Решение по дело №150/2016 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 2
Дата: 12 януари 2017 г. (в сила от 10 февруари 2019 г.)
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20163600900150
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 март 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 2

 

град Шумен, 12.01.2017 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                        Окръжен съдия: Йордан Димов

 

с участието на секретаря Н. И. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №150 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от С.В.Д., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***-... чрез адв. Г.В. *** против „Агрея” ООД, ЕИК-***, гр. Ш... представлявано от управителя Р.С.И.. В исковата молба се сочи, че ищецът бил съдружник в дружеството ответник до 19.02.2013 г. със записани 25 % дружествени дялове, като останалите 75% били собствени на Р.С.И.. С решение на Общото събрание на дружеството на посочената дата мажоритарният собственик взел решение за изключване от дружеството на ищеца С.В.Д.. Сочи, че във връзка с това завел иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ за заплащане на парична сума, представляваща равностойността на дела му в дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение. По този иск било образувано висящото т. д. №394/2015 г. по описа на ШОС. Моли предвид това да бъде спряно производството по настоящото т. д. №150/2016 г. по описа на ШОС до приключване на производството по т. д. №394/2015 г. по описа на ШОС, доколкото произнасянето по отношение на посоченото дело е преюдициално за настоящото, тъй като в по-рано заведеното производство се претендира главница по чл.125, ал.3 от ТЗ, а в настоящото мораторна лихва върху тази главница за периода от 02.03.2013 г. до 11.05.2015 г. Моли да бъде осъден ответника в производството - „Агрея” ООД да му заплати сумата от 59 204.73 лв., представляващи законна лихва върху главницата от 265 500 лв., дължими за изплащане на стойността на дружественият дял на ищеца в дружеството за период от 02.03.2013 г. до 11.05.2015 г. моли на ищеца да бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни резноски. Моли да бъде изискано и преложено копие от т.д. №394/2015 г. по описа на ШОС след влизане на решението в сила. Моли, ако съдът прецени, че за това са необходими специални знания да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпроса какъв е размера на дължимата мораторна лихва върху сумата от 265 500 лв. за период от 02.03.2013 г. до 11.05.2015 г.

От страна на ответника „Агрея” ООД е постъпил отговор на ИМ на основание чл.367 от ГПК. В него се сочи, че претенцията е допустима, но се оспорват както нейното основание, така и нейният размер. Не се оспорват твърденията в ИМ, че ищецът е бил съдружник в дружеството – ответник, както и че ищецът е притежавал 25 % от капиталът му. Не се оспорва твърдението, че ответникът е с прекратено членствено правоотношение и че това е станало вследствие на изключване, като се сочи, че това е станало вследствие взето решение на ОС на 19.02.2013 г. твърди, че на ответника е заплатена и сума, като плащане на дела му в дружеството в размер на 95 000 лв. Не оспорва това, че към момента на подаване на отговора на ИМ е налице висящо производство по т.д. №394/2015 г. по описа на ШОС, в рамките на което ищецът е поискал заплащане на дължимите му се суми за дружествен дял в дружеството ответник, поради прекратяване на членственото правоотношение. Оспорва размера на дължимите като главница суми по посоченото т.д. като твърди, че те са по-малки от претендираните 600 000 лв. Намира, че предявената в настоящото производство претенция за мораторни лихви е погасена по давност. Съгласява се с изложеното в ИМ становище за спиране на настоящото производство до приключване на производството по т.д. №394/2015 г. по описа на ШОС с влязло в сила решение. Не сочи доказателства.

От страна на дружеството – ищец на основание чл.372 от ГПК е депозирана допълнителна ИМ. В последната ищецът сочи, че направените от ответника възражения не са относими към предмета на спора в настоящото производство. Сочи, че твърдяната като изплатена сума в размер на 95 000 лв. е за дивиденти, но не и за дружествен дял, какъвто намира, че на ищеца не е бил изплатен. Сочи, че претенцията за мораторни лихви не е погасена по давност и същите се дължат, доколкото главното вземане не е погасено по давност. Излага твърдение, че претенцията за лихви не е погасена по отношение на задължението за същите в период от три години преди предявяването и. Поддържа искането за спиране на производството до приключването на т.д. №394/2015 г. по описа на ШОС.

Ответникът не се е възползвал от дадената му от чл.373 от ГПК възможност да подаде отговор на ДИМ.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. С.Т. ***. Последната поддържа ИМ така както е подадена и моли да бъде уважена депозираната претенция, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Ответникът редовно уведомен не е изпратил представител за съдебно заседание. От негова страна по факс на 09.01.2017 г.  е депозирана молба, с която се сочи, че не може да се яви поради утежнената метеорологична и пътна обстановка в страната, като моли делото да бъде отложено за друга дата и час. Алтернативно, ако съдът прецени, че не са налице пречки за разглеждане на делото моли да бъде отхвърлен така предявеният иск.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: С Решение №78/14.07.2016 г. постановено по т. д. №394/2015 г. ШОС е осъдил ответника в настоящото производство „Агрея” ООД да заплати на С.В.Д. 290 000 лева, дължими на основание чл.125, ал.3 от ТЗ, сума, представляваща равностойност на дружественият му дял в качеството му на съдружник с прекратено към 28.02.2013 г. участие в дружеството, предявени като частичен иск от иск за общо 600 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2015 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Посоченото решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила с изтичането на 17.08.2016 г.

По делото е била приета и ССЕ, която установява, размерът на дължимата мораторна лихва върху сумата от 265 500 лв. за периода от 02.03.2013 г. до 11.05.2015 г. е в размер на 59 204.73 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:  В настоящото производство съдът е сезиран с иск за присъждане на мораторна лихва са правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предмет на доказване са наличието на главен дълг, датата на неговата изискуемост, т.е. изпадането на ответника в забава, както и конкретният размер на дължимите суми като мораторни лихви за заявения период върху конкретната сума за главница. В настоящото производство е установено, че по отношение на дължимите като главница суми на основание чл.125, ал.3 от ТЗ, като равностойност на дружественият дял на С.В.Д. в  „Агрея” ООД е постановено влязло в сила решение, с което е уважена частичната претенция за главница от 290 000 лв. Т.е. претендираната като мораторна лихва сума, по отношение на период от 02.03.2013 г. до 11.05.2015 г. върху сумата от 265 500 лв. е основателна и следва да бъде уважена. Настоящата претенция за мораторна лихва е заведена на 02.03.2016 г., а момента на прекратяване на членственото правоотношение на С.В.Д., видно от диспозитива на Решение №78/14.07.2016 г. постановено по т. д. №394/2015 г. ШОС е 28.02.2013 г. С оглед на това не може да се приеме възражението направено в отговора на ИМ, че задължението за мораторни лихви е било погасено по давност, доколкото не е изминал тригодишен срок от момента на изискуемост на задължението (който явно е бил в края на месец март 2013 г.) до момента на завеждане на иска (02.03.2016 г.).

С оглед на изложеното следва да се приеме, че предявеният иск за мораторна лихва е изцяло основателен и доказан.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последният разноски в общ размер на 4 848.19 лв., от които 2 330 лв. за адвокатски хонорар, 2 368.19 лв. – разноски за водене на производството в настоящата съдебна инстанция и 150 лв. – разноски за вещо лице.

п

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА „Агрея” ООД, ЕИК-***, гр. Ш..., представлявано от управителя Р.С.И. да заплати на С.В.Д., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес - адв. С. Т. *** сумата от 59 204.73 лв. (петдесет и девет хиляди двеста и четири лева и седемдесет и три стотинки) лева, представляващи мораторна лихва за периода от 02.03.2013 г. до 11.05.2015 г., върху сумата от 265 500 (двеста шестдесет и пет хиляди и петстотин) лева – сума дължима на основание чл.125, ал.3 от ТЗ, представляващ равностойност на дружественият дял на С.В.Д., в качеството му на съдружник с прекратено към 28.02.2013 г. участие в дружеството.

ОСЪЖДА „Агрея” ООД, ЕИК-***, гр. Ш. да заплати на С.В.Д., ЕГН-**********,*** и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство в размер на 4 848.19 лв. (четири хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и деветнадесет стотинки), представляващи направените в настоящото производство разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

 

 

 

Окръжен съдия: