Р Е Ш Е Н И Е
№ /…………….11.2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и при
участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 1872 по описа за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Е.Н.Г., с ЕГН ********** ***, против
Решение № 893/30.06.2022 г., постановено по
АНД № 983/2022 г. по
описа на Районен съд - Варна, XXIII-ти състав, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 21-0819-005841 от 10.02.2022 г., издадено от Началник група към Областна дирекция при МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179,
ал.2, вр. чл. 179, ал.1,
т.5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50/петдесет/лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба е релевирано твърдение за нарушение на съдопроизводствените
правила и приложимия материален закон. Оспорено е
съдържанието на НП и АУАН, тъй като не съдържат
предвидените в чл. 57, респ. чл. 42 от ЗАНН реквизити. С жалбата се излагат
твърдения, че фактическата обстановка не е установена правилно, тъй като
актосъставителят и свидетелят по съставяне на акта не са били очевидци на
инцидента и не са имали преки и непостредствени впечатления за деянието. Релевира
довод,
че липсват
доказателства по установяване на механизма на извършеното деяние, като единственият
свидетел на ПТП е шофьорът на тролейбуса. Твърди, че ВРС не е коментирал как и
по какъв начин е стигнал до извода, че точно вследствие на маневрата, извършена
от Е.Г., е настъпило ПТП. На изложените основания сезира
касационната инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата незаконосъобразност и постановяване на решение, с
което да се отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява. С писмени
бележки с.д. № 13526 от 12.09.2022 г., депозирани от Е.Г., чрез адв. Д.,
поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Варна не се представлява.
Представя писмени бележки с.д. № 15550 от 18.10.2022 г., в които на подробно
изложени мотиви оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на Е.Н.Г. против
гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа
страна, че на 13.09.2021 г. св. К. управлявал тролейбус № 327 по линия
№ 88 в посока кв. „Аспарухово“, като около 10:05 часа се е намирал на
кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „А.А.С.“, като се движил в дясна пътна
лента. При преминаване на кръстовището, шофьорът на тролейбуса видял, че лек
автомобил от лява пътна лента рязко навлиза в дясната лента за движение. За да
избегне настъпване на ПТП, св. К. рязко използвал спирачката на тролейбуса. Между
лекия автомобил и тролейбуса нямало съприкосновение, но след като шофьорът на
тролейбуса установил, че в салона имало паднали хора, същият спрял и подал
сигнал на телефон 112. На мястото на инцидента пристигнал медицински екип,
който установил, че са пострадали Пенка Николова на 71 г., която е получила
контузия на ляво коляно и на главата, а пострадалата И.Г. на 15 г. била с
контузия на главата.
До органите на ПП при ОД на МВР – Варна също бил подаден сигнал. Пристигайки на място св. Стилиян С.и негов колега, след разговор с
кондукторката в тролея разбрали какво се е случило. Констатирали, че
собственикът на лек автомобил от лява лента за движение внезапно навлиза в
дясната, пред движещият се в нея тролей. След установяване на случилото се,
полицейските служители прегледали видеозаписите от камерите, поставени в
тролея. На тях те видели, че собственикът на лек автомобил марка „Фиат“ с рег.
№ В **** СР рязко навлиза в дясна лента на платното за движение, пред движещият
се в нея тролей. При извършена служебна справка св. С.констатирал, че
собственикът на лекия автомобил бил Е.Г.. По-късно органите на реда установили Е.Г.
в дома му. В саморъчните си обяснения собственикът на МПС-то потвърдил, че в
същия ден на 13.09.2021 г., около 10 часа е минавал през кръстовището на
„Техникумите“, но не е разбрал за ПТП, тъй като нямало съприкосновение между неговия
автомобил и тролейбуса, поради което и не спрял. На 13.09.2021 г. св. С.съставил
акт за установяване на административно нарушение за това, че Г., движейки се в
лява лента на платното за движение, внезапно навлиза в дясна лента, като не
пропуска движещият се в нея тролей, вследствие на което две от пътничките в
салона на тролейбуса получили контузии. Така установените нарушения били
квалифицирани по чл. 25, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При предявяване
на АУАН на нарушителя, както и в законоустановения седмодневен срок по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН не били направени възражения.
По-късно на 04.02.2022 г. св. С.изготвил докладна записка, с която твърди,
че е допуснал техническа грешка при изписване на нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП следвало да се чете като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗДвП. Във връзка със съставения акт св. С.посетил депото на „Градски
транспорт“, за да изземе видеозаписите от камерите. При посещението си същият
разговарял с главния механик и установил, че видеозаписите от камерите в
тролеите се съхранявали само 16 дни и такъв не може да бъде предоставен. Тези
установявания св. С.обективирал в докладна записка от 08.02.2022 г.
Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното пред ВРС наказателно постановление на 10.02.2022 г., в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в АУАН, като действията на
въззивника Г. били отново квалифицирани като нарушения по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП
и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За първото нарушение на основание чл. 179,
ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв., а за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП била наложена „глоба“ в размер на 50 лв.
и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 1 месец. В хода на съдебното производство съдът разпитал актосъставителя и шофьора на тройлебуса, чиито показания кредитирал като обективни и безпристрастни.
При постановяване на решението си, въззивният съд приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на група, сектор ПП при ОД на МВР – Варна, съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи. Констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото e съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът приел, че вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, съответно е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Относно нарушението по чл.25, ал.2 ЗДвП, по пункт първи ВРС е приел, че от събрания доказателствен материал
безспорно се установява, че Е.Г., движейки се в лява лента за движение, внезапно навлиза в дясна пътна
лента, като не е пропуснал движещият се в права посока тролей, принуждавайки го рязко да спре. В посочената ситуация нарушителят е следвало да прояви
необходимата грижа и внимание, като пропусне МПС-то с предимство,
съответно нарушил е чл.25, ал.2 ЗДвП поради проявена небрежност. Съобразено е и
че фактическата обстановка по пункт първи от НП се оспорва от въззивника, който
излага съображения за
установяването на извършителя на ПТП-то. Възраженията са приети за
неоснователни от въззивната инстанция. Този извод Районен съд – Варна е обосновал със
събраните писмени и гласни доказателства - показанията на св. М. К. – шофьорът на тролейбуса и саморъчните обясненията на Е.Г., както и от
съставения протокол за ПТП, от който се установяват както мястото на ПТП-то, така и настъпилите
неимуществени вреди – причинените контузии на пострадалите вследствие на
използваната рязко спирачка от страна на св. К.. Тези доказателства ВРС е кредитирал изцяло като
взаимнодопълващи се и непротиворечащи си. На така изложените установявания ВРС приел, че в тази част наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Относно
нарушението на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, по втори пункт ВРС е
приел за установено, че жалбоподателят не е спрял превозното
средство и не е направил необходимото, за да установи последиците от
произшествието. В случай както от писмените
доказателствата, така и от устните такива, въззивната инстанция е констатирала,
че вследствие на рязкото натискане на спирачката от страна на св. К., пострадалите
пътнички са получили контузиите си в салона на тролейбуса, към който
извършителят Г. не е имал никаква видимост. В мотивите си Районен съд- Варна е
приел, че гореописаното нарушение е недоказано от субективна страна, вследствие
на което е отменил наказателното постановление в тази му част.
Така
постановеното решение е ПРАВИЛНО.
Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите на страните, формира
извод, че обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие
с приложимия материален закон. ВРС е извършил
цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно вмененото му от
законодателя задължение по чл.313 и чл.314 от НПК, приложими
по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Подробно
е обсъдил доводите на страните.
В решителните мотиви въззивният състав на съда е направил подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от
настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни
разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221
ал.1 изр.2 от АПК.
Неоснователно е оплакването в
касационната жалба досежно допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения -
неправилно установена фактическа обстановка по случая, касаеща авторството
на пътнотранспортното произшествие и неговия механизъм. Неоснователни са
възраженията на касатора и относно
липсата на пътнотранспортно произшествие.
Установените от ВРС факти изцяло
кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. При така даденото легално определение за
пътнотранспортно произшествие е достатъчно да е налице само един от посочените
резултати. Т. е. не е необходимо да има съприкосновение между лекия автомобил и
тролейбуса, за да е налице пътнотранспортно произшествие. Това е така, защото
законодателят е изброил алтернативно, а не кумулативно, последиците от случило
се на платното за движение събитие, възникнало в процеса на движение и
предизвикало нараняване на хора.
Постановеният от ВРС
извод правилно е обоснован от безспорното фактическо установяване, че
нарушителят Е.Г. в саморъчните си обяснения лично е потвърдил, че около 10 часа
на 13.09.2021 г. е преминал през кръстовището на „Техникумите“ и движейки се в
лява лента на пътното платно, влязъл в дясната лента, тъй като движещите се
пред него автомобили спрели, а другата лента за движение била свободна. Правилно
също така е съобразил, че това обяснение се потвърждава от записа на видеокамерите,
възприет от актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта. Същевременно, в свидетелските си показания пред въззивната
инстанция, св. К. е заявил, че след извършената маневра, шофьорът на автомобила
е използвал аварийни светлини в знак на извинение. Като последица - извършената неправомерна маневра от страна на св. Г., наложила рязкото
използване на спирачки от страна на св. К., вследствие на което две пътнички
получили леки наранявания - контузии. Последното се установява, както от
техните лични писмени обяснения, събрани в същия ден, така и от Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица №1228/13.09.2021г.
С оглед гореизложеното,
съдът приема, че правилно ВРС е стигнал до извода, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, според която при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Гореизложените доводи обуславят извода на касационния съд, че въззивното
решение е постановено и при спазване на материалния закон. Правилно ВРС е ценил
доказателствата в тяхната съвкупност и е формирал кореспондиращ с
доказателствата по делото извод.
Мотивиран от изложените съображения,
настоящият тричленен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата
касационни основания, вследствие на което въззивното решение следва да бъде
потвърдено.
При този
изход на спора и предвид своевременно заявената претенция на основание чл.63д,
ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането
на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от
горното, Административен съд - Варна, І-ви тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 893 от 30.06.2022 г.,
постановено по АНД № 983/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Е.Н.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна
юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.