№ 9
гр. Бургас, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502099 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4. Обжалва се Разпореждане № 7499 от 01.11.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 6019 по описа за 2021 г. на Районен съд- Бургас,
обективирано в Заповед № 3071 от 4.03.2020 г., издадена по същото дело, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против С.М.В., за сумата в размер на 130,
57лв. представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.06.2018 г.
до 10.02.2019г.
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
разпореждането в обжалваната част. Жалбоподателят намира за
неоснователни и несъобразени с константната съдебна практика изложените
от районния съд изводи за накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД. Посочва, че доколкото възнаградителната лихва
представлявала цена за ползване на заетата сума, размерът на годишния
лихвен процент се обосновавал с разходите, направени от заемодателя, както
и с поетия риск. Подчертава, че в случая ГПР не надвишавал петкратния
размер на законната лихва ( чл.19,л.4 от ЗПК). Моли се за отмяна на
разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за претендираната със заявлението сума за възнаградителна
лихва.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Районен съд- Бургас, въз
1
основа на депозирано заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение от ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против длъжника
С.М.В., ЕГН **********, за следните суми: главница в размер на 731,54 лева,
дължима по договор за потребителски кредит № 221045/ 16.04.2018г. ведно
със законната лихва върху нея; договорна лихва от 130,57лв. за периода от
15.06.2018г. до 10.02.2019 г.; сумата от 181,61 лева-обезщетение за забава за
периода от 16.06.2018г. до датата на подаване на заявлението, както и
присъждане на сумите за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Вземането произтича от договор за потребителски кредит № 221045/
16.04.2018г., сключен със ,,АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, по който на длъжника е
предоставена сума при договорените между страните условия в размер на 800
лева. По силата на Приложение№1 към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания(цесия) от 26.11.2020г. между ,,АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и ,,Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено
вземането на цедента към длъжника.
Към заявлението са приложени: договор за потребителски кредит, ведно
с погасителен план и пълномощно.
С разпореждане № 7499 от 01.11.2021г. Бургаският районен съд е
отхвърлил частично заявлението на кредитора ,,Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД,, в частта за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за парично вземане за заплащане на сумата от 130,57 лева- договорна
лихва Това разпореждане се обжалва само в частта, в която е отхвърлено
заявлението за претендирано парично вземане представляващо договорна
лихва.
В мотивите си, заповедният съд е посочил, че искането за издаване на
заповед за изпълнение за възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави и уговореният ГЛП от 41 % надвишавал значително трикратния размер
на законната лихва, поради което клаузата била нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК.
Спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали
процесните вземания, обект на заявлението по чл.410 ГПК, е приложим
Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
съдът е задължен служебно да извърши проверка: дали искането не
противоречи на закона и на добрите нрави. Видно от депозираното пред съда
заявление, вземанията на заявителя са индивидуализирани в достатъчна
степен.
В конкретния случай, вземането произтича от договор за потребителски
кредит, сключен между ,,АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и С.М.В., по който на
заемателя е отпусната сума в размер на 800 лева. Твърди се, че по силата на
Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия)
от 26.11.2020г. между ,,АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и ,,Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено вземането на
цедента към длъжника. От съдържанието на погасителния план е видно, че
2
включва следната информация: обща сума на кредита: 800 лева;: размер на
погасителна вноска-95.79 лв.; честота на вноските – 30 дни ; Брой вноски: 10;
Оскъпяване – 60.09 лв. Дата на първо плащане: 16.05.2018г.; Дата на
последно плащане-10.02.2019г.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК "годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит".
Въззивната инстанция споделя доводите на жалбоподателя, че извода на
районния съд, че уговорената от страните годишна договорна лихва в размер
на 41 % противоречи на добрите нрави, понеже надхвърля трикратния размер
на законната лихва, почива на съдебна практика, която не е актуална. Същата
е постановена по времето, когато в закона липсва законоустановена горна
граница на договорната лихва при потребителските кредити /т. е. липсва
императивна правна норма, регулираща размера на възнаградителната лихва/,
поради което единственото ограничение на свободата на договаряне на
страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата на
добрите нрави. Понастоящем обаче, такава горна граница има и това е 5-
кратния размер на законната лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тъй като
процесната лихва не надвишава посочения размер, тоест е договорена в
рамките на закона, основателно е оплакването в жалбата, че същата не може
да противоречи на добрите нрави. Презумпцията е, че след като една уговорка
не противоречи на закона, то тя не може да противоречи на правилата на
добрите нрави. Освен това, съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП не могат да бъдат
проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят
основния предмет на договора /в случая- тези за главницата и
възнаградителната лихва, които са ясни и разбираеми/, тъй като в противен
случай договорът не би бил сключен.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните
са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в
които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на
закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен
процент на разходите, който включва и годишен лихвен процент по кредита,
не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл.19, ал.4 ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави клауза, с която страните уговарят и по-голям
от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото- върнато на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесната
сума от 130,57 лева договорна лихва за периода от 15.06.2018 г. до
10.02.2019г.
С частната жалба не се претендират разноски, поради което съдът не
следва да присъжда такива.
3
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 7499 от 01.11.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 6019 по описа за 2021 г. на Районен съд- Бургас, обективирано в Заповед
№ 3071 от 4.03.2020 г., издадена по същото дело, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК против С.М.В., за сумата в размер на 130, 57лв.
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.06.2018 г. до
10.02.2019г. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в
полза на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,ОФИС 4, срещу С.М.В., ЕГН ********** от
гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.*, за вземане по Договор за потребителски кредит
№ 221045/ 16.04.2018г, за сумата от 130,57 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 15.06.2018 г. до 10.02.2019г.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената в диспозитива на настоящото
съдебно определение сума.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4