Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /28.03.2022
год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Деница
Кръстева, с участието на прокурор СИЛВИЯН
ИВАНОВ при Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от
съдията адм.д.№ 349 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.204 ал.3 от АПК вр.чл.5 §3 от ЕКЗПЧОС и е образувано по искова
молба от С.В.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.С.П. ***, против
Регионална здравна инспекция – Видин, представлявана от директора, с претенция
за репариране на причинени неимуществени вреди (невъзможност
за напускане на жилището, ограничение в свободата на придвижване в
пространството, притеснения, нервно напрежение, невъзможност за осигуряване на
съществуването, лишаване от храна, както и лишаване от възможност за снабдяване
с лекарства) в размер на 10 000лв, претърпени в периода
04.07.2020 г – 18.07.2020г, в резултат на незаконосъобразното му лишаване от
свобода въз основа на Предписание с идентификационен код 200704/111695, с което
ищецът е поставен под карантина за срок от 14 дни, оттеглено със Заповед
№РД-01-470/16.07.2020г на ответника.
Ищецът
е формулирал две групи възражения. Първата обхваща различни пороци от процесуално
и материалноправно естество, които според него резултират в нищожност на Предписанието
– липса на задължителни реквизити, неизпълнение на процедурата по връчването му
и т.н., както и липса на материално-правните предпоставки по действащото
българско законодателство и в нарушение на правото на свобода и сигурност по
см.чл.5 §1 б.“с“ от ЕКЗПЧОС, като едно от основните твърдения е, че Б. не е бил
болен от заразна болест по времето, когато е бил лишен от възможност за
свободно придвижване. Втората група обосновава претърпените неимуществени
вреди, както и за размера на претендираното обезщетение. С позоваване на
изобилна практика на ЕСПЧ и с развити подробно аргументи в подкрепа на всяко от
възраженията му, се претендира съдът да постанови незаконност/нищожност на
Предписанието, след което РЗИ-Видин да бъде осъдено да му заплати претендирата
сума от 10 000лв, както и присъждане на разноски по делото. В съдебно
заседание по същество адв.П. поддържа изцяло така предявената искова претенция,
като в допълнение сочи, че Предписанието е издадено и на отпаднало основание;
това възражение е доразвито в писмените й бележки.
С отговора си по
исковата молба с.д. №5953/19.04.2021г (л.54-57 по делото) ответната РЗИ – Видин, представлявани от
директора чрез процесуалния му представител ст.ю.к.В.Н., оспорват изцяло така
предявения иск, като на свой ред развиват подробни съображения за спазване на
процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон при издаване
на оспореното Предписание, отговаряйки на възраженията на ищеца в противния
смисъл, и твърдят, че предявеният иск е неоснователен поради липса на
незаконосъобразен ИАА. В този смисъл претендират отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски. В съдебно заседание по същество, надлежно
уведомени, не се представляват; ст.ю.к.Н. е депозирала писмено становище с.д.
№6204/26.04.2021г (л.90-91 по делото), с което оспорва исковата молба по изложените в
отговора подробни съображения, и настоява с решението си да отхвърли както претенцията
за обявяване на Предписанието за нищожно, така и тази за присъждане на
обезщетение.
Участващият в
производството представител на Варненска окръжна прокуратура изразява идентично
становище за неоснователност на предявения иск поради липса на елемент от
фактическият състав – нищожен ИАА, като счита, че издаденото на ищеца
предписание е издадено от компетентен орган и в изпълнение на въведените в
страната противоепидемични мерки със заповед на министъра.
След преценка на
събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването на осн.чл.61 ал.2 и чл.63 ал.1, ал.3, ал.5, ал.6
и ал.7 от Закона за здравето, чл.73 от АПК и чл.29 от Наредба №21/18.07.202005г
за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести (Наредба №
21/18.07.2005 г.), във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространяването на COVID-19 на територията на страната, обявеното
с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България
извънредно положение и във връзка със Съобщение на Комисията до Европейския
парламент, Европейския съвет и Съвета - COVID-19: Временно ограничение на
несъществените пътувания до ЕС от 16.03.2020г., СОМ(2020) 115, насоки и
практически указания на Европейската комисия от 16.03.2020г. и 30.03.2020г. във
връзка с разпространението на COVID-19, мерките и действията в тази насока,
както и предвид препоръки на Националния оперативен щаб, създаден със Заповед №
Р-37/26.02.2020г. на министър-председателя на Република България, са определени
конкретни противоепидемични мерки за територията на страната (заповедта е
публично достъпна на сайта на МЗ: www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/04/07/rd-01-183.pdf).
С т. II. 1 от заповедта е разпоредено всички лица, които влизат на територията
на Република България, с изключение на лицата по т.I.3, б.„б“ (медицински
специалисти, медицински научни работници и социални работници, когато целта на
пътуването е свързана упражняваната от тях професия), и „г“ (чуждестранни
официални длъжностни лица (държавни ръководители, членове на правителства и
др.) и членовете на техните делегации, както и дипломати, служители на
международни организации, военнослужещи и хуманитарни работници при изпълнение
на техните задължения), да се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома
или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава,
с предписание по образец (Приложение № 1) на органите на граничния здравен
контрол.
С последващи свои
заповеди министърът на здравеопазването е продължавал действието на
противоепидемичните мерки, съответно – променян е кръга на лицата – техни
адресати. Така с т.5 на негова Заповед №РД-01-372/30.06.2020г (л.43-45 по делото) е
разпоредено всички лица, пристигащи от територията на Обединено Кралство
Великобритания, да се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или в
друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с
предписание, издадено от директора на съответната РЗИ или оправомощено от него
длъжностно лице.
Тази заповед е
била действаща към 04.07.20202г, когато ищецът С.Б. е влязъл на територията на
Република България през ГКПП Видин – Връшка чука, пристигайки от Обединено
Кралство Великобритания – факти, които са безспорни между страните. Със Заповед
№РД-01-128/16.03.2020г на министъра на здравеопазването (л.58 по делото)
там е
разкрито временно звено за граничен здравен контрол, а със Заповед
№РД-01-50/14.05.2020г директорът на РЗИ – Видин е определил държавни здравни инспектори
за обезпечаване на непрекъснат денонощен режим на работа на звената на
територията на Видин, вкл. на ГПКК – Връшка чука, сред които е И.И.– инспектор,
Дирекция „Обществено здраве“. На осн.чл.61 ал.6 от ЗЗ и Заповед №01-333/12.06.2020г
на министъра на здравеопазването тя е издала оспореното Предписание
200704/111695 (л.41 по делото)
за
поставяне под карантина на С.В.Б., за срок от 14 дни с начална дата 04.07.2020г
на адрес ул. „Марица“ 30 в с.Пчелник, Община Долни Чифлик, обл.Варна. С т.14 на
посочената Заповед на министъра (https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/06/12/zapoved-rd-01-333-12-06-2020.pdf) е разпоредено, че по реда на т.13, т.е. с предписание
по образец на директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него
длъжностно лице, за срок от 14 дни са поставят под карантина и лицата, влезли
на територията на страната от други държави, посочени в заповед на министъра на
здравеопазването по чл.61 ал.2 и чл.63 ал.4 от ЗЗ. С т.2 и т.3 от оспореното
понастоящем Предписание на ищеца са наложени конкретни противоепидемични мерки,
като с т.6 му е указана и санкцията при неизпълнението им, а именно –
ангажиране на наказателна отговорност по чл.355 от НК. Предписанието е издадено
в електронна форма и по утвърден образец, и в него е указана възможността на
обжалването му – в 14-дневен срок от получаването му пред съответния
административен съд по реда на АПК. На ищеца е връчена и декларация за
запознаване с предписание за поставяне под карантина (л.14
по делото – приложение към исковата молба), удостоверено със саморъчно положен от Б.
подпис в разписката, попълнена на същата дата 04.07.2020г (л.42 по делото).
Според показанията
на св.Д. К.– майка на ищеца, след пристигането си от Великобритания той се
прибрал в къщата им в с.Пчелник, като вторият етаж на къщата бил изолиран само
за него, и прекарал карантината там. К.се грижела за него като му осигурявала
храна и вода ежедневно, понеже на него му било забранено да излиза навън. Пред
периода на карантината Б. бил проверяван дали я спазва от полиция, чиито
служители неколкократно посещавали адреса, но никой от здравните власти не се
обадил да попита как е. През цялото време свидетелката контактувала със сина си
предимно по телефона, или разговаряли през балкона, тъй като тя обитавала
първия етаж – поради това чувала как ищецът ходи през цялата нощ и не може да
спи, особено през втората седмица на карантината, защото бил затворен като
затворник. На 15-ти или на 16-ти юли той чул по телевизията, че отменят
карантината, но тъй като никой не му се обадил да му съобщи, той я спазвал до
19-ти юли. Няколко дни по-късно заминал обратно за Великобритания, като поради
карантината не могъл да посети зъболекар, каквато била целта на връщането му
във България. През месец октомври 2020г ищецът отново се върнал във България, и
тогава също бил под карантина.
Горната фактическа
обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена
въз основа на писмените доказателства по административната преписка, тези,
приобщени в хода на съдебното дирене, и от показанията на св.Д. К., които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената фактология съдът прави следните правни изводи:
По силата на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за
непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на
администрацията. Исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за
специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща
от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128 ал.1 т.5 от АПК.
С текста на чл.204
от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове
по Глава ХI от АПК, наред с общите предпоставки за
допустимост на исковете, предвидени в ГПК – така съгл.чл.204 ал.1 от АПК иск
може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение
от това правило е предвидено с ал.3 и ал.4 на същия текст, където липсва
изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или
съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието – в тези случаи нищожността/незаконосъобразността
се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Такъв е и
настоящият случай, в който според твърденията на ищеца претенцията му се
обосновава с твърдение за незаконосъобразност, а в условията на евентуалност –
нищожност на Предписание за поставяне под карантина от 04.07.2020г. Същото,
видно от определение №2010/.09.2020г по адм.д.№1634/2020г на АС – Варна,
оставено в сила с определение №№1159/29.01.2021г по адм.д.№11791/20г на ВАС –
София, VI отд. (л.82-85 по делото), не е било предмет на съдебен контрол преди
предявяване на настоящата искова молба. Искът е предявен на 17.02.2021г, в
рамките на общия 5-годишен срок след преустановяване на твърдяното увреждане на
19.07.2020г, от легитимиран субект – адресат на твърдения за незаконосъобразен/нищожен
акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по
същество искът е неоснователен.
Принципно основателността
на предявен иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е предпоставена от кумулативното наличие
на три предпоставки: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред,
включително нищожен или оттеглен (съгл.чл.204 ал.е от АПК), или
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при
или по повод изпълнение на административна дейност; вредоносен резултат, т.е. наличие
на реално претърпяна от ищеца имуществена и/или неимуществена вреда; и пряка
причинно-следствена връзка между тях. Липсата на който и да е от елементите на
фактическия състав на приложимата норма резултира в невъзможност за ангажиране
отговорността на държавата и общините по този ред. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, приложим по препращането на чл.144
от АПК, и за да бъде уважен искът ищецът дължи пълно и пряко доказване на
фактите от хипотезата на правната норма.
В конкретния казус
преценката за основателността на исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди е предпоставена от установяването на незаконосъобразност на
Предписанието за налагане на карантина. За да е допустимо това оспорване обаче,
същото следва да е предприето в законоустановения 14-дневен срок по чл.149 ал.1
от АПК, посочен и в самото предписание. То е връчено на ищеца на 004.07.2020г,
когато той е разписал разписката на л.42 по делото, а исковата молба с
оспорването му е депозирана в надлежния съд на 17.02.2021г, т. е. извън този срок.
При тези констатации просроченото оспорване на Предписанието с твърдения за
незаконосъобразността му не следва да бъде разглеждано – на обсъждане подлежат
само твърденият за нищожност на същото, защото могат да бъдат релевирани без
ограничение във времето на осн.чл.149 ал.5 от АПК.
В АПК не са уредени изрично основания за нищожност на
административните актове. Съдебната практика и правната теория са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК
в случай, че нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, още от момента
на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е
изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост: 1. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност
на акта; 2. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на
волеизявление (т.е. липса и на акт); 3.
Нарушенията на административнопроизводствените правила са основание за
нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление (например – поради липса на кворум);
4. Принципно нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора –
т.е. не е издаден на основание нито една правна норма, и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5.
Превратното упражняване на власт (несъответствието
с целта на закона) също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел – различна от
законоустановената – не може да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито
на който и да е друг орган, посоченият порок води нищожност.
Формулирано по
различен начин - за да е нищожен един административен акт, той трябва да е
засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо съществуването
му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви
правни последици за адресатите си, и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът е длъжен да го
отстрани от правния мир чрез обявяване на нищожността му, дори при липса на
нарочно искане за това съгл.чл.168 ал.2 от АПК.
Съобразявайки наведените в жалбата твърдения за нищожност и
с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът намира, че следва да се произнесе
по валидността на акта, като разгледа поотделно всяко едно от петте основания
за оспорване на административните актове по чл.146 от АПК.
Относно
компетентността на издателя: Т.5 от Заповед №РД-01-333/12.06.2020г и
т.5 от Заповед №РД-01-372/30.06.2020г – двете на министъра на здравеопазването,
се отнасят за всички лица, които влизат на територията на страната от
Великобритания, а не само за тези, за които има съмнение, че са заразени. Така
предвидените със заповедите здравна мярка е различна от мярката по чл.5 т.7 от
Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на РБ,
която дава правомощие на органите на граничен здравен контрол да поставят под
карантина физически лица само при съмнение, че са заразени. По този начин с
разпоредбата на чл.61 ал.2 от ЗЗ вр.т.5 от Заповед №РД-01-372/30.06.2020г на
министъра на здравеопазването е предвидена допълнителна здравна мярка по см.чл.3
ал.1 от цитираната Наредба, поради което длъжностните лица от съответната РЗИ,
в качеството им на органи, осъществяваща граничен здравен контрол, са
материално компетентни да я прилагат.
Съгл.чл. 4 от
Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на РБ,
граничният здравен контрол се извършва от регионалните здравни инспекции на
граничните контролно-пропускателни пунктове, където се установяват постоянни
или временни звена за граничен здравен контрол. Както вече беше посочено, със
Заповед №РД-01-128/16.03.2020г на министъра на здравеопазването (л.58 по делото)
на
ГКПП Връшка чука е разкрито временно звено за граничен здравен контрол, а със
Заповед №РД-01-50/14.05.2020г директорът на РЗИ – Видин е определил държавни
здравни инспектори за обезпечаване на непрекъснат денонощен режим на работа на
звената на територията на Видин, вкл. на ГПКК – Връшка чука, сред които е И.И.–
инспектор, Дирекция „Обществено здраве“, назначена със Заповед
№1-14/09.05.2013г на директора на РЗИ – Видин (л.77
по делото). С оглед наличните доказателства относно заеманата от
И.И.длъжност, възложените й компетенции и определеното място на извършването им
– здравен пункт на ГКПП Връшка чука, от където ищецът е влязъл на територията
на РБ от Великобритания, и при безспорния факт, че Предписанието е издадено
именно там на датата на влизането му в страната 04.07.2020г, съдът намира, че същото
е издадено от компетентен орган. Възраженията, изложени в писмените бележки, че
не е установено по безспорен начин, че именно И.И.е издател на оспорения акт,
са неоснователни. Както сочи самият пълномощник на ищеца, заверката на
документа като верен с оригинала с подписа на директора на РЗИ – Видин не води
до объркване – очевидно е, че същият е положен във връзка с удостоверителното
изявление, а не поради авторството на ИАА. Впрочем авторът на акта е
индивидуализиран ясно и недвусмислено в него – държавен здравен инспектор Искра
Илиева.
Относно пороци във
формата на оспорения акт: С отговора си по исковата молба ответникът поддържа,
че оспореното Предписание е издадено в електронна форма по начина и реда,
определен с Инструкцията за използване на мобилно приложение за издаване на
електронни предписания на ГКПП (л.73-76 по делото). В нейната т.6.3 се съдържат указания за подписване
на предписанието от адресата му, като от цялостното съдържание на Инструкцията
не може да бъде направен извод, че при електронното попълване и издаване на предписание
държавният служебен инспектор следва да я подпише, вкл. и чрез електронен
подпис. Установява се, че издаденото по този начин предписание представлява
електронно генериран документ, в който длъжностното лице следва да избере само
съответното ГКПП и единен граждански
номер на лицето, което ще бъде карантинирано – всички останали данни (имена, вид и данни на превозното средство, вида на
предписанието, което следва да му бъде издадено, адрес на карантиниране, т.е.
настоящия му адрес) са предварително
попълнени чрез интеграция с централни регистри, като още след входа в системата
чрез четирицифрен код на оператора (издателя на
предписанието) за верификация на екрана се визуализира
списък с всички лица на съответното ГПКК, за които няма издадено предписание
към момента. Карантинираното лице се запознава със съдържанието на
предписанието, като удостоверява това обстоятелство с подпис върху електронната
бланка – подписът на ищеца С.Б., идентичен с подписа му върху разписката на
л.42 по делото, е поставен и в долния ляв ъгъл на самото предписание на л.41 по
делото, върху изречението „Време за придвижване до адреса 16 часа“ , което удостоверява
спазването на процедурата при издаване на предписанието и надлежното
запознаване на адресата на предписанието с неговото съдържание. По изложените
съображения съдът в този си състав намира, че липсата на писмена форма на
оспорения ИАА в момента на издаването му не е толкова тежък порок, който да
повлича нищожността му, с оглед наличните доказателства, че такъв акт е издаден
на посоченото време и място и от вписания в него издател, удостоверено с
подписа на самия С.Б. като доказателство за тези обстоятелства, и за това, че
се е запознал със съдържанието на предписанието.
Относно допуснати
съществени процесуални нарушения: Такива в производството по издаване на
ИАА настоящият състав на съда не констатира. По изложените в предходния пункт
съображения съдът приема, че не отговарят на истината твърденията за невръчване
на предписанието на адресата му, съотв. и за незапозване със съдържанието му –
противното се установява с двата положени от него подписа (л.41 и л.42 по делото),
единият от които – директно върху съдържанието на акта. Невярно е и твърдението
за липса на дата на издаване на предписанието – номерът на същото е 200704/111695
– първата цифра е именно датата 04.07.2020г, а втората е генериран от системата
номер на самото предписание. В предписанието се съдържат фактическите и
правните основания за издаването му - причината за поставянето под карантина на
Б. е пристигането му от рискова зона - Великобритания, както и чл.61 ал.6 от
ЗЗ, посочена е ясно началната дата на карантината, за какъв период се поставя
лицето под карантина и на какъв адрес. По идентични на съображенията, изложени
по предходния пункт, съдът намира, че липсата на подпис на издателя на акта в
случая не повлича неговата нищожност. Смисълът на изискването на подписване на
акта е необходимостта да се гарантира, че именно това е волеизявлението на
лицето, посочено като негов издател – в случая обаче ИАА е създаден и издаден
от компетентното длъжностно лице в присъствието на адресата на предписанието, настоящият
ищец, който лично и непосредствено е възприел целият процес и го е удостоверил
с поставяне на подписа си на две места, вкл. и върху текста на самото
предписание. Поради това нито е накърнено правото му да разбере релевантните
факти, послужили като основание за карантиниране, т.е. за ограничаване на
правата му, нито пък изготвянето и/или подписването на предписанието по
различен начин би довело до различен краен правен резултат по същество.
В обобщение –
никое от сочените от ищеца – само по себе си или в съвкупност с останалите – не
е довело до липса на волеизявление, поради което съдът намира, че и в този аспект липсват
основания за претендираната нищожност на предписанието.
Относно
приложението на материалния закон: Неоснователен е и доводът за нищожност на
Предписанието като издадено на отменено правно основание. В него изрично е
посочено, че е издадено на осн.чл.61 ал.6 от ЗЗ и Заповед
№РД-01-333/12.06.2020г на министъра на здравеопазването, с чиято т.5 е въведена
задължителна карантина за срок от 14 дни за пристигащите от Великобритания
български граждани. Вярно е, че към 04.07.2020г тази заповед е отменена с т.22
на Заповед №РД-01-372/30.06.2020г, но според настоящия съдебен състав това не
квалифицира Предписанието като нищожно. От една страна към момента на
издаването му е действаща разпоредбата на чл.61 ал.6 от ЗЗ, която – както сочи
и адв.П. в писмените си бележки – следва да се разглежда във вр.ал.2 изр.второ
на същия текст, предвиждащ, че с цел предотвратяване разпространението на
заразни болести по ал.1 на задължителна карантина може да подлежат и лица,
влезли на територията на страната от други държави. От друга страна действащата
към момента на издаване на Предписанието Заповед №РД-01-372/30.06.2020г на
министъра на здравеопазването, издадена на същото правно осн.чл.61 ал.2, чл.63
ал.4, 5 и 11 от ЗЗ, съдържа в своята т.5 идентично предвиждане на това,
съдържащо се в т.5 на отменената Заповед №РД-01-333/12.06.2020г, а именно - въвежда
задължителна карантина за срок от 14 дни за пристигащите от Великобритания
български граждани.
Доколкото
проверявания ИАА в тази му част е издаден въз основа на конкретна действаща
правна норма – чл.61 ал.6 от ЗЗ, и при действието на последващата цитираната в
него заповед на министъра, но с идентично разпореждане за пристигащите от
Великобритания български граждани, както и от компетентен орган, в случая
липсва неправилно приложение на материалния закон изобщо, а актът не е издаден
въз основа на несъществуваща правна норма. Формулирано по различен начин - акт
с подобно съдържание е допустим от правния ред, тъй като е издаден от
компетентен орган и въз основа на съществуващи правни норми, в преследване на
законоустановена цел – опазване на общественото здраве в условията на обявена
световна пандемия от остро заразна респираторна болест, причинена от нов вирус.
Тези обстоятелства изключват както неправилното приложение на материалния
закон, така и противоречието на оспореното предписание с целта на закона, а
също и превратното упражняване на власт при издаването му. Разпоредените с него
правни последици не са нетърпими като противоречащи на правопорядъка по начин,
изключващ въобще настъпването им – именно до тези хипотези е ограничена
нищожността на административните актове. В този смисъл в случая не са налице
основателни възражения и относно противоречието на предписанието с целта на
закона и превратно упражняване на власт при издаването му.
Констатираната
липса на първата от трите кумулативно изискуеми предпоставки за основателността
на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – нищожен административен акт, квалифицира на
собствено основание предявеният от С.Б. иск като неоснователен, и налага
отхвърлянето му, без обсъждане наличието на останалите две предпоставки.
При този изход на
делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна. Тази на
ответната страна следва да бъде уважена на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от
Закона за правната помощ в размер на 150 лв. – над минималния по чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с отчитане на действителната
фактическа и правна трудност на производството по делото.
Така мотивиран и
на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.Б., ЕГН **********,***,
иск с пр.осн.чл.204 ал.3 от АПК вр.чл.5 §3 от ЕКЗПЧОС против Регионална здравна
инспекция – Видин, представлявана от директора, с претенция за репариране на
причинени неимуществени вреди в размер на 10 000лв, претърпени в периода
04.07.2020 г – 18.07.2020г, в резултат на незаконосъобразното му лишаване от
свобода въз основа на Предписание с идентификационен код 200704/111695, с което
ищецът е поставен под карантина за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН **********,***, да заплати на
Регионална здравна инспекция – Видин юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 (сто и петдесет)
лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: