№ 3422
гр. Варна, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20223100500446 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от П. Г. Г., чрез адв. Я.Я., за изменение в частта за разноските
на Решение
№ 962/19.07.2022г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага, че доколкото
частично предявените искове са изцяло уважени, следва разноските в полза на ищеца да
бъдат присъдени изцяло.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Дивайн Гардън“ ЕООД, чрез
адв. Ц.А. изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по въззивната жалба с
вх. № 4777/25.02.2022 г. от “Дивайн Гардън“ЕООД чрез адв. Ц.А. срещу решението на ВРС-
33с-в
№ 260047/17.01.2022 г. по гр. д. № 12359/2020 г. в частите му, с които е признато за
установено в отношенията между страните, че
1/ ответникът дължи на ищеца П.Г. сума в размер на 300лв като уважен частичен иск
от общата претенция за сумата от 2000лв за неимуществени вреди в резултат на преживени
болки и страдания от настъпило увреждане на здравето, причинено на ищеца от „Дивайн
Гардън“ЕООД на 13.03.2020г, изразяващо се в луксация на дясна патела и увреждане на
медиалния менискус - хоризонтална лезия в задния рог, които неимуществени вреди ищецът
е претърпял както при инцидента, така и през времето на възстановяването му, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г до окончателното изплащане на вземането, присъдено на
основание издадена Заповед за изпълнение № 3530/27.07.2020г по ч.гр.д.№ 8155/2020г на
ВРС-33с-в; както и
1
2/ ответникът дължи на ищеца П.Г. сума в размер на 1200лв като уважен частичен
иск от общата претенция за сумата от 7000лв – имуществени вреди, представляващи разлика
между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът от фирма „Блексирама“АД
ЕИК *********, в която е работил преди злополуката и обезщетението за временна
неработоспособност, получено за периода от настъпване на вредоносното събитие
13.03.2020г до връщането му на работа на 29.06.2020г, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС -
15.07.2020г до окончателно изплащане на вземането, което вземане е присъдено на
основание издадена Заповед за изпълнение № 3530/27.7.2020г по ч.гр.д.№ 8155/2020г на
ВРС-33
с-в.
С Решение № 962/19.07.2022г., постановено по настоящото дело е отменено Решение
№ 260047/17.01.2022 г., постановено по гр. д.
№ 12359/2020 г., в обжалваните му части и вместо него е прието за установено в
отношението между П. Г. Г. ЕГН ********** от гр.Аксаково ул.„Капитан Петко Войвода"
№ 14 и ответното дружество „Дивайн Гардън“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна 9009, район р-н“Младост“, ЗПЗ, ул."Ат.Москов"№ 308,
представлявано от управителя Мариян Маринов, че
1 / ответникът дължи на ищеца сума в размер на 300лв - частичен иск от доказания по
размер иск за сумата от 1000лв от общо претендирана сума от 2000лв - неимуществени
вреди в резултат на преживени болки и страдания от настъпило увреждане на здравето,
причинено на ищеца от „Дивайн Гардън“ЕООД на 13.03.2020г, изразяващо се в луксация на
дясна патела и увреждане на медиалния менискус - хоризонтална лезия в задния рог, които
неимуществени вреди ищецът е претърпял както при инцидента, така и през времето на
възстановяването му, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г до окончателното
изплащане на вземането, присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение №
3530/27.07.2020г по ч.гр.д.№ 8155/2020г на ВРС-33с-в; както и
2/ ответникът дължи на ищеца П.Г. сума в размер на 1200лв - частичен иск от
доказания по размер иск за сумата от 1981,79лв от общо претендираната сума от 7000лв –
имуществени вреди, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би
получил ищецът от фирма „Блексирама“АД ЕИК *********, в която е работил преди
злополуката и обезщетението за временна неработоспособност, получено за периода от
настъпване на вредоносното събитие 13.03.2020г до връщането му на работа на 29.06.2020г,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г до окончателно изплащане на вземането,
което вземане е присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение № 3530/27.7.2020г
по ч.гр.д.№ 8155/2020г на ВРС-33с-в, на осн.чл.415 ал.3 вр.чл.410 ГПК вр.чл.49 ЗЗД, и чл.86
ЗЗД.
Решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която е
отхвърлен частичният установителен иск за сумата от 500лв от общо претендирания размер
от 3000лв за претърпени имуществени вреди в резултат направени разноски за лечението на
2
травмата, включващи платени процедури, лекарства, изследвания и др., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК пред ВРС-15.07.2020г до окончателно изплащане на вземането, което вземане е
присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение № 3530/27.07.2020г по ч.гр.д.№
8155/2020г на ВРС- 33с-в, на осн.чл.415 ал.3 вр.чл.410 ГПК вр.чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В резултат на това произнасяне в полза на П. Г. Г. са присъдени разноски в размер на
1997,48 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, а на „Дивайн Гардън“ ЕООД са присъдени
разноски в размер на 147.61 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съставът на ВОС, при постановяване на въззивното решение е определил разноските за
всяка от страните, като е взел предвид общите искови претенции, спрямо които е прието до
какъв размер са доказани по основание и размер. Съобразени са представените по делото
списъци по чл. 80 ГПК и платежните документи, удостоверяващи извършването на
разноските. Обсъдено е направеното от ищеца възражение за прекомерност само в първата
инстанция, като е приел същото за неоснователно с оглед размера на адвокатското
възнаграждение, предвиден в чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. Ето защо
намира, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното въззивно решение в
частта за разноските и затова молбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 18507/03.08.2022 г. от П. Г. Г., чрез адв.
Я.Я., за изменение в частта за разноските на Решение № 962/19.07.2022г., постановено по в.
гр. д. № 446/2022 г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3