Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр. Русе, 25.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на
десети ноември 2021 г. в състав:
Председател:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и в
присъствието на прокурора Емилиян
Грънчаров като разгледа
докладваното от съдията ДИМИТРОВА КАН дело № 242 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1,
предл. 2 ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Т.С.Т.,чрез адв. Ангел С. от
РАК срещу Решение № 261/14.06.2021г., постановено по АНД №288/2021г. на Районен
съд Русе, с което е потвърдено НП № 38-0000196/02.02.2021г. на Директор на РД“Автомобилна администрация“-
гр.Русе, с което за нарушение
по чл.24/изм./, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП му
било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00лв., а за нарушение по
чл.31/изм./, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на
пътници /Наредба №34/1999г./ и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП му било
наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00лв. Наведени са касационни основания
за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради неправилна
оценка и анализ на доказателствен материал, при неясна формулировка на твърдяно
адм.нарушение още в досъдебната фаза, при некореспондиращо на посочените
законови текстове формулирано обвинение, респ. неправилни изводи за спазена
процедура от ответната страна. Наведени са доводи и за маловажност на нарушение
и неправилна ангажираност на административнонаказателна отговорност по пункт 1
от потвърденото НП. Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното
постановление. Претендират се разноски само за въззивната инстанция.
Ответникът ангажира писмено становище по жалбата,
като я счита за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Участващият в производството прокурор от Окръжна
прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
правилност на съдебното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 АПК, административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и атакува
съдебен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН. Ето защо,
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, първата съдебна инстанция е приела за установено от фактическа
страна, че касаторът има качеството на водач на
автомобил “Фолксваген Туран” с рег. № Р 3838 ВС, с отличителни белези за таксиметров автомобил,
с открита табела “Такси”, с включен на зелен сигнал и включен ЕТАФП и без поставена
табела “Не работи”, престояващ на таксиметрова стоянка, като МПС е собственост
на лицензиран /регистриран/ превозвач„Саваж“ЕООД гр.Русе, и като такъв е
извършил курс на 30.12.2020г.,видно от разпечатка на дневен финансов отчет от
касова лента. На база тези фактически установявания е направен извод, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за това, че е извършил превоз за
своя сметка от името на превозвача „ Саваж“ ЕООД без редовно издадено
разрешение от Община Русе за посочения лек автомобил и без пътна книжка,
издадена от превозвача, с което са били нарушени нормите на чл.24 ал.1 ЗАвтП и
чл.31 ал.1 т.5 от Наредба 34 /99г., които са основания за налагане на санкцията
по чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП.
При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът не
констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН,
като приел, че акта и НП съдържат всички изискуеми реквизити, като е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено, като се е позовал и на редакцията
на изменените посочени за нарушени законови разпоредби към датата на
нарушенията ,съгласно чл.3 ал.1 ЗАНН и отчел , че независимо от измененията не
са настъпили такива, които да са по-благоприятни за жалбоподателя. Въз основа на това е формирал
изводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно приложение на материалния закон от наказващия орган с оглед на
доказаност на нарушенията.
Мотивиран така, РРС е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
В касационната жалба се твърдят нарушения на
материалния закон и неправилна правна квалификация, позовавайки се на ново
представено доказателство за наличие на удостоверение от Община Русе № 494/06.01.2021г. в следствие на което се
обосновава маловажност на нарушението по см.на чл.28 ЗАНН, касаещо липса на
разрешително от Община Русе и в тази връзка се оспорва субекта на нарушението
по пункт 1 от НП. Твърди се ,че при издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, необсъдени или отхвърлени като неоснователни
от въззивната инстанция, като описанието на нарушението не съответства на посочените
за нарушени правни норми, като съдът е извел изводи при неправилна оценка и
анализ на доказателствения материал, с което именно е допуснато съществено
процесуално нарушение.
Наведените касационни възражения са частично основателни.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Съгласно легалната дефиниция на понятието
"превоз на пътници", посочена в § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП, представлява дейност
на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно
превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Съгласно легалната
дефиниция "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем
места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел - § 1, т. 26 от ДР на
ЗАвПр.
В този смисъл законодателят е приравнил на таксиметрова дейност управлението и
държането на обозначен, маркиран, оборудван като работещо такси и автомобил, в
който няма качени пътници. Следователно, за да бъде установено нарушение на
разпоредбите на ЗАвтП за извършване на таксиметров превоз на пътници е
необходимо условие за доказване, че е извършено плащане/даване на икономическа
облага или има уговорка за извършване на плащане/даване на икономическа облага
за превозната услуга, като е достатъчно и държането в готовност на обозначен,
маркиран, оборудван като работещо такси автомобил, в който няма качени пътници,
както и че таксиметровия превоз е извършен от името на регистриран превозвач,
но за своя сметка, за да бъде ангажирана отговорността на водача.
В тази връзка е неоснователно възражението
на касационниа жалбоподател, че не е доказано извършването на таксиметров
превоз на пътници, след като е надлежно установено държането в готовност на
обозначен като работещо такси л.а., престояващ на таксиметрова стоянка, а още
повече е надлежно установено и извършена таксиметрова услуга малко преди
проверката.
В конкретния случай, с оглед събраните по
делото доказателства, правилно РРС е приел за надлежно установено, че
жалбоподателят като водач на посочения в НП лек автомобил, собственост на
лицензиран по реда на чл.12 ЗАвтП от ИИ“АА“ превозвач, обозначен като
таксиметров автомобил, е извършил превоз
на пътници срещу заплащане на база контролната лента, след което е престоявал в
оборудван и маркиран като работещо такси автомобил, като по време на
проверката не е представил редовно издадено разрешение от Община Русе за
конкретното МПС и пътна книжка, издадена от превозвача.
Спорен е въпроса дали жалбоподателят е
субект на вмененото му нарушение по чл.24 ал.1 ЗАвтП, респ. правилно ли е
ангажирана отговорността по чл.93 ал.1 т.1 от закона, доколкото се касае за
липса на издадено разрешение от кмета на Община Русе за извършване на
таксиметров превоз на пътници с л.а Фолксваген Туран с рег.№ Р3838 ВС, което съгласно чл. 24а, ал. 2 от
ЗАП
се издава на регистриран по реда на този закон превозвач, и това МПС е включено в списък
към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, издадено на името на превозвача, след като това е прието за установено от
въззивната инстанция, а настоящата с оглед на чл.220 АПК не може да установява
нови фактически установявания.
Не съществува спор в съдебната практика,
че нормата на чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП е обща и бланкетна досежно конкретните условия, на
които трябва да отговаря водач / т.е той е субекта на нарушение/ на моторно превозно
средство,извършващ обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и
товари : а именно да извършва
обществен превоз след издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността/ за международен превоз/, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
Тук е мястото да се посочи, че нормата на
чл.24 ал.1 от ЗАвтП, посочена за нарушена в редакцията към датата на
нарушението, изисква таксиметровия превоз на пътници да се извършва от регистриран превозвач за извършване на таксиметрова
дейност или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача,с автомобили до 15 г.
от датата на първата регистрация, оборудвани с електронен таксиметров апарат с
фискална памет и след издаване на
разрешение за таксиметров превоз на пътници от съответната община. Т.е
субекти на нарушението по посочената норма са регистрираните превозвачи/ за тях
отговорността не е по чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП, а по чл.105 от закона/ или тези
водачи, които извършват дейността от тяхно име ,но за своя сметка/
обстоятелство което не е посочено в НП, но което съдът е приел за доказано/,
ако извършват таксиметрова дейност без разрешението от съответната община
съгласно изискванията на чл.24 а ЗАвтП за конкретния автомобил, и при вписани данни
на водача, в случаите, когато той извършва дейността от името на този
регистриран превозвач, но за своя сметка.
Действително настъпилата законодателна
промяна както правилно е отчет в решението си РРС не отстъпва от изискването за
осъществяването на таксиметрова услуга след надлежно и валидно издадено
разрешение от съответния кмет на общината за всяко МПС, като изменените норми
са по- ясни и конкретни, но не дерогират общите изисквания.В тази връзка са
неоснователни възраженията за неяснота на обвинението поради „ компилация“ от правни
норми, най-вече защото е правилен извода на РРС за съобразяване на
нормата на чл.3 ал.1 ЗАНН, което е и сторено в оспореното решение.
Основателни са частично доводите на
касатора, че обстоятелства относно водача, че е извършвал таксиметров превоз за
своя сметка от името на превозвача, не са наведени в обстоятелствената част на
НП, но все пак нарушението му е вменено
само в качеството му на водач на таксиметров автомобил. Нарушението в този
случай би било съществено, ако въззивната инстанция бе направила неправилна на
правилата на НПК оценка на доказателствения материал, което не е налично. Както
се посочи нормата на чл.24 ал.1 ЗАвтП
изисква наличието на разрешение от Община Русе за извършване на таксиметрова
дейност с посочения автомобил включително и по отношение на водачите,
извършващи тази дейност от името на превозвача/какъвто е случая/ и за своя
сметка на базата на договорни отношения, за противното на което касатора не
навежда доводи и доказателства.
Налице е и изрична норма на чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
на МТ за таксиметров превоз на пътници на водача, според която е забранено да
се извършва таксиметров превоз на територията на община, за която няма издадено
разрешение. Т.е липсата на разрешение от Община Русе за посочения автомобил
кореспондира на изискването на чл.24 ал.1 от ЗАвтП и на посочената забрана,
води до неоснователност на възраженията относно субекта на нарушението. Все пак
следва да се отчете, че забраната по чл.45 т.1 Наредба 34/99г. кореспондира с
основанието на чл.93 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 ЗАвтП.
Независимо от констатираното, при безспорно
установеното, че за посоченото МПС не е налично разрешение от Община Русе към
датата на проверката, но при разписаната процедура в Наредба 34/99г и при
налично издадено разрешение от ИИ“АА“ на
превозвача, което е и по-силно основание за издаване на разрешението от
местната управа и то при негова инициатива, което е и сторено няколко дни след
АУАН, преди издаване на НП, то явно извършеното нарушение е маловажно, още
повече, че е отговорност на превозвача да снабди водача със всички изискуеми по
закона и наредбата документи. Налице е издадено разрешение № 494/06.01.2021г.
от Община Русе на основание чл.24 от Наредба 34/99г. на името на превозвача
„Саваж“ ЕООД за този автомобил Фолксваген Туран Р 3838 ВС, което сочи, че първо
изискванията на закона са били налични и към датата на нарушението, за да се
издаде разрешителното, второ то касае автомобил включен в лиценза на
превозвача, трето именно негово е било задължението за снабдяване на водача с
всички изискуеми документи, при което и дори формално да е налице нарушение, то
с оглед и на данните за наложената принудителна мярка, от нарушението не са
произлезли вредни последици, а обществената опасност на деянието е с
интензитет, който се различава от този, който е съобразен от законодателя при
формулирането на съответния общ административнонаказателен състав, при което
явно непропорционални са санкциите за водач и тези на превозвача.
Съобразно тези съображения настоящата
инстанция намира за неправилно решението на РРС в частта, с което е потвърдено
НП , с което на касатора е наложено адм.наказание глоба в размер на 2000лв. на
основание чл.93 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 ЗАвтП, поради което същото следва да
бъде отменено и по същество да бъде отменено НП в тази му част.
По отношение на възраженията относно
наказването на касатора за липса на заверена от превозвача пътна книжка,
квалифицирано от съда и АНО като нарушение на чл.31 ал.1 т.5 / изм/ Наредба
34/99 са неоснователни доводите за неправилна квалификация по чл.93 ал.1 т.1
ЗАвтП, тъй като такава книжка не само не е била налична, но не и представена в
последствие, за да се приеме хипотезата на ал.2
В чл. 33, ал. 1 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници са описани
документите, които по време на работа водачът задължително представя при
поискване на контролните органи, като един от тези документи, посочен в т. 5 от
цитирания нормативен текст, е пътна книжка, издадена от превозвача (приложение
№ 12). Предвид гореизложеното съдът намира, че касатора правилно е санкциониран
по ал. 1 на чл. 93 от
ЗАвтП
поради извършване на таксиметровия превоз без изискуем документ, а не поради
непредставяне в момента на проверката на изискуем и притежаван от водача
документ, което поведение би подлежало на санкция по ал. 2 на чл. 93 от
ЗАвтП.В
тази част решението е правилно и съобразено с материалния и процесуален закон и
следва да бъде оставено в сила.
Във връзка със своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски за възивната инстанция съдът намира, че на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН искането следва да се
уважи съразмерно на уважената част от жалбата, т.е за жалбоподателя – 1/2 от
550лв. договореното и изплатено възнаглаждение за адвокат или в размер на
275лв. Договореното възнаграждение не е прекомерно с оглед на материалния
интерес и проявената активност, поради което и възражението е неоснователно
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК във
вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 261/14.06.2021г., постановено по АНД
№288/2021г. на Районен съд Русе, в частта му, с което е потвърдено НП №
38-0000196/02.02.2021г. на Директор на
РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе, с което за нарушение по
чл.24/изм./, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП на Т.С.Т.
е било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
Отменя НП № 38-0000196/02.02.2021г. на Директор на РД“Автомобилна администрация“-
гр.Русе, с което за нарушение
по чл.24/изм./, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП на Т.С.Т.
е било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00лв
ОСТАВЯ в сила Решение № 261/14.06.2021г., постановено по АНД
№288/2021г. на Районен съд Русе в останалата му част, с което е потвърдено НП №
38-0000196/02.02.2021г. на Директор на
РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе на Т.С.Т. за нарушение по чл.31/изм./,
ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници /Наредба
№34/1999г./ на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП му било наложено наказание
“Глоба” в размер на 2000.00лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция Автомобилна
администрация да заплати на Т.С.Т. сумата от 275лв разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.