ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№ 260003  / 03.10.2023 година, гр. Пещера

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд граждански състав

На 26.09.2023  година

в отрито заседание  в следния  състав:

            

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

СЕКРЕТАР: Тодорка Даракчиева

след като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр. дело №700 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

                Производството е по реда на чл.250  от ГПК.

          С протоколно определение № 331 от 23.06.2023 година  постановено по в.гр.дело №301/2023 година на Пазарджишкия окръжен съд е констатирано, че в диспозитива на постановеното по делото решение  от ПщРС  са прогласени за нищожни  клаузи на договор  за потребителски кредит  по отношение на които  няма направено искане в исковата молба ,като в същото време  не се е произнесъл  по направено искане в исковата молба  за нищожност  на определени  клаузи от договора ,а именно  по отношение на чл.4,ал.1 от договор  за паричен заем  от 27.08.2019 година ,поради  което  е прието, че е налице основание по чл.250 от ГПК. 

          В насроченото открито съдебно заседание  страните редовно призовани не се явяват и не вземат становище.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното:

          Гр.дело № 700/2020 година по описа на ПщРС е образувано по искова молба Ц.  А.Ц. *** ,чрез пълномощника й адв.Ф. против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД  гр.София с предявен иск  да бъде  прогласена нищожността  на Договор за  паричен заем  Standart 14 № 5547168 от 27.08.2019  година  като противоречащ  на императивните изисквания на  ЗЗД,ЗЗП и ЗПК.При условията на  евентуалност  е предявен иск за  прогласяване  нищожността на  клаузите на чл.1,ал.2,ал.3 и ал.4 и чл.4,ал.1 и ал.2 от същия.

          С решение № 260251 от 15.12.2020 година постановено по делото съдът е прогласил  за нищожна клаузата по чл.3,чл.4,ал.2 и чл.2,т.8 от  договор за заем  Viva Standart 14 № 5547168 от 27.08.2019  година като не се е произнесъл относно клаузата  атакувана от ищците ,а именно чл.4,ал.1 от  процесния договор.

          Видно от приетия по делото  като писмено доказателство договор за паричен заем  Viva Standart 14 № 5547168 от 27.08.2019  е договорена клауза в чл.4,ал.1 от същия ,съгласно която  заемателят се задължавал в 3 дневен  срок от  усвояване на сумата  по договора  да предостави на заемодателя  едно от следните обезпечения 1./Поръчители-физическо лице ,което да предостави на заемодателя бележка от работодател издадена не по-рано  от 3 дни  от деня на представянето и да отговаря  на следните изисквания:да е  навършило 21 годишна възраст;да работи по  безсрочен трудов договор ;да има минимален стаж  при настоящия работодател  -6м. и  минимален осигурителен доход   в размер на 1000 лева ;през последните 5 години да няма  кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история  със  статус“период на просрочие от 0 до 30 дни ;да не е поръчител  по друг договор за паричен заем и да няма  сключен договор  за паричен заем в качеството си на  заемател;2./ банкова гаранция,която е издадена  след усвояване на  паричния заем в размер на цялото  задължение  на заемателя по договора,валидна  30 дни след  падежа за плащане  по договора.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. В обичайната практика при предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение, заемът не се отпуска в случай на непредставяне на обезпечение. В интерес на кредитора е същият да си подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл. 143,ал.2, т. 3 от ЗЗП.

          В предвид на изложеното съдът счита, че е основателно твърдението в исковата молба за  неравноправен характер на договорната клауза на чл.4,ал.1от договора  обуславящ нейната нищожност съгласно чл. 146 от ЗЗП.

С оглед на констатираното съдът на основание чл.250 от ГПК  следва да постанови решение, с което  да прогласи за нищожна клаузата чл.4,ал.1от договора

 

Водим от горното, и на основание чл.250 от ГПК,

СЪДЪТ

Р Е Ш И

ДОПЪЛВА диспозитива на решение № 260251 от 15.12.2020 година постановено по гр.дело № 700/2020 година по описа на ПщРС, като

ПРОГЛАСЯВА  ЗА НИЩОЖНА  на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП клаузата  по чл.4,ал.1 от договор за заем Viva Standart 14 № 5547168 от 27.08.2019  година,сключен между  „Вива Кредит“ ООД гр.София и  Ц.А.Ц..

Настоящото решение да се счита неразделна част от решение № 260251 от 15.12.2020 година, постановено по гр.дело № 700/2020 година  по описа на ПщРС.

Решението   може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен   срок от съобщението на страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: