Решение по дело №229/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Д. А. Й., чрез адв. Г. С. С., АК Варна, против Решение № 10/23.01.2024 . на директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна /ТД на НАП - Варна/, в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240003-022-0000451/10.01.2024 г., на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Дирекция „Събиране“.

В жалбата се излагат подробни възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че неправилно с оспореното решение е прието, че с две разпореждания с изх. №№ С170003-105-0320804/06.12.2017г. и С190003-105-0189627/14.06.2019г. са били присъединени публични задължения в размер на съответно 4519.36лв. и 1939.51лв. и, че двете разпореждания са връчени на г-жа Д. Й.. Релевира довод, че от съдържанието на решението не може да се установи от описаните в него изискуеми публични вземания, от какво са произлезли – от декларации за ДОО и ЗО или са установени по реда на чл.108 и сл. от ДОПК. Не било посочено и за кои периоди се отнасят и това правела невъзможна преценката за момента на настъпване на давността. Намира, че при издаването на решението административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, състоящо се в неправилна преценка за прекъсването на давността с издаването на цитираните разпореждания за присъединяване на публични задължения. В подкрепа на релевираните доводи цитира Тълкувателно решение №7/15.04.2021г. постановено от Върховният административен съд по т.д. 8/2019г. Сочи, че задълженията, за които е образувано изпълнително дело № **********/25.02.2013г. са по издадено НП и глоба по фиш, като счита, че за същите не се прилага давността по реда на чл.171 и сл. от ДОПК, т.к към глобата били относими разпоредбите на ЗАНН, субсидиарно НК, а към задълженията за неплатени вноски по ДОО и ЗО били относими разпоредбите на ДОПК. Намира, че предвид регламентираната в ЗАНН давност от 2 години от датата на изискуемостта на глобата е следвало изпълнителното дело да бъде прекратено не по-късно от 25.02.2015г. Намира, че всяко присъединяване на задължения към изпълнителното дело след тази дата е нищожно. Въз основа на тези съображения отправя искане за отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът - Директорът на ТД на НАП - Варна, представляван от главен юрисконсулт Д. П., оспорва жалбата, като счита за правилен и законосъобразен оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК, срещу подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес – адресат на акта, пред родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима за разглеждане.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността на оспореното решение с оглед доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 10/23.01.2024 . на директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна /ТД на НАП - Варна/, в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240003-022-0000451/10.01.2024 г., на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Дирекция „Събиране“.

Решението е издадено от компетентен орган в предвидените форма, срок и при спазването на процесуалните изисквания, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.

За да издаде оспореният административен акт, решаващият орган е констатирал следното:

Производството пред решаващият орган е започнало по жалба на Д. А. Й. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С240003-022-0000451/10.01.2024г.

В ТД на НАП Варна е образувано изпълнително дело № **********/2013г. срещу Д. А. Й.. До г-жа Й. е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх.№ 0802-000001/04.03.2013г. за задължения по НП № 41/21.06.2011г. на РУСО-Варна и глоба по фиш №В0959338/13.09.2012г. на ОД МВР Варна.

С разпореждане за присъединяване с изх.№ С170003-105-0320804/06.12.2017г. към изпълнителното дело са присъединени публични задължения за ДОО, ЗО, УПФ в общ размер на 4519,36лв. към 06.12.2017г. Разпореждането за присъединяване е връчено редовно на задълженото лице на 15.12.2017г.

С разпореждане за присъединяване с изх.№ С190003-105-0189627/14.06.2019г. към изпълнителното дело са присъединени публични задължения за ДОО, ЗО, УПФ в общ размер на 1939.51лв. към 14.06.2019г. Разпореждането за присъединяване е връчено редовно на задълженото лице на 03.07.2019г.

За обезпечаване на публичните задължения по изпълнителното дело от страна на публичния изпълнител са предприети следните действия:

На 13.02.2020г. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки, е наложен запор на банкова сметка в ОББ АД. Запорното съобщение е получено в банката. От страна на публичния изпълнител е издадено Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с № С200003-029-0023823/30.07.2020г. връчено на ОББ АД на 10.08.2020г.

За обезпечаване на задълженията по изпълнителното дело е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С220003-022-0044113/27.06.2022г. и запорно съобщение с изх.№ С220003-119-0006401/27.06.2022г., с което е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – работодател „Максима България“ЕООД. Запорно съобщение с изх.№ С220003-119-0006401/27.06.2022г., с което е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – работодател „Максима България“ЕООД. Не са налични в преписката представена пред решаващия орган доказателства за връчването на запорното съобщение на работодателя.

За обезпечаване на задълженията по изпълнително дело е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, оспореното пред решаващият орган Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С240003-022-0000451/10.01.2024г., с което на Д. А. Й. на основание чл.200 и чл.202 от ДОПК във вр. чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в размер на 16 729.47лв. към 10.01.2024г. находящи се в три търговски банки: Общинска банка, Изипей АД, ОББ АД. Запорните съобщения са изпратени на трите банки, като по преписката е приложен отговор от ОББ АД с изх.№ на банката от 10.01.2024г.

При издаване на оспорения пред решаващия орган административен акт, публичният изпълнител е съобразил, че има риск от затрудняване на събирането на установеното и изискуемо публично задължение на г-жа Й., което е в размер на 16 729.47лв. към 10.01.2024г.

На 15.01.2024г. е постъпило искане от длъжника за погасяване поради изтекла давност на всички публични задължения по изпълнително дело № **********/2013г.

Във връзка с искането публичният изпълнител е издал Разпореждане с изх.№ С240003-137-0000371/18.01.2024г., с което на основание чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК вр. чл. 168, т.3 вр. чл.171,, ал.1 от ДОПК е прекратил поради изтекла погасителна давност публични вземания по ИД № **********/2013г. по ДОО, ЗО, ДЗПО в общ размер на 7057.96лв. и отказва прекратяване поради изтекла погасителна давност на публични вземания по ИД № **********/2013г. по ДОО, ЗО, ДЗПО в общ размер на 9704.69лв.

Решаващият орган е приел жалбата на Д. А. Й. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С240003-022-0000451/10.01.2024г. за частично основателна. Установил е, че обезпечителната мярка е наложена за задължения посочени в декларация обр.6 – ДОО, ЗО, УПФ, подадени от задълженото лице и не погасени в сроковете за доброволно изпълнение. Решаващият орган е посочил, че подаваните от задълженото лице декларации са годно изпълнително основание по арг. от чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК и направил извод, че правилно за задълженията декларирани в тези декларации публичният изпълнител е обезпечил публичното задължение.

Посочено е, че за прилагането на давността се изисква задълженото лице да подаде възражение и, че предвид разпоредбата на чл.225, ал.1 от ДОПК, производството по принудителното изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител. От доказателствата по преписката е констатирано, че г-жа Й. е предприела действия, насочени към публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство по давност едновременно с жалбата до решаващият орган. Установено е, че публичният изпълнител с разпореждане частично е прекратил производството по изпълнителното дело за сумата от 7057.96лв. и е отказал да прекрати производството за сумата от 9704.69лв.

Като е съобразил Разпореждане с изх.№ С240003-137-0000371/18.01.2024г., с което на основание чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК вр. чл. 168, т.3 вр. чл.171,, ал.1 от ДОПК е прекратил поради изтекла погасителна давност публични вземания по ИД № **********/2013г. по ДОО, ЗО, ДЗПО в общ размер на 7057.96лв. и отказва прекратяване поради изтекла погасителна давност на публични вземания по ИД № **********/2013г. по ДОО, ЗО, ДЗПО в общ размер на 9704.69лв., решаващият орган е отменил Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С240003-022-0000451/10.01.2024г. издадено от гл.публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта, с което са прекратени поради изтекла погасителна давност публични вземания по ИД № **********/2013г. по ДОО, ЗО, ДЗПО в общ размер на 7057.96лв. и потвърдил Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С240003-022-0000451/10.01.2024г. издадено от гл.публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта, в която публичният изпълнител е отказал прекратяване поради изтекла погасителна давност на публични вземания по ИД № **********/2013г. по ДОО, ЗО, ДЗПО в общ размер на 9704.69лв.

В хода на съдебното производство публичният изпълнител представя Справка за задълженията, плащанията, по които подлежат на разпределение от публичния изпълнител към дата 24.04.2024г., от която се констатира, че задълженията на г-жа Й. са формирани от данните по подадените декларации обр.6.

Горните факти съдът приема за установени от приложените писмени доказателства.

Спорът между страните е правен и се свежда до отговор на въпроса: налице ли са предпоставките за отмяната на Решение № 10/23.01.2024 . на директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна /ТД на НАП - Варна/, в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240003-022-0000451/10.01.2024 г., на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Дирекция „Събиране“.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК, съгласно която „Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.“.

От данните по делото се констатира, че не са налице следните, предвидени от чл.197, ал.3 от ДОПК основания за отмяната на обезпечителната мярка – длъжникът да е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът следва да разгледа останалите основания по чл.197, ал.3 от ДОПК..

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.5 от ДОПК „В случаите на уведомяване по реда на чл. 77, ал. 1 и чл. 78, ал. 1, когато от данъчно-осигурителната сметка на лицето, от търговската му и счетоводната документация или от други налични данни може да се направи извод, че лицето дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, публичният изпълнител може да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му въз основа на мотивирано искане от орган по приходите.“

Констатира се от представените доказателства, че в данъчно-осигурителната сметка на лицето се съдържат данни за наличие на задължения по декларация обр.6. От това следва, че е налице изпълнителното основание и задължение, което да подлежи на обезпечаване.

Неоснователни в този аспект са възраженията изложени от жалбоподателката в молба с.д. 6301/30.04.2024г. относно авторството на декларациите. Оспорването на съдържанието на декларациите не може да бъде валидно направено в хода на изпълнителното производство пред публичния изпълнител, т.к. ДОПК предвижда специален ред за установяването на публичните задължения. На публичния изпълнител са установени правомощия по обезпечаването и събирането на публичните вземания, не и по установяването им.

Неоснователни са доводите за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на жалбоподателката, за които изпълнителното производство не е прекратено. В приложената от публичния изпълнител справка се констатира наличието на задължения на г-жа Й., като публичният изпълнител подробно и мотивирано в Разпореждане с изх.№ С240003-137-0000371/18.01.2024г. е посочил кои от задълженията й са погасени по давност.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката относно давността за събирането на наложените НП глоби. Съгласно чл.162, ал.2,т.7 от ДОПК публични са държавните вземания по влезлите в сила наказателни постановления, поради което събирането им, включително и прекратяването на производството по изпълнението им е по реда на ДОПК и при установената по ДОПК давност.

Предвид своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, като съобрази фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената от процесуалният представител на ответника работа, Съдът намира, че следва да му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 340лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административен съд - Варна,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д. А. Й., чрез адв. Г. С. С., АК Варна, против Решение № 10/23.01.2024 . на директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна /ТД на НАП - Варна/, в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240003-022-0000451/10.01.2024 г., на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Дирекция „Събиране“.

ОСЪЖДА Д. А. Й. да заплати директора на ТД на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 340 (триста и четиредесет лв.) лева.

На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.