Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.02.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На двадесет и втори януари година
2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 266 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ /в сила от
01.01.2016 год./,
както и иск чл.86 от ЗЗД.
По
изложените в исковата молба обстоятелства А.Л.М.
ЕГН:
**********, чрез адв.Ц.В., е предявил против Г. Ф., ***, по иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати
сума в размер на 360 000 лева, представляваща разликата между
заплатено извънсъдебно обезщетение и дължимото такова за претърпени
неимуществени вреди от множество тежки телесни увреждания, вследствие на ПТП,
настъпило на 27.03.2016 год. по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес” 230
Е, с рег.№********, ведно със законната лихва, считано от датата на
извънсъдебно частично изплащане на обезщетението – 30.12.2016 год., до
окончателното изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 27.03.2016 г. около 21,30ч., на второстепенен
път II – 37,
на 108 км. + 00 м., в посока град Панагюрище, на разклона на за с.Сбор, А.М.М.
при управление на лек автомобил „Мерцедес” 230 Е, с рег.№********, с
несъобразена скорост, губи контрол над управлявания автомобил и при наличие на
ляв завой на пътя, автомобилът продължава направо и след като напуска
очертанията на пътното платно, преминава косо десния банкет, навлиза в
затревената крайпътна площ и се преобръща с колелата нагоре. В резултат на
настъпилото произшествие пострадал А.Л.М., като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Мерцедес” 230 Е, който при преобръщането на
автомобила получил тежки телесни увреждания.
Сочи
се, че по случая било образувано ДП №437 /2016г. по описа на РУ гр.Пазарджик.
Твърди се, че в хода на разследването е установено, че от техническа гледна
точка причината за настъпилото произшествие е субективното поведение на водача А.М.М.
при управление на лек автомобил „Мерцедес” 230 Е, с рег.№********, който
не контролирал непрекъснато лекия автомобил, който управлявал, при което, при
ляв завой автомобила продължил направо, излязъл извън пътното платно, навлязъл
в тревната крайпътна площ, където се преобърнал по капак, при което тежко
пострадал ищеца А.Л.М..
Твърди се, че с одобрено Споразумение по НОХД № 2083/201г.,
по описа на Районен съд Пазарджик, водачът А.М.М. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.З, б."а", предл.1-во, вр. с
чл.343, ал.1, б."б", предл. 1 -во, вр. чл.342, ал.1 от НК, като
подсъдимият е осъден на „лишаване от свобода" за срок от две години, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На
подсъдимия А.М. било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и шест месеца. Одобреното от съда Споразумение, съгласно
чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда.
Подържа
се в исковата молба, че следва да бъдат зачетени последиците на одобреното от
съда споразумение на наказателния съд, което на основание чл.300 от ГПК е
задължително за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието по
отношение на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на
дееца.
Твърди
се в исковата молба, че в резултат на претъпяното ПТП ищецът е получил тежки травматични
увреждания, а именно:
-
Счупване
– изкълчване /фрактура с луксация/ на С6 – С7 шийни прешлени, причинило на
пострадалия трайно затрудняване движенията на врата за около 9-11 месеца;
-
Тежка
квадрипареза, причинена от увреждането на гръбначния мозък в шийния отдел на
гръбначния стълб, представляващо осакатяване на двата долни крайника;
-
Тежкостепенна
вяла квадрипареза на горните крайници, довела до невъзможност на движението на
горните крайници.
Твърди, че непосредствено след ПТП на
28.03.2016г. ищецът е транспортиран с
автомобил на Спешна помощ до в Спешено отделение на УМБАЛ „*******” ЕАД – П., където е
прегледан, изследван, консултиран, диагностициран и приет за оперативно лечение
в клиниката по неврохирургия, цервикална
екстензия със скоба за директна шийна тракция с натоварване 5 кг. На втори
етап, на 01.04.2016г. е проведена оперативна интервенция - предна дисцектомия
на ниво С6-С7, репозиция /наместване/ на фрактура - луксация на прешлените
С6-С7, декомпресия на гръбначния мозък на ниво С6-С7 прешлени, поставяне на
титаниева плака с 4 винта. На 12.04.2016г. А.М. е изписан от клиниката по
неврохирургия и е насочен /приет на 13.04.2016г./ към клиниката по ранна
рехабилитация и физикална медицина при същото здравно заведение. Лечението на
ищеца в УМБАЛ „********ЕАД -П.продължило в периода от 28.03.2016г. до
20.04.2016г. Твърди се, че по –късно ищецът
няколко пъти постъпвал на болнично
лечение - от 25.05.2016г. до 01.06.2016г. бил приет в клиниката по ранна
рехабилитация и физикална медицина при УМБАЛ „********ЕАД -П.с оплаквания за
невъзможност на движенията на четирите крайника, изтръпване на горни крайници,
стягане в гърдите и задух; в периода 28.09.2016г. до 05.10.2016г. отново бил в
УМБАЛ „********ЕАД –П.в хирургична клиника с оплаквания за пулсираща болка, в
периода 19.10.2016г. до 26.10.201бг., ищецът отново е хоспитализиран в клиниката
по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „********ЕАД -П.с оплаквания
от невъзможни движения за долните крайници и силно затруднени движения за
горните крайници. При следващата хоспитализация на 18.11.21016г. във Втора
хирургична клиника на болничното заведение на ищеца е извършена е оперативна
интервенция - инцизио и фасциотомия.
Твърди се, че въпреки проведеното лечение
ищецът останал с тежка пареза на двата долни крайника и почти невъзможни
движения на горните крайници причинени увреждане на гръбначния мозък. Въпреки
многократните хоспитализации състоянието му било непроменено, лечението се
провеждало в постелен режим и поставяне в инвалидна количка до състояние на
седеж, като с дори с количката А.М. не може да се придвижва сам, поради
парезата на горните крайници. Самостоятелното му изправяне е невъзможно и се
извършва от поне двама възрастни. Твърди се, че невъзможността за самостоятелно
обслужване, предизвиква у ищеца големи неудобства и притеснения. Тежко
преживява това, че е изцяло зависим от чужда помощ и тежи на семейството си.
Претърпял емоционален срив и се затворил в себе си.
Твърди се, че към момента на ПТП лек
автомобил „Мерцедес” 230 Е, с рег.№******** не е
имал, задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради което пасивно легитимиран по иска е Г. Ф..
След сезирането на Г. Ф. с молба вх.№ 24-01-
650/11.11.2016г. по случая образувана щета под № 210361/11.11.2016г. Твърди се, че след представяне на всички
писмени документи, във връзка с настъпилото ПТП, с писмо с изх.№
24-01-650/09.12.2016г. Ф.ът изплатил по щета № 210361 обезщетение в размер на 40 000
лв., което ищецът намира за силно занижено спрямо реалните вреди. Излагат се доводи, че справедливия размер необходим за репариране
на претърпените от ищеца тежки и необратими увреждания след процесното ПТП възлиза
400 000лв., предвид техния вид, обем и характер.
Ответникът Г. Ф., в
срока по чл.367 ГПК, депозира отговор, в
който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа,
че е платил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 40 000лв.,
което счита адекватно, съобразено с релевантните обстоятелства и наличието на
съществен принос на пострадалия. В отговора ГФ заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за когото твърди, че същия е пътувал без поставен обезопасителен
колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП, като непосредствено преди пътуването бил
употребявал алкохол заедно с виновния
водач, а по време на движение отклонявал вниманието му. Според ответника
поведението на пострадалия било зачетено
и в споразумението, с което приключило наказателното производство. Оспорва иска по размер, като поддържа, че
последния е завишен с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат,
не отговаря на броя и тежестта на уврежданията, икономическите условия в
страната и съдебната практика към датата на ПТП.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, на страната на Г. Ф., като трето лице помагач е конституиран – А.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***. на 19 юли 2017 год.
В допълнителна ИМ, депозирана в срока по чл.372 ГПК,
наведените от ответника възражения са оспорени, като бланкетни и
неоснователни.
В срока
по чл.373 ГПК, е постъпил допълнителен отговор, в който са доразвити
наведените възражения.
В открито
съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си адв. Цв.В. поддържа предявените
искове.
В
о.с.з. на 22.01.2019г. по реда на чл.214, ал.1 ГПК е допуснато
увеличение на размера на иска от
360 000лв. на 560 000лв.
В
открито съдебно заседание ответника чрез юрк.Шишков оспорва предявените искове.
Представя списък на разноски.
Третото лице помагач, редовно уведомено, не се
явява в о.с.з., не изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І - 7 състав,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира
от фактическа страна следното:
От приложеното ДП №437 /2016г. по
описа на РУ гр.Пазарджик и съдържащия се в него от Протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.03.2016г., се установява, че ПТП е настъпило на
27.03.2016 г., около 21.30 часа, на второстепенен път II -37, на км 108+000 м.
Пътят е в посока север-юг; в нощно време, ясно и сухо, при добра видимост; на
пътно платно - двупосочно, с асфалтова настилка, без неравности и дупки, с
широчина 7,60 м, с две пътни ленти, в участъкът с в лек завой с радиус около
480 м и дължина около 210 м., като местопроизшествието не е запазено. В
резултат на извършените процесуално –следствени действия било установено, че
на 27.03.2016г. около 9,30ч. на км.
108+00 на път II-37 , в посока гр.Пазарджик на разклона за с. Сбор,
лек автомобил „Мерцедес“ 230 Е, с per. № ********, управляван от А.М.М.,
при движение ляв завой на пътя, продължава направо, напуска очертанията на
пътното платно и като преминава косо десния банкет, навлиза в затревената
крайпътна площ, където се преобръща и се спира легнал на покрива си с колела
нагоре. В резултат на настъпилото ПТП е пострадал А.Л.М., който е пътувал на
предната дясна седалка в л. а. „Мерецедес“ 230 Е, като същия получил две тежки телесни повреди, а именно осакатяване на ляв
крак и осакатяване на десен крак. ДП №437
/2016г. по описа на РУ гр.Пазарджик е изпратено на Районна прокуратура
–Пазарджик с мнение разкрития извършител
А.М.М., с повдигнато обвинение по чл.343 ал.З б.”А”, предл.1-во НК да бъде
предаден на съд.
От приложеното НОХД № 2083/2016г., по описа на Районен
съд Пазарджик, се установява, че в о.с.з. на 10.10.2016
г., е одобрено по реда на чл.382 НПК,
споразумение между страните в наказателното производство, съгласно което подсъдимият А.М.М. ЕГН: **********, е признат
за виновен в това, че на 27.03.2016г. на
път II-37, км. 108+00, в посока гр.Панагюрище - разклона за
с.Сбор, при управление на МПС - л.а. „Мерцедес 230 Е” с рег.№ ********, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ап.1 от ЗДвП: „не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява” и е
причинил по непредпазливост две тежки телесни повреди на А.Л.М. от
гр.Пазарджик, а именно осакатяване на ляв крак и осакатяване на десен крак - и
двете по смисъла на чл.128 aл.2 НК, като е избягал от местопроизшествието,
поради което и на основание чл.343 ал.З б.”А”, предл.1-во НК, във вр. с чл.343
ал.1, б.”Б”, предл 1-во от НПK, във вр. счл.342, ал.1 НК, във вр. с престъпление
по чл.343, ал.3, б."а", предл.1-во, вр. с чл.343, ал.1,
б."б", предл. 1 -во, вр. чл.342, ал.1 от НК, като подсъдимият е
осъден на „лишаване от свобода" за срок от две години, чието изпълнение е
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от
наказателния съд споразумение има сила на влязла в сила присъда.
От приетата Епикриза по ИЗ №19466 на УМБАЛ „*******“
в П., се установява, че А.М. на 36 г. е приет на 28.03.2016 г., с диагноза: *********. Увредено общо
състояние. Ясно съзнание. Изразен шиен вертебрален синдром със силна спонтанна
болезненост. Поставена шийна яка. МРД не се установява. Тежкостепенна вяла
квадрипареза - изразена в областта на ръцете и за краката. Липсват коремни
рефлекси. Ретенция на тазови резервоари. Поставен катетър. Отразено е, че на 01.04.2016г. е опериран -
наместване на изкълчването на прешлените и е поставен
метален имплант /плака и кейдж/. Премахнато е притискането на гръбначния мозък. След
операцията започва ЛФК. Не се отчита промяна в неврологичната симптоматика. Установява
се, че ищецът А.М. е изписан на 12.04.2016 г. с тежкостепенна пареза на
четирите крайника, пълна парализа на долните и задръжка на тазови резервоари, с
постоянен уретален катетър и препоръка да носи яка за 4 месеца./л.55 - л.54 от
делото/
Видно от Епикриза по ИЗ №23350 на УМБАЛ „*******“ гр. П., ищецът А.М. на 36г. е приет на 13. 04. 2016 г с диагноза: Вяла парализа на четирите крайника, с пълна такава за долните. СНР - липсват за четирите крайника. Отпаднал тонус на мускулите на долните крайници и липса на чувствителност за тях. Невъзможна походка. Проведени лечебна физкултура, ел. стимулация. След лечението се отчита подобрение в мускулния тонус за горните крайници и тежка парализа за долните. До седеж с подкрепа. Изписан на 20.04.2016 г. /л.56 от делото/
Последващо
лечение в отделението по рехабилитация ищецът А.М. е провел в периода от 25.05.2016г.
до 01.06.2016г., видно от Епикриза към ИЗ №31738 от УМБАЛ „*******“ - П.. Поставена диагноза: Последици от травми на
гръбначния стълб, синдром на вяла парализа на четирите крайника,
с пълна такава за долните. Отслабено везикуларно дишане, предимно диафрагмално,
поради отслабена дихателна мускулатура. Декубитални рани на седалището. След
лечението се отчита подобрение в мускулния тонус. До седеж с подкрепа. /л.57 от делото/
От
приетата Епикриза към ИЗ №59061 от УМБАЛ „*******“ в П., се установява, че А.М. е
приет на 28.09.2016г. с диагноза: Флегмон в левите седалищна област и
бедрото. На 28.09.2016г. М.
е опериран - дълбоко отваряне на възпалените зони, евакуация на 100 мл. гной. Ищецът е изписан на 05.10.2016 г., с вторично зарастваща рана.
/л.58 от делото/
С
оглед провеждане на рехабилитационна програма и лечение А.М. е бил
хоспитализиран отново в периода 19.10.2016г. до 26.10.2016г., видно от Епикриза
към ИЗ №63823 на
УМБАЛ на „*******“ в П., с диагноза: Последици от травми на
гръбначния стълб. Постъпва с
шийно-гръбначен синдром, /изразяващ се в болки и напрегната мускулатура по
продължение на целия гръбначен стълб/ и пареза на горните и пълна парализа на
долните крайници. /л.59 от делото/
Следваща оперативна интервенция
ищецът М. е претърпял 18. 11. 2016г. –инцизия, фасциотомия, видно от Епикриза към ИЗ №70863/2016 на клиниката по
хирургия на болница „Св Георги“.
Болнично лечение е проведено в периода 18. 11. 2016г. до 24.11.2016 г. /л.60 от делото/
От приетата Епикриза към ИЗ №7423/2017
на УМБАЛ „*******“, е видно, че А.Л.М. е хоспитализиран на 06.02.2017г.
с диагноза: Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожието, постъпил с оток и зачервяване в лявата поясна
и седалищна област. Данни за флегмон в споменатите области. На 06.02.2017г. е опериран -
отваряне на възпалените зони, евакуация на 100 мл. Гной, с
обилно измиване с противомикробни разтвори. Изписан на 11.
02. 2017 г. /л.241-л.242 от делото/
На ищеца А.Л.М. е определена 100 %
т.н.р. с чужда помощ с ЕР на ТЕЛК №3025 /214 от 14.07.2016г. за срок от три
години с диагноза: Състояние след операция за фрактура на 6-ти и 7-ми шийни
прешлени. Тежкостепенна вяла квадрипареза.
От
приетото заключение СМЕ с в. л. д-р Х. Б. М. специалист-неврохирург, се
установява, че на 27.03.2016г. около 21,30 часа А.Л.М., мъж на 36- годишна възраст, е пострадал
при ПТП на второстепен път II-37 като
пътник на предна дясна седалка в самокатастрофирал л.а. „Мерцедес 230 Е“ с peг. № ********,
който след напускане на пътното платно се преобръща по таван. Установено е, че
след инцидента пострадалият е транспортиран от екип на ЦСМП и е приет за
лечение в УМБАЛ „*******“ ЕАД - П., Клиника по неврохирургия. При постъпването
е в увредено общо състояние, в ясно съзнание, с оценка по ГКС 15 точки. След
травмата почувствал силна болка във врата, веднага се обездвижили долните му
крайници. От неоспореното заключение на СМЕ се установява, че при настъпилото
ПТП ищецът А.М. е получил тежка гръбначно-мозъчна травма в шиен отдел на
гръбначния стълб, изразяваща се в фрактура-луксация на С6- С7 (6-ти - 7-ми
шийни прешлени) с предно изместване на С6 спрямо С7 с 12 мм., с груба компресия
на съдържимото на гръбначния канал; фрактура на предно-горния ръб на тялото на
С7, както и на страничния израстък и
дъгата вдясно, като клиничната изява е
пълно обездвижване на долните крайници, значително обездвижване на горните и
обезчувствяване на тялото, нарушение на механиката на дишането (частично
отпадане на гръдното дишане) с белези на хронична дихателна недостатъчност;
трайно нарушена функция на тазовите
резервоари - липса на спонтанна микция и дефекация; нарушени репрудоктивни
възможности. Вещото лице неврохирург,
обосновава извод, че това състояние е реално животозастрашаващо и в този
аспект гръбначномозъчната травма реализира медико-биологичния признак „Постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота”. Според заключението на СМЕ, последвалото в резултат на тази травмена
увреда и пълно обездвижване на долните крайници и практически на лявата ръка
реализира признака „Осакатяване на долните крайници и на лявата ръка.“ Трайно
нарушената функция на тазовите резервоари и прилагането на постоянен катетър за
отвеждане на урината предизвиква хронична уроинфекция, която закономерно
довежда до бъбречна недостатъчност. Това усложнение е причина са фатален изход
при голям процент от пострадалите с тежки гръбначномозъчни увреждания. В този
смисъл тази увреда има медико- биологична характеристика „Постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота”.
По отношение на лечението, в СМЕ се
сочи, че непосредствено след инцидента е проведено лечение в УМБАЛ „*******“
ЕАД - П., Клиника по неврохирургия, за периода 28.03.- 12.04.2016 г. Извършени
са необходимите изследвания и консултации. В спешен порядък е поставена
директна скелетна екстензия на шийния гръбнак през черепните кости. Не е
постигната репозиция на луксацията. На 01.04.2016г. е проведена радикална
оперативна интервенция - С преден достъп е отстранен дискът на ниво С6-С7,
извършена е репозиция (наместване) на/ фрактура-луксацията С6-С7, осъществена е
декомпресия на гръбначния мозък и предна корпородеза с кейдж и титаниева плака
С6-С7. Вещото лице е установило, че в следващите месеци е провеждано неколкократно
лечение в същата Клиника - без значимо подобрение. Провеждано е и многократно
болнично и амбулаторно лечение по отношение развилата се декубитална рана в
областта на лявото бедро и седалищната област, изразяваща се с пулсираща болка,
оток, зачервяване, увредено общо състояние, повишена телесна температура.
Извършени са множество хирургични интервенции и манипулации. Общият лечебен
процес на това гнойно-септично усложнение е продължило година и половина. Д-р
Хр. М. обосновава извод, че провежданото лечение е било адекватно на вида и
тежестта на уврежданията.
При личния преглед на А.М., в.л. д-р
Хр. М. е установило, че ищецът се намира в увредено общо състояние, ясно
съзнание, адекватен, критичен. Заема принудително
лежащо положение в леглото. Леглото му е оборудвано с антидекубитален
дюшек. Вещото лице е установило, че ищецът самостоятелно може единствено да се полуобръща от кръста нагоре в
леглото. С чужда помощ сяда в инвалидна количка и може
да престоява в нея до 1-2 часа. Правени са многократни опити за сваляне на
уретралния катетър, но неуспешни. Ищецът
няма усет за физиологичните нужди, постоянно ползва памперси. Периодично
урината става мътна, с парцалчета, и изолиране на бактериална флора.
Декубиталната рана в седалищната област е зараснала окончателно преди около 6
месеца. Обоснован е извод, че ищецът се нуждае
неотлъчно от чужда помощ, 24 часа в денонощието, както за оказване на санитарно-медицински грижи, така и за
всички ежедневни действия.
В.л. неврохирург поясни, че в резултат на
получената тежка гръбначномозъчната травма, настъпилите усложнения и
извършените операции ищецът е претърпял особено интензивни болки и страдания за
срок от 6 месеца и значителни и постоянни в следващия период, вкл. до момента.
По отношение на възстановяването, според СМЕ костно зарастване на увредения
гръбначен сегмент (фрактура- луксация С6-С7) настъпва в срок до 12 месеца, но една
увреда на гръбначния мозък вследствие на пряка контузия, продължително
притискане и нарушено кръвообращение не може да се възстанови. Обоснован е
извод за една неблагоприятна прогноза. Сочи
се, в заключението, че закономерни усложнения за в бъдеще са задълбочаване на
уроинфекцията до степен на хронична бъбречна недостатъчност; белодробни
усложнения поради нарушения дихателен механизъм и невъзможност за ефективно
откашляне; възникване на нови декубитални /пролежни/ рани; атрафия на мускулатурата
на крайниците; контрактури на големите стави; многоорганна недостатъчност в
резултат на развил се хронисепсис. По отношение на последиците, д-р Х.М.
пояснява, че при ищеца гръбначномозъчната шийна травма е тежка, с пълно
обездвижване на долните крайници и значително на горните още от първоначалния
момент. Клиничната картина, липсата на възстановяване на увредените неврални
функции почти две години след травмата и актуалното състояние на пострадалия
говорят с категоричност за тежка травматична увреда на гръбначния мозък с характер на пълно функционално /възможно и анатомично/ прекъсване.
Според заключението на СМЕ, състоянието
на пострадалия се характеризира основно с невъзможност за самостоятелни
движения на тялото и долните крайници и силно ограничени за горните, с
невъзможен захват, невъзможност за каквото и да било самостоятелно придвижване,
обезчувствяване на тялото, липса на тазово-резервоарен
контрол, нарушена механика на дишането,
абсолютна невъзможност за самообслужване, като всичко това е на фона на ясно съзнание, съхранена
критичност и самооценка. Прогнозата
за възстановяване на шийната травма е крайно
песимистична, с оглед тежката и необратима увреда на гръбначния мозък.
При
изслушването на заключението в открито заседание д-р Х.М., сочи, че при тази категория пострадали животът им
реално приключва преди нормата за съответния пол, възраст и т.н., основно в
резултат на възможните инфекции и
затрудненото дишане, което ищецът и към момента има. Пояснява, че на всеки 2-3
ч. ищецът трябва да се обръща в леглото, като той сам не може да го прави.
Заключението
на СМЕ с вещо лице д-р Х.М., съдът
възприема като компетентно, подробно, обективно дадено
По делото е допуснато изслушването
на КСМАТЕ, изготвена от вещи лица инж. А.А. и д-р Б.Б.. Експертизата
установява, че автомобилите Мерцедес 230 Е, са фабрично оборудвани с предпазни
триточкови колани на предните две седалка и задните външни ляво и дясно места.
Само на средното задно място предпазният колан е двуточков. От техническа
гледна точка предпазният колан на предна дясна седалка не е бил използван,
защото пътникът е изпаднал от автомобила. При огледа на автомобила е установено
че: „...Коланът, предназначен за пътник на предна дясна седалка е закачен
за ключалката му.... “А.М. е
получил следните травматични увреждания: Счупване
и изкълчване на 6- 7 шийни прешлени ; травматични увреда на гр. мозък на ниво 6-7 шийни
прешлени; Вяла парализа на четирите
крайника, с пълна такава за долните. Сочи се, че с оглед характера,
местоположението и степента на травматичните увреди на пострадалия, механизма
на процесното ПТП, характеристиката и деформациите на процесния автомобил,
дават основание да се приеме, че той е бил без правилно поставен предпазен
колан. Вещите лица сочат, че тъй като
пострадалият е пътувал без предпазен колан при преобръщането на автомобила
най-вероятно 1,5 оборота през дясната си страна, пътникът от предна дясна
седалка е изпаднал през отвора на люка, който е бил изкъртен. В комплексната
експертиза е обоснован извод, че описаните по-горе травматични увреди на ищеца
са получени във връзка с изхвърляне на тялото му извън автомобила. Сочи се, че
при поставен предпазен колан тялото на пострадалия щеше да си остане на
предната дясна седалка и травмите му вероятно ще са по-леки.
Заключението на КСМАТЕ с вещи лица инж. А.А.
и д-р Б. Б. , е оспорено, поради което е допусната повторна СМЕ относно
наличието на поставен колан и механизма на увредите.
От
заключението на повторна СМЕ с в.л. доц. д-р М.Г., се установява, че предпазният
колан ищецът А.Л.М. го е
използвал непълноценно, като сяда върху колана, фиксира го в ляво между
седалките и премята диагонална част през гръдния кош. Вещото лице обосновава,
че значението на начина на правилно фиксирания колан е да задържа тялото към
седалката при инциденти. В конкретния случай, неефективното
фиксиране на предпазния колан е причина ищецът да изпадне при преобръщането на автомобила
през счупени люк. Вещото лице, пояснява, че ищецът е изпаднал без придадена
кинетична енергия, което личи от липсата на външни видими травматични
увреждания по лицето, главата, шията, тялото и крайниците му. Обоснован е извод, че начинът на описание на
счупването в областта на шести и седми шиен прешлен отговаря категорично да е получено
в резултат на т.нар. „камшичен удар“. Доц. д-р Г. пояснява, че това счупване е
характерно, дори може да се твърди, че е специфично за пътника седящ на предна
дясна седалка. Според заключението на повторна СМЕ това счупване не е получено при изпадането върху терена. Преплъзването
на шестия шиен прешлен напред с 12 мм, пред седмия шиен прешлен доказва
механизма на получената шийна травма по механизма на камшичния удар. Според
заключението е възможно е да се получават тези травматични увреждания при
пътниците седящи на предната дясна седалка и с правилно поставен предпазен
колан и след отворена въздушна възглавница в същата анатомична област на шията
6 и 7 шийни прешлени. Това е и механизмът на получаване на шийната травма и при
ищеца А.М..
Приетото,
неоспорено заключението на повторна СМЕ с в.л. доц. д-р М.Г., съдът възприема
като обективно и компетентно.
За установяване на неимуществените вреди е допуснат
един свидетел.
Разпитаната в о.с.з. на 13.03.2018г. свидетелка Д.Г.К./ 31г., съжителстваща с ищеца/, сочи,
че знае за настъпило ПТП на 27 март 2016
г. в района на Пазарджик, близо до Панагюрище, при което А. пострадал. Св.К.сочи,
че отишла веднага когато и се обадили, и разбрала че всъщност А. не е бил пиян,
а е претъпял ПТП. Обадили се на Бърза
помощ. През цялото време била с него, а той повтарял, че го боли врата и не
усеща краката си. Тя го щипела, а той
нищо не усещал. Закарали го в УМБАЛ „*******“ - П.. Събрал се екип и
след снимки, рентген и им казали, че има счупен шести и седми прешлен и трябва операция. Докато съберат парите до 1 април А.
седял с тежести. После му направили операцията.
Св. К.посочва, че през цялото време мъжът и имал нужда от грижи, както и, че все още има
нужда. Не можел да става и нищо не можел да прави сам. Лечението вкъщи продължило
с всекидневни рехабилитации, с лекарства и всекидневни грижи. Св. К.сочи, че А.
е изцяло зависим в момента от
обслужването и. Свидетелката сочи, че тя самата не може да работи, т.к. като се
грижи постоянно за него и за децата им. Посочва, че преди ПТП, А. се занимавал със строителство в частния
сектор, но вече не може да полага труд. След произшествието се променил, станал
по-мълчалив, по-умислен.
Показанията
на свидетелят Д.Г.К., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото са дадени добросъвестно, логични са, непротиворечиви и кореспондират
със неоспорено заключение на съдебно медицинската експертиза.
Не е
спорно, че л.а. „Мерцедес 230 Е” с рег.№ ********, с който е реализирано процесното ПТП не е
имал задължителна застраховка „ГО“ към
датата на ПТП – 27.03.2016г.
На 11.11.2016 г. ищецът е сезирал ответника с
искане за изплащане на обезщетение. /молба на л.61/ Образувана била щета № 210361/11.11.2016г.,
по която на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените
от него неимуществени вреди, което обстоятелство е прието за безспорно по
делото.
Така установеното от фактическа страна, сочи
на следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените
искове е допустими, предвид подържаните твърдения, като правото на иск е
надлежно упражнено.
По същество:
Предявения главен иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 557, ал.1, т.2,
б."а" от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени
елементите от фактическия състав на чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от
Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение
и вината на водача А.М., както и причинно-следствената връзка между деянието и
причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие
получените травматични увреждания.
С извършеното плащане ответникът е признал
основателността на иска и наличието на горните предпоставки за неговата
отговорност.
Спорът е по отношение на дължимия размер на
обезщетението и наличието или липса на съпричиняване.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди следва
да се определи, като се вземат
предвид всички релевантни към него обстоятелства, в съответствие със задължителните указания по
приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. II на Постановление на Пленума на ВС №4 от 23.12.1968 г., съгласно което понятието
„ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда, а също и с формираната по реда на действащия
Граждански процесуален кодекс практика на Върховен касационен съд.
Решаващият
състав, отчита активна възраст на ищеца
към момента на настъпване на увреждането – 36 години, като отчита характера, тежестта на
увреждането - тежка травматична увреда на гръбначния мозък с характер на пълно
функционално /възможно и анатомично/ прекъсване.
Следва да се
вземат предвид обстоятелствата, категорично установени от заключенията
на СМЕ и от множеството медицински
документи - епикризи: че изброените по-горе увреждания са наложили многократен
престой на ищеца в болнично заведение, като
е проведена радикална оперативна интервенция - С преден достъп е отстранен
дискът на ниво С6-С7, извършена е репозиция (наместване) на/
фрактура-луксацията С6-С7, осъществена е декомпресия на гръбначния мозък и
предна корпородеза с кейдж и титаниева плака С6-С7, провеждано неколкократно
лечение в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „********П. - без значимо подобрение,
както и наложилото се и многократно
болнично и амбулаторно лечение по отношение развилата се декубитална рана в
областта на лявото бедро и седалищната област, извършените множество хирургични интервенции и
манипулации, поради това гнойно-септично усложнение.
Съдът взе
предвид, че
в резултат на получената тежка гръбначномозъчната травма, настъпилите
усложнения и извършените операции ищецът е претърпял особено интензивни болки и
страдания за срок от 6 месеца и значителни и постоянни в следващия период, вкл.
до момента, като отчете и липсата на възстановяване./вж.
заключението на СМЕ/
Съдът отчита и сериозните последици от
уврежданията за физическо здраве на пострадалия ищец, а именно: тежкостепенна вяла квадрипареза,
чиято проява е пълно обездвижване на
долните крайници, значително обездвижване на горните и обезчувствяване на
тялото, нарушение на механиката на дишането (частично отпадане на гръдното
дишане) с белези на хронична дихателна недостатъчност; трайно нарушена функция
на тазовите резервоари - липса на спонтанна микция и дефекация; нарушени
репрудоктивни възможности, както и високата степен на призната от ТЕЛК инвалидност – 100 % с
чужда помощ.
Съдът взе предвид и дадената от вещото лице неврохирург д-р Х.М. неблагоприятна прогноза относно състоянието на ищеца, като
възможните закономерни усложнения за в бъдеще са задълбочаване на уроинфекцията
до степен на хронична бъбречна недостатъчност; белодробни усложнения поради нарушения
дихателен механизъм и невъзможност за ефективно откашляне; възникване на нови
декубитални /пролежни/ рани; атрофия на мускулатурата на крайниците;
контрактури на големите стави; многоорганна недостатъчност в резултат на развил
се хрониосепсис .
При
преценката за претърпените неимуществени вреди, съдът съобразява и изживяната от ищеца емоционалната травма.
Съдът отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането –
2016г., чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ (отм.) във връзка с § 27 ПЗР на КЗ
(отм.). Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на
справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР на КЗ (отм.)
следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото
обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите./в този см. Решение № 9 от 22.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1286/2017 г., II т. о., ТК/
Като прецени в
съвкупност, всички изброени обстоятелства, настоящият състав намира, че
справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява сумата 300
000 лв. Тази сума би репарирала адекватно претърпените от ищеца неимуществени
вреди, причинени както от силните физически болки, необратимата пареза на
долните крайници, така и от голямото психическо страдание заради това, че не
може да бъде пълноценен и да се грижи за семейството си; че не може да има
присъщите за мъж в активна възраст начин
на живот и среда.
Множеството
сериозни анатомични и функционални увреждания и към настоящия момент създават болки,
тежки емоционални преживявания и дискомфорт на ищеца и го лишават от нормален
живот на човек в активна възраст, баща на две малолетни деца и съпруг.
Относно
възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на
пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е
наведено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като, не е бил с поставен предпазен
колан. Установи се от повторната СМЕ с в.л. доц. д-р Г., че в конкретния
случай, неефективното фиксиране на предпазния колан е причина ищецът да изпадне
при преобръщането на автомобила през счупени люк, като същевременно причината
за гръбначната травма е камшичния удар, а не изпадането от автомобила. От
приетото заключение повторната СМЕ се установи, че всъщност ищецът при
процесното ПТП е бил с поставен колан, но некоректното поставен, което е направило неефективен. Предвид изложеното съдът
намира наведеното възражение за основателно. Другите наведени от ответника възражения за
съпричиняване от страна на пострадалия, поради това, че се качил при шофьор
употребил алкохол не се доказаха, нито от представеното споразумение одобрено
по реда на чл.383 от НПК, нито в хода на исковия процес.Недоказаните в процеса факти,
съдът е длъжен да приеме за ненастъпили.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав
определя 20 %, съпричиняване на
вредоносния резултат при ПТП от страна на ищеца.
Съдът
намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата 300 000лв., която следва да се редуциране, с 20% съответно на степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, или обезщетението се следва в размер от
240 000лв. От така определеното обезщетение следва да се приспадане на
доброволно платената от ответника сума
от 40 000лв.
Така дължимото
на ищеца обезщетение възлиза в размер на
сумата от 200 000 лв., като иска за разликата от присъдения до 300 000лв.,
следва да се отхвърли поради съпричиняване и доброволно плащане, а за разликата до предявения размер от 560
000лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищецът в
качеството си на увредено лице не е съгласен с размера на определеното
обезщетение, поради което е налице хипотезата на чл. 558, ал.5 КЗ.
Ето защо съдът
намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 200 000 лв.
Относно началната
дата на дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно
императивната норма в чл. 558, ал.1, изр. 2, във връзка с чл. 497 КЗ, съобразно
която лихвите за забава на Гаранционния Ф. се изчисляват и изплащат при спазване
на чл. 497.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
От ангажираните в процеса доказателства не се установи
ответникът да е изисквал от ищеца писмени доказателства по реда на чл. 106,
ал.3 от КЗ, респ. последният да не ги е представил.
Ето защо съдът намира, че с изтичането на тримесечния
срок по чл. 496, ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава и от този момент
дължи лихви. Ищецът е сезирал ответника на 11.11.2016 г., следователно
тримесечният срок е изтекъл на 11.02.2017 г. и от 12.02.2017 г. ответникът е
изпаднал в забава.
Ищецът претендира лихва от 30.12.2016г., поради което искането
му следва да се уважи считано от
12.02.2017г., а за периода от 30.12.2016г. до 11.02.2017 г., да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
По
разноските:
При този изход на спора, право на разноски
имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно
на отхвърлената. Ищецът А.Л.М. е
освободен от държавна такса и разноски, съгласно чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца адвокат Ц.В. -САК , следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер
на 5530 лв.
Ответникът претендира разноски за
депозити за АТЕ и СМЕ от 600лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв. на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал.3
от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 560 лв., която е
съответна на отхвърлената част от иска. /360 000 лв./.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд сума в размер на 8 000 лв. държавна такса, както и сума в размер на
320 лв. - депозит вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, І ГО, 7-ми
състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ №******* с адрес: ***, да заплати на А.Л.М. ЕГН: **********, на основание чл. 557,
ал.1, т.2, б."а" от КЗ , още сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди /лв. представляваща разликата над
платената вече сума в размер на 40 000 лв. до пълния дължим размер от 300 000
лв. - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие
претърпени болки и страдания от травматични увреждания, които се намират в
причинна връзка с ПТП, настъпило на 27.03.2016г., виновно причинено от водача А.М.М.,
управлявал л.а. "Мерцедес“ 230 Е, с рег.№********, без сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
редуциран със 60 000лв. съответни на 20 % принос на пострадалия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.02.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 200 000 лв. до сумата от 560 000 лв.,като неоснователен и поради установено
съпричиняване, както и иска за лихва за периода от 30.12.2016г. до 11.02.2017 г.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ №******* с адрес: ***, да заплати на адв. Ц.В. –САК, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата 5530 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Л.М. ЕГН: **********,
да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на Г. Ф., БУЛСТАТ №*******
сумата от 560 лв. от ответника разноски пред настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ №******* с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 8 000 лв. /осем хиляди лв./ държавна
такса, сума в размер на 320 лв. депозит
вещи лица заплатени от бюджета на съда съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК .
Решението е
постановено при участието на А.М.М., ЕГН: ********** в качеството му на трето
лице помагач на страната на ответника Г. Ф..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: