№ 10618
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110112488 по описа за 2024 година
Ищецът Е. Я. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. К. С., е
предявил срещу "Т" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., искове по чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2 962, 14 лв. -
главница, начислена за периода м.05.2009г. до м. 01.2021г. вкл. по отношение
на топлоснабден имот, находящ се в гр. С..., за който при ответното дружество
е разкрита партида с номер на инсталацията ... и договорна сметка
**********. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че процесната сума е част от задължението, начислено по
фактура № 1902245585831.12.2023г. и е погасено с изтичане на 3-годишна
давност.
Ответното дружество, чрез пълномощник, оспорва иска като
неоснователен като твърди, че ищецът няма правен интерес от предявяване на
иска, тъй като изтичането на абсолютната давност не води до погасяване на
самото вземане, а до невъзможността да бъде събрано принудително. Отрича
се възможността за отписване на задължението на длъжника, дори и след
постановяване на решение, с което предявения отрицателен установителен иск
се уважава.
1
От събраните по делото доказателства се установява, че предявения иск е
допустим. За ищецът Е. А. е налице правен интерес от предявяването му, тъй
като макар ответното дружество да сочи, че не претендира събирането на сума
в размер на 5 548, 18 лв. за задължения до 14.01.2024г., съгласно фактура №
19022455585/31.12.2023г. по принудителен ред, не отрича, от една страна, че
тези задължения са начислени по партидата на ищеца. От друга страна,
отказва да отпише задълженията, погасени по давност, за което е поканен от
ищеца с писма, получени съответно на 24.09.2023г. и 15.12.2023г., разписките
на които са приложени на л. 8 и на л. 11 от делото. Изложените от "Т" ЕАД
мотиви, че за такава корекция на сметките на абоната е необходимо да докаже
качеството си на собственик, както и да вземе съгласието на лицето, с което
живее на семейни начала, са неоснователни. Качеството на абонат на "Т" ЕАД
на ищеца Е. А. е безспорно по делото. За отчитане на ползваната от него
топлинна енергия е налице инсталация № ..., открита е договорна сметка на
негово име № **********, а преценката за изтекла погасителна давност
следва да се направи въз основа на изтеклия срок от време след настъпване на
изискуемостта на вземането, както и да се прецени дали същата е спирана или
прекъсвана.
Разгледан по същество, искът е основателен, поради следното:
Вземанията на "Т" ЕАД срещу Е. А. за минал период от време са
установени с фактура № ********** от 31.12.2023г. и към 14.01.2024г. са в
общ раземр на 5 548, 18 лв., от които: 2 617, 16 лв. - главница; 2 677, 28 лв. -
лихва и 253, 74 лв. - доплащане от изравнителна сметка. Ответникът не сочи
прекъсване на давността, не оспорва твърдението на ищеца, че за времете от
месец май 2009 година до месец януари 2021г. вкл. дължимата главница за
разходвана топлинна енергия за имот, представляващ апартамент № 23,
находящ се в гр. С..., за които е налице инсталация № № ... и е открита
договорна сметка № **********, е в общ размер на 2 962, 14 лв. С оглед на
обстоятелството, че за най-късно възникналото задължение - за месец януари
2021 година, което е станало изискуемо на 28.02.2021 г. , 3-годишния
давностен срок е изтекъл на 28.02.2024 година, към датата на предявяване на
настоящия иск - 06.03.2024г. процесното задължение е погасено по давност.
Същото е периодично по смисъла на тълкувателно решение № 3/2012г. по т.д.
№ 3/2012г. на ВКС, ОСГТК, а като такова на осн. чл. чл. 111, б. "в" от ЗЗД се
2
погасява с изтичане на 3-годишен период от време, считано от датата на
изискумостта, съгла. чл. 114, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на делото, разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК се дължат на
ищеца в общ размер на 718, 49 лв., от които 600 лв. адвокатско
възнаграждение и 118, 49 лв. платена държавна такса. Неоснователни са
възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
както и че разноските следва да се присъдят по чл. 78, ал.2 от ГПК.
Ответникът не е признал иска, което трябва да е безусловно, както и е дал
повод за завеждане на делото, защото както бе обсъдено по - горе, е отказал
признаване на изтеклата погасителна давност с аргументи, които не са
относими към този материалноправен институт.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иска с правно основание чл. 124, ал.1, пр. 3 от
ГПК, че Е. Я. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. К. С., не дължи
на "Т" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...,
сума в размер на 2 962, 14 лв. - главница, начислена за периода м.05.2009г. до
м. 01.2021г. вкл. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. С..., за
който при ответното дружество е разкрита партида с номер на инсталацията ...
и договорна сметка **********, поради погасяването й по давност.
Осъжда "Т" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С... да плати на Е. Я. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... сторените по
делото разноски в общ размер на 718, 49 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3