П Р
О Т О К О Л
Година 2020
гр.София
Софийски окръжен съд
Първи състав
Дванадесет и четвърти юни Година 2020
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Й.Т.
ЕВГЕНИ НИКОЛОВ
Секретар Вероника Димитрова
Прокурор Мирослав Ангелов
Сложи за разглеждане докладваното
от съдията НИКОЛОВА наказателно общ характер дело № 175 по описа
за 2020 година.
На
именното повикване в 10:05 часа в залата се явяват:
За СОП –
прокурор Мирослав Ангелов;
ПОДСЪДИМИЯТ Т.Р.С., явява се;
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.В. от САК, явява се;
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В. М. от САК, не се явява;
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.В.: Колегата адв.М.
е уведомен за днешното съдебно заседание, но е служебно ангажиран пред Специализиран
наказателен съд и не може да вземе участие.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Д.Г.И., редовно призован, не се явява;
Д.Г.З.,
редовно призована, не се явява;
За
двамата пострадали се явява ПОВЕРЕНИКЪТ им адв. Ю. Л.С..
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1 ОТ НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание за обсъждане на въпросите, поставени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. С.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.: Да се даде ход на разпоредителното заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК:
ИЗСЛУШВА СТРАНИТЕ по въпросите по
чл. 248, ал. 1, т. 1- 8 НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаема г-жо председател, уважаеми съдебни заседатели, считам че настоящото
дело е подсъдно на окръжен съд.
Считам,
че към настоящия момент няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
На
фазата на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права
на подсъдимия.
По
отношение т.4 считам че не са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила, освен ако защитата не направи някакво искане, каквито
индикации имаше в хода на досъдебното производство.
По
отношение т. 5-та: Делото не следва да бъде разгледано при закрити врати; не
следва да бъде привлечен резервен съдия или съдебен заседател; не е необходимо
назначаването на защитник, тъй като по делото подсъдимият е упълномощил двама
такива и един от тях се явява в днешното съдебно заседание; не се налага
назначаването на вещо лице, преводач или тълковник; не е необходимо извършването
на съдебни следствени действия по делегация.
По отношение на взетата мярка за процесуална
принуда считам, че следва да остане същата.
По
отношение на искания за събиране на нови доказателства, на този етап няма да
правя такива.
Въз основа
на така изложеното от мен, моля да насрочите съдебно заседание с призоваване на
лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. С.: Уважаема госпожо съдия,
с цел процесуална икономия по върпсоите по чл. 248, ал.
1 от НПК споделямм изцяло становището
на прокурора.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.: Уважаема
госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, по т. 1-ва - да, делото е
подсъдно на Окръжен съд – С. на основание чл. 35 НПК.
Съгласен съм с всичко, което
изложи прокурорът.
По
отношение т. 4 считам че не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила, искаме делото да се гледа по общия ред.
Има ли основания за прекратяване
или спиране – не.
Делото
не следва да бъде разгледано при закрити врати; не е необходимо привличане на резервен
съдия или съдебен заседател; не се налага назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник; не е необходимо извършване на съдебни следствени
действия по делегация.
По
отношение на мярката за процесуална принуда смятаме, че е следва да остане
същата, а именно „парична гаранция“.
Нямаме
искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Поддържам
становището на моя защитник.
По
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК съдът стигна до следните изводи:
Делото е подсъдно на С. окръжен съд по правилата на чл. 35, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 НПК.
Не се установяват основания по смисъла на чл. 250 НПК за прекратяване на наказателното производство и такива по смисъла на чл. 251 НПК за спиране на наказателното производство
Обсъждането на въпросите, поставени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, налага извод за наличие на основанието по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248 ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
С внесения от С.о.п. обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Т.Р.С. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. ал.1 , б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, затова че при управляване на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и по чл. 116 от ЗДвП като при управляване на моторно превозно средство „не проявил внимание и предпазливост към пресичащ пешеходец, не избрал скорост на движението, съобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, като не намалил скоростта и не спрял при възникналата опасност за движението, вследствие на което настъпил удар между управляваното от него МПС и пресичащия пеша пътното платно Н. Г.И.“ и по непредпазливост причинил смъртта му, като след извършване на деянието избягал от местопроизшествието.
Изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява с действия и/или бездействия на водача на моторното превозно средство, с които се нарушават правилата за движение по пътищата, т.е., извършеното нарушение на правилата за движение е обективен елемент от състава на престъплението, очертаващ признаците на изпълнителното деяние и затова следва да бъде ясно, точно и еднозначно формулирано, както на досъдебното производство с постановлението за привличане на обвиняем, така и в обвинителния акт. Всяка въведена неяснота по този въпрос винаги създава съществени затруднения в реализирането на правото на защита на обвиняемия.
В тази връзка съдът констатира, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, довели до ограничаване на правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е обвинен. Това е така, тъй като на първо място е налице несъответствие между фактическото обвинение, за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност, предявено на досъдебното производство с постановление от 27.04.2020 г. /л. 57, том 1 от ДП/ и фактическото обвинение, повдигнато с обвинителния акт; на второ място е налице фактическа непълнота на обвинението за нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за което е привлечен да отговаря с посоченото постановление за привличане на обвиняем и на трето място е налице неяснота, въведена от противоречиви, взаимоизключващи се твърдения относно виновното поведение на подсъдимия, с което в обвинителния акт се поддържа да е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 НПК.
На досъдебното производство подсъдимият /в това му качество в съдебната фаза/ е привлечен в качеството на обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 27.04.2020 г., съдържащото се на л. 57-58, т. 1 от ДП, с което му е вменено обвинение за нарушаване на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 116 от ЗДвП. И конкретно вмененото нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП е осъществено като при управляването на МПС „…не избрал скорост на движението, съобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост“.
Става ясно, че вмененото нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за което подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност на досъдебното производство, се отнася до нарушаване на правилата за движение, свързани с избирането на съобразена с конкретните пътни условия скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2, изреч. 1 ЗДвП, без от фактическа страна да му е било вменено и неизпълнение на задължението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникналата конкретна опасност за движението от пресичащия пътното платно пешеходец, обективиращо нарушаването на чл. 20, ал. 2, изреч. 2 от ЗДвП, което е сторено за първи път с обвинителния акт. Налице е несъответствие между фактическото обвинение, за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност на досъдебното производство и по което той се е защитавал в тази фаза на наказателния процес и това, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт. По този начин сериозно са засегнати правата на обвиняемия да разбере какво приема за установено от фактическа и правна страна обвинението и респ. го поставя в невъзможност да организира адекватно защитата си. Нарушен е и основополагащ принцип в наказателното производство, че никой не може да бъде осъден за по-тежко обвинение от това, срещу което се е защитавал до съответния процесуален етап. В разглежданата хипотеза на фазата на досъдебното производство подсъдимият се е защитавал по обвинение за нарушаване на правилото за избиране на такава скорост на движението, която да е съобразена с конкретната пътна обстановка така, че да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие /чл. 20, ал. 2, изреч. 1 ЗДВП/, а в обвинителния акт, освен това нарушение, му е вменено още и нарушаване на правилото да намали скоростта и да спре при възникналата опасност за движението /чл. 20, ал. 2, изреч. 2 ЗДВП/. Независимо, че това не води до по-тежка правна квалификация, безспорно е налице по-тежко обвинение – за нарушаване на две правила, свързани с избиране на скоростта на движение, а именно на правилото за избиране на съобразена с пътните условия скорост, която му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие и за нарушаване на правилото да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението.
На второ място е налице фактическа непълнота на обвинението, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност на досъдебното производство, пренесена и в заключителната част на обвинителния акт. От една страна не е посочено по какъв начин, въпреки че е в рамките на разрешената, скоростта на движение на автомобила, управляван от обвиняемия, е несъобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост така, че не му е позволила да спре преди мястото на удара и да го предотврати, което въвежда неяснота на обвинението, ограничаващо правото на защита на подсъдимия. От друга страна - в обвинителния акт са изложени фактически твърдения, че непосредствено преди удара автомобилът, управляван от подсъдимия, се е движил със скорост от 50 км/ч., с включени къси светлини и зона на видимост пред автомобила на разстояние от 60 метра, при опасна зона за спиране при посочената скорост – 30 метра, а отстоянието на автомобила от мястото на удара към момента, когато водачът му е могъл да възприеме възникналата опасност за движението /пресичащия пътното платно пешеходец/ е била 46,34 м, при което е изложен и фактически довод, че за подсъдимия ударът е бил предотвратим, тъй като е могъл да спре преди мястото на удара. Това въвежда сериозна неяснота на обвинението относно действията на подсъдимия, с които е нарушил правилата за движение, а освен това и въвежда съществено противоречие в обвинителния акт по въпроса какво е следвало да стори подсъдимия в конкретната пътна ситуация и не е сторил – дали се е движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, която не му е позволила да спре преди мястото на удара или при възникнала опасност за движението не е намалил скоростта и не е спрял, - и това е довело до причиняването на твърдения престъпен резултат.
Изпълнителното деяние на престъплението е елемент от неговия фактически състав, т.е., съставлява съставомерен обективен признак на деянието и всяка неяснота касаеща съставомерен обективен признак на деянието винаги съставлява съществено нарушение на правото на обвиняемия да узнае фактите по обвинението и да организира защитата си, съставлява основание по чл. 249, ал. 4, т. 1. НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
По изложените съображения и на основание чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД № 175/2020 г. по описа на С. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на С.о.п. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, съобразно мотивите, изложени в настоящето определение.
Определението подлежи на обжалване и на протестиране с частна жалба и/или частен протест по реда на глава Двадесет и втора от НПК пред С. апелативен съд в 7-мо дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Съдебното заседание приключи в 10:30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: