Р Е Ш Е Н И Е
№ 584/12.8.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски
2.
Светомир Бабаков
при
секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Паун Савов, като разгледа
докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 533
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета
от АПК и е образувано по касационна жалба на Агенция „Митници“ ТД
„Тракийска“ против решение № 153/28.02.2020 г. постановено по АНД № 1791/2019
г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С атакуваното
решение Районен съд Пазарджик е отменил наказателно постановление № 2825 от 02.09.2019 г., издадено от Началника на Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска“ към ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на „Винарска къща Виноградец”
АД, ЕИК *********, за нарушение на чл.112б, ал.3 от ЗАДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението,
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и да бъде потвърдено НП.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмено становище се поддържа жалбата. Иска се отмяна на решението по доводите
в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
За ответника по касационната
жалба – „Винарска къща Виноградец” АД, редовно
призован, не се явява представител в съдебно заседание. В писмено становище се
иска потвърждаване на атакуваното решение. Не претендира разноски.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи,
че решението на Районен съд Пазарджик е обосновано и законосъобразно, поради
което счита, че следва да бъде оставено в сила като правилно.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.
За да постанови
решението си, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната фактическа
обстановка:
На 10.07.2019 г. служители на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска“ към ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ при ЦМУ, Агенция „Митници“, извършили проверка на данъчен склад №
BGNCA00095001 на дружеството - „Винарска къща Виноградец” АД, находящ се в с. Виноградец, общ. Септември, обл.
Пазарджишка. В хода на проверката бил изискан и представен Дневник на
складовата наличност: Разширена справка за периода от 01.07.2019 г. до
31.07.2019 г. за наличните количества акцизни стоки към момента на проверката.
Изборно била извършена и инвентаризация на част от наличните стоки, за което бил
съставен Опис на установените наличности на акцизни стоки и/или суровини и
материали за производството на акцизни стоки. Проверени били следните стоки: -
Специална-гроздова ракия 0,7 л- 40 % vol, като установеното количество
съответствало на количеството по представените документи, а именно 140,7 литра;
- Отлежала гроздова ракия, чието установено количество
съответствало на количеството по представените документи, а именно- 1 106
литра;
- Специална гроздова ракия 40 % vol- с установено
съответстващо по представените документи количество, а именно- 1 145 литра;
- Гроздова ракия - 1 л - 40 % vol- като количество
установено при проверката съответствало на количеството по представените
документи- 1 073 литра;
- Гроздова ракия- 0,5 л, чието установено количество
съответствало на количеството по представените документи, а именно- 423,5
литра;
- Други спиртни напитки- 35 % vol, чието установено
количество съответствало на количеството по представените документи- 5 640,5
литра;
- Други спиртни напитки- 40 % vol, като установеното
количество съответствало на количеството по представените документи, а именно 2
402,29 литра;
- Водка „Империя“- 37,5 % vol, чието установено
количество съответствало на количеството по представените документи- 193 литра;
- Водка наливна- 40 % vо1, чието установено количество било в повече
(излишък) от количеството по представените документи - 202 литра;
- Ликьор - 0,7 л - 28 % vol, чието установено
количество съответствало на количеството по представените документи - 121,8
литра;
- Мастика „Маск“- 47 % vol, чието установено
количество съответствало на количеството по представените документи- 372 литра;
- Чист спирт - 96 % vol, чието установено количество
било в повече (излишък) от количеството по представените документи - 311,4
литра. Установено било, че посоченият чист спирт се съхранявал в два броя ПВЦ -
съда, всеки с вместимост от 1000 литра. Установено било общо количество на чист
спирт 1 240 литра, чрез оразмеренията поставени фабрично върху всеки от
съдовете.
Измерен бил и алкохолният градус на всяка една от
проверените стоки, чрез измерване с полеви уред денситометър DMA 35 Ех Petrol,
като било установено, че същият съответствал на този по представените
документи.
За
извършените контролни действия и резултатите от проверката бил съставен
Протокол за извършена проверка № 1734/19В69920А029313 от 10.07.2019 г.
