Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 28.01.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично
заседание на 11.01.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело ***79 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.Б.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и А.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. С.П.М.,***, със съдебен адрес:***, *****, против Й.С.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 24 ЗН, и цена на иска 15 000,00
лева.
Ищците, чрез процесуалния си представител твърдят, че
били наследници по закон на М. П. С.,***, починала на ****.**** г., като нейни
низходящи (внуци) на основание чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Малко преди смъртта на наследодателката им М. П. С., починала на ****.**** г.,
на ****.**** г. било съставено Нотариално завещание ***, ****, рег. № ****,
дело ***/**** г., съставено от н.Д.К. рег. № ***. В завещанието било посочено,
че М. П. С. продиктувала на нотариуса следното: „Аз, М. П. С., завещавам на
своята дъщеря Й.С.Б. цялото свое имущество: движимо и недвижимо, въобще всичко,
с което разполагам към момента на своята смърт. Това е волята ми, с която желая
да се съобразят всички мои наследници“. Нотариусът преценил, че завещаното
имущество било на обща стойност 15 000 лв. Сочи, че вместо подпис, под
завещанието бил поставен отпечатък от пръста на завещателката М. П. С.. По този
начин, след смъртта на завещателката цялото нейно имущество преминало в
патримониума на ответницата Й.С.Б., като единствен неин наследник по завещание.
Твърди, че така съставеното нотариално завещание било нищожно на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, поради неспазване на разпоредбите на чл. 24 от ЗН при съставянето му.
Сочи, че в случая не било налице изявяване устно, ясно
и непосредствено на воля от страна на завещателя М. П. С.. Липсвало каквото и
да било изявление от нейна страна относно обективираното в процесното
завещателно разпореждане. Текстът на завещанието бил изготвен изцяло от
нотариуса без да е налице посочване от страна на завещателката какво следва да
бъде съдържанието на същото.
Твърди, че към датата на съставяне на процесното
завещание М. П. С. била в изключително тежко здравословно съС.ие. Същата
прекарала 2 пъти инсулт в края на 90-те години на миналия век. След изписването
ѝ от болничното заведение М. С. била
настанена в дома на ищците в гр. К., ул. „******“ ***, като те полагали
всички грижи за нея. Като допълнителна последица от прекараните инсулти, М. С.
била почти изцяло парализирана, със засегнат говорен апарат, почти не разбирала
какво ѝ се говори, не можела да говори, а само да издава неразбираеми
звуци, много рядко отделни срички и никога цели думи, като не могла да
употребява смислена реч, не могла да направи смислено изречение, общувала с
ищците и с останалите нейни близки и роднини единствено с жестове на очите.
Сочи, че съгласно правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗН,
при съставянето на нотариалното завещание нотариусът бил длъжен да запише
волята на завещателя, така, както тя е устно изявена пред него. В трайната и
непротиворечива съдебна практика било прието, че завещателят трябва да изрази
волята си пред нотариуса устно и непосредствено, което означава с цели изрази,
смислено и пълно, а не с отделни звуци или думи, и че нотариусът бил длъжен да
отрази точно изявената пред него воля.
Твърди, че нотариусът нямал право да запише в текста
на съставеното от него завещание съдържание, което не е изречено от завещателя,
нито съдържание, което нотариусът е формулирал по подразбиране в резултат на
свое умозаключение, дори ако то е потвърдено от завещателя, след прочитането му
от нотариуса. Сочи, че когато завещателят има говорни затруднения, които се
изразяват в неспособност да говори свободно с цели правилни изречения и дори да
изговаря цели думи, и не е в съС.ие да произнесе съдържанието на представения
текст, ако след прочитането на текста на изготвеното от нотариуса завещание,
завещателят е потвърдил, че е съгласен с написаното и нотариусът е преценил, че
завещателят не е глух нито ням, нотариусът имал право да запише точно
изреченото, когато прецени, че то отразява необходимото съдържание на
нотариалното завещание, но нямал право да замества изреченото със свои изрази и
формулировки, дори и ако след прочитането им от нотариуса неизречените от
завещателя изрази и формулировки били потвърдени от завещателя (в този смисъл е
Решение № 191 от 22.01.2019 г. по гр.д. ***87/2018 г. на ВКС, / г.о.).
Твърди, че към датата на изготвяне на процесното
нотариално завещание, завещателката не можела да изговаря думи и да съставя
изречения, и не била в съС.ие да изяви съзнателна воля за разпореждане с
имуществото си за след смъртта ѝ.
Сочи, че в вследствие на прекараните инсулти
завещателката била парализирана и не можела да се движи, включително и да движи
ръцете си и тази връзка тя не би могла и да положи самостоятелно, без чужда
помощ, отпечатък от пръста си вместо подпис. В случая липсата на подобно
отбелязване била в нарушение на разпоредбата на чл. 579, ал. 2 във вр. с чл.
189, ал. 1 от ГПК.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗН,
нотариалното завещание се извършвало от нотариуса в присъствието на двама
свидетели. и неспазването на това изискване водело до нищожност на нотариалното
завещание на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН.
Твърди, че в качеството си на инструментарни свидетели
били М.Г.И., ЕГН **********,***, и И.М.А., ЕГН **********,***, който към датата
на съставяне на процесното нотариално завещание е живял, а и към настоящия
момент живее, във фактическо съпружеско съжителство с ползвателя по завещанието
- ответницата Й.Б.. По този начин била нарушена разпоредбата на чл. 584, т. 3
от ГПК.
Заявява, в условията на евентуалност, че счита
нотариалното завещание за унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН,
тъй като при съставянето му наследодателката М. С. не била способна да
завещава.
Твърди, че от съдържанието на чл. 13 ЗН, по аргумент
за противното трябвало да се заключи, че не могат да се разпореждат със своето
имущество за след смъртта си чрез завещание неспособните да действуват разумно,
а такива били лицата, който не са поставени под запрещение, но поради друга
причина били в съС.ие на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав
разум и не можели да ръководят и да разбират постъпките си.
Сочи, че в условията на евентуалност, със съставянето
на нотариалното завещание били накърнени запазените части на ищците от
наследството на техния наследодател М. С..
Твърди, че съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато
наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството. Ищците били низходящи (внуци) на
завещателката. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, запазената част на
низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг (какъвто е настоящият
случай), е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца
или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Сочи, че
завещателката М. С. е имала две деца - Й.С.Б. и Б. С. Б., като синът ѝ Б.
С. Б. починал преди нея на 03.05.**** г., съответно в неговото коляно я
наследяват на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН внуците ѝ - ищците С.Б.С. и А.Б.С..
Твърди, че запазената част на низходящите на завещателката М. С. била 2/3 от
нейното имущество, като съответно за ищците тази запазена част се явявала в
размер от 1/3 част от наследственото имущество общо за двамата (по 1/6 за всеки
от тях).
Сочи, че с процесното нотариално завещание М. С. се
разпоредила за след смъртта си с цялото свое имущество, като по този начин
накърнила запазената 1/3 част на ищците. Твърди, че съгласно утвърдената
практика на ВКС, при универсалните завещания, при който завещателят се е
разпоредил за след смъртта си с цялото си имущество, намаляването им, за да се
възстанови запазената част, следва да се извърши направо в дробната част
съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН (в този смисъл са Решение № 184 от 31.10.2013 г.
по гр.д. № 1438/2013 г., II г.о.; Решение ***29 от 05.12.2013 г. по гр.д. №
3663/2013 г., II г.о.).
Твърди, че процесното нотариално завещание следвало да
бъде намалено с 1/3 част, като същата бъде възстановена на ищците като тяхна
запазена част от наследството на М. С..
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че Нотариално завещание ***, ****,
рег. № ****, дело ***/**** г., съставено от н.Д.К. рег. № ***, по силата на
което М. П. С., ЕГН **********, е завещала на Й.С.Б., ЕГН **********, цялото си
движимо и недвижимо имущество, е нищожно на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във
вр. с чл. 24 от ЗН.
В условията на евентуалност, моли съда да постанови
решение, с което да унищожи на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН Нотариално
завещание ***, ****, рег. № ****, дело ***/**** г., съставено от н.Д.К. рег. № ***,
по силата на което М. П. С., ЕГН **********, е завещала на Й.С.Б., ЕГН **********,
цялото си движимо и недвижимо имущество.
В условията на евентуалност, моли съда да постанови
решение, с което да възстанови на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН във вр. с чл.
29, ал. 1 от ЗН запазената част на С.Б.С., ЕГН **********, и А.Б.С., ЕГН **********,
от наследството на М. П. С., ЕГН **********, починала на ****.**** г., по иска
предявен срещу Й.С.Б., ЕГН **********, като намали с 1/3 завещателното
разпореждане, обективирано в Нотариално завещание ***, ****, рег. № ****, дело ***/****
г., съставено от н.Д.К. рег. № ***, по силата на което М. П. С., ЕГН **********,
е завещала на Й.С.Б., ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество.
Претендира разноски в производството.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника. На същия са
редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ответникът оспорва предявения главен установителен иск по
т.1 за нищожност на Нотариалното завещание /НЗ/ като неоснователен; оспорва
предявения евентуален конститутивен иск по т.2 за унищожаване на НЗ като
неоснователен.
Сочи, че признава предявения евентуален конститутивен иск по
т. 3 за намаляване на НЗ с 1/3 като основателен.
Твърди, че последният инсулт, прекаран от М. С., настъпил през зимата на **** г. - в началото
на м.Февруари **** г.
В съставеното НЗ, представляващо официален документ,
нотариусът изрично бил установил и удостоверил, че завещателката М. С. е
дееспособна, че разбирала смисъла и значението на завещателния акт, че желаела
да извърши завещателно разпореждане по своя воля. В съставеното НЗ,
представляващо официален документ, нотариусът изрично удостоверил, че
написаното от него завещателно разпореждане му било продиктувано от
завещателката М. С..
Твърди, че
съставеното НЗ било подписано от
завещателката М. С. съобразно правилото на чл.189, ал.1, изр.1 от ГПК - чрез
поставяне на отпечатък от десния й палец, поради което в текста на НЗ не е
необходимо да се прави нарочно отбелязване по реда на чл. 189, ал. 1, изр.2 от ГПК.
Сочи, че свидетелската несъвместимост по чл.584, т. 3 ГПК
било спрямо лицата по чл. 572 ГПК - за страните и участниците в нотариалното
производство. В производството по извършване на НЗ имало само една страна и
един участник - завещателят. При съставянето на процесното НЗ двамата свидетели
и завещателят М. С. не се намирали в отношения по чл.575 ГПК, не била нарушена
забраната на чл.584, т. 3 от ГПК.
Сочи, че признавал следните фактически и правни твърдения:
При съставяне на НЗ присъстващият свидетел И.А. бил във фактическо съпружеско съжителство с
ответницата Й.Б..
Двамата ищци, като законни наследници на завещателката М. С.,
имали право на запазена част от нейното наследство, която възлизала общо на 1/3
част от наследството. С процесното НЗ запазената 1/3 част на двамата ищци била
накърнена, поради което тя следвало да бъде възстановена чрез намаляване на НЗ
с 1/3. Предявеният евентуален иск по т. 3 за намаляване на НЗ с 1/3 бил доказан
по основание и размер.
Ответникът твърди, че при съставяне на НЗ завещателката М. С.
действала разумно, можела е да разбира смисъла и значението на постъпките
си, била способна да завещава.
Съставеното НЗ не било унищожаемо.
Твърди, че при съставянето на НЗ М. С. е можела да изрази
устно, ясно и непосредствено волята си. Макар трудно, бавно и лаконично, тя е
можела да говори, да артикулира смислена реч и ясни изречения. При съставяне на
НЗ завещателят М. С. била заявила устно своята воля пред нотариуса и двамата
свидетели. Написаното от нотариуса завещателно разпореждане му било
продиктувано от завещателката М. С..
Сочи, че след прекарания през зимата на **** г. инсулт и при
съставянето на процесното НЗ завещателката М. С. е имала частична пареза на
ръцете и не е могла да се подписва, поради което всички нейни писмени
волеизявления, вкл. и процесното НЗ, били извършвани по реда на чл.189, ал.1,
изр.1 ГПК чрез отпечатък на десния й палец. При съставянето на НЗ били спазени
всички императивни изисквания, правила и процедури на ЗНасл и ГПК, поради което
НЗ не било нищожно, а представлявало валидно и действително завещателно
разпореждане.
Сочи, че предявеният главен установителен иск по т.1 за
нищожност на НЗ е неоснователен, предявеният евентуален конститутивен иск по
т.2 за унищожаване на НЗ е неоснователен; предявеният евентуален конститутивен
иск по т.3 за намаляване на НЗ с 1/3 е доказан по основание и размер.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно
от приложеното по делото Нотариално завещание ***, ****, рег.№ ****, дело 2 от ****
г. на н.Д.К. *** действие РС-К., М. П. С. завещава на своята дъщеря Й.С.Б.
цялото свое имущество: движимо и недвижимо, въобще – всичко, с което разполага
към момента на своята смърт. Завещаното имущество по преценка на нотариуса е на
обща стойност 15 000,00 лева. Завещателят е поставели пръстов отпечатък, а
като свидетели на акта са присъствали М.Г.И. и И.М.А., които са поставили
своите подписи.
Видо
от Удостоверение за наследници изх. ***4/23.10.2019 г, издадено от с. Б., общ. М.,
обл. С., М. П. С. е починала на ****.****
г., като за нейни наследници са посочени: Й.С.Б. – дъщеря; Б. С. Б. – син,
починал на 03.05.**** г., който от своя страна е наследодател на синовете си С.Б.С.
и А.Б.С.. /В тази връзка са представени и Препис – извлечение от акт за смърт №
****/04.05.**** г., издадено от община К. и Удостоверение за наследници изх. ******/17.10.2019
г., издадено от община К./.
Във
връзка със здравословното съС.ие на завещателката М. П. С. по делото са приети
следните документи: Епикриза ИЗ **** от неврологично отделение на МБАЛ „*****. *******“
гр. К. с поставена диагноза „вътремозъчен кръвоизлив в хемисфера, субкортикален
– умерено тежка степен. Придружаващи заболявания: артериална хипертония,
ХССН.МСБ.“; справка от информационната система на НЗОК за ползваните услуги от
лицето М. П. С.; Медицинско досие – история на заболяване с ИЗ № *****/04.12.2009
г. на М. П. С. от неврологично отделение на МБАЛ „*****. *******“ гр. К.; 8
броя справки - информация за ползвана
медицинска помощ от НЗОК – гр. С.; Амбулаторен лист ***1/14.01.**** г. с
прилежащата към него Етапна епикриза на М.
П. С. от МЦ „П.б.“ ООД.
По
делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р М.К.,
неврохирург.
В
заключението на експертизата се сочи, че М. П. С. е боледувала от повишено
артериално налягане и хронична сърдечно съдова недостатъчност 3-4 степен на базата, на което е прекарала
няколко мозъчни инцидента.
Вещото
лице сочи, че при М. П. С. е имало на базата на прекараните инсулти
пареза на левите крайници и същото е довело до двигателен дефицит в тях. Графологичните
умения се нарушавали от мозъчно съдовата болест след прекараните исхемични и
хеморагичен инсулти, продължителната обездвиженост на тялото и крайниците на
базата на артрозни промени на ставите, коровата атрофия характерна за
възрастта,органната недостатъчност, хипотрофия на мускулния апарат на
крайниците,а от всичко това нарушение на финните движения на най-важния за
изява на човека орган -пръстите на ръката. Сочи, че нарушените графологични
възможности можело да доведат до механично и едномоментно
волеизлияние-отпечатък с пръстите,поради нарушената писмена изразяемост на
лицето. Говорът е затруднен от парезата на лицевият нерв, с което се нарушавало
звукообразуването в устната кухина и се нарушавал сложния механизъм за фонетичната
изява. Хората забавяли говора, за да успеят да произнесат правилно звуците,но
всичко било въпрос на механика, а не на засегнат говорен център на мозъка. Приемането
на храната и течностите също било затруднено /особено течните храни/ и често
изтичали от устата през паретичната страна навънка,а твърдите оставали между
бузата и венците.
Експертът сочи, че на базата на медицинската
документация в делото и на по -голямата част на свидетелските показания /четири
от шестте/ показвали, че М. е разбирала свойствата и значението на постъпките
си поради запазената доминантна лява хемисфера и липсата на увреда в нея. Същото
е доказано от медицинската документация, свидетелските показания на четирима от
свидетелите и много обстойно представеното описание/медицинско/ на свидетел Н.Я.,
който е посещавал М. всеки месец до два месеца преди кончината й.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетел
Д.Д.К., нотариус, заявява, че е запозната с нотариалното завещание. Твърди, че физическото и интелектуалното съС.ие
на завещателката го е изследвала при няколко посещение при нея, по молба на
нейната дъщеря.
Същата дама имала желание да остави
всичко движимо и недвижимо имущество, което притежава на нея. Посетила я няколко пъти, за да се убеди в дееспособността й и волята й. Дамата била в недобро физическо
съС.ие поради заболяване, мисли, че е
имала инсулт, но чрез откъслечени думи и разговор, тя изявила волята си поради
това че дъщеря й полагала грижи за нея, искала да остави всичко на нея след
смъртта си. Нейното волеизявление, като
уточнява, че не се сеща категорично,
това което е казала е – че иска да
остави всичко на дъщеря си. Разговорът бил бавен, труден. Нямало назначена
експертиза. Категорично се убедила във волята на лицето.
Сочи,
че завещателката не била положила
собственоръчно подпис. Волеизявлението
си тя формирала като кратко изречение. Начинът на подписване, понеже не можела
да положи подпис, затова преминавали към полагане на отпечатък на палеца от дясната ръка. Омастилявал се пръста на
лицето и тя лично, с нейна помощ си полага отпечатъка, защото хората не умеели физически
и технически да извъртят пръста си. Така станало, дори и преди били правили
пълномощно на същото лице. Така полагала подпис.
В
желанието й се убедила в предходна
среща. Не й е била такава практиката -
да я поканят и да отиде веднага с
компютъра. Завещанието се съставило след
първоначалната среща, официално със свидетелите, завещателката отново потвърдила,
написала на лист, върнала се в кантората, и после отново се върнала при нея и
разписали. Инструментарните свидетели не знае кой ги е посочил,
Сочи,
че поради заболяване и пареза на ръката с отпечатъкът завещателката е подписала
завещанието.
Свидетел
И.М.А., живее с Й.Б. на съпружески начала, желае да свидетелства, заявява,
че познавал М., бил свидетел при съставянето на
завещанието – било отдавна, преди 4 години, дата не помни. Явил се като
свидетел, трябвало да има такива, бил с М.. Завещанието се съставило в дома на Б.
Б., сина на М.. М. заявила на нотариуса, че иска, говорила бавно, но
разбираемо, да завещае всичко нейно на Й.
след като умре. Нотариусът излязъл, казал,
че ще се върне, обадил се, те били там, прочел много бавно завещанието и попитал
М. дали е съгласна – тя казала „Да,
съгласна съм“. Поднесли й тампон за печат, с палеца на дясната ръка тя
се подписала, никой не й помагал, с дясната ръка се обслужвала перфектно.
Сочи,
че М. имала инсулт, затова говорила трудно.
Тя била адекватна, не можела да се движи много, говорила бавно, била с „акъла“ си. През цялото време
можела донякъде да се обслужва сама, капела се като яде. Лично я е виждал, често ходил
там. Тогава не живеели заедно с Й..
Твърди,
че отпечатък се наложило да се направи, защото тя трудно си движела ръката,
сама положила отпечатък. Й. излязла, когато чели завещанието, били той и М.
там. След като се подписала, те си изписали имената и се разписали. Познавал и
другия свидетел.
В
деня на съставянето на завещанието не бил в съжителство с Й., тя обслужвала майка си и баща си, били приятели с нея.
Свидетел
М. Г.И., без родство със страните, заявява, че
познавала М. С., била свидетел за
завещанието. Познавала Й., тя я повикала. То се съставило в една къща до
линията, там живеела М., била болна, Й. била при нея. Отишли там,
нотариусът бил там преди тях, извикали
ги с И.А.. Било притеснително, жената била болна, постояли, точно не можела да предаде – искала
всичко на Й. да даде, малко бавно говорила. Твърди, че тя имала инсулт, била на леглото, подпряна с
възглавница. Нотариусът си водел записки, излезли, изчакали да се върне.
После прочете, каквото е написала,
попитала дали е вярно, това което е написала, тя казала „Да“. След това си
поставила сама пръстовия отпечатък, подала й тампон и листа. Не помни кой пръст
на коя ръка. Сочи, че тя не можела да се движи заради инсулта и не можела сама да
постави подпис. Там били още една жена,
може да е била с нотариуса. Тя
също записвала. После и те се подписали. Жената била адекватна.
Свидетел
Ц.К.С., без родство със страните, сочи,
че познавала М. от 1954 г., когато се оженила. Тя живяла от **** г. тук,
нейното съС.ие се влошило, дотогава били в Б., после ги взели в К. синът им и дъщеря им. Първо били при Й.,
после ги взел синът им – Б., живеели на „******“ ***.
След
като починал дядо С., я видяла – била неподвижна, неадекватна, само си мърдала очите. После през май, ****
г. починал синът й Б., отишла на погребението. Видяла я, съС.ието й било същото като през месец
януари, когато я видяла. Тя не можела да говори, Й. я хранила, на смъртта на Б.,
сварила Й. да й пуска вода в устата - ръцете били неподвижни, „като вдигнеш ръката
й, тя падаше“.
Твърди,
че не знае как са комуникирали, само
гледала, отваряла и затваряла очите. Нищо не можела да каже. Не се опитвала да
комуникира, според нея била неадекватна. Отваряла и затваряла очите.
Сочи,
че не знаела за завещанието, според нея М.
не можела сама да положи отпечатък, трябвало някой да я държи, за да го направи. Не била споделяла, че иска да завещае нещо на
детето си. През 2013-2014 г. говорили,
че „като си идем, двамата да се оправят“.
Твърди,
че познава И.А. визуално, знаела, че живее с Й., живеели заедно мисли, от
2012-2013 г.
Свидетел
Д. П. С., съпруга на С.Б.С., желае да свидетелства сочи, че познавала М. от
около 15 години, тя била баба на мъжа й. М. последно живяла при тях, къщата им
била близнак. Тя получила инсулт преди около 5 години, там останали да живеят с
мъжа си и сина им. Твърди, че през ден
ходила при тях да ги вижда след работа. Тя била неподвижна, не можела да се
храни сама, с памперси била. Къпели я на инвалидната количка. Тя с нея не е
говорила. С очи мигала леко. Къпела я
дъщеря й Й.. Не можела да се движи, хранела я дъщеря й, присъствала когато я е къпала и хранила. ПоС.но била на
легло, не била ставала, поддържали я да се облегне на леглото. Не била
разговаряла с нея. Пробвала, питала я как е,
но тя с думи не говорила. Нямала изобщо подобрение през цялото време.
Не
знаела за завещанието на М.. Устно М.
нямало как да изяви воля и да положи
отпечатък. И.А. го знаела от 15-16 години, той живеел с Й..
Нейният
последен контакт с М. бил като ходила да ги види, с Й.
се виждала повече, преди 3 години, не си спомня.
Свидетел
Н. С. Я., без родство със страните, лекар. Сочи, че М. С. познавала от преди да се разболее, през **** г. получила инсулт. Ходила там, дъщеря й била
там. В нервно отделение я посетила и после у тях.
Твърди,
че на М. не само медицинска помощ, й указвала, била с пареза на лява ръка и
крак. Много бавно говорила, влязла в
комуникация още в болницата с нея. След изписването й, И.А. я завел да я види в
къщата, където живеели, към западното, където тя лежала и се наложила да се
постави катетър. Затова ходила. Разговаряла с нея.
Контактите
с нея били всеки месец – за смяна на катетъра. Тя трудно говорила. Още като я изписали, започнала
по-енергично да движи лявата си половина. Можела да изяде храна, супа не можела,
държала в ръка банан. Била адекватна. Два
месеца преди да починела, тя не била
ходила.
Знаела,
че А. е мъжът, с който живеела Й., но не знае от колко време са заедно с Й..
Сочи,
че документация за посещенията й при М. не била попълвала. Знаела от Й., че М. изготвила завещание.
Според
нея М. можела да пише, пишела
„криволички“, карала я да пише, не знае как се е разписвала. Пишела на листчето
с дясната ръка. М. била грамотна, давала й книги да чете.
При така установената фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
От
събраните писмени и гласни доказателства, от заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и от обясненията на вещото лице в с.з. при
изслушването на СМЕ се установяват следните релевантни факти по спора:
При съставяне на НЗ завещателката М. С. е
действала разумно, можела е да разбира смисъла и значението на постъпките си, била
е способна да завещава. Преди, по време и след съставяне на завещанието М. С. е
имала пълноценни висши корови функции (ВКФ) - интелект, мислене, познавателни
способности, ориентация за време и място. Установеното в медицинската
документация обективно съС.ие на М. С. относно ВКФ е: контактна, адекватна,
ориентирана. При съставяне на НЗ нотариусът,
в присъствие на инструментарните свидетели, е установил и констатирал,
че завещателката М. С. е дееспособна, че тя разбира смисъла и значението на
завещателния акт, че желае да извърши завещателно разпореждане по своя воля.
При
съставянето на НЗ завещателката М. С. е можела да изрази устно, ясно и
непосредствено волята си. Макар трудно, бавно и лаконично, тя е можела да
говори, да артикулира смислена реч с ясни, къси изречения. При съставяне на НЗ М.
С. е заявила устно своята воля пред нотариуса и инструментраните свидетели.
Показанията пред КРС на нотариус К. и двамата инструментарни свидетели
установяват, че написаното от нотариуса завещателно разпореждане му е
продиктувано от М. С., в присъствие на свидетелите.
Съставеното
НЗ удостоверява извършената от завещателката М. С. волева, целенасочена
мисловна дейност, която е изявена от нея устно, лично и непосредствено пред
нотариуса в присъствието на двамата инстументарни свидетели.
Поради
влошеното й здравословно съС.ие през **** г. и след това М. С. не е могла да се
подписва, при което нейните писмени волеизявления, вкл. представените по делото
пълномощни с рег.№ ***/ 25.02.****г. и рег.№ ****/09.04.****г. на н.Д.К. и
процесното НЗ, са извършвани от М. С. по реда на чл.189, ал.1, изр.1 ГПК - чрез
отпечатък на десния й палец. Показанията пред КРС на нотариус Д.К. и на двамата
инструментарни свидетели установяват подробно и ясно обстоятелството, че при съставяне
на НЗ М. С. поради болест не е можела да подпише със саморъчен подпис, както и
извършените процедури и начина на подписване на НЗ от М. С. - чрез поставяне на
отпечатък от десния й палец.
Според
чл.24, ал.3 от ЗН при невъзможност завещателят да подпише НЗ той трябва да
укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди
прочитане на завещанието. Съгласно правната доктрина и съдебната практика на
ВКС, поставянето на отпечатък на пръст от ръка на завещателя е правомерен
способ за подписването на НЗ, при който не се прилагат изискванията на чл.24,
ал.З от ЗН.
Съставеното
НЗ е подписано от завещателката М. С. според правилото на чл.189, ал.1, изр.1 ГПК - чрез поставяне на отпечатък от десния палец, поради което в текста на НЗ
не е необходимо да се прави нарочно отбелязване по реда на чл.189, ал.1, изр.2 ГПК.
В
горния смисъл съдът се съобрази с практиката на ВКС - Определение № 973 по
гр.дело ***56/2011 г. на ВКС, 3 г.о. и соченото в него Решение № 719 по гр.дело
№ 1436/1999 г. на ВКС, 2 г.о., която постановява следното: При хипотезата на
чл.24, ал.2 от ЗН е необходим подпис на завещателя, който може да бъде положен
чрез отпечатък от десния му палец, а при хипотезата на чл.24, ал.З от ЗН
изявлението на завещателя замества неговия подпис. Т.е. завещанието не е
недействително поради неуказването на причината поради която не е положен
подпис, а е поставен отпечатък. Подписите се полагат съгласно общите
разпоредби, а по чл.24, ал.З от ЗН - само при липса на подпис.
Показанията
пред КРС на нотариус Д.К. и на двамата инструментарни свидетели установяват
подробно и непротиворечиво, че при съставяне на процесното НЗ са изпълнени изискванията
и процедурите предвидени в чл.24, ал. 1 и ал.2 от ЗН.
Свидетелската
несъвместимост по чл.584, т.З ГПК е спрямо лицата по чл.572 ГПК - за страните и
участниците в нотариалното производство. В производството по извършване на НЗ
има само една страна и един участник - завещателят. При съставяне на процесното
НЗ двамата инструментарни свидетели и завещателят М. С. не се намират в никое
от отношенията посочени в чл.575 ГПК, поради което не е нарушена забраната на
чл.584, т.3 ГПК.
В
съответствие с тези съображения са постановките на правната доктрина, която
приема, че пречките за свидетелстване по чл.584, ал.З ГПК при съставяне на
Нотариално завещание обхващат отношенията между свидетелите и завещателя.
Завещателят е единствена страна и участник в нотариалното производство и само
той се явява лице по чл.572 ГПК.
По
гореизложените съображения, предявеният от ищците главен установителен иск за
нищожност на НЗ е неоснователен, както и предявеният от ищците евентуален иск
за унищожаване на НЗ също е неоснователен.
Поради
изричното му признание от ответника, предявеният евентуален иск за намаляване
на НЗ с 1/3 е доказан по основание и размер.
Предвид
което съдът следва да отхвърли предявения главен иск за нищожност на НЗ и
предявения евентуален иск за унищожаване на НЗ като неосновател-ни и недоказани,
а следва да уважи предявения евентуален иск за намаляване на НЗ с 1/3 като
основателен и доказан, поради признанието му от ответника.
Относно съдебните разноски в производството:
С оглед изхода
на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 1 600,00, представляващи разноски за
адвокатска защита съгласно приложения Списък по чл.80 ГПК - в пълен размер.
Всичките разноски са направени за защитата на ответника по предявения главен
иск за нищожност на НЗ и за защитата на ответника по предявения евентуален иск
за унищожаване на НЗ.
Съдът
счита, че не следва да присъжда на ищците разноски по делото съразмерно на
уважения евентуален иск за намаляване с 1/3 на НЗ, тъй като ответникът изрично
признава този иск и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от С.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***
и А.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв. С.П.М.,***, със съдебен адрес:***, *****, против Й.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че Нотариално
завещание ***, ****, рег. № ****, дело ***/**** г., съставено от н.Д.К. рег. № ***,
по силата на което М. П. С., ЕГН **********, е завещала на Й.С.Б., ЕГН **********,
цялото си движимо и недвижимо имущество, е нищожно на основание чл. 42, б. „б“
от ЗН във вр. с чл. 24 от ЗН, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***
и А.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв. С.П.М.,***, със съдебен адрес:***, *****, против Й.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** в
условията на евентуалност иск, с който се иска да се унищожи на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН
Нотариално завещание ***, ****, рег. № ****, дело ***/**** г., съставено от н.Д.К.
рег. № ***, по силата на което М. П. С., ЕГН **********, е завещала на Й.С.Б.,
ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество, като неоснователен и недоказан.
УВАЖАВА предявения от С.Б.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и А.Б.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. С.П.М.,***, със съдебен
адрес:***, *****, против Й.С.Б., ЕГН
**********, с адрес: *** в условията на
евентуалност иск, като възстановява
на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на С.Б.С., ЕГН **********, и А.Б.С., ЕГН **********,
от наследството на М. П. С., ЕГН **********, починала на ****.**** г., по иска
предявен срещу Й.С.Б., ЕГН **********, като намаля с 1/3 завещателното
разпореждане, обективирано в Нотариално завещание ***, ****, рег. № ****, дело ***/****
г., съставено от н.Д.К. рег. № ***, по силата на което М. П. С., ЕГН **********,
е завещала на Й.С.Б., ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв. С.П.М.,***, със съдебен адрес:***, ***** да заплати на Й.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1
600,00 лева /хиляда и шестстотин
лева нула ст./ за разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: