№ 7
гр. Ловеч, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100125 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Ястребец”№23Б, представлявано от Изпълнителния директор
Александър Александров, чрез пълномощника си юрисконсулт Албена Костадинова против АНТ. К. НГ. от
гр.Ловеч, в която изтъква, че на 09.07.2020 год. дружеството им е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№3034268 срещу АНТ. К. НГ., ЕГН-********** за сумата от 909,39 лева, от
които 732,94 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2016 год. до 30.04.2019 год. за реално потребена енергия, 120,56 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2017 год. до 29.06.2020 год., дължима сума за дялово разпределение - главница, в размер на 46,42 лв. за
периода от 01.03.2017 год. до 30.04.2019 год. и 9,47 лв. лихви за периода от 01.05.2017 год. до 29.06.2020 год.,
като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заявявя, че с разпореждане на съда е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника. С оглед адреса на ответника делото е изпратено на PC-гр.Ловеч, където е образувано е гр.д.
№1389/2020 год. на PC-гр.Ловеч. В срока по чл.414 от ГПК съдията- докладчик по цитираното дело им е указал,
че дружеството им може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.С оглед изложеното, в
законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предявяват иск за установяване на съществуването на вземането
им за консумирана и незаплатена ТЕ срещу АНТ. К. НГ., ЕГН-**********, с адрес: гр.Ловеч, ж.к.“Младост“,
бл.323,вх.“А“,ет.3,ап.7 за топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.19,вх.“Д“,ап.75, за процесния
период.Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им, са следните:Ответниците са
клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и
по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007год. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката.Съгласно чл.150, ал.1 отЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди
1
оттоплопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от ''Топлофикация София“АД на клиенти за битови нужди в гр.София, които се изготвят от
"Топлофикация София"ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила
в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на клиентите. Стези Общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150,
ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За последните в сила са били
ОУ, влезли в сила на 11.07.2016год. В Раздел X от ОУ от 2016 год. - „Заплащане на ТЕ", чл.33 са определени
редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ. С изтичането на срока ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху задължението.Ответниците са използвали доставяната от дружеството им ТЕ и
към настоящият момент не са заплатили задължението си.
Позовава се на чл.139 от ЗЕ съгласно който разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а
от ЗЕ. В настоящият случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се
намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма
"Термокомплект"ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140,
ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесният имот са начислявани от "Топлофикация София"ЕАД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Термокомплект"ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За
имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които прилагат като доказателство по делото в подкрепа
на твърденията им, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като
се започне от най-старото.
Моли съда след като се убеди в основателността на изложените от тях твърдения в обстоятелствената
част на исковата молба, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на АНТ. К. НГ.,
ЕГН-**********, че дължи на "Топлофикация София"ЕАД сумата от 909,39 лева, от които 732,94 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2019 год.
за реално потребена енергия, 120,56 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 год. до 29.06.2020 год.,
дължима сума за дялово разпределение - главница, в размер на 46,42 лв. за периода от 01.03.2017 год. до
30.04.2019 год. и 9,47 лв. лихви за периода от 01.05.2017 год. до 29.06.2020 год. като претендират и законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Молят съда да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78 от ГПК.
В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от адв.Ц.Ж.
– назначена с разпореждане №667/22.04.2021 год. за особен представител на ответника, в който заявява, че не
признава иска и го намира за неоснователен и незаконосъобразен. Приема за безпорен факта, че процесният имот,
за който се търси неплатена топлинна енергия е собственост на бащата на ответника Н. Хъу Кием, б.ж. на
гр.София, починал на 11.06.2004 год., на когото ответника се явява единствен законен наследник. Позовава се на
заявление-декларация от 18.04.2012 год. до „Топлофикация София“ЕАД, с което ответника е декларирал, че
апартамента е необитаем и отопление в същия няма да се ползва. Твърди, че няма доказателства имотът да е
отдаван под наем, за да се търсят направените разходи за топлоенергия. Освен това по делото няма представени
доказателства затова след смъртта на общия наследодател колко са отоплителните тела в апартамента, работят ли
или са изключени, как е отчитана топлоенергията. По делото липсват доказателства и относно това уведомяван ли
2
е ответника за дължимите суми по представените по делото три фактури, като за първата прави възражение, че
вземането е погасено по давност, на основание чл.111, б.“г“ от ЗЗД. Счита, че ищецът не е представил и
доказателства за активна процесуална легитимация, тъй като всички преписи не са заверени. Посочените във
фактурите периоди за дължими суми не съвпадат с тези по исковата молба. Това се отнася и за исканите лихви, за
които също не е налице съвпадение с периодите по фактурите. Поради това, че няма контакт с ответника ще се
ползва от представените по делото доказателства. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
По молба на ищеца съдът, с определение №354/19.05.2021 год., в закрито заседание, е привлякъл като
трето лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект”ООД, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ж.к.“Люлин“, ул.“Александър Станишев“№2, на основание чл.219, ал.1 от ГПК.
В хода на процеса ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с писмена молба чрез
процесуалния си представитл юрисконсулт Пламена Н.а поддържа депозираната искова молба и заявява от името
на доверителя, че ще се ползва от всички доказателства, приложени с нея. Моли съда да уважи изцяло
предявените искове като доказани по основание и размер като им присъди и сторените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач „Термокомплект”ООД-гр.София, редовно призован, не изпраща представител.
Назначеният за особен представител на ответника адв.Ж. поддържа така подадения отговор на исковата
молба и отново акцентира на това, че процесният имот е на бащата на ответника, поради което счита, че А.Н. не е
собственик. Освен това за една от фактурите, на които ищецът се позовава е настъпила погасителна давност по
смисъла на чл.111, б.“г“ от ЗЗД – касае се за периода от 01.07.2016 год. до 06.04.2020 год., т.е. претендира се
вземане от ответника след изтичането на тригодишния давностен срок. По тези и други подробно изложени
съображения моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на страните, по вътрешно убеждение, на
основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното от фактическа страна :
По реда на чл.410 и сл. от ГПК и въз основа на подадено заявление до РС-гр.София срещу длъжниците в
заповедното производство, сега ответник, в полза на кредитора в заповедното производство, понастоящем
ищцовото дружество, РС-гр.Ловеч е издал заповед за изпълнение на парично задължение №740/03.09.2020 год. по
Ч.гр.дело №1389/2020 год. по описа на съда за сумата 909,39 лева, от които 732,94 лева главница за доставена
топлинна енергия за периода м.май 2016 год. до м.април 2019 год., ведно със законната лихва от 09.07.2020 год. до
излащането й, 120,56 лева обезщетение за забава от 15.09.2017 год. до 29.06.2020 год. върху вземането за цената за
доставена топлинна енергия, 46,42 лева главница – цена за дялово разпределение за периода м.март 2017 год. до
м.април 2019 год., ведно със законната лихва от 09.07.2200 год. до изплащането й, 9,47 лева обезщетение за забава
от 01.05.2017 год. до 26.06.2020 год. върху вземането за цената на дялово разпределение, както и сумите 25 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи съдебно-деловодни разноски. В
заповедта е посочено, че няма договор – при Общи условия за доставка на топлинна енергия до обект, находящ се
на адрес : гр.София, Община „Надежда“, ж.к.“Свобода“, бл.119, вх.“Д“, ап.75, с аб.№51877, доставена за периода
м.май 2016 год. до м.април 2019 год. и за дялово разпределение за периода м.март 2017 год. до м.април 2019 год.,
ведно с обезщетение за забава върху вземанията.
В заповедното производство заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което и с разпореждане №2382/07.12.2020 год. по Ч.гр.дело №1389/2020 год. по описа на РС-
гр.Ловеч са дадени указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането срещу
цитираната по-горе заповед за изпълнение в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса. Изрично му е напомнено, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска /препис от ИМ с
щемпел за въвеждането й в регистратурата на съда или удостоверение от съда, пред който е образувано делото, с
данни за дата на постъпване на ИМ, страни и основание на заявените искове/ в посочения срок, заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от разпореждане №2382/07.12.2020 год. е връчена на „Топлофикация София“ЕАД на 08.12.2020
год. и получено от негов представител на 17.12.2020 год., вино от приложената в заповедното производство
3
разписка.
Исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран за развитие на производство по реда на
чл.422, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, е заведена в РС-гр.Ловеч
с вх.№250/15.01.2021 год., пощенско клеймо от 14.01.2021 год.
Съдът, разглеждащ настоящото исково производство за установяване съществуване на вземането
установи, че исковата молба е подадена в законният едномечен срок, съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и е
допустима за разглеждане. По същество е неоснователна и недоказана по следните съображения :
По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена. „Топлофикация София”ЕАД-гр.София следва да докаже, че АНТ. К. НГ. е ползвал топлинна
енергия в качеството си на собственик или ползвател на топлоснабден имот, представляващ жилище, находящо се
в гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.19, вх.“Д“, ап.75 за процесният период от време, конкретизиран в петитума на
исковата молба за главното и акцесорните вземания.
В този смисъл съдът съобразява разпоредбата на Параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съгласно която потребител
на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във
връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. За периода
на действие на ЗЕЕЕ /отм./ дефиницията за потребител на топлинна енергия във връзка с Параграф 1, т.13 от ДР е
ФЛ или ЮЛ, което получава топлинна енергия от енергийно предприятие и го използва за собствени нужди.
По делото предвид правилата за разпределение на докадателствената тежест, която е на ищеца, именно той
следва да установи качеството потребител на ответника като съдът установи, че доказателства в тази насока не са
ангажирани, поради което и той не може да приеме, че АНТ. К. НГ. притежава някое от качествата по Параграф 1,
т.42 от ДР на ЗЕ, съответно Параграф 1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./. В хода на процеса този факт не е отделен от
съда като безпорен между страните, поради което и съгласно общите правила на доказване в гражданския процес
по чл.153 от ГПК, подлежи на пълно и главно доказване. Ищецът не е провел такова по делото и при наличието на
оспорване от назначания за особен представител на ответника именно в този смисъл, съдът намира това
релевантно за казуса обстоятелството за неустановено.
Като доказателство по делото е представено копие от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот
№048, том I, рег.№712, дело №040 от 23.04.2002 год. на Александър Павлов, Нотариус с район на действие РС-
гр.София, вписан под №120 в регистъра на НК, от който се установява, че Н. Хъу Кием е закупил недвижим имот,
представляващ : Апартамент №75, находящ се в гр.София, Столична община, район „Надежда“, на първи етаж в
жилищна сграда, блок №19, вх.“Д“, комплекс „Свобода“, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения
със застроена площ 59,56 кв.м., заедно с прилежащото зимнично помещение №16 с полезна площ от 2,42 кв.м.,
заедно с прилежащите 0.835% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото като сградата е построена върху държавна земя, II зона по 18 на кв.м., при подробно
посочени съседи на жилището и на избеното помещение.
Видно от удостоверение за наследници №000505/18.04.2012 год. на Столична община е, че купувачът на
цитирания по-горе Апартамент Нгеун Хъу Кием е починал на 11.06.2004 год., за което е издаден акт за смърт
№0394/12.06.2004 год. от София-град, оставайки за свой единствен законен наследник синът си АНТ. К. НГ. –
ответник по настоящото дело.
Със заявление-декларация вх.№ДП-0832/18.04.2012 год. до „Топлофикация-София“ЕАД АНТ. К. НГ. е
посочил, че апартамента в гр.София е необитаем и няма да се ползва топлинна енергия в него.
Съдът е длъжен на спомене, че само представеното с исковата молба писмено доказателство копие от
публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”АД на
потребители в гр.София, публикувано във в-к „19 минути на 10.02.2014 год. и в-к „Монитор“ на 11.07.2016 год. не
е достатъчно доказателство, за да се приеме наличието на възникнали и съществуващи между страните
облигационни отношения по договор за продажба на топлинна енергия и то съществуващ между посочените в
4
исковата молба страни за визирания период от време.
По делото няма представен относим за казуса списък на живущите и на собствениците в етажната
собственост в гр.София, Община „Надежда“, ж.к.“Свобода“, бл.119, вх.“Д“, ап.75, предвид факта, че в протоколът
от 26.08.2002 год. за проведено Общо събрание на етажните собственици от ж.к.“Свобода“, бл.119, вх.“Д“,
ползващи топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД, на което е взето решение да се сключи договор с
фирма „Термокомплект”ООД, фигурира името на Н. Хъу Кием под №3. В този смисъл дори и да фигурира името
на наследодателя на ответника съда счита, че изцяло ирелевантно за казуса се явява и копието от договор
№479/10.10.2002 год., сключен между изпълнителя „Термокомплект”ООД-гр.София и възложитела Етажна
собственост с адрес : гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.119, вх.“г“, вх.“д“ и вх.“е“, със следния предмет : възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода съгласно методиката на SIEMENS. Видно е, че
този договор е сключен за срок от 2 години, т.е. важи до 10.10.2004 год. и следователно изцяло неотносим за
процесният период от време за периода 2016 год.-2019 год. относно главницата и лихва за забава за времето от
2017 год.-2020 год., за който ищеца претендира от съда със СПН да признае за установено по отношение на
ответника дължимост на конкретно посочени суми, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия.
Липсват приложени доказателства – писмена декларация или заявление за откриване на партида на
посочения адрес от страна на ответника в качеството му на единствен законен наследник на титуляра на
партидата Н. Хъу Кием – дори напротив има доказателства, че той изрично е сезирал ищеца със заявление, че
апартамента е необитаем, което обстоятелство е от значение, предвид изтъкнатото от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, че апартамента е необитаем и никой не е отвърнал на извършеното от него търсене.
Вещото лице е посочило, че от страна на ищеца не са му предоставени протоколи за първоначална и за
последващи проверки от органите за метрологичен контрол, поради което и след като липсват такива по делото, а
и не са представени на вещото лице инж. Н.Н., за съда остава изцяло голословно и недоказано твърдението на
ищцовото дружество, че ответника има надлежно открита партида при него и че се явява абонат на
„Топлофикация София”ЕАД. Няма каквито и да е доказателства по делото и затова извършвана ли е проверка на
всеки 2 години на общия топломер, данни, че е узаконен, каквито доказателства също не са били предоставени на
експерта по допуснатата по искане на ищцовото дружество съдебно-техническата експертиза. Само позоваването
от страна на ищеца на съобщения към фактури с №**********/31.07.2017 год. за сумата 212,80 лева;
№**********/31.07.2018 год. за сумата 241,50 лева и 00106381426/31.07.2019 год. за сумата 278,64 лева, не са
достатъчно доказателство за настоящото исково производство, тъй като в тях не е посочено кой е абонат на
услугата ответникът или неговият наследодател, освен това те касаят период от време 2016-2019 год., когато вече
Н. Хъу Кием е отдавна починал /на 11.06.2004 год./, което дава основание на съда да не ги приема като годно
писмено доказателство за целите на настоящото исково производство относно иска за установяване съществуване
на вземането по чл.422, ал.1 от ГПК, при който на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на
делото и връзките между тях - чл.153 от ГПК.
Следователно след като ищеца не установи по безпорен начин не само качеството на потребител на
ответника, но не представи и релевантни доказателства, от които да е видно наличието на валидно сключен
договор между страните за доставка на топлинна енергия при Общи условия и не доказа точният размер на
вземането си за процесния период от време, за съда не остава друга алтернатива освен да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
В този смисъл съдът счита, че не следва да се съобразява с констативната част на заключението по
допусната съдебно-икономическа експертиза, в която експерта е посочил, че след извършена от него проверка по
счетоводните документи на „Топлофикация София”ЕАД е установил, че по партидата с аб.№51877 има
осчетоводени задължения за доставена топлинна енергия за времето от 01.05.2016 год. до 30.04.2019 год. за
процесния обект. Размерът на задълженията е определян първоначално на база прогнозни количества. След
приключване на съответния отоплителен период фирмата за топлинно счетоводство „Термокомплект“ООД е
извършвала изравняване на количествата топлинна енергия на база реалните замервания. За получилите се в
резултат на замерванията различия в количествата са съставяни кредитни известия с които задължението на
ответника е корегирано – в намаление на същото, когато реалните количества са били по-малки от прогнозните и
пускани фактури за доначисление, когато реалните количества са били по-големи от прогнозните, тъй като
съгласно чл.202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с
5
другите доказателства по делото.
При горната доказателствена непълнота и указаната с протоколно определение №398 от 24.09.2021 год.
доказателствена тежест за ищеца, съдът намира предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за неоснователен и недоказан, което налага същия
да бъде отхвърлен.
Претецията на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение се явява
акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид горните изводи на съда по иска с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, също следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява претенцията на ищеца за заплащане на
направените в настоящото исково производство и в заповедното производство по Ч.гр.дело №1389/2020 год. по
описа на РС-гр.Ловеч съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. От своя страна ответника
не е направил и не е претендирал съдебно-деловодни разноски, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
На адв.Ц.Ж. от АК-гр.Ловеч следва да се изплати определеното възнаграждение в размер на сумата 300
лева от внесения от ищеца депозит, за осъщественото от нейна страна процесуално представителство на
ответника по делото.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, ул.”Ястребец”№23Б, представлявано от Изпълнителния директор Александър
Александров против А.К. НГУН, ЕГН-**********, с адрес : гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.323, вх.“А“, ет.3, ап.7,
представляван в настоящото исково производство чрез назначения му за особен представител адв.Ц.Ж. от АК-
гр.Ловеч, иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено с по отношение на АНТ. К. НГ., ЕГН-**********, че дължи на
"Топлофикация София"ЕАД сумата от 909,39 лева, от които 732,94 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2019 год. за реално потребена енергия,
120,56 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 год. до 29.06.2020 год., дължима сума за дялово
разпределение - главница, в размер на 46,42 лв. за периода от 01.03.2017 год. до 30.04.2019 год. и 9,47 лв. лихви за
периода от 01.05.2017 год. до 29.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД, с горните данни против А.К. ****** с
горните данни за заплащане на направените в настоящото исково и в заповедното производство по Ч.гр.дело
№1389/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч съдебно-деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц.Ж. от АК-гр.Ловеч определеното възнаграждение в размер на сумата 300
/триста/ лева от внесения от ищеца депозит, за осъщественото от нея процесуално представителство на ответника
АНТ. К. НГ. по гр.дело №125/2021 год. по описа на РС-гр.Ровеч.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Термокомплект”ООД, като спрямо него важат нормите на чл.223, ал.1 и ал.2 от ГПК за действие на решението
спрямо него и насрещната страна и спрямо него и страната, която го е привлякла.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане на решението в сила копие от същото да се приложи по Ч.гр.дело №1389/2020 год. по описа
на РС-гр.Ловеч за последващи съдопроизводствени действия.
6
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7