В хода на проверката писмени обяснения били дадени от
изп. директор на проверяваното дружество,
който заявил, че установените излишъци според нея били получени поради това, че
по време на купаж се извършвали физически и химически процеси, които изисквали
24 часа, за да се хомогенизира сместа и да покаже реален алкохолен градус,
което оказвало влияние върху началната суровина - етилов алкохол, съответно
неговата липса или излишък.
За установените разлики и като приели, че се касае за нарушение на чл.112б,
ал.3 от ЗАДС, бил съставен на дружеството АУАН № 1998/30.07.2019 г. Въз основа
на съставения АУАН на 02.09.2019 г. било издадено атакуваното НП.
След
като задълбочено е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства,
първостепенният съд е намерил, че съставените АУАН и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на правомощията им и в законоустановените срокове,
но при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение и
по-конкретно нарушена е разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН. На следващо място е
намерил, че не са спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като и в
АУАН, и в НП липсва ясно, точно и пълно описание на нарушението – липсвало дата
на извършване на нарушението, тъй като посочената е само датата на неговото
констатиране - 10.07.2019 г. По-нататък при описанието на нарушението
липсвали обстоятелства какво е количеството на двете акцизни стоки, за които са
установени излишъци, по документи и какво е било установеното при проверката
количество. На следващо повдигнатото административно обвинение било останало недоказано.
Било използвано техническо средство - денситометър „DMA 35 Ех Petrol“, който представлявал
преносим измервател на плътност и концентрация, предназначен за нефтената
индустрия. Била нарушена и процедурата по Наредба № 3/18.04.2006г. за
вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните
стоки, като не са взети проби по реда и начина на Наредба № 3/2006 г., като
контролните органи са били задължени да сторят това, тъй като само по този
начин можело безспорно да се установи дали процесната стока е акцизна и
съответно в какво количество е била на склад, а от там и да се прецени имало ли
е излишък, който е следвало да бъде отразен в материалната отчетност на
данъчния склад. В този ред на съждения районният съд е приел, че НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Крайният извод на районния съд за
незаконосъобразност на атакуваното НП се споделя от настоящата инстанция, макар
и не всички доводи в тази насока на въззивния съд да са правилни.
На
първо място настоящият състав на съда счита, че нарушението на разпоредбата на
чл.40 ал.1 от ЗАНН не е съществено такова. Безспорно то е процесуално нарушение,
но противно на изводите на РС, не води до затрудняване правото на защитата на
наказаното лице по никакъв начин. Първостепенният съд обаче правилно е тълкувал
правните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е достигнал до верния извод, че както
в АУАН, така и в НП липсва ясно, точно и пълно описание на нарушението. В тази
насока изводите му напълно се споделят
от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни. Нещо повече. Настоящата
инстанция счита, че са налице обстоятелства и за приложението на чл.28 ЗАНН,
като наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи
на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган
не е обсъдил подробно в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с
което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. Липсват каквито и да е мотиви в тази
насока – само се сочи декларативно, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в чл.112б, ал.3 от ЗАДС нарушение,
поради своята малозначителност e с явно незначителна степен на обществена
опасност. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в
чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,
маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите
данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на
вредните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца,
моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите
на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във
вр. с чл.11 от ЗАНН, да се определи извършеното административно нарушение за
маловажно. Извършеното, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в чл.112б, ал.3 от ЗАДС нарушение,
поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена
опасност. С оглед на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по
извършване на настоящото нарушение – дружеството няма други нарушения преди
проверката (липсват доказателства в тази насока от АНО, върху когото лежи
доказателствената тежест), причините и обстоятелствата, при които е било извършено
то, липсата на причинени каквито и да е вреди, както за фиска, така и въобще за
държавата или други правни субекти, както и другите смекчаващите обстоятелства,
а именно незначително разминаване в количеството на акцизните стоки (доколкото
въобще може да се смята за доказано по безспорен начин, за което съдът ще се
спре по-надолу) и, че нарушението е извършено за първи път, съдът счита, че
извършеното деяние се характеризира с явно незначителна обществена опасност и
представлява маловажен случай. При това положение административнонаказващият
орган е следвало да не налага наказание. Наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв.,
(дори в минимален размер), е крайно несправедливо и неоправдано
тежко наказание с оглед конкретните обстоятелства по извършване на самото
нарушение. Вярно е, че се касае за обективна и безвиновна отговорност, то това
не означава, че само по себе си причините за извършването на деянието и
обстоятелствата, сочещи на маловажност на случая, не следва да се взимат
предвид. Като не е съобразил това административно-наказващият орган е
постановил незаконосъобразна санкция несъответстваща на тежестта на
нарушението.
Настоящият
състав на съда не споделя доводите на РС по отношение на използвано техническо
средство - денситометър „DMA 35 Ех Petrol“, който представлявал преносим
измервател на плътност и концентрация, предназначен за нефтената индустрия,
видно от справка в сайта на производителя. Това е извод, който е направен при
несъобразяване с обстоятелството, че за категоричния отговор на въпроса какво
представлява уреда и дали следва показанията му да се ползват или не, са
необходими специални знания в областта на техниката, с които съдът не разполага
и не е изложил аргументирани такива. От друга страна обаче доводите, че
процедурата по Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите
за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки е нарушена, са правилни.
Невземането на проба за потвърждаване на вида и алкохолното съдържание, която
да бъде изпратена за анализ до Централната митническа лаборатория на Агенция
"Митници" в София или в митническите лаборатории на агенцията в
Пловдив и Русе по компетентност представлява съществено процесуално нарушение,
допуснато в хода на административнонаказателното производство. Настоящата
съдебна инстанция намира, че не е установено по безспорен начин, че стоките,
предмет на проверката, представляват водка и чист спирт с посоченото в АУАН и
НП алкохолно съдържание. Административнонаказващият орган, за да обоснове
наличието на административно нарушение, следва да се позове на експертиза,
изготвена в съответната митническа лаборатория след вземане на проба за
лабораторен анализ по реда на Наредба № 3 от 18.04.2006 г. на МФ, тъй като с
нея се определя редът за вземане на проби от стоки за извършване на лабораторни
анализи за целите на контрола върху акцизните стоки, съгласно чл.1, ал.1 от
самата Наредба. Следователно в разглеждания случай са налице нарушения на
процесуалните правила, което поставя под съмнение констатациите на проверяващите,
а оттам и на направените впоследствие изводи за допуснато от дружеството
нарушение. При всички случаи на проверка на алкохол съгласно чл.3, т.1 от
Наредбата следва да се действа винаги при съобразяване с изискванията на закона
и цитираната по-горе Наредба поради спецификата на този вид стоки, като
неспазването на изискванията води до сериозни съмнения не само по безспорното
установяване на административното нарушение, но и по законосъобразността на
действията на проверяващият орган. Тук в заключение наистина следва да се
споделят и доводите на РС за недоказаност на нарушението. Не са установени по
безспорен начин количества водка наливна и спирт, посочени в НП. Очевидно е, че
е меко казано непрофесионално от страна на административен орган със сериозен
апарат и ресурс, каквито са Агенция Митници, да извършват проверки на око, в
следствие на които да привличат към отговорност определени лица, без основен
съставомерен признак на тази отговорност да е категорично доказан и установен.
АНО дори не е обсъдил възраженията на представителя на наказаното лице на какво
може да се дължи подобно разминаване. Производството на алкохолни напитки е
динамично такова. Следва да се отбележи, че дори законодателят нормативно е
признал, че са възможни естествените фири при това производство с Наредба № 4
от 28.06.2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на
акцизните стоки, а те също имат значение при отговор на въпроса дали е налице
разлика в количествата водка наливна и спирт по документи и установени на място
в обекта, каква е точно тя и на какво се дължи. Едва след точно измерване,
анализ и коректен отговор на тези въпроси, може да се достигне до ангажиране на
административнонаказателна отговорност на дадено лице.
Административно-наказателното производство е строго формално производство. То
има строго определени правила за установяване на административните нарушения,
за налагане и изпълнение на административните наказания и гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
По изложените
съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във
вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение,
отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
По делото няма
искания за присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба,
няма и доказателства за сторени такива.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 153/28.02.2020 г. постановено по АНД № 1791/2019 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/