Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 18.08.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На шести август Година
две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2947 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество
юриск. П. Д. заявява, че на *** г. в гр. К. бил сключен Договор за
потребителски кредит с номер *** между „Б."
ЕАД с ЕИК ***, в качеството му на кредитор и С.Г.Н., с ЕГН **********, в
качеството му на кредитополучател, по силата на който „Б." ЕАД предоставил
на кредитополучателя в деня на сключване на договора целеви кредит за закупуване
на телевизор марка **, модел – ***, общо в размер на 1 867,63 лв., от които: 1 599,00 лв.- цена на стоката,
като същото било отразено и във фактура № ***г.; 268,63лв. - застрахователна
премия.
Сочи, че съгласно Договор за потребителски паричен кредит с номер *** от *** г.,
ответникът се е задължил да погаси задължението си на 24 месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 103,96 лв., с краен срок за погасяване - 20.12.2017
г.
Твърди, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят
не е погасявал месечните си вноски,
като останало непогасено
задължение по кредита
в размер на 2 566,92 лв. Кредитът
е станал изцяло изискуем с изтичане крайния срок на договора - 20.12.2017г.
Заявява, че на *** г. в гр.К. бил сключен Договор за потребителски кредит с
номер *** между „Б." ЕАД (с
предишно наименование „Д." АД), в качеството му на Кредитор и С.Г.Н., с ЕГН **********, в
качеството му на Кредитополучател, по силата на който „Б." ЕАД предоставил
на кредитополучателя в деня на сключване на договора целеви кредит за
закупуване на газово инжекционни системи, модел - BRC, общо в размер на 1
600,00 лв., като същото било отразено и във фактура № г.
Съгласно Договор за потребителски паричен кредит с номер от., ответникът се
задължил да погаси задължението си на 30 месечни анюитетни вноски, всяка в
размер на 85,05 лв., с краен срок за погасяване - 20.07.2018г.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните
си вноски, след което е преустановил плащанията си, като е останало непогасено
задължение в размер на 2 303,47 лв. Кредитът е станал изцяло изискуем с
изтичане крайния срок на договора - 20.07.2018г.
На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от. и приложенията към него между „Б." ЕАД, с ЕИК *** и „Е.М." ЕООД, с ЕИК,
задълженията на Кредитополучателя, произтичащи от Договор за потребителски
кредит с номер *** от. и Договор за потребителски кредит с номер от., били изкупени от „Е.М." ЕООД.
Заявява, че в изпълнение на императивните разпоредби
на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите Длъжникът е уведомен, че
считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия Кредитор спрямо него
по отношение гореописаните парични вземания е „Е.М." ЕООД.
Счита, че на основание т. З от Договор за потребителски кредит с номер *** от *** г. и Договор
за потребителски кредит с номер *** от *** г., както и поради изтичането на крайния срок
на договорите, за кредитора е налице правен интерес от съдебно претендиране на
вземането.
Твърди, че Цесионера - „Е.М." ЕООД и а.д. „И.и Д."
били изрично упълномощени от Цедента - „Б." ЕАД, да извършват уведомяване
от името на Цедента. Уведомленията за цесия били изпратени на 10.07.2019 г. на
постоянния адрес на Кредитополучателя, който съвпадал с този, посочен в
договорите. Писмото се е върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано
„непотърсен". Въпреки това счита, че с връчване на препис от исковата
молба по делото. Кредитополучателя получава уведомленията за цесия, изходящи от
„Б." ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания,
като става надлежно уведомен, доколкото има възражения в тази насока.
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че на 17.09.2019г. „Е.М."
ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договорите, чрез
подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
Районен съд К., като било образувано ч.гр.дело № 2482/2019 г. Срещу издадената
заповед ответникът подал възражение, за което били уведомени със съобщение,
надлежно връчено на 02.10.2019 г.
Заявява, че във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение
по издадената Заповед за изпълнение.
Твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението по Договорите за
кредит не е осъществено. Не им е известно и основание, на което задължението за
погасяване на получените от длъжника кредита да е отпаднало.
Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че горното поражда правния
интерес на представляваното от нея дружество да предяви иск за установяване на
вземането ни по Договор за потребителски кредит с номер *** от. и Договор за
потребителски кредит с номер от. за сумата от:
Главница: 3368,65лв., от
които: 1867,63 лв. дължими по Договор за потребителски кредит с номер *** от ***г.; 1 501,02 лв. -дължими по Договор
за потребителски кредит с номер *** от.;
Договорна лихва: 476,16лв., от които: 130,70 лв.
дължими по Договор за потребителски кредит с номер *** от ***г., за периода
от 20.09.2016г. до 20.12.2017г.; 345,46 лв.
дължими по Договор за потребителски кредит с номер *** от., за периода от
20.09.2016г. до 20.07.2018 г.;
Мораторна лихва: 1025,58 лв., от които: 568,59 лв.
дължими по Договор за потребителски кредит с номер *** от г., за периода от 17.09.2016г. до 16.09.2019г.; 456,99 лв. дължими по
Договор за потребителски кредит с номер *** от., за периода от
17.09.2016г. до 16.09.2019г., представляващи оставащо неизпълнено задължение по
отпуснатите парични кредити.
Предвид гореизложеното
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С.Г.Н., с
ЕГН **********, дължи на „Е.М."ЕООД, сумата от:
Главница: 3 368,65
лв., от който: 1 867,63 лв. - дължими по Договор за потребителски кредит с
номер *** от ***г.; 1 501,02
лв. -дължими по Договор за потребителски кредит с номер *** от.
Договорна лихва:
476,16 лв., от който: 130,70 лв. - дължими по Договор за потребителски кредит с
номер *** от ***г., за периода
от 20.09.2016г. до 20.12.2017г.; 345,46 лв. - дължими по Договор за
потребителски кредит с номер *** от., за периода от
20.09.2016г. до 20.07.2018г.
Мораторна лихва: 1
025,58 лв., от който: 568,59 лв. - дължими по Договор за потребителски кредит с
номер *** от ***г., за периода
от 17.09.2016 г. до 16.09.2019 г.; 456,99 лв. - дължими по Договор за
потребителски кредит с номер ***
от ***г., за периода от 17.09.2016г. до 16.09.2019г., представляващи оставащо
неизпълнено задължение по отпуснатите парични кредити, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.09.2019 г. - датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното из плаща не на сумата.
Претендира присъждането на разноски. Предоставя банкова сметка „Е.М." ЕООД, по които ответникът може да
заплати исковата сума: Банка: „О." АД IBAN: ***; ВIС:
Моли, в случай, че на
първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на ищеца,
делото да се разгледа в негово отсъствие, като съдът приеме, че исковата молба
се поддържа заедно с приложените към нея доказателства и направените с нея
доказателствени искания. Ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба, и ако не се явил в първото съдебно заседание, счита че са
налице условията на чл. 238, ал. 1 ГПК, като моли съда да постанови неприсъствено решение.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че
ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско
възнаграждение, които са направени, прави
възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност
на делото. С настоящия отговор сезира и моли на основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът
да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при
условие, че ответникът докаже заплащането им / т.1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. по
описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В това отношение счита, че на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, трябва
да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в
полза на ищеца/ответника разноски. В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от адввокат Д. П., която моли съда де уважи предявеният иск като
основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В съдебно
заседание ответникът се явява лично и заявява, че твърденията на ищеца са
неверни.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от приложеното частно гражданско дело № 2482/2019 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1473/18.09.2019 г. за изпълнение
на парично задължение за сумите 1 867.63 лева главница,
130.70 лева договорна лихва от 20.09.2016г. до 20.12.2017г., 568.59 лв.
мораторна лихва от 17.09.2016г. до 17.09.2019г. по Договор за потребителски
кредит с номер *** от ***г. и законната лихва върху главницата от 17.09.2019г. до изплащане
на вземането; 1501.02 лева главница, 345.46 лева договорна лихва от
20.09.2016г. до 20.07.2018г., 456.99 лева. мораторна лихва от 17.09.2016г. до
17.09.2019г. по Договор за потребителски кредит с номер *** от ***г. и законната
лихва върху главницата от 17.09.2019г. до изплащане на вземането, както и 97.41
лева разноски по делото за държавна такса.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника
С.Г.Н., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2482/2019 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск
по чл. 422 ал. 1 ГПК.
По делото не се
спори, а това се установява и от представения по делото договор за за
потребителски кредит *** от., сключен между „Б.“ ЕАД от една страна като
кредитор и С.Г.Н.
от друга страна като кредитиполучател. Кредитора е финансирал покупка на стока
– 1 брой телевизор марка **, модел *** на обща
стойност 1 599 лева по фактура № на доставчика – търговец „Техномаркет
България“ АД. Договора е сключен при следните параметри : брой вноски 24, размер на погасителната
вноска в лева – 103.96 лева, дата на плащане – 20-то число на месеца, дата на
първо плащане- ***г., дата на последно плащане – 20.12.2017г., обща стойност на
плащанията – 2 495.04 лева, годишен процент на разходите на заема – 35.04
%, лихвен процент – 30.42 %.
По делото е
представен и Договор за потребителски кредит с номер *** от., сключен между „Б.“
ЕАД от една страна като кредитор, а от друга страна С.Г.Н. в качеството му на
кредитополучател. Съгласно договора кредиторът е финансирал покупка на стока –
1 брой газов инжекцион на обща цена 1 600 лева по фактура №. на
доставчика „С“ ООД. Договорът е сключен при следните параметри : брой вноски
30, размер на погасителната вноска в лева – 85.05 лева, дата на плащане – 20-то
число на месеца, дата на първо плащане- 20.02.2016г., дата на последно плащане
– 20.07.2018г., обща стойност на плащанията – 2 551.50 лева, годишен
процент на разходите на заема – 47.99 %, лихвен процент – 39.84 %.
С договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 11.07.2016 г. сключен между „Б.“ ЕАД и „Е.м.“ ЕООД и
приложенията към него задълженията на С.Г.Н., съгласно договор за потребителски
кредит *** от ***г. и договор за потребителски кредит с номер *** от ***г. са прехвърлени на „Е.м.“ ЕООД. (лист 26-54 от
делото).
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен, че считано от датата на
получаване на уведомлението за цесията кредитор спрямо него по договор за
потребителски кредит *** от. и Договор за
потребителски кредит с номер *** от. е „Е.м.“
ЕООД. Уведомлението за извършената цесия е изпратено на посочения в процесния договор адрес.
Съгласно чл.7 от договор за потребителски кредит *** от и договор за потребителски кредит с номер *** от. всички съобщения с изявление на кредитора,
отправени към кредитополучателя се считат за получени и узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес посочен в договора. Видно от
обратната разписка приложена към уведомлението пратката е варната като
непотърсена.
В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че с връчването на
препис от исковата молба и приложенията
към нея по делото, ответникът е получил уведомленията от стария кредитор „Б.“
ЕАД за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като длъжника е надлежно
уведомен за извършената цесия. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право и това
са фактите настъпили след предявяване на иска т.е от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене. По изложените съображения съдът приема че цесията е надлежно съобщена
на ответника с получаването на препис от исковата молба и от приложенията към
нея.
Следователно Е.м.“ ЕООД се явява частен правоприемник и нов кредитор на процесните
вземания на С.Г.Н..
По делото е назначена
и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че по договор
за потребителски кредит *** от. основанието за
усвояване е издадената фактура №издадена от
„Т.“ АД с получател С.Г.Н. за обща стойност 1 599 лева и
артикул 1 брой телевизор марка **, модел ***; по договор за потребителски кредит с номер *** от ***г. издадената фактура №. на доставчика „С.и“
ООД с получател С.Г.Н. за обща стойност 1 600 лева и артикул 1 брой газов инжекцион. Посочено е, че общата сума заплатена от ответника
за погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит с номер *** от ***г. е 255.15
лева, а по договор
за потребителски кредит *** от 20.12.2015г. – 0.00
лева. Ответникът не е извършвал плащания след 20.04.2016г. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 в съда
размерът на неиздължената главница е по договор за потребителски кредит *** от. – 1 867.63 лева; по договор за потребителски
кредит с номер *** от. – 1 501.02 лева. Вещото лице сочи, че размера на договорната лихва по договор за потребителски кредит *** от. за периода от 20.09.2016г. до 20.12.2017г. е
130.70 лева; по договор за потребителски кредит с номер *** от ***г. размера на
договорната лихва за периода 20.05.2016г. до 20.07.2018г. е 345.46 лева.От
експертизата се установява, че размера на мораторната лихва за забава , дължима
по договор
за потребителски кредит *** от. за периода от
17.09.2016г. до 16.09.2019 е 559.77 лева; по договор за потребителски кредит с
номер *** от. за период 17.09.2016г. до 16.09.2019г. е 449.89 лева.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
Няма спор, че по
силата на сключени договор за потребителски кредит *** от. и договор за потребителски кредит с номер *** от ***г. на
ответника са отпуснати целеви кредити за закупуване на стоки : 1 брой телевизор марка **,
модел *** и 1 брой газов инжекцион. Установи се че, основанието за усвояване е издадената
фактура
№ издадена от „Т.“ АД с получател С.Г.Н. за обща стойност 1 599 лева и издадената фактура
№. на доставчика „ С.“ ООД с получател С.Г.Н.. Кредитополучателят не оспорва
подписа си под договорите, нито пък собственоръчно изписване на имената си,
поради което съглашението поражда своите правни последици. В договорите и
общите условия към тях са били уговорени съответните права и задължения на
страните, като с подписването им ответникът се е съгласил с всички от тях и е
обвързан да ги изпълнява според уговореното. Към настоящия момент крайният
падеж на дълга и по двата договора е настъпил и доколкото не е налице хипотезата на предсрочна
изискуемост, длъжникът не следва изрично
да бъде канен, за да изпълни, поради което е допустимо да се ангажира неговото
договорна отговорност, като неизправна страна по договора.
Няма
спор по обстоятелството, че вземането по процесния договор е прехвърлено с
договор за цесия от кредитора „Б.“ ЕАД ООД на ищеца. За
извършената цесия длъжника е надлежно уведомен с получаване на препис от
исковата молба и от приложенията към нея. В този смисъл е решение №123/24.06.2009г. на
ВКС по т.д. №12/2009г. II т.о, с което съдът
се е произнесъл, че поради отсъствие на специални изисквания в закона, за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника, като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска са за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт настъпил след предявяването на иска, в хода на
производството на основание чл.235 от ГПК следва да бъде съобразен от съда при
решаване на делото.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато му е съобщено от
предишния кредитор. За извършената цесия длъжника и надлежно уведомен с получаване
на препис от исковата молба и от приложенията към нея.
От заключението на
съдебно счетоводната експертиза се установява, че задължението на ответника С.Г.Н. по договор за потребителски кредит *** от. е 1 867.63 лева, договор за потребителски кредит
с номер *** от 1 501.02 лева представляващи непогасени главници
Следва да се присъди
и законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението в съда на 17.09.2019г. г. до окончателното изплащане
на сумата.
Основателен се явява
и иска за заплащане на договорна лихва процесните договори. От заключението на
неоспорената съдебно- счетоводна експертиза е видно, че размера на договорната лихва по договор за потребителски кредит с номер *** от ***г. за периода
от 20.09.2016г. до 20.12.2017г. е 130.70 лева; по договор за потребителски
кредит с номер *** от ***г. размера на договорната лихва за периода 20.09.2016г. до
20.07.2018г. е 345.46 лева.
Следва да бъде присъдена и мораторна
лихва забава по договор за
потребителски кредит *** от ***г. и по
договор за потребителски кредит с номер *** от ***г. От
заключението на експертизата се установява, че размера на мораторната лихва за
забава, дължима по договор за потребителски кредит
*** от ***г. за периода от 17.09.2016г. до 16.09.2019 е 559.77 лева; по
договор за потребителски кредит с номер *** от ***г. за период
17.09.2016г. до 16.09.2019г. е 449.89 лева. Над тези размери претенциите за
присъждане на мораторна лихва се явяват неоснователни и ката такива следва да
бъдат отхвърлени
По делото няма данни задълженията да са погасени чрез
някой от способите за погасяване на задължения /плащане, подновяване,
опрощаване, давност и прочие/.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително
и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от
съда в исковото производство.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 97.09 лева представляващи
държавна такса, както и в настоящото производство - в размер на 675.16 лева, представляващи
държавна такса и възнаграждение за вещо лице
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
от ГПК по отношение на С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на
вземането на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
съдебен адрес ***, за сумите : 1 867.63 лева главница,
130.70 лева договорна лихва от 20.09.2016г. до 20.12.2017г., 559.77 лева
мораторна лихва от 17.09.2016г. до 17.09.2019г. по Договор за потребителски
кредит с номер *** от ***г. ведно със законната лихва законната лихва върху главницата считано от
17.09.2019г. до изплащане на вземането, като отхвърля претенцията за мораторна лихва
за периода от 17.09.2016г. до 17.09.2019г. в частта й до претендирания размер
568.59 лева, като неоснователна, 1 501.02 лева главница, 345.46 лева договорна лихва от 20.09.2016г. до
20.07.2018г., 449.89 лева мораторна
лихва от 17.09.2016г. до 17.09.2019г. по Договор за потребителски кредит с
номер *** от ***г. ведно със законната лихва
върху главницата считано от 17.09.2019г. до изплащане на вземането, като
отхвърля претенцията за мораторна лихва за периода 17.09.2016г. до 17.09.2019г. в частта и до претендирания
размер 456.99 лева, като неоснователна, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №1473/18.09.2019г. по частно гражданско дело №2482/2019г. по
описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, съдебен
адрес ***, сумата от 97.09 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело
№2482/2019г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, сумата
от 675.16 лева, представляваща разноси по настоящото дело.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с
решението суми са платими от ответника С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес *** по посочената от ищеца банкова сметка „***" АД IBAN: ***; ВIС:
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.