Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр.
София,20.01.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI-10 състав в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
цвета желязкова
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8301/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 от ГПК.
Съдът се е
произнесъл по делото с решение Nо 261543/25.11.2021 година.
С молба от
20.12.2021 г. ищците В.К. и А.Н. са поискали от съда да допусне поправка на
очевидна фактическа грешка в решението, тъй като в мотивите на решението
(включващо 28 страници), на 5 страници, посочени като номера, е допусната
грешка в цитирането на номер на дело, което е постановено между страните в
спора по предходен спор (вместо 292/2015
г. е посочено 262/2015 г.).
Ответникът
по молбата оспорва същата. Сочи, че се касае не за ОФГ по смисъла на чл.247 от ГПК, а за техническа грешка в мотивите.
За
да се произнесе по молбата, Съдът констатира, че искането по чл. 247 от ГПК е допустимо,
но неоснователно.
Молителите
са ищци в производството, но поисканата поправка не засяга очевидна фактическа
грешка в цитираното съдебно решение, а техническа корекция, която не подлежи на
поправка по посочения ред.
На
първо място - не се касае за разлика между мотиви и диспозитив на съдебното
решение – т.е поради допусната техническа грешка да е налице разлика между
формираната воля и постановения диспозитив.
Както
е посочено и в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС по
въпроса за идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като
основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4,
във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК - законът
изисква противоречие между решенията,
т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете
решения. Следователно, от значение е обективираната воля в диспозитива на
съдебното решение.
Поради
това и въпросът за очевидни фактически грешки в решението следва да се допуска,
тогава когато засяга обективираната воля в диспозитива на съдебното решение, а
не да се цели единствено прецизиране на мотивите (така и решение № 125 от
12.03.2021 г. по гр. д. № 612/2020 г., ГК, І ГО на ВКС – „Очевидни фактически
грешки по смисъла на чл. 247 ГПК са такива неточности в текста на диспозитива,
които не променят волята на съда, обективирана в мотивите, като например грешно
изписване на името или някои от цифрите в ЕГН - то на страна, на номер на
делото, на границите на недвижим имот, на датата на съдебното заседание“).
На
второ място, в конкретния случай, видно е, че се касае за неточно цитиране на
номер на дело и то само на някои места, само в мотивите на съдебното решение по
настоящото дело. По изложените по-горе съображения Съдът намира, че предвидения
в чл. 247 от ГПК ред за отстраняване на очевидни фактически грешки в съдебно
решение не може да се използва за подобряване на словесното съдържание на
съдебните решения, а само и единствено следва да служи на целите на
правораздаването.
Поради
това молбата следва да се остави без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 247 от ГПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.
номер 370650/20.12.2021 г. на В.К. и А.Н.
за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение Nо 261543/25.11.2021 г. по т. дело
8301/2015 г. по описа на СГС, VI-10
състав.
Решението по
чл. 247 от ГПК подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните.
Препис – на
страните.
СЪДИЯ: