фактическа власт, трябва да докаже, че:
1. е демонстрирал явно и
недвусмислено намерение за своене върху целия имот;
2. това намерение да е било
насочено срещу съсобственика, не упражняващ фактическа власт;
3. съсобственикът, не упражняващ
фактическа власт, да е възприел това намерение и да не му се е противопоставил
или, ако го е направил, упражняващият фактическата власт да е отблъснал
фактическата власт на другия съсобственик (решения на ВКС: 43-2019-I Г. О. по гр. д.
2292/2018 г.; 802-2004-I Г. О. по гр. д. 544/2004 г.; 508-2003-I. Г. О. по гр.
д. 740/2002 г.; 775-1999-V Г. О. по гр. д. 1166/1998 г.).
[52] Съдът не установи след
смъртта на И.Д., В.А.-Д. да е демонстрирала явно и недвусмислено намерение за
своене. Дори да се приеме, че тя го е правила, не са били изминали нито пет,
нито 10 години от 02.01.2015 г., когато е починал И.Д. и В.А.-Д. е станала
съсобственик по завещание и наследство по закон на имота заедно с К. и К. Д.,
до подаването на исковата молба на 30.05.2017 г. Затова възражението е
неоснователно.
4. По иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН
[53] Съдът уважава частично предния иск. Затова съдът разглежда и иска
по чл. 30, ал. 1 от ЗН.
[54] Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер
на тази част поради завещания, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Следователно, за да уважи съдът иска, е необходимо да са налице следните
предпоставки:
1. да е починало лице, а негов наследник със запазена част да е
ищецът по делото;
2. приживе наследодателят да е направил завещание;
3. завещанието да накърнява запазена част на ищеца.
[55] Съдът установи, че И.Д. е починал, а неговите деца ищците К. и К. Д.
искат от съда да възстанови тяхната запазена част от наследството на баща им.
Съдът установи и, че приживе И.Д. е изготвил завещание. Налице са първите две
предпоставки за уважаването на иска.
[56] Съдът установи, че И.Д. е завещал разполагаемата си част. Затова
със завещанието не са били накърнени запазените части на К. и К. Д. от
наследството на И.Д.. Не е налице третата предпоставка за уважаването на иска и
съдът го отхвърля.
4.
По разноските
[57] К. и К. Д. търсят разноски. Те са направили такива
за 3 510,30 лева.
[58] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава частично за 3/12 идеални
части от търсени 5/12 идеални части исковете на ищците за признаването им за
собственици на апартамент 16, а отхвърля всички останали техни искове. Затова
съдът осъжда В.А.-Д. да заплати на ищците 528,08 лева (3 520,30:4х3/12:5/12)).
[59] В.А.-Д. също търси разноски. Тя е направила такива
за 2 636,40 лева.
[60] Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право
разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля три от четирите
предявени иска, а четвъртият го отхвърля за 2/12 идеални части при предявен
размер от 5/12 идеални части. Затова съдът осъжда К. и К. Д. да заплатят на В.А.-Д. 2 240,84 лева (2 636,40:4х3+(2 636,40:4х2/12:5/12)).
Съдия:
[1] Писмото е на френски, но
съдията успя да го преведе и го използва при постановяване на решението.